№ 56
гр. Кюстендил, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Въззивно гражданско дело
№ 20221500500027 по описа за 2022 година
Образувано е по въззивна жалба от ЕМ. М. ЦВ., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. Кюстендил, ул. „Г.“ № 34, чрез пълномощника си адв. А.И.,
против решение № 477 от 19.11.2021 г., по гр. д. № 1138/2021 г. на КРС.
Въззивникът обжалва решението в частта, в която КРС е уважил иска за
издръжка в минало време и в която Ц. е осъден да заплаща издръжка над
минималния размер. Сочи, че в тези части решението е неправилно,
необосновано и моли да бъде отменено. Счита, че претенцията за издръжка за
минало време е недопустима, тъй като ищецът не е носител на материалното
право, което претендира. Сочи, че съдът е игнорирал направеното от ищцата
признание в съдебно заседание, че е получила сумите по представените
преводни документи, но е възразила, че парите са изхарчени за сметки на Ц..
Излага, че определеният размер на издръжката не почива на правни доводи.
Освен това КРС е определил неправилно първоначалният момент на
задължението за издръжка. Излага, че решението е неправилно и в частта с
разноските. Моли съдът да отмени решението на КРС, като остави иска за
издръжка за минало време без разглеждане, а по иска за издръжка да бъде
присъден минимален размер. Не прави доказателствени искания.
ЕМ. М. ЦВ. е подал и въззивна жалба от 29.11.2021 г. срещу решение №
501 от 03.12.2021 г. за допълване в частта за разноските. Излага, че
решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила. Моли да му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Насрещната страна не е представила отговор на въззивните жалби. В
1
съдебно заседание представителят и адв. П. заявява, че жалбите са
неоснователни и моли да бъдат оставени без уважение.
Като контролиращата страна е уведомена и Дирекция "Социално
подпомагане" Дупница съгласно чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето. В
съдебно заседание е изразено становище, че в интерес на детето е да получава
издръжка, а бащата е в трудоспособна възраст, длъжен е да плаща издръжка.
I. При съобразяване на данните по делото, настоящият състав намира, че
въззивната жалба срещу решение № 477 от 19.11.2021 г., по гр. д. №
1138/2021 г. на КРС и въззивната жалба решение № 501 от 03.12.2021 г. за
допълване в частта за разноските, са подадени в законния срок и срещу
подлежащи на обжалване актове, от лице, имащо правен интерес да ги
обжалва.
II. Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваните първоинстанционни решения са валидни, не са
постановени в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановени са от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решенията в обжалваната част са
допустими, тъй като са били налице положителните предпоставки и са
липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба.
III. Въззивният съд споделя установената в първоинстанционното
производство фактическа обстановка, като не счита за необходимо да я
преповтаря, а препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК.
IV. При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и
правилност на обжалваните съдебни решения, в рамките, поставени от
въззивните жалби съдът, след преценка на събраните от първа инстанция
доказателства, намира, че жалбите са неоснователни поради следното:
1. По отношение на въззивната жалба срещу решение № 477 от
19.11.2021 г., по гр. д. № 1138/2021 г. на КРС:
1.1. Оплакването, че искът не е надлежно предявен е неоснователно.
Малолетната В.Ц. е представлявана в съдебното производство както пред
Районен съд Кюстендил, така и пред Окръжен съд Кюстендил от нейната
майка и законен представител ЕЛ. СТ. Г.. Последната, чрез упълномощения
адвокат В.П., е подала искова молба и е участвала в съдебни заседания.
Поради това малолетното дете В.Ц. е участвала надлежно в процеса,
малолетната ищца е действала чрез своя законен представител майка и Е.Г..
1.2. Възражението, че „при определяне на размера на текуща издръжка
се наблюдава един изключително авангарден подход, който обаче не почива
на правни изводи“ е неправилно и неоснователно.
Според разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали същите са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. От това
2
следва, че задължението за издръжка спрямо тези деца е безусловно. Размерът
на издръжката обаче се определя като функция на нуждите на лицето, имащо
право на издръжка, и възможностите на дължащото издръжка лице, съгласно
чл. 142, ал. 1 СК, и разбира се, като се държи сметка за безусловността на
задължението за издръжка на ненавършилите пълнолетие деца.
Малолетната В.Ц. понастоящем е на 8 години, което предполага обща
месечна издръжка, необходима за задоволяване на нуждите и от средства за
съществуване, образование и социално-културно развитие, в размер на около
350 лв., както е приел районният съд. Въззивният съд намира, за справедлив и
правилен определеният от районният съд размер на поемане на издръжката -
от бащата 200 лв., а майката - разликата от 150 лв., ведно с грижите по
отглеждането и възпитанието на непълнолетното дете.
Пред първата инстанция е установено, че майката за периода от м.
05.2020 г. до м. 04.2021 г., вкл., е получавала месечно нетно трудово
възнаграждение както следва: за м. 05.2020 г. – 1409.64 лв.; м. 06.2020 г. –
1149.79 лв.; м. 07.2020 г. – 1595.02 лв.; м. 08.2020 г. 1135.96 лв.; м. 09.2020 г.
– 2779.28 лв.; м. 10.2020 г. – 1373.37 лв.; м. 11.2020 г. – 1129.81 лв.; м.
12.2020 г. – 886.04 лв.; м. 01.2021 г. – 1489.54 лв.; м. 02.2021 г. – 866.61 лв.; м.
03.2021 г. - 1198.74 лв.; м. 04.2021 г. – 1607.22 лв. Последната се грижи за
детето, което живее при нея и заплаща текущите разходи по отглеждането му.
Относно бащата е установено, че няма действащ трудов договор на
територията на Република България, работи и живее в чужбина, като не е
представил доказателства за получавано трудово възнаграждение. Бащата
Е.Ц. е млад мъж – 36 г., без данни за задължения към други деца, в
трудоспособна възраст. Ето защо, бащата може да заплаща на малолетната си
дъщеря присъдената от районния съд издръжка в размер на 200 лв.
Определена е в близък размер до минималния размер 162.50 лв. по чл. 142, ал.
1 СК. Не може да се приеме, че надвишаването на минималния размер с 37.50
лв. е прекомерно. Горният извод не се променя от обстоятелството, че не са
представени доказателства за текущия доход на Ц..
Както е правилно е заключил районният съд майката на детето не е
доказала то да има други специфични потребности, налагащи разходване на
по-големи средства от обичайните за деца на нейната възраст.
Следователно, първоинстанционният съд правилно е определил
размерът на издръжката – според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи (чл. 142, ал. 1 от СК).
1.3. Неоснователно се явява и оплакването, че искът за издръжка за
минало време е неоснователен.
Пред районният съд са били представени четири разписки за извършен
паричен превод и две касови бележки. На първо място, правилно районният
съд е посочил, че горните не представляват надлежни доказателствени
средства, които да подкрепят твърдението на бащата, че е изпращал на
майката пари за детето, тъй като не са придружени с превод на български език
по см. на чл. 185 ГПК. На второ място, дори да бъдат обсъдени по същество,
майката Е.Г. не оспорва получаването на сумите, посочени в платежните
3
нареждания, но оспорва основанието, на което ги е получила – твърди че са
изпращани от ответника за погасяване на задължения - сметки, които не са
свързани с детето им. Последното се подкрепя и от показанията на
свидетелката Стефанова, ответникът не е представил доказателства, което да
наведат на различен извод.
С оглед на обичайните потребности на детето, съблюдавайки възрастта
му, районният съд е определил законосъобразно, че бащата трябва да бъде
осъден да заплати по 170 лв. месечно, за период от 10.06.2020 г. до 09.06.2021
г., общо в размер на 2040 лв., ведно със законна лихва от датата на подаване
на исковата молба 10.06.2021 г. и е отхвърлил иска за горницата до 3000 лв.
V. Съдът намира за основателна жалбата срещу решение № 501 от
03.12.2021 г. за допълване в частта за разноските.
Според Кюстендилския окръжен съд решението за допълване в частта
за разноските е неправилно. Както беше изложено по-горе малолетната ищца
В.Ц. е участвала надлежно в процеса чрез своя законен представител майка си
Е.Г.. Последната в това си качество е упълномощила за осъществяване на
действия по процесуално представителство по делото адвокат В.П., като е
заплатила адвокатски хонорар в размер на 300 лв. за процесуално
представителство пред районния съд. При липса на посочване на отделно
адвокатско възнаграждение за всеки иск, следва да се приеме, че така то е и за
петте иска, т.е. за всеки по 60 лв.
Следователно уважавайки иска за издръжка в размер на 200 лв. и
отхвърляйки го за горницата до пълния размер от 250 лв., адвокатското
възнаграждение е трябвало да бъде изчислено съобразно уважената част от
иска, в който случай се равнява на 48 лв. Уважавайки иска за издръжка за
минало време за 2040 лв. и отхвърляйки го за горницата до 3000 лв.,
адвокатското възнаграждение е трябвало да бъде 40.80 лв. За другите три
уважени иска се дължи по 60 лв.
Предвид посоченото по-горе, ответникът в първоинстанционното
производство е трябвало да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на ищцата разноски общо в размер на 268.80 лв.
Правилно съдът е определил, че на ответника не се дължат разноски,
съобразно отхвърлената част от исковете, тъй като представените по делото
договори за правна помощ и съдействие не се установява заплащане на
адвокатско възнаграждение, защото не съдържат подпис на клиента.
С оглед на гореизложеното, решение № 501 от 03.12.2021 г. за
допълване в частта за разноските трябва да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено ново, което отразява правилно разноските, които трябва да
се присъдят на ищцата.
V. По отношение на разноските в настоящото дело:
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и оставянето на
въззивната жалба срещу решение № 477 от 19.11.2021 г без уважение, на
въззивника не следва да се присъждат разноски. Въззиваемата страна не е
искала присъждане на разноски.
4
Въззивникът има право на разноски единствено по отношение на
уважената му жалбата срещу решение № 501 от 03.12.2021 г., но такива не
могат да му бъдат присъдени, защото не е представил доказателства да ги е
направил, нито е представил списък по чл. 80 ГПК.
По изложените съображения, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 477 от 19.11.2021 г., по гр. д. №
1138/2021 г. на Районен съд Кюстендил.
ОТМЕНЯ решение № 501 от 03.12.2021 г. по гр. д. № 1138/2021 г. на
Районен съд Кюстендил и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЕМ. М. ЦВ., ЕГН **********, с адрес: гр. Кюстендил, ул.
„С.“ № 43 и със съдебен адрес: гр. Кюстендил, ул. „Г.“ № 34, ДА ЗАПЛАТИ
на ЕЛ. СТ. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Кюстендил, кв. „Р.в.“, бл. 7, вх.
А, ет. 7, ап. 21, в качеството и на законен представител на В.Е.Ц ЕГН
**********, 268.80 лв. (двеста шестдесет и осем лева и осемдесет стотинки),
представляващи сторени деловодни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5