О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№……/…...04.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
при
секретар Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдия
Чавдарова
въззивно частно търговско дело № 63 по описа за
2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по постъпило възражение по чл.423 ГПК от К.В.К. от с.****, действащ чрез адв.
П.Т., срещу издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК № 5873/02.08.2018г., издадена по ч.гр.дело
№11659/2018г. на ВРС, 47 състав. Във
възражението си длъжникът излага
наличието на основанията на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, като твърди, че заповедта за изпълнение
не му е била връчена надлежно, тъй като в нарушение на разписаните в ГПК, глава
шеста, раздел І, правила, поканата за доброволно изпълнение, ведно с необходимите към нея
приложения, не е била изпратена на адреса на длъжника, не са правени опити за
връчването й лично на адресата или чрез друго лице от домашните му, а съдебният
изпълнител е пристъпил направо към връчване чрез пълномощник при това в
кантората си. В условие на евентуалност са обосновани и твърдения за
нередовност на осъщественото връчване чрез пълномощник, тъй като във връчената
покана за доброволно изпълнение са посочени няколко частни производства, по
които са били издадени заповеди за изпълнение и изпълнителни листи, но като
приложение към нея е посочено единствено „заповед
за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист”, без
надлежна индивидуализация на приложенията.
Настоящият състав на ВОС, като прецени
наведените доводите във възражението, досежно допустимостта на производството,
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал.1 от ГПК в
едномесечен срок от узнаването на заповедта за
изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може
да подаде възражение до въззивния съд в някоя от
хипотезите на чл. 423, ал.1, т.1-4 от ГПК.
Визираният в нормата срок е преклузивен и неспазването му има за последица
процесуалната недопустимост на производството по чл.423 ГПК.
В
настоящия случай длъжникът твърди, че заповедта не му е връчена надлежно от
заповедния съд, т.е. позовава се на хипотезата на чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК. Молителят твърди, че е узнал за заповедта за
изпълнение, издадена по ч.гр.д.№11659/18г. на ВРС , едва на 28.08.2018г.
като на тази дата било подадено възражение по чл.414, ал.2 от ГПК.
От данните по приложеното ч.гр.д.
№11659/2018г. на ВРС се установява, че със съобщение изх. №12375/16.08.2018г. по реда на чл.418, ал.5 от ГПК ЧСИ
Л.С., №895 в КЧСИ, е уведомил заповедния
съд, че по образуваното при него изп.
дело №20188950401377 е връчил на длъжника К.В.К., ЕГН **********,***, покана
за доброволно изпълнение,
ведно със заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.
№10081/2018г. на ВРС, 25 състав, ч.гр.д. №11658/2018г. на ВРС, 18 състав,
ч.гр.д. №11659/2018г. на ВРС, 47 състав и ч.гр.д. №11657/2018г. на ВРС, 42
състав, като е приложил и заверен препис от връчената покана за
доброволно изпълнение и пълномощно от К.К. на неговата майка А.М.Д., с нот.
удостоверяване на подписите и съдържанието рег.№9307 и №9308 от 21.06.2011г. на
нотариус Ал.А., рег.№316.
Видно от разписката на гърба на поканата
за доброволно изпълнение
(ПДИ), връчването е осъществено на 13.08.2018г. (понеделник) в кантората на ЧСИ
Л.С., като книжата са получени от А.М.Д. – майка на длъжника – адресат К.В.К..
При тези фактически констатации и като
съобразява нормата на чл.45 от ГПК, приравняваща връчването чрез пълномощник на
лично връчване, съдът приема, че за издадената срещу него заповед за изпълнение
длъжникът е узнал на 13.08.2018г. при осъщественото редовно връчване на препис
от нея от съдебния изпълнител. Въпросът дали пълномощникът е уведомил
своевременно своя доверител, съответно дали е предприел надлежни и своевременни
действия за защита на доверения му интерес касае вътрешните отношения между
тях, като евентуалното неизпълнение на възложените му действия с необходимата
грижа би могло да породи отговорност за причинените вреди на доверителя, но не
засяга както редовността на връчването, така и надлежното узнаване за заповедта
за изпълнение.
Ето защо именно
датата 13.08.2018г. следва да се свърже с началото както на срока по чл.414,
ал.2 от ГПК за подаване на възражение, така и на срока по чл.423, ал.1 от ГПК
за подаване до въззивния съд за приемане на по-късно подаденото възражение
срещу заповедта за изпълнение. И тъй като настоящото възражение е подадено на
25.09.2018г., т.е. в период, надвишаващ с повече от десет дни законоустановения
в чл.423, ал.1 от ГПК едномесечен срок от узнаването на заповедта за
изпълнение, съдът намира, че същото се явява недопустимо и следва да бъде
оставено без разглеждане.
Мотивиран
от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ инкорпорираното
в частна жалба вх. №62046/25.09.2018г. по описа на ВРС, възражение, подадено от
К.В.К., ЕГН **********, с адрес ***, действащ чрез пълномощник
адв.П.Т., срещу заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК
№5873/02.08.2018г., издадена по ч.гр.д. №11659/2018г. на Варненски районен съд,
47 състав, като недопустимо.
ПРЕКРАТЯВА производството по
ч.т.д. № 63/2019г. по
описа на ВОС, ТО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред АС-Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: