РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на двадесет
и девети април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 13244
по описа за 2019 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Д.Ж.Т. против З. „Б.В.И.Г.“ АД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 Кодекс за застраховане.
Ищецът твърди, че на 11.02.2019 г.
около 19.20 часа тролейбус Шкода 27, модел Тр. Соларис с рег. № *****,
управляван от П.Т. ***. И.Е.Г.с посока от ул. „Урвич“ към бул. „България“ и в
района на спирката на МГТ 2343 и след спиране на МПС, настъпил пътен инцидент с
пътника Ж.Т.П.. Твърди, че при опита си да слезе на спирката, пътникът е
загубил устойчивост и паднал, тъй като
водачът внезапно е затворил вратите пред него и той не е успял да напусне
превозното средство. Поддържа, че инцидентът е настъпил поради виновното
поведение на водача. Твърди, че в резултат на падането Ж.Т.П. е починал.
Твърди, че е син на починалия. Поддържа, че отговорността на водача е била
предмет на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното
дружество. Поддържа, че са му причинени неимуществени вреди, които оценява на
200000 лева, от които претендира част от 100000 лева. Моли ответникът да бъде
осъден да заплати сумата от 150 000 лева, представляваща част от сумата от
200 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от 18.09.2019 г. – датата на отказа на застрахователя да плати
застрахователно обезщетение до окончателното плащане, както и направените по
делото разноски.
Ответникът З. „Б.В.И.Г.“ АД оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на ПТП. Поддържа,
че водачът на тролейбус не е виновен за настъпване на ПТП, а причина било
поведението на пострадалия, тъй като бил предприел бил предприел движение в
точка, която е попадала извън видимостта на водача. Въвежда възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат като твърди, че при слизането си
пострадалият не е съобразил наличните в превозното средство звукова и светлинна
сигнализация. Оспорва размера на претендираното обезщетение.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
С Присъда № 260046/16.11.2000
г. по нохд № 3659/2020 г. по описа на СГС, НО, 28 състав П.Т.П. е признат за
виновен в това, че на 11.02.2019 г. около 19.20 часа в гр. София, при
управление на моторно превозно средство – тролейбус Шкода Соларис с инв. № *****по
бул. Акад. Иван Евстатиев Гешев“ с посока на движение от ул. Урвич към бул.
„България“ е нарушил правилата за движение по чл. 68, а 2 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на Ж.Т.П.. Присъдата е влязла в сила на
02.12.2020 г.
Въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства са изготвени заключения на съдебно-автотехническа
и медицинска експертиза. От заключението на съдебно-автотехническата експертиза
се установява, че пострадалият е предприел слизане от тройлебуса от последната
врата. Преди да напусне окончателно салона на тролейбуса, водачът е затворил
вратите и е потеглил. При слизането вратата е захванала гърба на якето на
пострадалия, при което последният е бил повлечен и е паднал на пътното платно.
При падането вероятно гърба на якето се освободило от захвата на вратата на тролейбуса, при което
пострадалият е паднал на терена и си е ударил главата в лявата тилна област.
Вещото лице посочва, че причина за настъпване на ПТП е потеглянето на
тролейбуса преди слизащите пътници да са се отдалечили на безопасно разстояние
от габарита на тролейбуса. Посочва, че процесния тролейбус е съвременен модел,
снабден със система за осигуряване безопасността на пътниците при слизане и
качване. Системата включвала блокиране на потеглянето на тролейбуса при
отворени врати, автоматично връщане на вратите в отворено положение при среща
на препятствие в момент на затварянето им, видеонаблюдение на трета и четвърта
врата чрез камера, монтирана на тавана над вратата, която подава видеосигнал на
дисплей, разположен пред водача, звукова и светлинна индикация. Вещото лице
заявява, че в случая, при затваряне на вратата и захващането на якето на
пострадалия датчика на вратата за контрол на затварянето не може да почувства
съпротивлениено на плата, тъй като гуменото уплътнение поема тази дебелина и по
този начин датчика може да не почувства съпротивление. Посочва, че ако водачът
е наблюдавал екрана на видеонаблюдението
на трета и четвърта врата, то той би могъл да забележи, че външната зона на
вратата не е освободена от пътника и да не потегли, а да отвори вратата и да
изчака пътника да се отдалечи. Установява, че причина за настъпване на ПТП са
от субективен характер от страна на водача на тролейбуса.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че причина за
настъпване на смъртта на Ж.П.Т. е тъпа травма на главата без счупване на черепа,
като е н пряка и непосредствена връзка с получените от процесното ПТП травми.
От представеното Удостоверение за
наследници се установява, че Ж.Т.П. е починал на 11.02.2019 г. и е оставил като наследници по законТ.Д.Т.–
съпруга, Д.Ж.Т. – син и Г.Ж.Т.– дъщеря.
Във връзка с
установяване на размера на обезщетението за неимуществени вреди и отношенията
между починалия и ищеца са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
ЗМ.Е.А.– съпруга на ищеца. В показанията си свидетелката установява, че били в
къщи, когато се обадила майката на Д., тъй като Ж.Т. закъснявал. Малко след
това майка му се обадила отново и ги уведомила, че полицаи са я посетили и са й
казали, че е починал. Д. тръгнал веднага. До 1-2 часа не разбрали къде е. Като
баща и син Ж.и Д. имали много добри отношения. Имали обща фирма и били
пълноправни управители. Работели заедно и били в добри работни отношения. И
двамата били архитекти. Освен това, проф. Т. бил и преподавател и в
университета и като цяло бил човек, когото студентите много обичали.
Първоначалния шок бил много голям за ищеца.
Разчуло се по медиите – телевизия, вестници. Започнали да се обаждат
постоянно някакви хора. При всяко позвъняване Д. започвал да плаче.
Свидетелката заявява, че никога не е виждала съпруга си в такова състояние и
това било дни наред. Първите дни никой не спал. В следващите дни не било
толкова експерсивно изливането на страданието, но свидетелката не мисли, че
това се преодолява. Имало период, в който Д. отивал в офиса и се връщал, защото
всичко му напомняло за баща му и той не можел да работи. Част от екипа напуснал
след смъртта на Ж.Т.. В офиса работното му място останало както в деня, в който
се случил инцидента. Така било и до сега. Ищецът решил, че иска да бъде както
си е било. Всичките му документи, книги, проекти си седяли както са си.
Свидетелката установява, че цялото семейство са архитекти и предполага, че това
е предопределило избора на професия от Д.Т.. Ищецът продължил всички проекти,
по които работели с баща си, но имало неща, които не може да завърши, което
много му тежало. Съпругът на свидетелката имал много задължения към фирмата и
тези неща го карали да продължава да работи, но тази загуба постоянно му се
напомняла, защото изниквали неща, с които баща му бил свързан.
Не се спори по
делото, че между З. „Б.В.И.Г.“ АД и собственика на
тролейбус „Шкода Соларис“ с рег. № ***** е сключена застраховка „Гражданска
отговорност” с застрахователна полица № BG/03/319000017811, по силата на която застрахователят е поел задължението да
покрие в границите на уговорената сума отговорността за причинените от
застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица, която е имала
действие към датата на застрахователното събитие. Установява се, че на 17.06.2019
г. ищцата е направила искане до застрахователното дружество да й бъде
определено и изплатено застрахователно обезщетение. С писмо изх. № 00855/18.09.2019
г. застрахователят е направил искане да
бъдат представени допълнително документи.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да
е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278,
ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени
вреди и причинна връзка между тях, както
и да се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на
причинителя на вредите.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на посочената в исковата молба дата е настъпило
пътно – транспортно произшествие, причинено от П.Т.П. в резултат, на което е починал
Ж.Т.П.. Механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка между тях се установяват
от приетите по делото писмени и гласни
доказателства и приетите медицинска и автотехническа експертиза. По делото се
установява, че с присъда по нохд № 3659/2020 г. по описа на СГС, НО 28 състав П.П.
е признат за виновен за причинената по непредпазливост смърт на Ж.Т.П..
Присъдата с оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК обвързва гражданския съд
относно извършеното престъпление, участието на обвиняемия в него, характерът и
размера на вредите, причинени от престъплението. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД
вината на причинителя на увреждането се предполага до доказване на противното.
Ответникът е бил длъжен да ангажира доказателства за обстоятелства, които
изключват или ограничават вината на застрахования за настъпване на процесното
ПТП. По делото такива доказателства не са ангажирани. Доколкото причинените
неимуществени вреди, в резултат на престъплението не са включени в предмета на
доказване в наказателното производство, то те следва да бъдат установявани чрез
допустимите от ГПК ред. На първо място, ищецът е от кръга на лицата, които имат
право да претендират вреди, доколкото починалият е негов баща. (Постановление №
4/1961 г., Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОС НГТК на
ВКС), както и се установява от събраните
по делото гласни доказателства, че между
ищеца и починалия е била установена трайна и дълбока емоционална връзка.
Страните не спорят, че към датата
на настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно
дружество и собственика на тролейбус Шкода Соларис с рег. № ***** е
съществувало застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска
отговорност”. По силата на застрахователния договор застрахователят е поел
задължението да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. При
определяне на този размер следва да се вземат предвид обстоятелството, че между
ищеца и починалия са били установени трайни емоционални връзки. Живеели в
разбирателство, работели заедно. Установява се, че след смъртта на Ж.Т.П. синът
му Д.Т. трудно преживява загубата му. Нормално и житейски обосновано е да се
приеме, че загубата на родител е много тежко негативно емоционално преживяване,
както и че това страдание не може да бъде оценено в пари. С оглед
обстоятелството, че законът и обичаят не предвиждат друг адекватен начин за
обезщетяване на неимуществените вреди, то следва на ищеца да бъде определено
обезщетение при спазване на установените в практиката критерии за
справедливост. Настоящият съдебен състав приема, че справедливото обезщетение
на неимуществените вреди е в размер на 150 000 лева, като това е пълният
размер, а не част от сумата от 200000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.
2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и
бездействие, но то винаги следва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат. С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
съпричиняване. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника е било да установи, че към момента на настъпване на застрахователното
събитие пострадалото лице е нарушило установените правила за движение, с което
е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Не са налице нарушения от
страна на пострадалия, които да обосновават основание за намаляване на
застрахователното обезщетение поради съпричиняване.
Като
законна последица от решението и доколкото е поискано с исковата молба следва
да бъде присъдена и законна лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите
делинквентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане.
Отговорността му е обуславяща отговорността на застрахователя, но законна лихва
е дължима от по-късен момента, тъй като съгласно изричната уредба на чл. 497 от
Кодекса за застраховането застрахователят изпада в забава от датата на
уведомяване на застрахователя и изтичане на определения в кодекса срок по чл.
496, ал. 1 за произнасяне на
застрахователя или от датата на отказа да бъде платено застрахователно
обезщетение. В конкретния случай, лихва за забава е дължима от датата следваща
тази, на която е изтекъл срокът за произнасяне по направеното искане за
определяне на обезщетение. С оглед направеното искане законна лихва следва да
бъде присъдена от 18.09.2019 г.
Съгласно
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 8400
лева, представляващи направени по делото разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 2000 лева,
представляваща дължима държавна такса.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
432 от Кодекса за застраховането ЗАД „Б.В.И.Г.“
АД, ЕИК-******, със седалище и адрес на
управление ***, „******да заплати на Д.Ж.Т.,
ЕГН-**********,*** сумата от 150 000
лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от смъртта на баща му Ж.Т.П., настъпила
в резултат на ПТП, причинено на 11.02.2019 г. от П.Т.П., водач на тролейбус Шкода Соларис с инв № *****,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със
застрахователна полица № BG/03/318000010665, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 18.09.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК-******, със седалище и адрес на управление ***, „******да заплати на Д.Ж.Т., ЕГН-**********,*** сумата от 8400
лева, представляващи направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК-******, със седалище и адрес
на управление ***, „******да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата от 2000
лева, представляваща дължима държавна
такса
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: