Решение по дело №145/2020 на Административен съд - Плевен

                                          Р E Ш Е Н И Е

                                                      № 219

                               гр. Плевен, 13 март 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори  касационен състав, в открито съдебно заседание на десети март две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ДАНИЕЛА ДИЛОВА

       Членове: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

                                                       ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ 

 

при секретаря  Цветанка Дачева и с участието на прокурора  Иво Радев като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЕВ касационно административно-наказателно дело № 145 по описа за 2020 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл. 348 НПК и чл. 208 и сл. АПК.

 

С Решение № 876 от 19.12.2019 г., постановено по н.а.х.д. № 2362/2019 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 8 от 30.05.2016 г. на Директора на Регионална дирекция "ПБЗН" – Плевен, с което на "Беркут Системс" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, бул. Русе № 87, вх. Ж, ап. 9 на  основание чл. 262, ал.1, т.2 от ЗМВР е наложена   имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 15, приложение № 4 от Наредба № 8121з-531/09.09.2014 г.

 Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" – Плевен, представлявана от директора С. М. А., в която се твърди, че същото е постановено при неправилно прилагане на материалното право. Излагат се твърдения, че съдът неправилно е тълкувал съдържанието на приложимите правни норми и съответно неправилно е мотивирал решението. Във връзка с приетото  от съда, че на жалбоподателя не е предоставен екземпляр от заповед за извършената проверка се посочва, че на основание чл. 40 от Наредба № 8121з-531/09.09.2014 г. за реда и условията за осъществяване на пожарна безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, от търговци и контрола върху тях (Обн. ДВ. бр.78 от 19 Септември 2014г., изм. ДВ. бр.101 от 9 Декември 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.ЗЗ от 25 Април 2017г„ изм. ДВ. бр.13 от 9 Февруари 2018г.) /наредбата/ „Проверките по чл. 39, ал. 3 се извършват от комисии, назначени със заповед на директора на ГДПБЗН - МВР или оправомощено от него длъжностно лице.“ Видно и от приложените заповеди за оправомощаване и определяне състава на комисиите от РДПБЗН е, че никъде не се вменява задължение за представяне на жалбоподателя на заповед за извършване на проверка. Сочи се, че за обосноваване на решението си районният съд приема, че: „Нито в АУАН, пито в НП административно наказващият орган е посочил правилно какво е нарушението, твърди се в хода на съдебното следствие от актосъставителя, че е констатирало едно нарушение, а както в АУАН така и в НП е посочено друго. “. Счита се, че районният съд едновременно с изясняването на пълната фактическа обстановка е дал и определена насока на съдебното заседание.  Навеждат се доводи, че актосъставителят и свидетелят при констатиране на нарушението потвърждават, че жалбоподателят не разполага в момента на проверката с уред с определените характеристики, както и, че търговецът е предупреден за проверката и се е явил в офис на РДПБЗН-Плевен за извършването й. Сочи се,  че при проверката в сервиза на търговеца, находящ се в гр. Плевен, същия не е показал на комисията извършваща проверката всички технически средства и оборудване, с които трябва да разполага, а именно: уред със съответните накрайници (съединители) е работно налягане минимум 12 бара за изпитване на шланговете на вътрешните пожарни кранове.  Посочва се, че в чл. 129, ал. 5, т. 2 е записано, че за издаване на разрешение за такъв вид дейност търговецът представя „списък на собствената или наетата техника и оборудване по ал. 4 и документи, доказващи собствеността или правното основание за ползването й“, и дори да се приеме, че търговецът е имал договор с друга фирма това е неотносимо към настоящото производство, защото съгласно чл. 15 от Наредба № 8121з-531/09.09.2014 г. търговецът трябва да разполага с технически средства и оборудване, но на проверката същия не представя такъв уред. Твърди се, че изпълнителното деяние на соченото нарушение се състои в липса на технически средства и оборудване от лице, получило разрешение за осъществяване на дейностите по чл. 91е, ал. 2, т. 1-4 от ЗМВР /отм./, а понастоящем чл. 129, ал. 2 от ЗМВР /обн. ДВ бр. 53 от 27.06.2014 г., изм. бр. 98 от 28.11.2014 г. в сила от 28.11.2014 г/, каквото лице несъмнено е жалбоподателят.  Твърди се, че въпреки, че в сервиза на жалбоподателя, където е извършена проверката е бил наличен уред - помпа с определени характеристики, както и други уреди с други характеристики, това не може да допринесе за промяна на нарушението, а именно „не представи на комисията извършваща контролна проверка след издаване на разрешение за осъществяване на дейност по поддържане и обслужване на противопожарни системи и съоръжения всички технически средства и оборудване, с които трябва да разполага, а именно: уред със съответните накрайници (съединители) с работно налягане минимум 12 бара за изпитване на шланговете на вътрешните пожарни кранове.", както е и записано в АУАН и НП. Посочва се, че наличието на помпа, дори и тя да отговаря по характеристики не е необходимото и достатъчно условие за изпълняване на изискванията на наредбата.  Твърди се, че в решението си първоинстанционният съд не представя конкретни, ясни и всестранно разгледани мотиви за отмяната на наказателното постановление. Счита се, че обжалваното решение е непълно в частта на мотивите и изключително едностранно насочено в полза на извършилия нарушенията, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила. В заключение моли съда да отмени решението и да остави в сила наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба "Беркут системс" ЕООД се представлява от управителя Р.Х. и от адв.С.М., които оспорват жалбата, излагат подробни съображения за нейната неоснователност, по същество молят съда да остави в сила оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение, че първоинстанционното решение  е  правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

  Плевенският  административен съд – втори състав, след като разгле­да по отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира за ус­тано­ве­но следното.

Жалбата е подадена в предвидения за това срок и при наличие на правен инте­рес, поради което е и процесуално допустима.

От друга страна преди да провери правилността на обжалваното съдебно реше­ние на основанията, посочени в жалбата, съдът следва да провери допусти­мостта на съ­щото. Съгласно чл.218 ал.2 АПК, за допустимостта на съдебното ре­шение съдът следи служебно.

При извършване на проверката за допустимост на съдебното решение, съ­дът констатира, че същото е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Съобра­женията за това са следните:

Районният съд е бил сезиран с жалба срещу Наказателно постановление № НП №1/11.01.2018г., издадено директор на РДПБЗН Плевен.

Видно от същото НП с него на “ "Беркут Системс" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, бул. Русе № 87, вх. Ж, ап. 9, е наложено административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1 000    /хиляда/ лева на основание  на  основание чл. 262, ал.1, т.2 от ЗМВР.

 От  диспозитива и мотивите на същия съдебен акт се установява, че   е отменено като незаконосъобразно не казаното наказателно постановление №1/11.01.2018г.,  издадено директор на РДПБЗН Плевен, а друго такова – Наказателно постановление №8/30.05.2016г. на директор на РДПБЗН Плевен,  с жалба против което Районния съд не е бил сезиран.

След като съдът се е произнесъл, решавайки по същество въпроса за зако­носъоб­раз­ността на НП, със спора за законосъобразността, на който не е бил се­зиран, той е постановил едно недопустимо решение, което след­ва да бъде обез­силено, а делото да се върне на друг състав на районния съд за произнасяне по подадената жалба от „ Беркут Системс" ЕООД, ЕИК ********* против № НП №1/11.01.2018г., издадено директор на РДПБЗН Плевен.

Тук е мястото да се посочи, че в производството пред Районния съд се при­лагат субсидиарно правилата на НПК /така чл.84 от ЗАНН/, като в същия кодекс липсва норма аналогична на чл.247 от ГПК, респ. на чл.175 от АПК, която да до­пуска поправка на очевидна фактическа грешка, който институт не се прилага и субсидиарно в производствата по НПК.

При новото разглеждане на делото  първоинстанционният съд следва да се произнесе и    в частта  по разноските за касационната инстанция, на основание чл.226, ал.3 от АПК, предвид направеното искане от процесуалния представител на ответника адв. С.М..

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 изр.2 ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 3 АПК, съдът,

Р   Е   Ш   И

 

ОБЕЗСИЛВА Решение №876 от 19.12.2019г., постановено по н.а.х.д.№ 2362/2019г. по описа на Районен съд – Плевен,  III н. с., с което е отменено На­ка­за­телно Постановление №8/30.05.2016г. на директор на РДПБЗН Плевен.

ВРЪЩА делото на друг състав на първоинстанционния съд за произнасяне по по­да­дената жалба против Наказателно постановление № НП №1/11.01.2018г., издадено директор на РДПБЗН Плевен.

 РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  /п/                             

 

    ЧЛЕНОВЕ : 1./п/

 

                                                                            2./п/