Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260005
01.09.2020г., гр.Бяла
РАЙОНЕН
СЪД – БЯЛА, I-ви наказателен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и пети август през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС Д.
при секретаря Михаела
Пенева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 163 по описа за 2020
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на
В.Н.Н., ЕГН ********** с адрес *** в качеството си на управител на „.“ ЕООД,
ЕИК .. със седалище и адрес на управление в с.К., обл.Русе, ул.“Б. К.“ № .,
чрез адв. М.К. против НП № 2019835 от 24.02.2020г., издадено от Директора на
Регионална дирекция по горите – Русе, с което на жалбоподателя на основание
чл.257, ал.1, т.3 вр. с чл.108, ал.3 от ЗГ във вр. с чл.47, ал.1, т.1 от Наредбата
за сечите в горите е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500
лева.
Жалбоподателят счита, че
наказателното постановление е издадено при съществено нарушение на
процесуалните правила, като същото е неправилно, необосновано и постановено при
съществено нарушаване на материалния закон. Алтернативно се сочи, че
административнонаказващият орган не е приложил нормата на чл.28 от ЗАНН, водещо
до материална незаконосъобразност на издаденото НП и обосноваващо неговата отмяна.
Въззиваемата страна,
чрез процесуалния си представител, застъпва становище за неоснователност на
жалбата и моли същата да не се уважава, като бъде потвърдено така издаденото
наказателно постановление.
РП – Бяла, редовно
призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
На 22.10.2019г. около 14.30ч. в с.Дряновец, горските
инспектори И.У. и С. С. извършили проверка в отдел 61“е“ ОГТ землище
с.Дряновец, при която установили, че Н.Т. Н. извършва сеч с ПС № . от
16.10.2019г., вид на сечта 100% гола акация. Установили, че в подотдела освен
акация има и цер, благун и маждрян, като били добити 22 куб.м. на секции от
80-100см, като дървесината не била упомената в разрешителното за сеч и няма
контролна горска марка. За така установеното съставили констативен протокол №
117848 и издали разпореждане, с което спрели сечта за три дни, считано от
23-25.10.2019г. включително. Добитите 22 куб.м. дървесина от вид цер, благун и
маждрян били оставени на отговорно пазене на Никола Н. с разписка за отговорно
пазене № 000606. Със Заповед № 179 от 24.10.2019г. на Директора на РДГ, била
спряна сечта в отдел 61, подотдел „е“ възложено за сеч на „.“ ЕООД, до отстраняване
на нарушенията.
Въз основа на така
установеното по констативния протокол, на 28.10.2019г. била извършена
допълнителна проверка, при която св. Л., св. Н. и св. Д. посетили подотдела и
установили дървесина, която не била предвидена в позволителното за сеч. Същата била
от вида цер, благун и маждрян, докато в позволителното било предвидено за гола
сеч за акация. Измерили дървесината, която била 19,5 пространствени куб.м. и
поставили контролна горска марка на отсечените дърва. На мястото на проверката
присъствал и В.Н., който дал обяснения в АУАН, в които е посочил, че не е
пускал резачи в сечището. В законоустановения срок е подал възражение срещу
така съставения му АУАН, като е изложил съображения за неналагане на
административно наказание. Със Заповед № 183 от 30.10.2019г. на Директора на
РДГ, била отменено наложеното със Заповед № 179 от 24.10.2019г. спиране на
сечта, поради отпаднало основание. Въз основа на така съставения АУАН е
издадено и обжалваното наказателното постановление, предмет на настоящото производство.
Фактическата обстановка
беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – становище по жалбата от Директора
на РДГ Русе; НП № 2019835 от 24.02.2020г.; Заповед № 179/24.10.2019г.; Заповед
№ 183/30.10.2019г.; разписка за връчване на наказателното постановление от
11.06.2020г.; известие за връчване на НП № 2019835 3бр; писмо на ТП ДГС Бяла с
№ РД 11030/13.02.2020г.; рапорт на Ибрахим Емиков до Директора на ТП ДГС Бяла
от 13.02.2020г.; копие на превозен билет от 11.02.2020г.; писмо на РДГ ДГС Бяла
с № РДГ 11-4129/11.11.2019г.; Възражение от В.Н.Н. ***-4009/31.10.2019г.;
Заповед № 183/30.10.2019г.; доклад с вх.№ РДГ 11-3985/29.10.2019г.; акт №
835/28.10.2019г.; констативен протокол Серия Г00А № 117848/22.10.2019г.;
разписка С: Г00А № 000606/22.10.2019г.; Заповед № 179/24.10.2019г.; Заповед №
РД 49-199/16.05.2011г. По делото се събраха гласни доказателствени средства,
посредством проведения в съдебно заседание разпит на актосъставителя св. Л.,
както и св. Н. и св. Д..
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирана страна и в законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН
срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество е основателна.
Съдът намира, че актът
за установяване на административното нарушение е съставен от длъжностно лице по
чл.274, ал.1, т.1 от ЗГ. Обжалваното НП е издадено от компетентен орган
съгласно чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ, каквото се явява и Директора на Регионална
дирекция по горите гр.Русе, оправомощен със Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011г.
на Министъра на земеделието и храните. Предвид изложеното за съда няма съмнения
относно компетентността на актосъставителя и наказващия орган.
Съдът счита обаче, че
така издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно, като
издадено при съществено нарушение на процесуалните правила при съставянето на
АУАН. Това следва от обстоятелството, че са нарушени изискванията на чл.40,
ал.3 и ал.4 от ЗАНН за съставянето на акта в присъствието на свидетелите, присъствали
при извършването или установяването на нарушението, като същият е съставен в
присъствието на двама други свидетели, без
това да е изрично отбелязано в АУАН. Както се установи в настоящото
производство, нарушението е било констатирано от горски инспектори Узунтонев и
Стоянов, които обаче не са вписани като свидетели в съставения АУАН. Както се
приема в Постановление № 10 от 28.IX.1973 г., Пленум на ВС, т.10. „Актосъставителите
допускат нарушения на чл. 40 ЗАНН. При наличие на очевидци на нарушението или
на неговото констатиране в акта се посочват за свидетели други лица,
присъствали само при съставянето му. Това затруднява дейността на
административнонаказващите органи и съдилищата при разкриване на обективната
истина.“. Предвид изложеното, съдът намира, че АУАН е издаден в нарушение на
чл.40, ал.3 от ЗАНН и нарушението не е доказано, поради което и НП следва да бъде
отменено.
На следващо място съдът
намира, че е нарушена и разпоредбата на чл.40, ал.4 от ЗАНН при съставянето на
АУАН, доколкото в него е посочено, че същият е издаден и на базата на
Констативен протокол № 117848 от 22.01.2019г. Съдът намира, че описания
констативен протокол не представлява официален документ по смисъла на
посочената разпоредба. Понятието „официален документ“, така както е дефинирано
в чл.93, т.5 от НК, е този документ, който е издаден по установения ред и форма
от длъжностно лице в кръга на службата му. Тоест, реда за съставянето и формата
на документа следва да бъдат установени от съответния нормативен акт. В Закона
за горите липсва уредба за съставяне на констативни протоколи от длъжностни лица
при установяване на нарушения. Аргумент за това е и съществуването на установен
ред и форма на констативен протокол за освидетелстване на сечище.
Дори да се приеме
противното, по смисъла на чл.40, ал.4 от ЗАНН, то следва да се тълкува
стеснително и във връзка с предходните разпоредби на с чл.35 и чл.36, ал.2 от ЗАНН. Така например, официален документ, въз основа на който може да бъде
съставен АУАН или да бъде издадено НП представлява постановление на прокурора
за отказ от образуване или прекратяване на досъдебно производство с приложение
на чл.218б от НК. Настоящият състав счита, че от обхвата на документите, които
позволяват издаването на АУАН на базата на официални документи, следва да се изключат
констативните протоколи издавани от служители на административнонаказващия орган
в хода на административното производство. По своя характер констативния
протокол е свидетелстващ документ, тоест съдържа информация с правно значение и
не е насочен спрямо конкретно лице. Същият не подлежи на самостоятелно
оспорване нито по отношение на направените в него констатации, нито както е в
конкретния случай, по отношение разпореждането за спиране на сечта (което
представлява още един аргумент за отлика от наименоването му като констативен
протокол и липсата на установен ред и форма). Поради този му характер не може
да се приеме, че същият може да служи като доказателство в производството, тъй
като по този начин се заобикаля доказването в процеса, а оттам и за правомерността
и законосъобразността на съставяне на АУАН.
Още повече, че
отразеното в констативния протокол и в АУАН досежно количеството дървесина,
което е било установено, се различава и по този начин не позволява на
нарушителя да организира защитата си. След като АУАН е съставен за установеното
на 22.10.2019г. нарушение, при което е било констатирано наличие на 22
пр.куб.м. дърва, то е недопустимо при описване на нарушението да се посочва
различно количество дървесина. По този начин самия АНО не дава вяра на
съставения от служителите констативен протокол, а се основава на констатациите
на актосъставителя, който обаче извършва проверка на друга дата – 28.10.2019г. Неотносимо
се явява посоченото от св. Н., че жалбоподателят се съгласил на по-малкото установено
количество дърва. Съдът намира, че така се нарушава правото на защита на
наказаното лице, което не може да бъде санирано в съдебния процес по обжалване
на наказателното постановление.
В издаденото наказателно
постановление се констатира и нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.2, т.6 от ЗАНН при посочване на законните разпоредби, които са били нарушени. Посочено е,
че е нарушена разпоредбата на чл.108, ал.3 от ЗГ и на основание чл.257, ал.1,
т.2 от ЗГ е постановено налагане на наказание, като е посочен чл.257, ал.1, т.3
от ЗГ. Двете разпоредби предвиждат санкции за различни нарушения, като
посочената т.2 се отнася за съгласуване, одобряване или издаване на документ в
нарушение на закона, подзаконовите нормативни актове или на одобрените горскостопански
планове и проекти, докато т.3 предвижда санкция за лице, което не вземе
своевременно мерки за предотвратяване и спиране на незаконни дейности в
горските територии или за премахване на последиците от нарушенията. Отделно от
това съдът намира, че описаното в наказателното постановление деяние
представлява нарушение на чл.190, ал.2, т.1 и т.2 от ЗГ, съгласно който лицата
с лесовъдско образование, на които са възложени функции по опазване на горските
територии, независимо от тяхната собственост опазват поверените им горски
територии от незаконни ползвания и увреждания, следят за спазване на правилата
за сеч и другите ползвания от горите. Това е нормата, която предписва
определено правило за поведение, обвързващо субекти като наказаното лице, които
имат отношение към съблюдаване спазването на забрани. Докато разпоредбата на
чл.108, ал.3 от ЗГ е бланкетна и посочва общо задълженията за упражняване на
контрол и вземане на мерки по предотвратяване и спиране на незаконна дейност по
придобиване на дървесина.
По тези съображения
съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено при допуснати
съществени нарушение на процесуалните правила и материалния закон, поради което
следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
На основание чл.63, ал.3
от ЗАНН в тежест на ответната страна следва да бъдат възложени и разноските за
адвокатско възнаграждение направени от жалбоподателя, които съгласно
представения списък възлизат в размер на 300лв. На основание § 1, т.6 от ДР на АПК, разноските следва
да бъдат възложени в тежест на Изпълнителна агенция по горите, която има
правосубектност като юридическо лице съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения
правилник на Изпълнителната агенция по горите.
Предвид изложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 2019835 от 24.02.2020г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция по горите – Русе, с което на
основание чл.257, ал.1, т.3 вр. с чл.108, ал.3 от ЗГ във вр. с чл.47, ал.1, т.1
от Наредбата за сечите в горите на В.Н.Н., ЕГН ********** с адрес *** е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА
Изпълнителна
агенция по горите, със седалище в гр.София, бул. "Х. Б." № . да
заплати на В.Н.Н., ЕГН ********** с адрес *** сумата 300лв. представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в производството.
Решението подлежи на
обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд – Русе.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/