Определение по дело №63/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1202
Дата: 2 април 2019 г.
Съдия: Галина Чавдарова
Дело: 20193101000063
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 17 януари 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

  №…/…...04.2019г.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ТОМОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА

                                                                МИЛА КОЛЕВА  

 

при секретар Мая Петрова,

като разгледа докладваното от съдия Чавдарова

въззивно частно търговско дело № 63 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по постъпило възражение по чл.423 ГПК от К.В.К. от с.****, действащ чрез адв. П.Т., срещу издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 5873/02.08.2018г., издадена по ч.гр.дело №11659/2018г. на  ВРС, 47 състав. Във възражението си  длъжникът излага наличието на основанията на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, като твърди, че заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, тъй като в нарушение на разписаните в ГПК, глава шеста, раздел І, правила, поканата за доброволно изпълнение, ведно с необходимите към нея приложения, не е била изпратена на адреса на длъжника, не са правени опити за връчването й лично на адресата или чрез друго лице от домашните му, а съдебният изпълнител е пристъпил направо към връчване чрез пълномощник при това в кантората си. В условие на евентуалност са обосновани и твърдения за нередовност на осъщественото връчване чрез пълномощник, тъй като във връчената покана за доброволно изпълнение са посочени няколко частни производства, по които са били издадени заповеди за изпълнение и изпълнителни листи, но като приложение към нея е посочено единствено „заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист”, без надлежна индивидуализация на приложенията.

Настоящият състав на ВОС, като прецени наведените доводите във възражението, досежно допустимостта на производството, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд в някоя от хипотезите на чл. 423, ал.1, т.1-4 от ГПК. Визираният в нормата срок е преклузивен и неспазването му има за последица процесуалната недопустимост на производството по чл.423 ГПК.

В настоящия случай длъжникът твърди, че заповедта не му е връчена надлежно от заповедния съд,  т.е. позовава се на хипотезата на чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК. Молителят твърди, че е узнал за заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№11659/18г. на ВРС , едва на 28.08.2018г. като на тази дата било подадено възражение по чл.414, ал.2 от ГПК.

От данните по приложеното ч.гр.д. №11659/2018г. на ВРС се установява, че със съобщение изх. №12375/16.08.2018г. по реда на чл.418, ал.5 от ГПК ЧСИ Л.С., №895 в КЧСИ, е уведомил заповедния съд, че по образуваното при него изп. дело №20188950401377 е връчил на длъжника К.В.К., ЕГН **********,***, покана за доброволно изпълнение, ведно със заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. №10081/2018г. на ВРС, 25 състав, ч.гр.д. №11658/2018г. на ВРС, 18 състав, ч.гр.д. №11659/2018г. на ВРС, 47 състав и ч.гр.д. №11657/2018г. на ВРС, 42 състав, като е приложил и заверен препис от връчената покана за доброволно изпълнение и пълномощно от К.К. на неговата майка А.М.Д., с нот. удостоверяване на подписите и съдържанието рег.№9307 и №9308 от 21.06.2011г. на нотариус Ал.А., рег.№316.

Видно от разписката на гърба на поканата за доброволно изпълнение (ПДИ), връчването е осъществено на 13.08.2018г. (понеделник) в кантората на ЧСИ Л.С., като книжата са получени от А.М.Д. – майка на длъжника – адресат К.В.К..

При тези фактически констатации и като съобразява нормата на чл.45 от ГПК, приравняваща връчването чрез пълномощник на лично връчване, съдът приема, че за издадената срещу него заповед за изпълнение длъжникът е узнал на 13.08.2018г. при осъщественото редовно връчване на препис от нея от съдебния изпълнител. Въпросът дали пълномощникът е уведомил своевременно своя доверител, съответно дали е предприел надлежни и своевременни действия за защита на доверения му интерес касае вътрешните отношения между тях, като евентуалното неизпълнение на възложените му действия с необходимата грижа би могло да породи отговорност за причинените вреди на доверителя, но не засяга както редовността на връчването, така и надлежното узнаване за заповедта за изпълнение.

Ето защо именно датата 13.08.2018г. следва да се свърже с началото както на срока по чл.414, ал.2 от ГПК за подаване на възражение, така и на срока по чл.423, ал.1 от ГПК за подаване до въззивния съд за приемане на по-късно подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение. И тъй като настоящото възражение е подадено на 25.09.2018г., т.е. в период, надвишаващ с повече от десет дни законоустановения в чл.423, ал.1 от ГПК едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение, съдът намира, че същото се явява недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ инкорпорираното в частна жалба вх. №62046/25.09.2018г. по описа на ВРС, възражение, подадено от К.В.К., ЕГН **********, с адрес ***, действащ чрез пълномощник адв.П.Т., срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК №5873/02.08.2018г., издадена по ч.гр.д. №11659/2018г. на Варненски районен съд, 47 състав, като недопустимо.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.т.д. № 63/2019г. по описа на ВОС, ТО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АС-Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: