Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1954/31.10.2019г. Година
2019 Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд четвърти
състав
На седми октомври Година
две хиляди и деветнадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ
като разгледа докладваното от Председателя
наказателно административен характер дело номер 4005 по описа за две хиляди и
деветнадесета година.
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
НП № 456231- F498568/08.08.2019г. на Началник
отдел „ОД“-Варна в ЦУ на НАП, с което на ”П.ф.” ЕООД е наложено административно
наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 800 лева на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на
мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано по жалба на санкционираното дружество чрез
управител против на Директор на ТД на НАП - Варна, издадено на основание чл.53,
вр. чл.83 ЗАНН.
С жалбата се счита, че не е осъществен състав на административно
нарушение. Сочи се, че проверката е извършена в извън работно време. Едва с НП се
навеждат твърдения, че в обекта е имало клиент и той е функционирал. Не са били
съобразени обясненията на лицето, присъствало при проверката и е сформиран
необоснован извод за извършено административно нарушение.
Счита се още, че е наложено наказание при позоваване на две различни
законови разпоредби, с което е ограничено правото на защита. АУАН и НП не
отговарят на изискванията на чл.42 т.3; т.4 и т.5 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. На
последно място се счита, че е налице хипотеза на маловажен случай на
административно нарушение.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа чрез процесуален представител.
По същество се поддържат основанията за отмяна на наказателното
постановление , наведени с жалбата.
Представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.
В пледоарията си по съществото на делото
моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 06.07.2019 г. служители към ТД на НАП –
Варна , сред които св. Т., извършили проверка на обект- студио за татуировки, находящ се в гр. Варна, кк.
„Зл. Пясъци“, хотел „Гладиола“,
стопанисван от ”П.ф.” ЕООД.
Първоначално данъчните служители направили
опит да осъществят контролна покупка,
като поискали да закупят обеци, но присъстващия в обекта св.И. им обясни, че не
извършват такава услуга.
Въпреки, че това се случило извън работното
време на обекта, данъчните служители решили да извършат проверка, тъй като
изрично не им било заявено, че обекта не работи.
По време на проверката в обекта освен св. И. се намирал клиент, като св.И.
се подготвял да започне да го татуира.
Проверяващите установили какъв е размера на оборота за деня съобразно
междинен финансов отчет от функциониращия в обекта ЕКАФП. Оборота съобразно
отчета възлизал на нула лева.
Под принтер , находящ се под бюро в студиото св. Т. и неговия колега
възприели парична сума от 40 лева. До парите няма оставена лична карта и тъй като нямало обособена каса, проверяващите
приели, че парите са резултат от реализиран оборот от дружеството.
Св. И. им обяснил, че се касае за негови лични средства, предназначени
за връщане на заем, но обясненията му не били възприети.
Така проверяващите установили разлика от 40.00 лева, която не била
отразена на фискалното устройство посредством операции „служебно въведени“ или
„служебно изведени“ средства.
По време на проверката било оказано пълно съдействие на проверяващите.
За констатациите бил съставен протокол за
извършена проверка и търговеца бил поканен да се яви в сградата на ТД на НАП за
документална проверка.
На 08.07.2019год. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение срещу ”П.ф.” ЕООД, в съдържанието на който подробно били описани
резултатите от извършената проверка. Били посочени обстоятелствата на
извършване на нарушението и правната му квалификация.
Екземпляр от акта за установяване на административно нарушение бил
връчен на пълномощник на търговеца, който
вписал в съдържанието му, че ще представи възражения. Възражения постъпили
в тридневният срок от съставяне на АУАН.
Впоследствие, на 08.08.2019г.
въз основа на акта било издадено НП, видно от съдържанието на което
административно наказващият орган изцяло е възприел описаното от данъчните
служители по отношение на фактическата обстановка. На нарушението била дадена
правна квалификация по чл.33 ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006г. За извършеното административно нарушение било
наложено административно наказание над минимално предвидения в чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС размер.
Горната фактическа обстановка се
потвърждава от събраните по делото доказателства – показанията на св. Т. и св. И. и писмените такива, приложени по АНП
и приобщени към доказателствата по делото като същата на практика не се
оспорва.
От показанията на свид. Т. се установява,
че проверката е била извършена в извън работно време. Св. Т. сочи, че относно
произхода на сумата е било депозирано обяснение от страна на св. И., който
посочил, че сумата е негова лична. Св. Т. сочи още, че в обекта е имало клиент
и св. И. работел нещо по него.
Показанията на св. Т. са в унисон с показанията на св. И., който сочи,
че клиент действително се е намирал в обекта, но двамата пили кафе, изчаквайки
началото на работното време, като св. И. междувременно извършвал подготвителни
действия преди да започне татуирането. Св. И. е категоричен относно произхода
на установената сума – че са негови лични средства, предназначени за връщане на
заем. Св. И. обяснява и защо тази сума се е намирала на достъпно място в
обекта, сочейки, че лицето, от което е взел заема най. Вероятно е трябвало само
да си вземе парите, тъй като при работа св. И. работи с ръкавици и това препятства
възможността да бърка в портфейл или джоб.
Показанията на св. И. и св. Т.
кореспондират със съставения опис на парични средства и обяснението , вписано в
него относно произхода на парите.
Факт по делото са и постъпилите с
възражението обяснения от св. И. и лицето – заемодател на св. И., в които още
веднъж се обясняват причините тази сума да се намира на мястото, установено от
проверяващите.
При това
положение, въззивният състав на съда намира, че по
делото се установява фактологията, изнесена с въззивната жалба и не е
осъществен състав на административно нарушение от страна на въззивното
дружество.
Безспорно,
паричната сума е била съхранявана в обекта и в същия не е имало обособена каса,
но също така безспорно е установено, че сумата е лична на св. И. и е била
предназначена за връщане на заем. Произхода и предназначението на сумата са
били обяснени на проверяващите, но същите по сформирали извод , че е от оборот,
тъй като не е имало портфейл или лична карта при банкнотите. От своя страна
наказващият орган е възприел тезата на проверяващите, без да провери соченото в
декларацията на Е. А. Д. ; изложеното в обясненията към паричния опис и
декларацията от св. И..
Въз основа
на горното съдът намира, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, без да се обсъждат
доводите , касаещи нарушенията при налагане на санкцията и тези, касаещи
съдържанието на обстоятелствените части на акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: