№ 2030
гр. София, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослава Кацарска
Членове:Нели Алексиева
Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Нели Алексиева Въззивно гражданско дело №
20221100504872 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Р. Р. АС., срещу разпореждане от 14.02.2022 г.
на частен съдебен изпълнител Н.М., рег. № 841 КЧСИ, по изп. д. №
20168410408958, постановено по повод молба с вх. № 009066/11.02.2022 г., с
което е отказано прекратяване на изпълнителното производство, на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, по отношение на жалбоподателя.
Жалбоподателят намира обжалвания акт за неправилен и
незаконосъобразен. Счита, че изпълнителното производство следва да се
счита прекратено по силата на закона, тъй като взискателят не е поискал и по
делото не извършени изпълнителни действия в период от две години. Иска
от съда да отмени обжалваното постановление и да укаже на съдебния
изпълнител да прекрати изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК. Претендира направените в производството разноски.
Препис от жалбата е връчен на взискателя по изпълнителното дело „Т.С.“
ЕАД, като в законоустановения срок няма подадено възражение срещу
жалбата.
Съдебният изпълнител по изп. д. № 20168410408958 е изложил мотиви по
обжалваното разпореждане, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК.
1
Частната жалба е депозирана в срок от легитимирана страна срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Изпълнителното производство е образувано на 03.10.2016 г. по молба на
„Т.С.“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от 21.04.2016 г., издаден от
СРС, по гр. д. № 31882/2015 г., с който длъжниците А.Т. А.а и Р. Р. АС. са
осъдени солидарно да заплатят на кредитора главница в размер на 2236.14
лева, ведно със законната лихва от 05.06.2015 г. до изплащане на вземането,
лихва за забава в размер на 272.21 лева и разноски в размер на 367.96 лева. С
молбата взискателят възлага на съдебния изпълнител по реда на чл. 18, ал. 1
от ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжниците, за прави
справки и набавя документи, както и да определи начина на изпълнение. Въз
основа на заявеното от взискателя искане са предприети действия по налагане
на запор върху банкови сметки на длъжника Р.А., като с разпореждане от
13.03.2017 г. е наложен такъв върху вземанията по всички левови и валутни
банкови сметки, открити в „Централна кооперативна банка“ АД. На
06.12.2017 г. съдебният изпълнител е уведомен от третото задължено лице
„Централна кооперативна банка“ АД, че във връзка със запорното съобщение
от 13.03.2017 г. върху откритата сметка на длъжника в банката е наложен
запор, но към датата на налагане на запора в банковата сметка няма
наличност и има наложени три предходни запора на обща стойност 10449.24
лева. С разпореждане от 18.07.2017 г. е наложен запор върху вземанията по
всички левови и валутни банкови сметки на длъжника Р.А., открити в „Първа
инвестиционна банка“ АД. С разпореждане от 24.06.2019 г. е насрочен опис
на движимите вещи на длъжника Р.А. за 29.07.2019 г. Изпратената до
длъжника във връзка с това изпълнително действие призовка за принудително
изпълнение е върната в цялост с отбелязване от 08.07.2019 г., че лицето не е
открито на адреса. С молба от 09.09.2019 г. взискателят е поискал да се
извърши справка за трудовите договори на длъжниците, както и да бъде
наложен запор върху трудовото им възнаграждение и да бъде извършен опис
на притежаваното от тях движимо имущество. На 17.09.2019 г. взискателят е
заявил същото искане. С молба от 07.10.2021 г. взискателят е поискал да
бъдат извършени справки за наличие на банкови сметки, наличие на трудови
договори, както и да се наложи запор на вземанията по установените такива,
както и да бъде извършен опис на движимото имущество на длъжниците. С
разпореждане от 19.11.2021 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника
2
Р.А. по всички левови и валутни банкови сметки, открити в „Търговска банка
Д“ АД. На същата дата е насрочен и опис на движимите вещи на длъжника А.
за 20.01.2022 г. За така насрочения опис А. е уведомен на 07.01.2022 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка. В изпълнителния процес взискателят има
задължение да поддържа висящността му със своите действия и искания, тъй
като изцяло в негов интерес е да бъде събрано вземането му, като тази
висящност не е обусловена само от подаването на молба за образуване на
изпълнително производство и липсата на предпоставки за неговото
прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от волята
на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен
способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършването на конкретни
изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл
таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това
дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни
действия или неизвършени такива. Предпоставка за настъпване на
прекратителното основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е липсата на искане
от взискателя за извършването на изпълнителни действия, а не липсата на
реално извършени такива, което според мотивите към т. 10 на Тълкувателно
решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е от значение за прекъсване на
давността по чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, но не и за наличието на горепосоченото
прекратително основание. Тази разпоредба представлява санкция за тези
кредитори, които за един сравнително дълъг период от време бездействат,
като не полагат необходимите усилия за успешната реализация на съдебно
признатите им и допуснати до принудително изпълнение права.
Прекратяването на изпълнителното производство не означава, че
имуществените права на кредитора, които са били предмет на
принудителното изпълнение, се погасяват с прекратяване на делото, но
освобождава длъжника от ограниченията, наложени му в хода на водения
спрямо него изпълнителен процес. Доколкото взискателят продължава да
бъде носител на материалното си право на вземане, същият разполага с
възможността отново да поиска образуване на изпълнително дело срещу
длъжника. Съгласно възприетото в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
3
на ОСГТК на ВКС, по тълк. дело № 2/2013 г. изпълнителните действия, които
са от категорията на тези, прекъсващи законово установения двугодишен срок
по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК са следните: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В случая
изпълнителните действия, които попадат в кръга на тези, водещи до
прекъсване на законоустановения двугодишен срок са наложените запори
върху вземанията на длъжника А. по банкови сметки и насрочването на опис
върху притежавани от него движими вещи. Налагането на запор върху
банковите сметки на длъжника датира от 2017 г. /13.03.2017 г. и 18.07.2017
г./, като предвид липсата на доказателства по така наложените запори върху
банкови сметки да са постъпили суми по изпълнителното дело, то следва да
се приеме, че прекъсването на 2-годишния срок се е ограничило единствено
до момента на предприемане на това действие, като след това срокът отново е
започнал да тече. Така в рамките на двугодишния срок от наложения на
18.07.2017 г. запор, е насрочен опис на движимите вещи на длъжника А. /на
24.06.2019 г./. Доколкото с молбата за образуване на изпълнителното дело
взискателят е оправомощил съдебния изпълнител по реда на чл. 18 от ЗЧСИ
да извършва изпълнителни действия, без да има нарочно искане за същото от
взискателят, следва да се приеме, че предприетите от съдебния изпълнител
действия прекъсват срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. След така
предприетото действие от съдебния изпълнител, по възлагане на взискателя,
има подадени молби от взискателя за предприемане на изпълнителни
действия от 09.09.2019 г., 17.09.2019 г. и 07.10.2021 г. Действително
формално периодът между молбите от 17.09.2019 г. и 07.10.2021 г. е по-дълъг
от две години, но при преценката дали изтичането на този период може да
4
бъде основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК следва да бъде съобразено
обстоятелството, че на 13.03.2020 г. в Република България беше обявено
извънредно положение поради епидемия от заболяване Ковид 19, като със
Закон за мерките и действия по време на извънредното положение, обявено с
решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците /обн. ДВ,
бр. 28/24.03.2020 г./, процесуалните срокове по изпълнителните дела бяха
спрени до отмяната на извънредното положение. Крайният срок на
действието, съобразно § 13 от ЗИД на Закона за здравето, обн. ДВ, бр.
44/13.05.2020 г., е 21.05.2020 г. Затова съдът намира, че няма основания да се
направи извод за изтичане на твърдения от жалбоподателя двугодишен срок.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не е налице основание
по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното дело по
отношение на длъжника Р.А. и жалбата срещу разпореждането на ЧСИ,
постановено по повод молба с вх. № 009066/11.02.2022 г., следва да се остави
без уважение.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Р. Р. АС., срещу разпореждане от
14.02.2022 г. на частен съдебен изпълнител Н.М., рег. № 841 КЧСИ, по изп. д.
№ 20168410408958, постановено по повод молба с вх. № 009066/11.02.2022 г.,
с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, по отношение на жалбоподателя.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5