Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 20.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд V гр. състав,
в публично заседание, проведено на 31.07.2020г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретар Галя
Николова, като разгледа докладваното от
съдията, гр.д. № 7375 по описа на
съда за 2019г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Искове с правно основание
чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД от ГПК.
Исковата молба е подадена
от „Т.П.” ЕАД представлявано от ***, против К.Н.К., ЕГН **********, с предявени
искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на сумите:
3123.76лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода
01.01.2017 г. до 30.04.2019 г., лихва върху главницата в размер на 101.71 лв.
за периода от 02.03.2017 г. до 03.07.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на молбата 09.057.2019 г. до окончателното
изплащане на същата, за които суми е издадена заповед за изпълнение №
2543/10.7.2019г г. по ч.гр.д. 4545/2019г. на ПлРС. Ищецът твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което
съдът е издал заповед за изпълнение, възразена от длъжника. Твърди, че на
основание чл. 153 от ЗЕ, ответникът е ползвател на топлинна енергия, като
същата не е заплатена. Това обстоятелство поражда неговия правен интерес от
предявяване на настоящия иск, с който се иска признаване дължимостта на
вземането за ползвана и незаплатена топлоенергия на адрес ***, и лихва върху
главницата. Претендират се разноски. В съдебно заседание е приета справка за
наличие на плащания на суми по делото.
Извън срока за отговор, ответникът е представил по делото молба,
в която сочи, че има задължения към ищеца, но поради здравословното си
състояние не е можел да ги плаща.
Твърди, че всеки месец извършва частични плащания и не може да ги
изплати наведнъж. Сочи, че неговата пенсия и тази на съпругата му са ниски, че
се е срещал с представители на ищеца и се уговорили всеки месец да плаща вноски
на каса.
Съдът, след като се
съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено следното: От приложеното ч.гр.д. № 4545/2019г. по описа на ПлРС
се установява, че ищецът е депозирал на 09.07.2019г. пред ПлРС заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за
сумите 3022,05лв. - главница, представляваща ползвана и незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.01.2017г. до 30.04.2019г.; 366,47лв. - лихва върху
главницата за периода от 02.03.2017г. до 03.07.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
09.07.2019г. до окончателното изплащане на вземането. Установява се също така,
че за претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение № 2543/10.7.2019г.,
която е била възразена от длъжника, като частично платена. С Разпореждане на
съда, получено на 17.10.2019г., е указано на заявителя да предяви иск за
установяване на вземанията си, като искът
е предявен в законоустановения едномесечен срок – на 21.10.2019г., той касае суми
по издадената заповед за изпълнение, без признатите като платени в хода на
заповедното производство, поради което съдът го приема за допустим.
Не е спорно по делото, че
ответникът К.Н.К. е собственик процесния АПАРТАМЕНТ № 11 в ***, това се
потвърждава от приложените констативена нотариален акт № 148, т. 3 от
20.04.1995г., справка от СВ Плевен за лице, от която е видно, че през 2018г. е
била подновявана ипотека на същия имот от ответника. От представеното и
неоспорено извлечение от счетоводна сметка по партидата с аб. № 26909, както и
от представените от ищеца месечни отчетни фактури за потребление на ТЕ в имота,
се установява, че през периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2019 г. е била
начислена сума в общ размер на 3022.05 лв., която е за ТЕ, отдадена за отопление
с ИРУ, сградна инсталация, отопление без ИРУ, битово горещо водоснабдяване и за
дялово разпределение. При съобразяване
разпоредбата на чл.31, ал.1 от представените по делото Общи условия,
предвиждаща, че купувачите са длъжни да заплащат дължимите месечни суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят
и на основание нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща начисляване на законната
лихва за периода на забава, ищецът Топлофикация-Плевен е начислила върху
дължимите главници и лихва за забавеното им плащане, възлизаща в общ размер на 366,47лв.
- за периода от 02.03.2017г. до 03.07.2019г., като от тази сума в исковото
производство се претендира само сумата 101.71 лв., поради плащане в хода на
заповедното производство. Видно от представените справки от ищеца, в хода на
исковото производство е налице плащане изцяло на претендираната мораторна
лихва, на законната лихва и частично на главницата, като е налице остатък от
2 844.80лв. главница и разноските по заповедното и исковото производства.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Доказа се по
делото, че ответникът е собственик на топлофицирания
имот за исковия период. Собствеността на имота придава качеството на потребител
на топлинна енергия – качество, уредено в чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката, който сочи, че всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна
енергия. С разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ за уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради -
етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално
потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Доказа
се и че имотът е бил топлоснабден, което е видно както от доказателствата за
отчет, представени от ищеца, така и от съдържанието на представените по делото споразумителни
протоколи между ЕС и Техем Сървисис –
дружеството, извършващо дялово разпределение на ползваната от ЕС топлоенергия. Ирелевантно
в случая е, че по делото не представен договор между страните - между страните
са налице договорни отношения съгласно чл. 153 от ЗЕ. Общите условия на
топлофикационното дружество се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 от ЗЕ,
влезли са в сила и няма данни да са оспорени от ответника. По делото е безспорно,
че в сградата има изградена абонатна станция и топлопреносна мрежа и поради
това процесния имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ. Доказа се от представената
справка, че за исковия период е имало потребление на ТЕ в общ размер на 3022,05лв.
от която частично е заплатена сума и е налице остатък от 2 844.80лв. Плащането на сумите за мораторна и
законна лихва, както и за част от главницата е неблагоприятен факт за ищеца,
признат от него, поради което съдът дава вяра на твърденията на ищеца в тази им
част. Поради всичко дотук изложено – доказаното качество на потребител на
ответника, доставеното и отчетено количество ТЕ, неизпълнението на задължението
за заплащане на начислените суми, се налага извода, че по че исковата сума за
главница от 2 844.80лв. е дължима от ответника, а за разликата до първоначално
претендираната сума от 3123.76лв. – главница, искът следва да бъде отхвърлен
като погасен чрез плащане в хода на делото. На същото основание следва да бъдат
отхвърлени претенциите за лихва върху
главницата в размер на 101.71 лв. за периода от 02.03.2017 г. до 03.07.2019 г.,
и за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на
молбата 09.07.2019 г. до окончателното изплащане.
При този изход на делото,
съдът следва да присъди изцяло разноските в исковото производство, независимо,
че част от претенциите са отхвърлени – касае се за плащане в хода на делото на
суми, които са били дължими към датата на подаване на исковата молба. На ищеца
следва да се присъдят разноски, възлизащи на 208.40лв. – 108.40лв. държавна
такса и 100.00лв. юрк. възнаграждение, определено от съда на осн. чл. 78 ал. 8
от ГПК. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът
следва да присъди разноските направени от ищеца и в заповедното производство,
възлизащи на 117.78лв.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че К.Н.К., ЕГН **********, адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Т.П.” ЕАД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 2 844.80лв., представляваща
главница за ползвана ТЕ на адрес гр***, за периода 01.01.2017г. до 30.04.2019г.,
за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 2543/10.7.2019г. по ч.гр.д. 4545/2019г.
на ПлРС.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от законния си представител ***искове с правно основание чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено спрямо ответника К.Н.К., ЕГН **********,
адрес: ***, ЧЕ ДЪЛЖИ главница над 2
844.80лв до размер на 3123.76лв. за периода 01.01.2017г. до 30.04.2019г. за
ползвана и незаплатена топлоенергия на адрес гр***, лихва върху главницата в
размер на 101.71 лв. за периода от 02.03.2017 г. до 03.07.2019 г., и за
присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата
09.07.2019 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 2543/10.7.2019г. по ч.гр.д. 4545/2019г. на ПлРС, като ПОРАДИ
ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ДЕЛОТО.
ОСЪЖДА К.Н.К., ЕГН **********,
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.П.”ЕАД
с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, разноски в исковото производство в размер на 208.40лв.
ОСЪЖДА К.Н.К.,
ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„Т.П.” ЕАД, с ЕИК *** със седалище и
адрес на управление ***, разноски по ч.гр.д. № 4545/2019г. на ПлРС в размер на 117.78лв.
Решението може да се
обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: