№ 12721
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Д.Р. Гражданско дело № 20221110133396 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.310 и сл. ГПК
Образувано е по предявени от Б. К. Ц., ЕГН **********, действаща лично и със
съгласието на своята майка К. И. И., ЕГН **********, срещу К. П. Ц., ЕГН **********,
обективно кумулативно съединени искове по чл.143, ал.2 СК и по чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2
СК - за присъждане на дължима от родител на ненавършило пълнолетие дете месечна
издръжка в размер на 250,00 лв., включително и за минало време в същия размер, считано от
21.06.2021 г./една година преди датата на подаване на исковата молба/.
В исковата молба се твърди, че ищцата не е навършила пълнолетие и е дете на ответника.
Заявява се, че грижите за нея се полагат от майка й. Твърди се разходи за храна, телефон,
транспорт, дрехи и обувки, обучение, спорт, социални мероприятия и други. Твърди се
наличие на възможност на ответника да заплаща издръжка. Сочи се да е налице
извънсъдебно устно споразумение между родителите на ищцата след тяхната раздяла през
2014 г., по силата на което ответникът заплаща месечно за нейната издръжка сума в размер
на 100,00 лв., като по никакъв друг начин не участвал в разходите за издръжката й.
Претендират се разноски.
Постъпил е в срока по чл.131 ГПК отговор от ответната страна, в който се признава иска
за издръжка по чл.143, ал.2 СК. Оспорва се изцяло претенцията за издръжка за минало време
по основание при твърдения за наличие на извънсъдебно споразумение между родителите
на ищцата, по силата на което ответникът й е изплащал издръжка в размер на по 100 лв.
месечно след раздялата между родителите през 2015 г., както и е закупувал необходими за
1
нея вещи. Претендират се разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Издръжката на детето се дължи от двамата родители, независимо при кого то живее, но
отглеждащият родителят следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето - в случая последното се
отглежда от майката, а не от ответника.
Установява се, че ищцата е непълнолетна и е дете на ответника /л. 11 от делото-гръб/.
Същата е ученичка в десети клас през учебната 2021/2022 година /л. 10 от делото-гръб/,
както и посещава индивидуални часове по математика в учебен център „Somerset“ при цена
за един час от 32,00 лв. и при график от три часа седмично към 18.05.2022 г. /л. 11 от
делото/. Установява се, че майката на ищцата работи по трудово правоотношение при
брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 750,00 лв. /л. 8 от делото/.
Установява се, че ответникът работи по трудово правоотношение при средномесечно брутно
трудово възнаграждение в периода м. 10.2021 г. – м. 06.2022 г. в размер на около 1 805 лв.
/л. 31 от делото/. Същият разполага със собствено жилище в гр. София, ж.к. „Надежда-I-ва
част“, с площ от 46,46 кв.м., придобито чрез наследяване по закон /л. 32-35 от делото/. По
делото не се спори, а и се установява от приложените на л. 36-51 от делото разписки, че
ответникът ежемесечно е заплащал на ищцата издръжка в размер на 100,00 лв. в периода
м.05.2021 г. – м.08.2022 г., общо в размер на 2 100,00 лв. Останалите доказателства съдът не
обсъжда доколкото са неотносими към предмета на доказване по делото /договор за банков
кредит/, а други са негодни да установят фактите, за доказване на които са представени
/парични преводи и касови бонове/.
При това положение съдът, като взе предвид нуждите на ищцата съобразно възрастта й,
приема, че общият размер на издръжката, от която има нужда същата съобразно правото на
преценка на съда по чл. 162 ГПК, е 480,00 лева месечно, от който ответникът с оглед
размера на доходите си и при липсата на оспорване от негова страна на претенцията за
издръжка по чл. 143, ал. 2 СК следва да поеме част в размер на 250,00 лв. месечно. Ето защо
претенцията за издръжка за бъдеще време с правно основание чл. 143, ал. 2 СК е изцяло
основателна и следва да бъде уважена. Издръжката се дължи от датата на подаване на
исковата молба. Неоснователен се явява обаче обективно съединеният иск по чл. 149 вр. чл.
143, ал. 2 СК, доколкото се установи по делото, че ответникът независимо от липсата на
осъдителен титул е изпълнявал в продължение на години /поне от 2015 г./ своя нравствен
дълг към ищцата за издръжка, което по никакъв начин не се оспорва от нея, напротив, дори
изрично се твърди в исковата молба. Ето защо което съдът намира този иск за изцяло
неоснователен, като погасен чрез плащане. По тези съображения искът по чл. 149 вр. чл.
143, ал. 2 СК следва да бъде изцяло отхвърлен.
По изпълнението на решението: Съгласно чл.242, ал.1, предл. първо ГПК съдът
постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради
2
което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
По разноските: И двете страни претендират присъждане на разноски. При този изход на
спора ищцовата страна има право на разноски за уважената част от исковете, а ответникът -
за отхвърлената част от тях. По отношение на ищцата се установи направата на разноски в
размер на 650,00 лв. заплатен адвокатски хонорар /л. 14 от делото/, поради което и предвид
уважената част от исковете следва да й бъдат присъдени разноски в размер на 325,00 лв. Що
се отнася до дължимите в полза на ответника разноски съобразно отхвърлената част от
исковете, по делото се установи заплащането на претендираните разноски за адвокатски
хонорар в размер на 650,00 лв., поради което и на ответника следва да бъдат присъдени
разноски в посочения размер. Ищците по искове за издръжка са освободени от държавна
такса, поради което държавната такса по делото за отхвърлената част от обективно
кумулативно съединените искове следва да остане за сметка на бюджета на съда, а
ответникът да бъде осъден да заплати в полза на съда държавна такса върху уважената част
от същите в размер на 360,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 СК К. П. Ц., ЕГН **********, да заплаща на Б. К.
Ц., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка К. И. И., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 250,00 лв., считано от 21.06.2022 г. до
настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 СК, предявен срещу К. П.
Ц., ЕГН **********, от Б. К. Ц., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на
своята майка К. И. И., ЕГН **********, за заплащане на издръжка за минало време в размер
на 250,00 лв. месечно за периода от 21.06.2021 г. – 21.06.2022 г. като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената в полза на Б. К. Ц., ЕГН **********, издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. П. Ц., ЕГН **********, да заплати на Б. К.
Ц., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка К. И. И., ЕГН
**********, сумата в размер на 325,00 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Б. К. Ц., ЕГН **********, действаща лично и
със съгласието на своята майка К. И. И., ЕГН **********, да заплати на К. П. Ц., ЕГН
**********, сумата в размер на 325,00 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК К. П. Ц., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд, сумата в размер на 360,00 лв., представляваща държавна
такса върху присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок,
3
считано от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4