№ 119
гр. Асеновград, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Мария Ат. Терзиева
при участието на секретаря Йорданка Ст. Тянева
като разгледа докладваното от Мария Ат. Терзиева Гражданско дело №
20215310102566 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК във
връзка с чл. 228 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „ОЗЗИ 2000” ЕООД, за установяване на вземането му
против Д. К. Б., за сумата от 1339.73 лева, от които: 1300 лв. главница, представляваща
невърнат депозит по договор за наем от 10.10.2017 г. – след прекратяване на същия и 39.73
лв. лихва за забава за периода от 26.05.2021 г. до 12.09.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата.
За изпълнение на същото е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 2003/2021 г. по
описа на РС Асеновград, но длъжникът е подал възражение срещу нея в предвидения по
ГПК срок. Ищецът твърди, че между страните е бил сключен договор на 10.10.2017 г. и
Анекс, за обект: помещение от 100 кв.м. ползващо се за кафе-аператив, находящ се в
Асеновград, ул.“Цар Освободител“ № 61 – партер, по които договор ответникът е
наемодател, а ищеца наемател. На същата дата е подписана и декларация за сумата 1300 лв.,
представляваща внесен от ищеца депозит към първия месечен наем, съгл.чл.7.1 от Договора
за наем, които депозит е следвало да бъде върнат от наемодателя на наемателя след изтичане
на наемния период. Твърди, че тази сума не им е върната от ответника, при изтичане срока
на договора 10.10.2018 г., поради което са изпратили на ответника покана, получена от
същия. Ето защо моли да се постанови решение, с което да бъде признато за установено, че
му дължи горната сума. Ангажира доказателства, претендира направените по делото
разноски. Моли да се допусне ССчЕ със задача подробно формулирана в ИМ, както да се
допусне един свидетел при режим на довеждане.
1
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответника Д. К. Б.. В съдебно
заседание същия оспорва иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. № 2003/2021 г. по описа на Асеновградския РС е видно, че по
същото е издадена заповед за изпълнение за вземането, предмет на предявения
установителен иск, както и че същата е връчена лично на длъжника, които в предвидения по
ГПК срок е подал възражение.
Настоящият иск е предявен в предвидения едномесечен срок, поради което е
допустим.
Не се спори между страните, а и от приетите писмени доказателства е видно, че
между тях е сключен договор за наем на недвижим имот на 10.10.2017 г. и Анекс, за обект:
помещение от 100 кв.м. ползващо се за кафе-аператив, находящ се в Асеновград, ул.“Цар
Освободител“ № 61 – партер, по които договор ответникът е наемодател, а ищеца наемател.
На същата дата е подписана и декларация за предадена сума 1300 лв., представляваща
внесен от ищеца депозит към първия месечен наем, съгл.чл.7.1 от Договора за наем, които
депозит е следвало да бъде върнат от наемодателя на наемателя след изтичане на наемния
период.
От ищеца до ответника е изпратено и връчено уведомление-покана, с искане за
връщане на дадената сума от 1300 лв., представляваща внесен депозит.
От ответника са представени още: 3 бр. сключени между страните договори за наем
за същия обект: от 11.10.2018 г. със срок 1 години, от 11.10.2019 г. със срок 1 година и от
11.10.2020 г. със срок ½ (половин) година – ведно с анекси към същите.
От показанията на свидетелката А.А.Д. – работеща в ищцовото дружество, които
съдът кредитира се установява, че през 2017 г. - 2018 г. същата е била „салонен управител“.
Ищцовото дружество е наело под наем от ответника Д.Б. заведение „Гардения“, намираща
се в Асеновград, ул.“Цар Освободител“. При подписване на договора през 2017 г. са
присъствали: представляващия ищцовото дружество, Д.Б. и свидетелката, като първия
договор е бил сключен за 1 години, при подписването му е съставена разписка за даване на
депозит в размер на 1300 лв. Сумата от 1300 лв. е била предадена лично на Д.Б. при
подписване на договора. След този договор са били подписани и още 2-3 договора между
същите страни, за същото заведение.
От показанията на свидетелката В.Н. Б.а – съпруга на ответника Д.Б., които съдът
кредитира се установява, че през 2017 г. съпруга и е отдал под наем заведение на Г.Т. за 1
година, с месечен наем 300 лв. При сключване на договора е била дадена сумата 1300 лв.,
ката гаранция за изпълнение на евентуални щети, сметки, които остават след приключване
срока на договора. Свидетелката твърди, че е присъствала при сключването на договор м/у
страните през 2018 г., като знае също, че след изтичане срока на първия договор от 2017 г. са
сключени и други такива, като сумата 1300 лв. страните са се разбрали да не се връща на
2
наемателя, а да остане като депозит и по другите договори. През м.април 2021 г. наемателят
е напуснал заведението, при напускането Д.Б. не му е върнал депозита, тъй като от него е
следвало да се платят: ток, вода и щети в заведението (които са платен от ответника –
консумативи за м.април 2021 г., но свидетелката не си спомня на каква стойност са били).
Сключеният договор между страните безспорно е договор за наем, които следва да
отговаря на изискванията на ЗЗД (уреден е в чл.228-239 от ЗЗД). С договора за наем,
наемодателят предоставя на наемателя вещ или недвижим имот за временно ползване,
срещу заплащане на определена цена. От страните се представиха: сключени договори за
процесния имот за периода от 2017 г. до 2021 г. включително, анекси към същите и
декларация за получена сума 1300 лв.-депозит. С представения по делото договор за наем е
отдаден недвижим имот за ползване за срок от 1 години, при определена наемна цена, като
при сключване на същия наемателят е предал на наемодателя сумата 1300 лв., като депозит
– което не е спорно между страните. Не е спорно също, че тази сума не е върната от
наемодателя на наемателя. Няма законова разпоредба, която да определя в какъв срок
наемателят трябва да изплати обратно депозита на наемателя. Това обаче не означава, че
наемодателят може да задържи депозита завинаги и да не го върне. Съгласно съдебната
практика разумен срок за връщане на депозита е от 3 до 6 месеца. Не е представен приемо-
предавателен протокол, съставен при сключване на договора, не са представени и
фактури/касови бележки за неплатени от наемателя консумативи при напускане на имота,
които да са били платени в последствие от наемодателя.
Сключения между страните договор на 10.10.2017 г. е за 1 година, прекратен на
10.10.2018 г. А сключения между страните последен договор на 11.10.2020 г. е за 6 месеца,
прекратен на 11.04.2021 г.
Ответникът е бил поканен да върне дадения му депозит от 1300 лв., което не е
сторил, като в първо съдебно заседание същия се позовава на несъществуващи вреди (които
не са конкретизирани), липсващо оборудване, както и неплатени консумативи (за които не
са представени доказателства). Въпреки оказана доказателствена тежест на ответника-
наемодателя за причините за невръщане на депозита, това не бе доказано – напротив и той
и разпитаната свидетелка (негова съпруга) признават, че този депозит не е върнат, не се
доказаха и твърденията му за задържане/продължаване на депозита по другите сключени
между страните договори, поради което предявения установителен иск ще следва да се
уважи изцяло.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК: 187
лева в заповедното производство и 627 лева в исковото производство, от които: 600 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение и 27 лв. внесана ДТ. Ответникът на осн.чл.78 ал.5 от
ГПК е възразил срещу заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 600
лв., което е основателно – поради което съдът ще следва да присъди по-нисък размер (но не
по-малко от минимално определения размер) - 321 лева и 27 лв. внесена ДТ, общо 348 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. К. Б., ЕГН ********** от град Асеновград,
обл. Пловдивска, ул.“Цар Освободител“ № 61, ет.1, дължи на „ОЗЗИ 2000“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул..“Съединение“ № 72,
представлявано от Г.Х.Т., сумата от 1300 лева (хиляда и триста), представляваща невърнат
депозит по договор за наем от 10.10.2017 г. – след прекратяване на същия, ведно с
обезщетение за забава в размер на 39.73 лева (тридесет и девет лева и седемдесет и три
стотинки) за периода от 26.05.2021 г до 12.09.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението 13.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за
събиране на което е издадена заповед за изпълнение № 777 от 21.09.2021 год. по ч.гр.д.№
2003/2021 г. по описа на Асеновградския РС.
ОСЪЖДА Д. К. Б., ЕГН ********** от град Асеновград, обл. Пловдивска, ул.“Цар
Освободител“ № 61, ет.1, да заплати на „ОЗЗИ 2000“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Асеновград, ул..“Съединение“ № 72, представлявано от Г.Х.Т.,
сумата от 187 лева (сто осемдесет и седем), направени в заповедното производство разноски
и сумата 348 лева (триста четиридесет и осем) направени в исковото производство
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
4