Р
Е Ш Е Н И Е
№
Гр.
София, ……...2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен
състав, в съдебно заседание, проведено на единадесети юни през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ.СЪДИЯ МАРИЯ ИЛИЕВА
при
секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д.
№ 9147/2020 г. по описа на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение от 02.05.2020г., постановено по гр.д.
№ 34435/2018 г. СРС е признал за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че Б.Й.Д., ЕГН ********** дължи на “Т.С.” ЕАД, ЕИК********на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ сумата от 786,51 лева - цена за
топлинна енергия до имот на адрес: гр. София, ж.к. „********вх********за
периода м.05.2014г. - м.04.2016г., ведно със законната лихва от 30.05.2017г.
(дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане, като е отхвърлил иска за цена за топлинна енергия
за разликата до пълния предявен размер от 1128,31 лева и за периода м.05.2013г.
- м.04.2014г., вкл., изцяло иска за сумата от 55,64 лева - цена за дялово разпределение
за периода 01.05.2013г. - 30.04.2014г., ведно със законната лихва от 30.05.2017г.
(дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното
плащане, както и изцяло исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 188,48 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за топлинна енергия
за период на забавата 15.09.2014г. - 11.05.2017г. и иска за сумата от 13,91 лева
- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за услуга дялово
разпределение за период на забавата 15.09.2014г. - 11.05.2017г. С оглед изхода
на правния спор е разпределил разноските между страните.
Недоволен от съдебното решение, в неговата осъдителна
част, е останал ответникът - Б.Й.Д., който в законоустановения срок е подал
настоящата въззивна жалба, с която заявява, че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че той, а не Етажната собственост е в облигационни отношения с
въззиваемия. Освен това твърди, че признатите от първоинстанционния съд суми не
са изчислени правилно.
Моли съда да
отмени съдебното решение в обжалваната част. Не претендира разноски за
производството.
В срок е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от
“Т.С.” ЕАД, с който се излага становище за правилност на съдебното решение в
обжалваната част. Претендират се
разноски за въззивното производство.
Третото
лице-помагач - „Т.С.“ ЕООД не взема становище в
законоустановения срок.
Страните
не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на
чл. 266 ГПК.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице, в
законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението,
по допустимостта му
– в обжалваната
част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато
следи за приложението на императивна правна норма.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо в
обжалваната част, а по отношение на нейната правилност, съдът намира подадената
въззивна жалба за неоснователна, поради следните съображения:
От материалите по делото е видно, че първоинстанционното
производство е образувано по искове на „Т.С.“
ЕАД по чл. 422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД
срещу Б.Й.Д. за сумата от 1128,31 лева -цена за топлинна енергия до имот на
адрес : гр. София, ж.к. „********вх.А, ап.2 за периода 01.05.2013г. -
30.04.2016г., ведно със законната лихва от 30.05.2017г. (дата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за
сумата от 188,48 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
последната главница за периода 15.09.2014г. - 11.05.2017г., за сумата от 55,64 лева
- цена за дялово разпределение за периода 01.05.2013г. - 30.04.2014г., ведно
със законната лихва от 30.05.2017г. (дата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и за сумата от 13,91 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за
периода 15.09.2014г. - 11.05.2017г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 34906 по описа за 2017г. на СРС, 64 - ти
състав.
По делото е
безспорно, че Б.Й.Д. е собственик на топлоснабдения имот в процесния период.
Съответно правилно първоинстанционния съд е приел, че същият се явява
потребител на топлинна енергия на основание чл. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от
ДР на ЗЕ. Правоотношението възниква въз основа на посочените законови текстове
и се развива между дружеството -ищец и собственика на индивидуалния обект в
етажната собственост, а не между дружеството и самата етажна собственост, както
се твърди във въззивната жалба.
По делото е изслушана съдебна експертиза, заключението на
която се кредитира и от настоящия съд, доколкото е изготвено компетентно и
обективно. Съобразно същото потребеното количество топлинна енергия е отчетено
законосъобразно от страна на въззиваемото дружество и съответства на реално
доставеното като за същото, като се отчетат погасените по давност вземания, се
дължи цена в размер на 786,51 лева за периода м.05.2014г. - м.04.2016г., ведно
със законната лихва от 30.05.2017г. (дата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение) до окончателното плащане.
С оглед изложеното и като препраща и към мотивите на
районния съд на основание чл. 272 ГПК съдът намира, че следва да потвърди
обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход на
делото въззиваемото дружество има право на реализираните от него разноски в
хода на въззивното производство, които съставляват юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 02.05.2020г., постановено по гр.д. № 34435/2018 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3
вр. ал.8 ГПК, Б.Й.Д., ЕГН **********
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК********сумата от 100 лв. адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на Т.С. ЕАД - -„Т.С.“
ЕООД.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.