Решение по дело №325/2018 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 998
Дата: 3 май 2018 г. (в сила от 13 януари 2020 г.)
Съдия: Анелия Илиева Харитева
Дело: 20187180700325
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 998

 

Град Пловдив, 03 май 2018 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на двадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав: 

Административен съдия: Анелия Харитева

при секретаря Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 325 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на „фирма” ООД против заповед № 812 от 03.10.2017 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която на дружеството е забранено да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика – да публикува невярна информация на интернет страницата си, с която да заблуждава потребителите относно цената на предлаганите артикули (включително „Сребърен комплект с гривна“, код: 8000035) в нарушение на чл.68г, ал.4, във връзка с чл.68д, ал.1, пр.1 (съдържа невярна информация) ЗЗП.

Според дружеството-жалбоподател оспорената заповед е незаконосъобразна, защото е без предмет – липсва посоченото в нея нарушение на чл.68г, ал.4, във връзка с чл.68д, ал.1, пр.1 ЗЗП, както и съзнателно поведение на дружеството, проявено чрез действие или бездействие, което да е довело до предоставяне на невярна или заблуждаваща информация за потребителите, защото причината за разминаването в цената на артикула е техническа грешка в програмата. Твърди се също, че в настоящия случай не са налице елементите от фактическия състав на нелоялната търговска практика. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените разноски. Допълнителни съображения по съществото на спора са изложени в представените на 27.04.2018 г. писмени бележки.

 Ответникът не взема становище по жалбата, доколкото изразеното от директора на дирекция „Защита на потребителите при продажба от разстояние“ (л.15-16) не може да се приеме поради липса на упълномощаване и на доказателства, че директорът на дирекция отговаря на изискванията на чл.32, т.3 ГПК.

Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чиито права са пряко и неблагоприятно засегнати от тази заповед, с която за дружеството е установено упражняване на нелоялна търговска практика, и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено чрез препоръчано писмо на 15.01.2018 г. (л.107 от делото), поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Производството по издаване на оспорената заповед е образувано по сигнал на засегнат потребител, който на 02.05.2017 г. е направил поръчка № 6983 през електронния магазин на дружеството-жалбоподател на сребърни бижута с № 8000035 на цена 76 лева. Поръчката била потвърдена на тази цена, но по-късно засегнатият потребител е получил смс съобщение за наложен платеж в размер на 214 лева.

По сигнала е извършена проверка от експерти от дирекция „Защита на потребителите при продажба от разстояние“, резултатите от която са отразени в констативен протокол № К-0177904 от 27.07.2017 г. (л.20-23 от делото). Експертите на КЗП са отворили интернет страницата http://mysilver.bg и са установили, че през тази страница потребителите могат да купуват стоки, сключвайки договор от разстояние с търговеца „фирма“ ООД. При проверката продуктът – предмет на сигнала – „Сребърен комплект с гривна“ (8000035) се е предлагал на цена 214 лева. Установено е още, че преди потребителят да бъде обвързан с договор от разстояние или с подобно предложение, търговецът не му предоставя информация относно: 1) срока, в който има право да се откаже от договора от разстояние, условията и начина за неговото упражняване; не е предоставен стандартният формуляр за упражняване на правото от отказ съгласно приложение № 6 от Закона за защита на потребителите, с което е нарушен чл.47, ал.1, т.8 ЗЗП; 2) напомняне за наличие на законова гаранция за съответствие на стоката с договора за продажба, с което е нарушен чл.47, ал.1, т.12 ЗЗП. Контролните органи са открили още две нарушения, допуснати от търговеца на интернет страницата: 1) няма информация за органите за алтернативно решаване на спорове, в чийто обхват на дейност попада, с което е нарушен чл.181н, ал.2, във връзка с ал.1 ЗЗП; 2) няма електронна връзка към онлайн платформата за решаване на спорове, с което е нарушен чл.181н, ал.4 ЗЗП.  

По констатациите от протокола управителят на дружеството-жалбоподател е подал писмено становище, в което като причина за разминаването в цената е посочено възможно неправилно събиране, извършено от базата данни на сайта, на цените на отделните изделия, която възможност е била известна в дружеството, поради което отстрани на снимката в сайта са били показани всички съставни части на комплекта с цените на всяка част, за да се даде на потребителя пълна и максимално точна информация.

Въз основа на констатациите от протокола е издадена оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно производство.

Представените в хода на настоящото съдебно производство писмени доказателства от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател не са нови доказателства, същите с изключение на наказателните постановления представляват част от административната преписка по издаване на оспорената заповед и няма да бъдат коментирани. Що се отнася до наказателните постановления, доколкото същите не са били обжалвани по съдебен ред, и противно на твърденията в настоящата жалба и изразеното становище на процесуалния представител в писмените бележки дружеството-жалбоподател не оспорва извършването на констатираните при проверката на 27.07.2017 г. административни нарушения, за които са издадени двете наказателни постановления № К-039574 от 29.01.2018 г. (л.129-131 от делото) и № К-0045955 от 29.09.2017 г. (л.134-136 от делото), и това е единственият правнорелевантен факт, който има значение за настоящия спор, доколкото потвърждава извършването на нелоялна търговска практика от страна на „фирма“ ООД. Дали случаят  маловажен и дали следва да намери приложение нормата на чл.28 ЗАНН са въпроси, на които настоящата инстанция не може да отговори, доколкото предмет на настоящото дело не е законосъобразността на наказателните постановления.

При тези доказателства съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.

Страните нямат спор по фактите. Спорът е относно правилното приложение на материалния закон и спазването на административно-производствените правила.

Съгласно чл.68л, ал.1 ЗЗП когато Комисията за защита на потребителите установи, че търговската практика е нелоялна, председателят на комисията издава заповед, с която забранява прилагането на търговската практика. В настоящия случай е осъществена хипотезата на цитираната правна норма. Оспорената заповед е издадена, след като КЗП е установила с решение по т.6 от протокол № 29 от 25.09.2017 г. (л.17-18 от делото), че дружеството-жалбоподател използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на ЗЗП по отношение на цената на „Сребърен комплект с  гривна“ (8000035), предлаган за закупуване на интернет страницата си, като е предоставил невярна информация за действителната цена на стоката. Следователно неоснователно и недоказано е възражението за липса на основание за издаване на оспорената заповед. Противно на развитото становище от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, председателят на КЗП е издал заповедта въз основа на решение на комисията, с което е установена по безспорен начин нелоялната търговска практика на дружеството, който факт, както вече се каза, дружеството не оспорва.

Законовите определения за нелоялна и за заблуждаваща търговска практика са дадени в нормите на чл.68г, ал.1 и чл.68д, ал.1 ЗЗП. Съгласно чл.68г, ал.1 ЗЗП търговска практика от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Съгласно чл.68д, ал.1 ЗЗП търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал.2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. А съгласно чл.68в ЗЗП се забраняват нелоялните търговски практики.

При тази законодателна регламентация съдът намира, че в настоящия случай са били налице както фактическите (заблуждаващата търговска практика чрез невярна информация относно цената на стоката), така и правните основания за издаване на оспорената заповед.

Без правно значение за законосъобразността на заповедта е фактът по какъв начин се е стигнало до подаването на невярна информация към потребителите, както и наличието на умисъл от страна на управителя или служителите на дружеството-жалбоподател. Както вече се каза, единственият правнорелевантен факт е установената нелоялна заблуждаваща търговска практика, в който случай именно председателят на КЗП има правомощие да издаде заповед за забрана на нейното прилагане, защото законът въвежда императивна забрана на всякакви нелоялни търговски практики (чл.68в ЗЗП).

Съдът намира, че при издаване на оспорената заповед не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена след решение на КЗП, с което е установена нелоялната търговска практика. Законът не предвижда друга задължителна процедура преди издаване на заповед по реда на чл.68л, ал.1 ЗЗП.

В този смисъл не е налице нарушение на чл.35 АПК, доколкото обясненията и възраженията, дадени от управителя на „фирма“ ООД по повод констатациите от проверката, извършена на 27.07.2017 г., не са част от процедурата по издаване на оспорената заповед, а са част от процедурата по установяването на нелоялната търговска практика. Тези обяснения са коментирани при вземане на решението по т.6 от протокол № 29 от 25.09.2017 г. на КЗП, дало основание за издаване на оспорената заповед. Т.е., напълно неоснователно е възражение за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на оспорената заповед.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „фирма” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя Т. Л. К., против заповед № 812 от 03.10.2017 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която на дружеството е забранено да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика – да публикува невярна информация на интернет страницата си, с която да заблуждава потребителите относно цената на предлаганите артикули (включително „Сребърен комплект с гривна“, код: 8000035) в нарушение на чл.68г, ал.4, във връзка с чл.68д, ал.1, пр.1 (съдържа невярна информация) ЗЗП.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.

 

Административен съдия: