Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 17.05.2021
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и първата година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Ивайло Димитров
мл.с. Адриана Атанасова
при секретаря Виктория И., като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело
№ 337 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 21.08.2020 г. по гр.дело № 46469/2019
г., СРС, ІІІ ГО, 141 с-в е отхвърлил предявения от „Ф.М.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, със съдебен адрес *** срещу „В.С.1.Х.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, със съдебен адрес ***, иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 1141,48 лв., претендирана като
незаплатен остатък от такса за поддръжка на общите части на жилищен комплекс „В.С.Б.Б.Р.”,
находящ се в гр. Варна, ул. „********, за периода от 01.05.2018 г. до
31.12.2018 г. Осъдил е
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Ф.М.“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати на „В.С.1.Х.“ ЕООД, ЕИК *******,
сумата от 600 лв., представляваща разноски в
производството, и сумата 375,52 лв., представляваща
разноски в обезпечителното производство.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Ф.М.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, чрез
пълномощника по делото адвокат М.С. от САК, със съдебен адрес *** с мотиви, изложени в
жалбата. Твърди, че съдът правилно е приел за доказано, че на 15.01.2016 г. се
е провело общо събрание на ЕС, на което са приети посочените в протокола от
същата дата решения, че ответникът, като собственик на самостоятелен обект в
сградата, е обвързан от решенията на ОС, функция на което е и подписаният
договор от 20.01.2016 г., към който е
приложима разпоредбата на 11, ал.1, т.11 от ЗУЕС. Счита за неправилен
крайният извод на съда, че ищецът няма материалната легитимация да претендира
вземането. Сочи, че като страна по договора за управление и
поддръжка на общите части, ищецът се явява изпълнител по него, за което му се
дължи възнаграждение, формулирано като „такса" както в приетото решение на
ОС от 15.01.2016 г., така и в подписания договор. На ОС, проведено на
15.01.2016 г. са взети по хронология следните решения: избрано е дружество „Ф.м."
ЕООД за лице, което да извършва поддръжка и управление на общите части в ЕС,
определен е размера на таксата, дължима за поддръжка и управление, определено е
лицето което да сключи договора в съответствие с взетите решения и при
одобрените условия. Счита, че в своята съвкупност тези решения водят до извода, че
т.н. такса, всъщност е уговореното възнаграждение, дължимо на ищеца, което му
се дължи за извършените от него услуги. На второ място твърди, че именно защото
„таксата" е дължима въз
основа на договор, това не е вземане на ЕС. ЕС е взела решение какъв ще бъде
размерът на дължимото възнаграждение (такса) за осъществяване на услугата по
поддръжка и управление на общите части в комплекса. В дефинитивната част на
уговорките в договора е определено, че „такса" е сума, която собствениците
са длъжни да плащат на изпълнителя за покриване на допустимите разходи и
възнаграждение на последния. От друга страна, под „допустими разходи"
съгласно договора, се разбира разходи, които могат да се правят във връзка с
изпълнението по договора, т.е. това са пак разходи на изпълнителя, а не на ЕС. В тази връзка ищецът
претендира едно свое материално притезателно право да му бъде заплатена сума за
извършените услуги.
Възнаграждението на ищеца- изпълнител по договора не следва да се изплаща
от ЕС, а от всеки собственик като страна по договора, в това число и от
ответника. Това е така, защото всеки собственик като част от ЕС е станал страна
по договора, след като същият е подписан от Управителя на ЕС въз основа на
оправомощаващото го решение на ЕС. Таксата не е вземане на ЕС, за да има право
тя да го събира; а впоследствие да изплаща на ищеца. Вярно е, че незаплащането
на така определената такса, представлява само по себе си и неизпълнение на
взетото решение на ЕС, но претенцията е въз основа на Договора от 20.01.2016
г., а не за неизпълнение на решение на ОС. С оглед на горното, неправилно съдът
е приел, че на ищеца е следвало да му бъде издадено изрично пълномощно. Същият
би имал нужда от такова, само ако претендираше чужди, а не свои вземания,
каквато е претенцията по настоящето дело.
Ето защо
моли съда да се произнесете с решение, с което да отмени изцяло процесното решение
от 21.08.2020 г., постановено по гр.д. № 46469/2019 г. по описа на СРС, 141
състав като неправилно и необосновано и да бъде постановено ново решение, с
което да бъдат уважени исковете на „Ф.М." ЕООД. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемото дружество В.С.1.Х.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя Р.К.М.Г., чрез пълномощника по
делото адвокат П.И. от САК, със съдебен адрес *** оспорва
жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото
разноски за адвокатски хонорар.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл.51, ал.1 ЗУЕС за заплащане на вземане в размер
на 1141,48 лв. за неизплатен остатък от такса за поддръжка на общите части на
жилищен комплекс „В.С.Б.Б.Р.”, находящ се в гр. Варна, ул. „*******, за периода
от 01.05.2018 г. до 31.12.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба пред съда - 08.08.2019 г., до окончателното изпълнение.
Ищецът „Ф.М.“ ЕООД твърди, че ответникът „В.С.1.Х.“ ЕООД е собственик на самостоятелни
обекти в етажната собственост- ателие № 1 и подземно паркомясто № 5. С решение
на Общото събрание на Етажната собственост, е избран да извършва поддръжката и
управлението в комплекса, като е определена и годишната сума, която всеки
собственик на обект ще плаща за всеки свой притежаван имот. С решението е
прието и сумите да се заплащат по сметка на ищеца, като избрана управляваща
компания, както и че се дължат независимо, дали съответният обект се ползва. С
решението е учредено и право на управителя на Етажната собственост да прехвърли
правомощията си, свързани с реализираното на процесуалното право по събиране на
дължимите такси. Въз основа на решението на Общото събрание на 20.01.2016 г. е
сключен договор за поддръжка и управление между ищеца и етажните собственици,
по силата на който са му възложени дейностите по поддържане на общите части на
сградата. Сочи, че с договора му е
учредено право да получава директно от собствениците на самостоятелни обекти в
сградата уговорената годишна
такса за поддръжка на общите части в сградата. След покана ответникът му е заплатил част от дължимата такса
за процесния период, като е останал неизплатен остатък в размер на процесната
претенция.
Ответникът „В.С.1.Х.“
ЕООД оспорва иска като недопустим, а по същество неоснователен.
Въззивната инстанция препраща към фактическата обстановка подробно описана
от СРС.
Настоящата инстанция също намира, че искът се явява процесуално допустим. Касае е се за иск за
реално изпълнение на договор за поддръжка и управление на сграда в режим на
етажна собственост, който съчетава елементи от договор за изработка и договор
за поръчка. Ищецът твърди, че е изпълнител по този договор, с оглед на което му
се дължат такси за поддръжка, като задължени по договора са всички етажни
собственици, един от които е ответникът. Процесуалната легитимация на ищеца и на ответника
се обуславя от заявеното от ищеца спорно право, като именно заявеното
предопределя кои са надлежните страни по делото. Процесуалната легитимация на
двете страни не следва от някакви обективни факти, които трябва да се издирят и
докажат, а единствено от правното твърдение на ищеца относно спорното право,
както то е индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба. За
разлика от процесуалната легитимация, която следва от правното твърдение на
ищеца, материалноправната легитимация е титулярството на гражданското
правоотношение /кой е носител на правото и кой - на задължението. В конкретния
случай ищецът твърди, че предявява
свои права пред съд, произтичащи от договор, а не чужди, на ЕС, поради което е
надлежна страна в процеса.
По делото е депозиран протокол от проведено на
15.01.2016 г. общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в режим на
етажна собственост в жилищен комплекс „В.С.Б.Б.Р.”- гр. Варна. На събранието са
присъствали всички собственици на самостоятелни обекти в етажната собственост
към момента на провеждане на събранието, притежаващи 100% от представените ид.
части от общите части на етажната собственост. Избран е председател на общото
събрание, както и протоколчик и преброител, които са подписали протокола. За
управител на етажната собственост е избран Виктор Нейчев- т. 3 от решението. Липсват
твърдения, че протоколът е бил оспорен в срока по чл.16, ал.9 ЗУЕС, поради
което след изтичане на срока за оспорване на съдържанието му, протоколът се
стабилизира и има обвързваща етажните собственици, третите лица и съда
доказателствена сила. От него се установява проведено общо събрание на процесната етажна собственост, на
което е взето валидно и стабилизирано по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС решение на
общото събрание на ЕС. Ответникът е придобил право на собственост върху
самостоятелни обекти /ателие № 1 и подземно паркомясто № 5 в процесната сграда
в режим на етажна собственост с нотариален акт от 26.04.2016 г. и е обвързан от
решението.
Видно от протокола с решение № 4 събранието е взело единодушно решение за
определяне на дължимите годишни такси за
поддръжка на общите части от страна на собствениците на самостоятелни
обекти в сградата, а именно 12 евро на кв. м. без ДДС от сумарната застроена площ на самостоятелен обект,
но не повече от 1980 евро, 12 евро на кв. м. без ДДС от сумарната застроена площ
на самостоятелен обект за търговски площи, 200 евро без ДДС за закрито
паркомясто и 100 евро без ДДС за открито паркомясто. С решение № 5 събранието е
взело единодушно решение, че посочените такси се дължат независимо от
продължителността на използване на съответния самостоятелен обект през
годината. С решение № 6 събранието е
взело единодушно решение за възлагане на
дейностите по поддържане на общите части на ищеца по настоящото дело на „Ф.М.“
ЕООД. С решение № 7 събранието е
взело единодушно решение за оправомощаване на управителя на етажната
собственост да сключи договор за
поддръжка на общите части с ищеца от името на етажната собственост, в който
да е предвидено задължение на всеки собственик да заплаща годишна такса. С решение № 8 събранието е взело
единодушно решение за оправомощаване на управителя да прехвърли правомощията си, свързани с процесуалните права по
събиране на дължимите такси, за което се предвижда изрично издаване на
пълномощно от управителя на етажната собственост на дружеството- изпълнител. Въззивната
инстанция достига до същия извод, че с решението на общото събрание е прието в
съотвествие с предвиденото в нормата на чл.
11, ал. 1, т. 11 от ЗУЕС, да бъдат възложени от името на етажната
собственост дейностите по поддържането
на общите части на сградата на
юридическо лице, както и са определени конкретните правомощия на
управителя, които могат да бъдат възложени за изпълнение от това юридическо
лице- в частност да събира по
съдебен ред от собствениците на самостоятелни обекти в сградата годишната такса
за поддръжка в размерите, приети на общото събрание. Въз основа на решенията по
протокол на 20.01.2016 г., управителят на етажната собственост в качеството на
представител на етажната собственост е сключил договор за поддръжка на общите
части с ищеца. В т. IV.6. е уговорено, че собствениците на самостоятелни обекти
са задължени да заплащат на ищеца като изпълнител годишни такси за покриване на
допустимите разходи и възнаграждението му, които съответстват на определените
на общото събрание такси. При тези данни, настоящата инстанция също приема, че в
рамките на представителната си власт управителят е задължил етажната
собственост /собствениците на самостоятелни обекти в сградата/ да заплащат
дължимите годишни такси за поддръжка на общите части в нея по сметка на
изпълнителя в качеството му на лице, действащо като „професионален“
представител на етажните собственици, на което при нужда ще се учреди и право
от управителя да ги събира и по съдебен ред за касата на етажната собственост,
а не в качеството му на титуляр на вземането. В
исковата молба ищецът сочи, че такова изрично пълномощно му е било издадено, като
той не би имал нужда от такова, ако е носител на вземането
за такса. Съгласно решение № 7 управителят
следва да упълномощи изрично изпълнителя да събира по съдебен ред дължимата
годишна такса за поддръжка, в случай че някой собственик не я заплаща.
Задължаването с договора на собственик да плаща на изпълнителя таксата,
последният в качеството му на титуляр на правото, ако е така, следва да се
счита за действие, с което представителят е надхвърлил представителната си
власт, като няма и данни то да е ратифицирано, т.е. не обвързва ответника. От
съдържанието на договора се установява, че дължимата годишна такса включва и
възнаграждението на изпълнителя за предоставените услуги по поддръжка на общите
части в сградата, което му се следва от касата на етажната собственост, след
като е събрано от всеки собственик на самостоятелен обект доброволно или по
съдебен ред чрез управителя, представляващ собствениците в етажната собственост
по исковете срещу собственик, който не изпълнява решение на общото събрание-в
настоящия случай за заплащане на годишната такса, определена с решение на ОС от
15.01.2016 г.
Изводът е, че ищецът няма материално-правна легитимация да претендира за себе си
дължимите такси към ЕС за поддръжка на общите части от ответника като етажен
собственик, поради което искът, като предявен от лице, което не е легитимирано
от материалното право като титуляр на спорното право, следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото и предявената
претенция въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените разноски за настоящето
производство във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 309,90 лв., определено
по реда на чл.7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения предвид направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.08.2020 г. по гр.д. № 46469/2019г. на СРС, ІІІ ГО, 141 състав.
ОСЪЖДА „Ф.М.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, чрез пълномощника по делото адвокат М.С. от САК, със съдебен
адрес *** да заплати на дружество В.С.1.Х.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя Р.К.М.Г., чрез пълномощника по
делото адвокат П.И. от САК, със съдебен адрес *** направените разноски за настоящето
производство във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 309,90 лв.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1. 2.