РЕШЕНИЕ
Номер 145514.11.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПловдивXXV наказателен състав
На 14.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Виолета В. Низамова
като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно
наказателно дело № 20205330205253 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 36-0000436 от 05.08.2020 г. на
Началник ОО „АА“ гр.Пловдив, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по
реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр, чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2 от ЗАНН, с което на
„ПРЕСИ ТРАНС 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ..., на осн. чл. 104, ал. 1 от Закон за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено
административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 лева, за
административно нарушение по чл. 33, предложение 3 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на
МТ вр. чл.88а, ал.4 от ЗАвПр.
Жалбоподателят намира атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно.
Моли същото да бъде отменено. Претендира разноските по делото. В съдебно заседание,
редовно и своевременно призован, се представлява от адв. Д. К.-Р., която поддържа жалбата
и прави същото искане.
Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител.
До съда, във връзка с делото, е постъпило становище от страната, в което се иска
потвърждаване на атакуваното наказателно постановление, а в писмото с материалите по
преписката, в случай на отмяна на наказателното постановление, се прави и искане за
намаляване на адвокатския хонорар до минимума.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна
страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е
1
ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
Атакуваното НП е издадено въз основа на съставен на 21.07.2020 г. от и. Х. Ч., акт за
установяване на административно нарушение АУАН серия А-2019 № 275891 против
„ПРЕСИ ТРАНС 1“ ЕООД, ЕИК ********* за това, че на 06.06.2020г. около 07:00 часа в ...,
горепосоченото дружество, в качеството на превозвач, притежаващ удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници № ..., не е организирал труда
на водача С. П. С., ЕГН ..., така че да спазва нормативно установената максимална
продължителност на междуседмичната почивка, съгласно Закона за автомобилните превози
– 36 часа непрекъсната почивка. Видно от пътната книжка серия ПТ1 № ... след 6-дневен
период на работа – от 12:00 часа на 31.05.2020г. до 18:00 часа на 05.06.2020г., водачът е
ползвал само 13 часа почивка.
Актът е съставен от свид. Х. Ч., на длъжност „и.“ при РД „АА“ гр.Пловдив в присъствието
на представляващ дружеството-жалбоподател. Констатираното нарушение било подведено
под нормата на чл.33, предложение 3 от Наредба № 34 от 06.12.1999г.
Въз основа на съставения АУАН, наказващият орган издал обжалваното накзателно
постановление, в което възприел идентично установената фактическа обстановка, и на
основание чл. 104, ал. 1 от ЗАвПр е наложено административно наказание – имуществена
санцкия в размер на 1000 лева за нарушение на чл.33, предложение 3 от Наредба № 34 от
06.12.1999г., вр. чл.88а, ал.4 от ЗАвПр.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на:
показанията на свид. Ч., АУАН Серия А-2019 № 275891/21.07.2020г., доклад от Х. Ч., доклад
от Г. Х., пътна книжка на водача, оправомощителна заповед.
Разпитан като свидетел в съдебно заседание актосъставителят Х. Ч., потвърждава
авторството на акта и направените в него констатации.
Съдът кредитира показанията на актоставителя като обективни, логични и съотвестващи на
писмените доказателства по делото и дотолкова, доколкото служат за установяване на
обективната действителност.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни лица и в съответствие със законоустановените
срокове по чл.34 от ЗАНН.
При извършената проверка, съдът констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, които
налагат отмяна на процесното наказателно постановление като незаконосъобразно, при
следните съображения:
В конкретния случай отговорността на дружеството-жалбоподател е ангажирано за
нарушение по чл. 33, предложение 3 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ, вр. чл.88а ал.4
от ЗАвПр. Съгласно чл.33 от цитираната наредба превозвачът организира труда на
водачите, като спазва нормативно установената максимална продължителност на работния
ден /смяна/, междудневната и междуседмичната почивка съгласно Закона за автомобилните
превози. Според чл.88а, ал.4 от ЗАвПр седмичната почивка на водачите, извършващи
2
таксиметрови превози на пътници, е не по – малко от 36 последователни часа. И
актосъставителят в АУАН, и административно – наказващият орган в НП са описали
нарушение, състоящо се в това, че дружеството превозвач не е организирало труда на
водача Станков, тъй като последния не е могъл да ползва седмична непрекъсната почивка от
минимум 36 часа за процесния период. Установява се, водачът ползвал само такава от 13
часа. В описателната част на акта и постановлението липсват отразени обстоятелства за
бездействието на дружеството, какво е било това дължимо действие, така че с бездействието
жалбоподателят да е извършил нарушението – да не е организирал труда на водача. Не е
описано какво е било работното време на водача, според график ли се е действало и бил ли
съобразен с разпоредбата на чл.88а, ал.4 от ЗАвПр. Няма данни и за поведението на самия
водач, за да се прецени подлежи ли труда на последния въобще на организация от страна на
работодателя-превозвач.
Коментираните процесуални нарушения се състоят в непълно описание на вмененото
нарушение и обстоятелствата, въз основа на които е извършено, с което са нарушени
реквизите по чл.42 т.4 от ЗАНН, досежно АУАН и по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, досежно НП.
Същите нарушения са съществени, доколкото пряко рефлектират върху правото на защита
на жалбоподателя да разбере за какво негово поведение е ангажирана отговорността му.
Отсъствието на описание на всички съставомерни факти, релевантни за нарушението,
възпрепятства и съдът да се произнесе по същество.
Ето защо съдът приема за основателно наведеното от страна на жалбоподателя
възражение за сочените допуснати съществени процесуални нарушения в
административнонаказателното производство, поради което атакуваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно, следва да бъде отменено.
По отношение на разноските:
Относно направеното в жалбата искане за присъждане на разноски, представляващи
адвокатски хонорар и с оглед очерталия се изход на производството – при отмяна на
атакуваното наказателно постановление, същото искане се явява според съда основателно и
следва да бъде уважено. Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН „В съдебните производство по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК“, а споредчл. 143, ал. 1 от
АПК „Когато съдът отмени обжалвания акт или отказва да бъде издаден административен
акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателя на жалбата е имал такъв, се възстановават от бюджета на органа издал
отменения акт или отказ“. В конкретния случай процесуалното представителство на
жалбоподателя в производството по делото е осъществено от адвокат, като съгласно
приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 24.08.2020г. е било
договорено възнаграждение в размер на 300 лв., изплатено според изричното отбелязване в
договора в брой. Този размер от 300 лв. е съобразен с минималния размер, предвиден в
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради
което същият не следва да се намалява от така поискания. Предвид отмяната на
обжалваното НП и наличните доказателства за направени по делото разноски от страна на
3
жалбоподателя „ПРЕСИ ТРАНС 1“ ЕООД за адвокатско възнаграждение по процесуално
представителство в размер на 300 лв., платени в брой от жалбоподателя, съдът следва да
възложи тези разноски в тежест на юридическото лице в чиято структера е
административния орган издал процесното наказателно постановление – в тежест на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация.
Мотивиран от горното ПРС, XXV н. с., съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 36-0000436 от 05.08.2020 г. на Началник
ОО „АА“ гр.Пловдив, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на
чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр, чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2 от ЗАНН, с което на „ПРЕСИ
ТРАНС 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ..., на осн. чл. 104, ал. 1 от Закон за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено
административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 лева, за
административно нарушение по чл. 33, предложение 3 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на
МТ вр. чл.88а, ал.4 от ЗАвПр.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на „ПРЕСИ
ТРАНС 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ..., сумата от 300
/триста/ лева за направените по делото разноски
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административен съд- Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4