Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 09.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и девети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 2221 по описа на съда за
2016 г., взе предвид следното:
Производството
е по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и е образувано
по подадена от С.Б.В. искова молба, с която моли ответникът З. „Б.и.“ АД да
бъде осъден да й заплати сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 29.09.2014 г., ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Твърди в
исковата си молба, че на 29.09.2014 г. пострадала при ПТП, вина за което имал
водачът на л.а. „Фиат Пунто“ с ДК № *****НХ – Б.С., който проявил
непредпазливост към уязвимите участници в движението – пешеходците, какъвто в
случая била ищцата. Образуваното АНД № 1875/2015 г. по описа на РС - гр. Русе
приключило с решение, с което Б.С. бил признат за виновен за настъпване на
произшествието и причиняване на средна телесна повреда на ищцата.
В
резултат на пътния инцидент С.Б. получила травматични увреждания, изразяващи се
в счупване на външния кондил на дясна голямопищялна кост и охлузвания на ІІІ,
ІV и V пръст на дясната ръка.
За срок
от три месеца на пострадалата била поставена гипсова шина. След свалянето й
имала болезнени и ограничени движения в областта на дясна коленна и глезенна
стави и оток в областта на глезена.
Водачът
на л.а. „Фиат Пунто“ с ДК № *****НХ имал сключена валидна към 29.09.2014 г.
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество. З. „Б.и.“ АД следвало да поеме отговорността на виновния водач до
размера на действителните неимуществени вреди. Моли съдът да постанови решение,
с което да го осъди да й заплати сумата от 40 000 лева обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, ведно законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в който признава наличието на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Оспорва размера на
предявения иск и прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищцата, която предприела пресичане на пътното платно преди да се
убеди в безопасността на предприетото от нея действие.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
С
определение от 30.01.2015 г. между страните в производството е отделено като
безспорно обстоятелството, че към 29.09.2014 г. за управляваното от Б.Р.С. МПС
е имало валидно сключен договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответното дружество.
С решение
№ 638/18.11.2015 г. по АНД № 1875/2015 г. по описа на РС – гр. Русе Б.Р.С. е
признат за виновен в това, че на 29.09.2014 г. в гр. Русе, при управление на
МПС - л.а. „Фиат“, модел „Пунто“ с ДК № ******* нарушил правилата за движение:
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – „При избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в
км/ч: категория В за населено място - 50 км/ч, като се движил в населено място
със скорост 61.70 км/ч; чл. 116 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към
престарелите хора“; чл. 119, ал. 1 от ЗДвП - „При приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре“ и по непредпазливост причинил на С.Б. В. – М. средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на външния кондил на дясна
голямопищялна кост, довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен
крайник за срок повече от тридесет дни, като деянието е извършено на пешеходна
пътека - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. посл., б. „а“, пр. 2 вр. чл. 343,
ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. 342, ал. 1, пр. 3 от НК; на основание чл. 78а от НК е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 1 000 лева.
Въз
основа на протокол за оглед на местопроизшествието е допусната и изготвена
съдебна авто-техническа експертиза. Описан е механизмът на ПТП, като според
вещото лице С. е управлявал л.а. „Фиат Пунто“ със скорост 61.70 км/ч. При
управление на автомобила със скорост от 50 км/ч водачът имал възможност да спре
и да предотврати произшествието.
След
събиране на гласни доказателства чрез разпита на водача на л.а. „Фиат Пунто“ Б.С.
вещото лице доц. д-р инж. А. е допълнило и пояснило заключението си. Според
него водачът е трябвало да възприеме приближаващата пешеходка, която се е
движила по алеята. Разположената вляво растителност е прикривала частично
пострадалата, но не е изключвала видимостта към нея преди да стъпи на
пешеходната пътека.
От
страна на ищцата причина за настъпване на удара е навлизането й в платното за
движение, когато автомобилът е бил в опасна близост и в процес на спиране и
когато тя е имала възможност да чуе звука от спирачките на автомобила.
Въз
основа на медицИ.ката документация е изслушана и приета съдебно-медицИ.ка
експертиза, която е заключила, че получените от С.Б. увреждания: счупване на
големия пищял на дясна подбедрица в горния му край и охлузни рани в областта на
ІІІ, ІV и V пръсти на дясна ръка. Счупването на пищяла причинило трайно
затрудняване на движенията на десния долен крайник за повече от 30 дни, а
охлузните рани в областта на пръстите на дясната ръка - временно разстройство
на З.равето, неопасно за живота. За лечение на счупването е било проведено
консервативно лечение – поставяне на гипсова имобилизация на дясна колянна
става и подбедрица. Вещото лице не е открило данни за наличие на усложнение на
здравословното състояние на Б.. Оплакванията при контролните прегледи били
нормални за етапа на лечебния процес, на който са направени. При консервативно
лечение на счупвания с продължителна гипсова имобилизация трайна последица
оставал ограничен обем на движение в колянна и глезенна стави.
По
делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на Ивайло Тошев, син на
ищцата. Разказва, че когато отишъл в спешна хирургия видял, че кракът на майка
му е гипсиран от средата на бедрото до долу. В домашни условия лечението
продължило 5-6 месеца. През този период Б. не могла да се движи и да се
обслужва самостоятелно. На третия месец започнала да се придвижва с помощта на
патерици. Имала проблеми със съня поради силните болки и приемала успокоителни.
На петия месец кракът й посинял и направили консултация със съдов хирург, който
установил запушване на вените. До ампутация на крака не се стигнало. Все още се
нуждаела от чужда помощ. Преди инцидента била жизнена и активна, а към момента
се придвижвала с помощта на бастун.
При така установените обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима
към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която
част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на
сключен преди 01.01.2016 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на л.а. „Фиат Пунто“ и ЗД „Б.и.“ АД, с което
застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият
по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се
изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането
и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител
на вредата и застрахователя. Това обстоятелство е отделено като безспорно между
страните.
Следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
От събраните по делото писмени
доказателства се установява по категоричен начин извършването на
противоправното деяние – управление на МПС в нарушение на действащите към
момента на произшествието разпоредби на чл. 116 и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и
виновността на дееца – влязлото в сила решение на съда по АНД № 1875/2015 г. по
описа на РС - гр. Русе. Обстоятелството, че Б.С. е бил освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание по чл. 78а от НК не
заличава виновността на дееца и противоправността на извършеното от него
деяние.
Настоящият
състав, сезиран с иск относно гражданските последици от деянието е длъжен да се
съобрази с решението на наказателния съд относно извършването на деянието,
противоправността му и виновността на дееца. Предвид наличието на влязло в сила
решение по тези въпроси съдът не може да прави изводи относно тези
обстоятелства и извършване на престъплението, различни от изводите в решението
по чл. 78а от НК.
Налице са
всички предвидени материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на
ответното застрахователно дружество на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.).
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
Настоящият
съдебен състав е обвързан и относно вида на телесната повреда от
противоправното деяние – получената от пострадалата фрактура на външния кондил
на дясна голямопищялна кост, представляваща средна телесна повреда по смисъла
на чл. 129, ал. 2, пр. 4 от НК. В частта, в която е посочен периода на
затруднение в движението на десния долен крайник решението на наказателния съд
няма обвързваща сила, доколкото тази продължителност не е част от състава на
престъплението и подлежи на установяване в производството по обезщетяване на
получените от пострадалия неимуществени вреди. Трайно затрудняване на движението
на крайниците предполага това състояние да е продължило повече от 30 дни, което
в настоящия случай е безспорно установено.
При
определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия и др.
Съдебно-медицИ.ката
експертиза е установила, че вредите, чието обезщетение ищцата претендира, са
причинени именно от процесното ПТП. В периода на лечението С.Б. е изпитвала
интензивни болки в десния долен крайник за период от повече от три месеца,
довели и до нарушения на съня, нервност и зависимост от чужда помощ. Престоят й
в болничното заведение е бил за един ден, като след изписването й лечението е
продължило в домашни условия. Установява се, че към момента възстановяването на
Б. не е приключило. Напредналата й възраст е фактор, който е оказал влияние
както върху продължителността на чуждата помощ, от която се е нуждаела, така и
върху негативните последици за здравословното й състояние – трайно ограничаване
на обема на движение на долния десен крайник.
Б. е
лишена от възможност да води пълноценен начин на живот, какъвто е водила преди произшествието.
Обездвижването й за срок от около три месеца е обусловило нуждата от
допълнителна помощ в хигиенно-битовото й обслужване, придружено от естественото
неудобство, свързано с това. От жизнен и активен човек Б. се е превърнала в
жена, ползваща помощни средства за придвижване. Това й състояние естествено
води до чувство на непълноценност.
Като
съобрази възрастта на пострадалата – 71 г. към датата на ПТП, тежестта на
уврежданията и последиците от тях, изпитаните болки и страдания, техния
интензитет и продължителността им, трайно ограничен обем на движенията, съдът
намира, че размерът на обезщетението следва да бъде определен на 20 000
лева. Ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно
обезщетение са конкретните икономически условия и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент
– 29.09.2014 г., когато е настъпило процесното ПТП, от което са произтекли
вредите. Лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди се
увеличават почти ежегодно, като към релевантния в случая момент те възлизат на
10 000 000 лева за всяко събитие при две или повече пострадали лица
(чл. 266, т.1, б. „б“ от КЗ отм.)
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на С.Б..
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е
налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът
на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г.,
т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът
не би се стигнало до уврежданията.
В настоящото производство се установи, че ищцата е
пресичала на обозначено за целта място – пешеходна пътека. Поради това водачът
е бил длъжен да я възприеме, а оградата и растителността от лявата му страна не
са били пречка за това. С. могъл да предприеме намаляване на скоростта до степен
да преустанови движението на автомобила в изчакване пешеходката да пресече
пътното платно.
В т. 6, б. „а“ от
ТР № 2/22.12.2016 г. по тълк.д. № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС са дадени
задължителни указания относно правото на пешеходеца при пресичане на пътното
платно, в зависимост от мястото на пресичане. Счетено е, че това право е
абсолютно, когато пешеходецът упражнява правото си на преминаване на специално
очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с
пътен знак пешеходна пътека, като се упражнява при спазване на правилата на чл.
113 и чл. 114 от ЗДвП. В редакцията към датата на произшествието – 29.09.2014
г. чл. 113 от ЗДвП (ДВ, ред. бр. 51/2007 г.) вменява в задължение на
пешеходците преди да навлязат на платното за движение, при пресичането му по
пешеходни пътеки, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни
средства и тяхната скорост на движение,
да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане и да не спират без
необходимост на платното за движение; да спазват светлинните сигнали и
сигналите на регулировчика и да не преминават през ограждения от парапети или
вериги. Чл. 114 от ЗДвП забранява на пешеходците да навлизат внезапно на
платното за движение, да пресичат платното за движение при ограничена видимост
и да извършват търговия и услуги на платното за движение.
За да се
приеме, че е налице е съпричиняване на вредоносния резултат, в случая изразяващ
се в телесна повреда, от страна на пешеходец при пресичане на пътното платно за
движение на специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното
платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, следва да се установи,
че водачът на моторното превозно средство е нарушил правилата за движение
относно скоростта за движение по З.вП и пешеходецът да е нарушил правилата на
чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. В случая Б.С. се е движил със скорост от 61.70 км/ч,
надвишаваща позволената такава от 50 км/ч за населено място. В момента, когато Б.
е навлязла на платното за движение, пресичайки на специално обозначено с пътна
маркировка място, С. е могъл да я забележи и да й осигури възможност да упражни
абсолютното си право на пресичане. От показанията на водача също се установява,
че той е задействал спирачната система на автомобила след като Б. е стъпила на
пешеходната пътека. Според дадените в цитираното тълкувателно решение
задължителни указания, за да могат пешеходците да осъществят обсъжданото право,
е необходимо те да са стъпили на пешеходна пътека или да преминават по нея.
Законодателят въвежда задължение на водача да осигури предимство едва от
момента на стъпване на пешеходеца на пешеходната пътека, дори и от предходното
му поведение да е ставало напълно ясно, че той има намерение да премине през
нея. Наличието на пешеходна пътека сигнализира за възможна опасност на пътя,
поради което появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо събитие. При
преминаване през пешеходна пътека водачът има задължение да намали скоростта
или да спре. Превишената скорост на движение от 61.70 км/ч не е позволила на
водача С. да установи автомобила своевременно, за да позволи на Б. да премине
безопасно по пешеходната пътека. Непредотвратимостта на удара се дължи изцяло
на поведението на делинквента Б.С..
Ответникът
не доказа и поведението на Б. да е осъществявала някой от съставите на
нарушение на задълженията й по чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. Конкретни данни за
предотвратимост на удара от страна на Б. в авто-техническата експертиза не се
съдържат. Несъмнено пострадалата е могла да прецени дали пресичането й съЗ.ава
опасност, но тази преценка е относима към момента преди предприемане на
пресичането. След като вече е стъпила на платното за движение на МПС и на
предназначено за това място, всякакви хипотези на неин принос за настъпване на
произшествието са изключени.
Поради това, съдът приема за неоснователно и недоказано
възражението на ответника за наличие на принос от страна на пострадалата. Дори
и да е възприела приближаващия автомобил, предвид обстоятелството, че се намира
на пешеходна пътека, Б. е имала право и в съответствие с правилата за движение
по пътищата е предприела пресичане на обозначено за целта място.
Ответникът, който носи доказателствената тежест, не
установи поведение от страна на ищцата като участник в движението, което да се
намира в причинна връзка с полученото от Б. травматично увреждане.
Поради това следва да се приложат неблагоприятните
последици, като се приеме, че приносът на ищцата за настъпване на вредоносния
резултат е недоказан, а обезщетението от 20 000 лева следва да бъде
присъдено в така определения размер.
За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане
длъжникът е в забава от възникване на главното задължение (чл. 84, ал.3 ЗЗ.) –
момента на причиняването на вредата. От този момент той дължи обезщетение за
забавено изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер
законната лихва – чл. 86, ал. 1 ЗЗ.. По силата на чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.)
застрахователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице. Законната лихва върху обезщетенията следва да бъде начислена
от датата на увреждането – 29.09.2014 г.
Тъй като ищцата е била освободена от заплащане на
държавна такса, ответникът дължи да я заплати по сметка на СГС в размер на 800
лева. Ответникът дължи и 250 лева депозити за експертизи по делото.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни. На ищцата е оказана
безплатна правна помощ и защита, поради което на процесуалния й представител
адв. Н. се дължат 865 лева адвокатско възнаграждение.
Представителят
на ищцата е възразил за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение в размер на 4 000 лева, което е основателно и следва да
бъде намалено до минималния размер по Наредба № 1/2004 г. Съразмерно на
отхвърлената част от иска, ищцата следва да заплати на З. „Б.и.“ АД сумата от
1 163 лева разноски за производството.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на
С.Б.В., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 20 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от счупване на външния кондил на дясната голямопищялна кост и
охлузвания на ІІІ, ІV и V пръст на дясната ръка, ведно със законната лихва от 29.09.2014
г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния
предявен размер от 40 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗД „Б.И.“ АД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на СГС
сумата от 800 лева държавна такса по делото и 250 лева депозити за експертизи
по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗАдв., ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление
*** да заплати на адвокат В.Н., с адрес *** сумата от 865 лева адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, С.Б.В., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 1 163 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: