Решение по дело №489/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 12
Дата: 10 януари 2022 г.
Съдия: Красимир Маринов
Дело: 20211001000489
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 20 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. София, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов

Капка Павлова
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело
№ 20211001000489 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 261851/22.12.2020 г. – п.к. 18.2.2020 г., подадена от
синдика на „СК-13 Пътстрой“ АД (н) чрез адвокат Т.Н. от САК срещу решение №
260025/06.10.2020 г., постановено по търг. дело № 59/2019 г. по описа на Окръжен съд – Перник, с
което са отхвърлени като неоснователни предявените от Л. И. И. в качеството му на синдик на
„СК-13 Пътстрой“ АД (н), гр. Перник, ул. „Софийско шосе“ № 38, с ЕИК:********* против
дружеството в несъстоятелност „СК-13 Пътстрой“ АД (н) и „Команс 2000“ АД, гр. София, бул.
„Цар Борис III“ № 281, с ЕИК:********* искове, както следва: 1) да бъде обявена
недействителността по отношение на ответниците на основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ по отношение
на кредиторите на несъстоятелността на „СК-13 Пътстрой“ АД (н), извършената на 23.06.2016 г.
между същото дружество, като продавач и „Команс 2000“ АД гр. София, като купувач, продажба
на движими вещи, а именно: Асфалторазстилач Dynapac F141 С № 1 с peг. № РК01286 с
равностойност 90 500 лв.; Асфалторазстилач Dynapac F141 С № 2 с peг. № РК01458 с
равностойност 135 855 лв.; Асфалторазстилач Dynapac Р141 С № 3 с peг. № РК01938 с
равностойност 156 475 лв.; Асфалторазстилач Voegele S - 1502 с peг. № РК01312 с равностойност
32 730 лв.; Битумна пръскачка Виеро ТМ - 800 с peг. № РК01285 с равностойност 14 130 лв.; Валяк
бандажен Бомаг BW 100 2t с peг. № РК01291 с равностойност 5 845 лв.; Валяк бандажен Бомаг BW
161 10t с peг. № РК01292 е равностойност 10 835 лв.; Валяк бандажен Dynapac СС 422 № 1 С peг.
№ РК01288 с равностойност 30 215 лв.; Валяк бандажен Dynapac С СС 232,8,7t с peг. № РК01287 с
равностойност 29 820 лв.; Валяк гумен Dynapac СР 221,22t с peг. № РК01290 с равностойност 26
1
925 лв.; Валяк бандажен Dynapac СС 102 № 1 с peг. № РК01457 с равностойност 17 560 лв.; Валяк
бандажен Dynapac СС 102 № 2 с peг. № РК01289 с равностойност 13 145 лв.; Валяк пневматичен
гумен GRW 101 с peг. № РК01311 с равностойност 8 675 лв.; Вибрационен валяк VV 110 c peг. №
PK01350 c равностойност 15 640 лв.; Компресор C 110 c равностойност 17 340 лв.; Компресор С
110 с равностойност 8 585 лв.; Валяк бандажен Dynapac СС 422HF № 2 с peг. № РК01455 с
равностойност 44 905 лв.; Валяк бандажен Dynapac СС 222 с peг. № РК01456 с равностойност 48
500 лв.; Мотокар Рекорд № 1 с равностойност 3 620 лв.; Мотокар Рекорд № 2 с равностойност 3
620 лв.; Пътна фреза Dynapac PL 1000 с peг. № РК01492 с равностойност 106 705 лв.; Автогрейдер
Dressta RD - 165С с peг. № РК01772 с равностойност 110 125 лв.; Багер НМК 102 В с peг. №
РК02135 с равностойност 53 180 лв.; Вибрационен валяк СА - 250 с peг. № РК01459 с
равностойност 48 225 лв.; Булдозер Т130 с peг. № РК01351 с равностойност 11 610 лв.;
Ръчноводим валяк с равностойност 6 645 лв.; Пътна фреза Wirtgen SF 1000СВА с per. № РК01284 с
равностойност 33 480 лв.; Бензинов къртач Wacer РН 23 с равностойност 1 670 лв.; Бензинов
къртач Wacer РН 23 с равностойност 1 805 лв.; Въздушен къртач В22Е с равностойност 1 340 лв.;
Ръчна духалка Хускварна 365 ВТ с равностойност 360 лв.; Ръчна духалка Shtil SR 430 -С с
равностойност 530 лв.; Храсторез 245RX Shtil FS 350 с равностойност 460 лв.; Ел. генератор Honda
EU 20i с равностойност 600 лв.; Ел. генератор G5000V с равностойност 600 лв.; Вибрационна
плоча Bomag BVP 18/45 с равностойност 1 080 лв.; Вибрационна плоча Bomag BVP 18/45 с
равностойност 1 135 лв.; Райзер с равностойност 260 лв.; Райзер с равностойност 260 лв.;
Фугорезачка Cedima CF 12.4В с равностойност 1 030 лв.; Фугорезачка Cedima CF 12.4В с
равностойност 1030 лв.; Фугорезачка Cedima CF 12.4В с равностойност 1030 лв.; Водоструйка
Karcher КЗ с равностойност 70 лв.; Водоструйка Karcher К2 Premium с равностойност 60 лв.;
Водоструйка Karcher HD 5/15 EU с равностойност 290 лв.; Пароструйка Karcher HBS 695М Есо с
равностойност 1 360 лв.; Водна помпа Honda WB 20ХТ с равностойност 160 лв.; Водна помпа
Honda WB 20ХТ 20ХТ с равностойност 160 лв.; Вагон ЧИФТЕ 84523832001-2 с равностойност 19
320 лв.; Вагон ПЪТН. 51529257011-3 с равностойност 28 560 лв.; Вагон Платформа-едноосен с
равностойност 33 740 лв.; Буре от бетоновоз на вагон с равностойност 2 500 лв.; Дрезина шаси с
равностойност 52 920 лв.; Вагонетка за моторна дрезина с равностойност 13 850 лв.; Вагонетка за
моторна дрезина с равностойност 2 000 лв.; Вагонетка за моторна дрезина с равностойност 13 850
лв.; Вагонетка за моторна дрезина с равностойност 13 850 лв.; Платформа от двуосен вагон с
равностойност 1385 лв.; Дрезина транспортна ТД5М с равностойност 49 340 лв.; Вагон ПЪТН.
51529257035-2 с равностойност 28 560 лв., с обща цена на движимите вещи в размер на 1 432 310
лева; 2) на основание чл. 649, ал. 2 ТЗ вр. с чл. 55, ал. 1, пр.I-во ЗЗД да бъде осъден ответникът
„Команс 2000“ АД гр. София да предаде на „СК-13 Пътстрой“ АД (н), гр. Перник гореописаните
движими вещи; 3) на основание чл. 135, ал. 1 вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ, да бъде обявен за относително
недействителен по отношение кредиторите на несъстоятелността на „СК-13 Пътстрой“ АД (н), гр.
Перник договор за продажба на гореописаните движими вещи от 23.06. 2016 г.; 4) на основание чл.
57, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, пр. III-то ЗЗД да бъде осъден ответникът „Команс 2000“ АД гр. София да
предаде „СК-13 Пътстрой“ АД (н), гр. Перник гореописаните движими вещи; както и „СК-13
Пътстрой“ АД (н), гр. Перник е осъдено да заплати от масата по несъстоятелността на „Команс
2000“ АД гр. София сумата от 920 лв., представляваща направените от ответното дружество
разноски в производството пред Пернишкия окръжен съд.
Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че
първоинстанционният съд изложил подробни и точни констатации за установените в хода на
2
производството фактически обстоятелства, на които се основавали и предявените искове, и
възраженията на ответника. Делото било напълно изяснено от фактическа страна при спазване на
приложимите процесуални правила. С настоящата въззивна жалба правел оплакване единствено за
неправилно приложение на закона. В тази връзка излага съображения в подкрепа на възражението
си, че изводът на окръжния съд за неоснователност на всички искове поради наличието на
последващ факт - сключен последващ договор за „обратна продажба“, с който „Команс 2000“ АД
гр. София продало обратно на купувача „СК-13 Пътстрой“ АД (н), гр. Перник процесните вещи и
ищецът придобил отново в патримониума си собствеността и владението върху тези вещи, бил
неправилен, като в обобщение посочва, че след като преценката за действителност на сделката се
извършвала към момента на сключването й, то извършената впоследствие сделка не би могла да
санира порока, който бил установен в хода на първоинстанционното производство.
По тези оплаквания жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и
постанови ново, с което да уважи предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Команс 2000“ АД, гр. София е подала
отговор чрез изпълнителния директор Л. П. К., с който оспорва въззивната жалба като нередовна -
не била подписана от лице, което представлявало дружеството жалбоподател „СК-13 Пътстрой“
АД (н), тъй като видно от същата, тя била подадена от дружеството-длъжник „СК-13 Пътстрой“
АД (н), представлявано от синдика Л. И. чрез пълномощника адв. Т.П. Н., но това дружеството
обаче, в съдебното производство пред ПОС, в което участвал и синдика като самостоятелна
страна, било се представлявало не от последния, а от орган на управление на дружеството-
длъжник или от упълномощено от него лице съгласно чл. 635, ал. 3 ТЗ. Поради това, „Команс
2000“ АД, гр. София моли апелативния съд да върне въззивната жалба като нередовна и да
прекрати образуваното въз основа на нея въззивно производство. В условията на евентуалност
оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли въззивния съд да я остави без уважение като
потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски.
В производство пред пред въззивния съд, насрещната страна „Команс 2000“ АД чрез адвокат
А.Р. от САК оспорва въззивната жалба като нередовна, тъй като не била подадена от синдика на
дружеството в несъстоятелност „СК-13 Пътстрой“ АД, а от самото дружество чрез неговия
изпълнителен директор. Излага съображения и за неоснователност на въззивната жалба и моли
съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Въззивникът – синдикът на „СК-13 Пътстрой“ АД (н) чрез адвокат Т.Н. от САК е представил
писмена защита, с която поддържа съображенията и исканията по въззивната жалба. Претендира
присъждане на разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК и съответни доказателства за
тяхното извършване.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата
по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за
обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна – синдика на дружеството в
несъстоятелност „СК-13 Пътстрой“ АД, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт. В тази връзка следва да се отбележи, че неоснователно се явява
горепосоченото възражение на „Команс 2000“ АД за нередовност на въззивната жалба. Видно от
същата, тя е подадена от синдика на „СК-13 Пътстрой“ АД (н) чрез адвокат Т.Н. от САК, който е
надлежно упълномощен от синдика Л. И. да представлява дружеството по делото до приключване
на производството във всички съдебни инстанции съгласно приложеното пълномощно (л. 131 на
3
ПОС).
Разглеждайки въззивната жалба по същество, настоящият съдебен състав я намира за
неоснователна поради следните съображения:
Производството пред Окръжен съд – Перник е образувано по предявени искове от синдика
на „СК-13 Пътстрой“ АД (н) срещу дружеството в несъстоятелност „СК-13 Пътстрой“ АД и
„Команс 2000“ АД, както следва: на основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ да бъде обявена по отношение
на кредиторите на несъстоятелността на „СК-13 Пътстрой“ АД (н) недействителността на
сделката, извършена на 23.06.2016 г. между същото дружество като продавач и „Команс 2000“ АД,
гр. София като купувач, по продажба на горепосочените движими вещи; в условията на
евентуалност - при отхвърляне на иска или неговото прекратяване, да бъде обявена
недействителността на същата сделка на основание чл. 135, ал.1 вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ; на основание
чл. 649, ал. 2 ТЗ ответникът „Команс 2000“ АД да бъде осъден да предаде на „СК-13 Пътстрой“ АД
(н) въпросните движими вещи, предмет на недействителната сделка; в условията на евентуалност –
ако всичките или част от вещите са отчуждени или изразходвани/унищожени, ответникът „Команс
2000“ АД да бъде осъден да заплати на „СК-13 Пътстрой“ АД (н) тяхната равностойност.
Ищецът твърди, че с решение от 28.06.2018 г. на Окръжен съд – Перник било открито
производство по несъстоятелност по отношение на „СК-13 Пътстрой“ АД с начална дата на
неплатежоспособността 31.12.2016 г. На 23.06.2016 г. длъжникът сключил с ответника „Команс
2000“ АД договор за продажба на горепосочените движими вещи, индивидуализирани в списък,
съставляващ приложение № 1 към договора и съответно неразделна част от него. Сделката била
извършена в двугодишния срок по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и между свързани лица по смисъла на § 1,
ал. 1, т. 6 и § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ (дейността на двете дружества се контролирала от едни и същи
трети физически лица и към датата на сделката те участвали косвено в управлението, контрола или
капитала на други лица, поради което между тях могло да се уговарят условия, различни от
обичайните), както и увреждала кредиторите на несъстоятелността, тъй като: реалната пазарна
цена на продадените вещи била значително по-висока от договорената като неравностойността на
двете престации била значителна; дори да била извършена на реална цена, сделката била
увреждаща съгласно практиката на ВКС; увреждане било налице и поради самото обстоятелство,
че длъжникът се лишил от контрол върху най-важните за дейността му активи, чрез които
осъществявал дейността си в областта на пътното строителство и поради това, че било отложено и
впоследствие неосъществено плащане на продажната цена, въпреки което вещите били предадени
на купувача. Поради това, ищецът счита за основателен основания иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ,
поради което следвало да бъде уважен от съда. По отношение на евентуалния иск по чл. 135, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 649 ТЗ, ищецът твърди, че били налице предпоставките за уважаването му –
вземанията на кредиторите на несъстоятелността възникнали преди датата на продажбата на
вещите; сделката имала увреждащ характер по вече посочените съображения; длъжникът
несъмнено бил недобросъвестен предвид знанието му за съществуването на задълженията към
банката (сделката била извършена след възникване на кредиторовото вземане); относно знанието
на длъжника и на третото лице за увреждането следвало да се има предвид, че поради наличието
на свързаност била приложима презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, с разширеното й приложно
поле спрямо всички свързани лица съгласно чл. 649, ал. 4 ТЗ, а ако съдът приемел, че не било
налице свързаност между страните по сделката, то били налице доказателства и за знание у
лицето, с което длъжникът е договарял. Ищецът посочва по отношение на осъдителния иск по чл.
55, ал. 1 пр. ІІІ-то ЗЗД, че уважаването на който и да било от първите два иска би имало за резултат
4
установяване спрямо двамата ответници на недействителността на продажбата на движимите вещи
спрямо длъжника и кредиторите на несъстоятелността и предвид конститутивния характер на
исковете, прехвърлителното действие на тази продажба отпадало с обратна сила, което водело до
възникване на задължение за купувача „Команс 2000“ АД да върне вещите в масата на
несъстоятелността като получени на отпаднало основание. По евентуалния обусловен иск по чл.
57, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, пр. ІІІ-то ЗЗД, ищецът твърди, че в случай, че вещите били
отчуждени/изразходвани/унищожени от купувача „Команс 2000“ АД, искът следвало да бъде
уважен като „Команс 2000“ АД бъде осъдено да заплати на дружеството в несъстоятелност „СК-13
Пътстрой“ АД равностойността на вещите.
В срока по чл.367 ал.1 от ГПК ответникът „Команс 2000“ АД оспорва исковата молба като
нередовна, тъй като синдикът не потвърждавал подписа на адвокат Т.Н.. Оспорва исковете като
неоснователни. Твърди, че не била налице твърдяната от ищеца свързаност между дружествата
продавач и купувач по договора към датата на сключването му, както и че не било налице
твърдяното от ищеца увреждане на кредиторите на несъстоятелността, тъй като: реалната пазарна
цена на вещите не била значително по-висока от договорената; впоследствие – на 07.10.2016 г.
длъжникът сключил с „Команс 2000“ АД договор за продажба на абсолютно същите движими
вещи, идентични с тези по договора за продажба от 23.06.2016 г. и при идентична цена, в резултат
на което длъжникът придобил отново контрол върху вещите и следователно не било налице
увреждане на кредиторите на несъстоятелността; не били верни и твърденията на ищеца относно
отложеното и впоследствие неосъществено плащане на цената по договора от 23.06.2016 г. Поради
това счита иска по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ за неоснователен. Такъв се явявал и евентуалния иск по чл.
135, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 649 ТЗ, тъй като не било увреждане на кредиторите по вече изложените
съображения. Освен това, разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД изисквала при възмездна сделка и
двете страни да са били недобросъвестни, т.е. да са знаели, че сключвайки такава сделка ще
увредят кредиторите на едната от страните по сделката, а в настоящия случай такова знание на
двете страни по сделката не било налице. Също така, не били безспорно установени вземанията на
кредиторите по несъстоятелността. Обусловеният иск по чл. 55, ал. 1 пр. ІІІ-то ЗЗД бил
неоснователен, тъй като вещите не се намирали във владение на „Команс 2000“ АД.
Неоснователен се явявал и евентуалния обусловен иск по чл. 57, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, пр. ІІІ-то
ЗЗД, тъй като въпросните вещи били във владение на длъжника „СК-13 Пътстрой“ АД (н) след
сключване на договора от 07.10.2016 г. Освен това, купувачът на вещите по първия договор
„Команс 2000“ АД не е знаел, че е държал без основание въпросните вещи през краткия период от
23.06.2016 г. до 07.10.2016 г., а напротив – държането на вещите било на валидно правно
основание - сключен договор за продажба от 23.06.2016 г.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът е подал допълнителна искова молба, с която оспорва
твърденията и възраженията на ответника „Команс 2000“ АД. Твърди, че договорът от 07.10.2016
г. бил съставен за целите на процеса, не бил отразен в търговските книги на длъжника, вещите не
били реално предадени на „СК-13 Пътстрой“ АД (н) и в тази връзка оспорва съдържанието на
договора. Поддържа твърдението си, че не била заплатена реално цената по този договор и
оспорва съдържанието на представените с отговора на „Команс 2000“ АД документи под номера 4-
18 (фактури, платежни нареждания и споразумения). Излага и съображения за неоснователност на
възраженията на ответника по иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 649 ТЗ. Същото
така навежда и доводи, че „обратната продажба“ от 07.10.2016 г. била неотносима към процесния
договор от 23.06.2016 г. Твърди и че направените с отговора на искова молба възражения срещу
5
обусловените искове по чл. 55, ал. 1 пр. ІІІ-то ЗЗД и чл. 57, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, пр. ІІІ-то ЗЗД
също били неоснователни, доколкото договорът от 07.10.2016 г. не бил породил правните си
последици, вещите не били предадени във владение на „СК-13 Пътстрой“ АД (н), а ако дори
бъдело установено, че „Команс 2000“ АД е продала на длъжника процесните вещи, това би било
основание за отхвърляне на главния обусловен иск по чл. 55, ал. 1 пр. ІІІ-то ЗЗД и би довело до
сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на иска за присъждане на
равностойността на вещите, при което този иск се явявал основателен, тъй като релевантната
предпоставка било вещите да са били отчуждени като законът не въвеждал изключение за случая,
при който отчуждаването било в полза на длъжника.
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът „Команс 2000“ АД е подало отговор на
допълнителната искова молба, с който поддържа твърденията и възраженията си по отговора на
първоначалната искова молба като излага съображения, с които ги допълва и доразвива, както и
оспорва допълнителните твърдения и доводи на ищеца.
Настоящият въззивен съдебен състав на Апелативен съд – София намира, че в случая така
предявените искове, а именно: основен с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и евентуален по
чл. 135, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 649 ТЗ, както и обусловени от тях искове по чл. 55, ал. 1 пр. ІІІ-то ЗЗД и
евентуален по чл. 57, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, пр. ІІІ-то ЗЗД, се явяват процесуални допустими,
поради което правилно са били разгледани по същество от първоинстанционния съд, при сбъдване
на съответното вътрешнопроцесуално условие за разглеждане на евентуалните искове, и с оглед на
което постановеното решение се явява допустимо, а относно законосъобразността му по същество
на спора, на основание чл. 269 ГПК извърши преценка в рамките на наведените с въззивната
жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото писмени
доказателства, както и от вписванията в търговския регистър по партидата на „СК-13 Пътстрой“
АД (н), че с решение № 22/28.06.2018 г., постановено по търг. дело № 70/2017 г. по описа на
Окръжен съд – Перник е открито производство по несъстоятелност по отношение на „СК-13
Пътстрой“ АД с начална дата на неплатежоспособността 31.12.2016 г.
На 23.06.2016 г. (в изпълнение на предварителен договор от 14.03.2016 г.), между „СК-13
Пътстрой“ АД като продавач и „Команс 2000“ АД като купувач е сключен договор за покупко-
продажба с нотариална заверка на подписите, по силата на който продавачът прехвърля правото на
собственост и предава на купувача горепосочените движими вещи по списъци – приложения № 1
(51 позиции) и № 2 (12 позиции), като купувачът ги приема и заплаща по реда и условията на
договора (чл. 1). Цената на вещите, предмет на договора е в размер на 315 252 лв. с ДДС, платима,
както следва: аванс в размер на 183 000 лв. с ДДС и окончателно плащане в размер на 132 252 лв. с
ДДС в срок до 15.09.2016 г. (чл. 2 и чл. 4). Страните по договора са подписали два приемо-
предавателни протокола с нотариална заверка на подписите от същата дата - 23.06.2016 г., относно
движимите вещи, предмет на покупко-продажбата, съответно 51 бр. и 12 бр.
Впоследствие, на 07.10.2016 г., между същите страни, но „Команс 2000“ АД като продавач, а
„СК-13 Пътстрой“ АД (н) като купувач е сключен договор за покупко-продажба с нотариална
заверка на подписите, по силата на който продавачът прехвърля правото на собственост и предава
на купувача същите движими вещи, предмет на договора от 23.06.2016 г., съгласно приложени
списъци – приложения № 1 (51 позиции) и № 2 (12 позиции), като купувачът ги приема и заплаща
по реда и условията на договора (чл. 1). Цената на вещите, предмет на този договор е също в
6
размер на 315 252 лв. с ДДС (чл. 2, ал. 1). Относно плащането, с чл. 2, ал. 2 от договора,
продавачът декларира, че задължението на купувача за плащане на сумата в размер на 283 726.80
лв. с ДДС е погасено при условията на сключения помежду им предварителен договор от
07.09.2016 г., а съгласно чл. 3, оставащата за плащане сума в размер на 31 525.20 лв. с ДДС
купувачът изплаща в срок до шест месеца, считано от датата на подписване на договора и след
издаване от страна на продавача на данъчна фактура. Страните по договора са подписали два
приемо-предавателни протокола с нотариална заверка на подписите от същата дата - 07.10.2016 г.,
относно движимите вещи, предмет на покупко-продажбата, съответно 51 бр. и 12 бр.
Видно от приложеното по делото извлечение от Информационната система за
производството по несъстоятелност на сайта на администриран от Министерство на икономиката -
обявление за продажба: 28.08.2019 г., синдикът на „СК-13 Пътстрой“ АД (н) е обявил за продажба
по реда на чл. 717в ТЗ различни МПС-та, както и движими вещи необходими за пътно
строителство и пътна поддръжка.
По делото е приета от съда и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза,
изготвена от вещото лице Я. А.. Съгласно заключението, движимите вещи, предмет на договора
от 23.06.2016 г., са осчетоводени от „Команс 2000“ АД през м. 06.2016 г. по сметка 204 - Машини,
съоръжения и оборудване на обект „База ***“ с обща сума 256 060 лева и подметка 301 -
материали на склад „база ***“ с обща сума 6 650 лева. Издадени са фактури № 602/29.09.2016 г. на
стойност 283 726.80 лева с ДДС и № 620/31.10.2016 г. на стойност 31 525.20 лева с ДДС или на
обща стойност 315 252 лева, в т. ч. 262 710 лева облагаема основа. Движимите вещи предмет на
договора са осчетоводени от „Команс 2000“ АД като са отписани към 31.10.2016 г. от сметка 204 –
Машини, съоръжения и оборудване за обект „База ***“ с обща сума 256 060 лева и от сметка 301 -
материали склад „база ***“ с обща сума 6 650 лева. Ищецът „СК-13 Пътстрой“ АД (н) не е
предоставил инвентарна книга на активите към датата на сключване на договорите или към друг
период. Вещото лице не е намерило в предадените в архив счетоводни документи на инвентарни
книги/амортизационен план и счетоводни документи за продажбата през м. юни 2016 г. и
покупката на активите през м. октомври 2016 г. Според вещото лице пазарната стойност на
движимите вещи към момента на отчуждаването по договор за покупко-продажба от 07.10.2016 г.,
по който са издадени фактури на 29.09.2016 г. и 31.10.2016 г. е общо в размер на 1 453 320 лева,
като вещото лице е посочила в таблица стойността на всяка отделна вещ. Относно плащането на
цената по договора от 23.06.2016 г., вещото лице посочва, че издадените четири броя фактури №
7071/16.03.2016 г. с обща стойност 60 000 лева, № 7214/31.05.2016 г. с обща стойност 84 000 лева,
№ 7221/06.06.2016 г. с обща стойност 80 000 лева и № 7303/23.06.2016 г. с обща стойност 91 252
лева са осчетоводени по сметка 406 – разчети със свързани лица, сумите са платени с плащане на
суми по банкова сметка и чрез прихващане на вземания и задължения, съгласно приложени по
делото споразумителни протоколи, подробно описани в таблицата в констативната част на
експертизата. Също така, вещото лице посочва, че синдикът на „СК-13 Пътстрой“ АД (н) му е
предоставил два броя доклади за оценка на ДМА, предмет на продажба, в които липсва
индивидуализация на обектите на оценка. Приложен е снимков материал, който не е достатъчен за
индивидуализацията им и съпоставка с ДМА предмет на настоящото дело. При извършена справка
на сайт за продажби на синдици, Обявления за продажба на ДМА от синдика на „СК-13 Пътстрой“
АД (н) с опис на ДМА през 2019 г. и 2020 г., обявените вещи не са индивидуализирани с № на
двигател, рама, регистрационен номер. Поради липса на индивидуализация на вещите, вещото
лице не може да посочи дали обявените за продажба от синдика на дружеството на основание чл.
7
717а и сл. от ТЗ за продажба чрез търг с тайно наддаване имущество, собственост на длъжника са
движимите вещи предмет на договор за покупко-продажба от 23.06.2016 г.
По делото е приета от съда и неоспорена от страните и допълнителна съдебно-икономическа
експертиза, изготвена от същото вещо лице. Съгласно заключението, „Команс 2000“ АД
допълнително предоставило свидетелства за регистрация на земеделска и горска техника част I на
всички активи, посочени в договора за покупко-продажба от 07.10.2016 г. При направения оглед
на 17.09.2020 г. в присъствието на представители на страните по делото на съхраняваните
движими вещи в ремонтна база в с. ***, община Перник вещото лице установило, че в базата са
налични част от активите обявени за продажба от синдика на „СК-13 Пътстрой“ АД (н) по т. 3.3.1
- т. 3.3.7 вкл., които са идентични с движимите вещи, посочени на съответните редове в
приложение № 1 към договора от 07.10.2016 г., установено чрез съпоставка на регистрационен №,
данни по информационни табели за № на рама.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че и след извършения оглед на базата в с. ***,
общ. Перник, не се налага промяна на цените на движимите вещи, определени с първоначалното
заключение.
С оглед на така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното:
По силата на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ може да бъде обявена за недействителна по отношение на
кредиторите на несъстоятелността сделка, ако е извършена от длъжника в двугодишния срок
преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, която уврежда кредиторите и по която страна е свързано
лице с длъжника.
Увреждането, като елемент от този фактическия състав не е законодателно дефиниран, но
съгласно постановената практика на ВКС, при преценка характера на сделката като „увреждаща“
по смисъла на цитираната разпоредба, съдът следва да съобрази и разрешенията по приложението
на чл. 135 ЗЗД. Така, според постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 639/06.10.2010 г.
по гр. дело № 754/09 г. на ВКС и др., увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически
акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на
кредитора спрямо длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое
имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на кредитора.
В решение № 45/01.06.2011 г. по гр. дело № 450/2010 г. на ВКС е прието, че прехвърлителната
сделка е увреждащ кредитора акт на длъжника, тъй като намалява длъжниковото имущество,
служещо за общо обезпечение на кредитора.
С оглед гореизложеното, следва да се приеме, че атакуваната в настоящото производство
сделка от 23.06.2016 г. поначало уврежда кредиторите на „СК-13 Пътстрой“ АД (н), тъй като
длъжникът се лишава от своето имущество (прехвърляйки на „Команс 2000“ АД собствеността на
въпросните движими вещи) и по този начин затруднява тяхното удовлетворяване в
производството по несъстоятелност.
В случая, обаче, по аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъдат преценени и всички
настъпили впоследствие релевантни факти, в частност извършената сделка по покупко-продажба
на същите вещи от 07.10.2016 г., в резултат на която те отново са в патримониума на дружеството
в несъстоятелност „СК-13 Пътстрой“ АД, при съобразяване на което обстоятелство се налага
извод, че не е налице увреждане за кредиторите в производство по несъстоятелност, след като
процесните вещи могат да послужат за удовлетворяване на вземанията им, в каквато насока вече
8
са извършени и действия от страна на синдика – продажба по реда на 717а ТЗ на част от тези
движими вещи (7 броя), описани в допълнителното заключение на вещото лице Я. А..
Поради това, след като не е установено наличието на един от основните елементи на
фактическия състав по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, а именно: увреждане на кредиторите на
несъстоятелността, то така предявения иск с правно основание цитираната разпоредба се явява
неоснователен и недоказан, поради което и следва да бъде отхвърлен.
Разглеждайки предявения в условията на евентуалност иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 649
ТЗ, настоящият съдебен състав го намира за неоснователен и недоказан именно поради същото
съображение – липсата на увреждане на кредиторите на несъстоятелността, което е елемент от
фактическия състав и на този иск.
Поради неоснователност на исковете по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и чл. 135, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 649
ТЗ, то неоснователни се явяват и обусловените искове по чл. 55, ал. 1 пр. ІІІ-то ЗЗД и чл. 57, ал. 2
вр. чл. 55, ал. 1, пр. ІІІ-то ЗЗД, поради което и те следва да бъдат отхвърлени.
По така изложените съображения, възраженията по въззивната жалба на синдика на „СК-13
Пътстрой“ АД (н) се явяват неоснователни и поради съвпадение в изводите на двете съдебни
инстанции за неоснователност на исковите претенции, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
РЕШИ:
Потвърждава решение № 260025/06.10.2020 г., постановено по търг. дело № 59/2019 г. по
описа на Окръжен съд – Перник.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9