№ 22511
гр. София, 31.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110101889 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК:
Гражданското дело е образувано по повод обективно кумулативно и евентуално
съединени установителни и конститутивни искове – чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД, чл. 124,
ал. 1 ГПК, чл. 26, ал. 1, пр. 2, чл. 29, ал. 1, чл. 33, чл. 26, ал. 2, предл. 5 вр. чл. 17, ал. 1
ЗЗД, чл. 30 ал. 1 ЗН, предявени от С. Л. Н. и А. И. Н. срещу В. В. И..
Производството по делото е приключило с решение № 6890 от 16.04.2024г., с което
първият предявен иск е уважен, а съединеният с него кумулативен иск по чл. 124, ал. 1
ГПК е отхвърлен, като съдът не се е произнесъл по останалите искове, тъй като са
предявени в условия на евентуалност и не се е сбъднало процесуалното условие, под
което са предявени, а именно:
прогласен, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 във вр. с чл. 18 ЗЗД вр. чл. 579, ал.
2 вр. чл. 189 ГПК, по иск на С. Л. Н., и А. И. Н., срещу В. В. И., е за НИЩОЖЕН
поради липса на форма нотариален акт за замяна на идеална част от недвижим
имот с движима вещ № 79, том IV, рег. № 10971, дело №630/2021, вписан в
Служба по вписванията с вх. рег. № 68236 от 21.09.2021г., акт № 64, дело №
53174/2021г.
отхвърлен е, като неоснователен и недоказан, предявеният от С. Л. Н., срещу В.
В. И., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено
спрямо ответника В. В. И., че С. Л. Н., по силата на саморъчно завещание от
08.07.2020г., съставено от М.Я.Д. и вписано в СВ-София № от вх.peг.
87972/22.11.2022г., акт номер: 163, том XVII, дело № 67545, имотна партида
№676312, притежава правото на собственост върху 3/4 идеални части от
апартамент №23, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
.................., находящ се в гр.София, район „....................“, ул. ...............,
.....................
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника В. В. И. срещу
решението в частта, с която е прогласен за нищожен посочения по-горе нотариален
акт.
Постъпила е също молба по реда на чл. 248 ГПК от ищеца с искане да се измени
1
посоченото по-горе решение в частта на разноските, присъдени на адвоката на
ответника. В молбата са изложени пространни доводи за несъразмерното определяне
на възнаграждението на адвоката независимо от броя на исковете и позовавайки се на
практика на СЕС.
В срок е постъпило становище от В. И., в което моли искането да се остави без
уважение. Твърди, че възнаграждението е определено в минимален размер с оглед броя
на исковете, за които се дължи възнаграждение поотделно, включва ДДС, и не подлежи
на намаляване както при съобразяване на тези обстоятелства, така и като се държи
сметка за правната и фактическа сложност на делото.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата на
страните, намира следното:
Искането за изменение на решението в частта на разноските е допустимо –
подадено е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от лица с правен интересм като ищците иска
изменение на разноските на ответника, в който случай не се изисква списък по чл. 80
ГПК, въпреки че такъв е наличен по делото – л. 303. Разгледано по същество, искането
е неоснователно по следните съображения.
С оглед изхода на делото разноски се дължат на двете страни, както е посочено и в
крайния съдебен акт, съгласно правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Изводът, че
разноски се дължат на двете страни, се обосновава с приетото в мотивите на акта за
частична основателност на предявените искове.
Както е посочено, ответникът своевременно е поискал присъждането на разноски
за адвокатско възнаграждение в общ размер на 7200.00 лева с ДДС или 6000.00 лева
без ДДС. По делото е представен договор за правна защита и съдействие /л.101/, както
и платежен документ /л.102/, от който е видно, че възнаграждението е платено по
банков път. Ето защо, разноски на ответника се дължат.
По отношение на размер на разноските, които следва да се присъдят на ответника,
съдът е изложил мотиви в крайния си съдебен акт, които не намира основание да
промени. Претендираното адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно. В
производството са предявени седем обективно и субективно съединени иска, по които
и независимо от съединяването им, се дължи отделно възнаграждение съгласно чл. 2,
ал. 5 НМРАВ. Изчислено поотделно съобразно материалния интерес по делото за всеки
от предявените искове, търсеното адвокатско възнаграждение се явява под минималния
размер. По-конкретно, предявените искове са седем на брой, исковете са оценяеми
/16256.90 лева/, като дължимото адвокатско възнаграждение за всеки от тях съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 3 вр. чл. 2, ал. 5 НМРАВ възлиза на 2925.69 лева без ДДС или 3510.82
лева с ДДС. Съгласно § 2а. от НМРАВ възнаграждението се присъжда с ДДС, когато
адвокатът е регистриран по ЗДДС, каквито доказателства има по делото. При тези
мотиви и с оглед отхвърляне на иска по чл. 124 ГПК, на ответника се дължат разноски
за адвокатско възнаграждение, възлизащо в размер на 1028.57 лева с ДДС, който
размер съдът определи, ръководейки се от общия брой искове и липсата на размер от
общото търсено адвокатско възнаграждение поотделно за всеки иск в договора между
ответника и адвоката, поради което прие, че за всеки иск се дължи равно
възнаграждение. Определеното в този размер възнаграждение не се явява прекомерно и
с оглед правната и фактическа сложност на делото. Както се посочи по-горе,
минималното възнаграждение за този иск – иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, който е
отхвърлен, възлиза на 3510.82 лева с ДДС. Ответникът търси общо възнаграждение в
размер на 7200.00 лева с ДДС, което съдът е разделил като защита по всеки един от
2
седемте иска, поради което е присъдил възнаграждение, което реално се явява в размер
три пъти по-нисък от минималния. Освен това, разноските за адвокатско
възнаграждение подлежат на намаляване, когато не са съобразени с правната и
фактическа сложност на делото. Производството по делото се отличава с фактическа и
правна сложност, изразяващи се съответно в проведени три съдебни заседания,
разпитани са шестима свидетели, изслушани са четири вещи лица, предявени са седем
иска, които са съединени по различен начин и не всеки от тях изхожда от двамата
ищци. Изложените обстоятелства обуславят фактическата и правна сложност на
делото, което изключва намаляване на адвокатското възнаграждение на ответника по
направеното възражение.
Направения извод не се променя от практиката на СЕС, на която ищците се
позовава и изразена, но не само, в решението по делото С-438/2022. Това е така, както
защото присъденото възнаграждение е под минималното, дължимо по НМРВ, така и
защото делото се отличава с фактическа и правна сложност. Освен това, при
внимателния прочит на решението, на което ищците се позовават, се извежда, че за
откаже да приложи разпоредба от националната уредба за минималните адвокатски
възнаграждения, т.е. да определи възнаграждението под минималния там размер, съдът
следва да държи сметка, да установи, противоречие с член 101, параграф 1,
включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги
и адвокатско възнаграждение /пар. 41 и пар. 56/. Действителната фактическа и правна
сложност на делото и договаряне на възнаграждение под минималния размер по
наредбата за седем иска, което е платено по банков път, не дава повод да се приеме, че
е налице поведение, което налага съдът да откаже да приложи НМРА и да определи
възнаграждение под определените там размер, каквото в действителност и въпреки
това /с оглед постигнатите между клиент и адвокат договори/ е присъдено в по-нисък
от минималния размер, което според същото решение на СЕС е допустимо.
Изложеното дава основание на този състав да остави без уважение искането на
ищеца за изменение на решението в частта на разноските.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Л. Н. и А. И. Н. с правно основание
чл. 248 ГПК за изменение на решение № 6890 от 16.04.2024г., постановено по
настоящото дело, в частта на разноските и съдържащо се в молба с вх. №
152211/10.05.2024г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на СГС след влизане в сила на определението и
изтичане на срока за отговор на ищците по подадената срещу решението въззивна
жалба от ответника.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото в случай, че в срока за обжалване постъпят жалби
срещу него, за тяхното администриране.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4