№ 16287
гр. София, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20231110113842 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявен е от „С.В.” АД срещу К. П. Г. установителен иск с правно основание чл.422
ГПК, във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 4 234,00 лв., представляваща цена за
предоставени услуги по доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и
пречистване на отпадъчни води за периода от 22.09.2014 г. до 02.07.2020 г., ведно със
законната лихва от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
10.10.2022 г. по ч.гр.д. 52521/2022 г. по описа на СРС, 179-ти състав. В исковата молба се
твърди, че е налице облигационно отношение между страните, възникнало въз основа на
неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия.
Поддържа се, че съгласно тези общи условия ищецът е доставил за процесния период ВиК
услуги (доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води) в посочения
обект, като потребителят не е заплатил дължимата цена. Претендират се разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
твърди, че е собственик на процесния имот от 23.12.2019 г., а процесният период обхващал
стари задължения. Твърди, че всички суми след 23.12.2019 г. са заплатени. Излага, че преди
да придобие процесния имот, собственици на същия са били неговата леля – до смъртта й.
през 2019 г., а впоследствие по наследство, собственик станал баща му – П.И. Г., който
също починал на 26.09.2021 г. Счита, че за задълженията на наследодателя си следва да
отговаря пропорционално спрямо полагащата му се част от наследството, ведно със своите
братя и сестри. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да
1
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От приложеното ч. гр. д. № 52521/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 179
състав се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК за вземанията, предмет на настоящото производство, като съдът е издал заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение
срещу издадената заповед за изпълнение, поради което с разпореждане заповедният съд е
дал указания на заявителя с оглед предявяването на установителни искове за вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение. В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК "С.В." АД е
предявило искове по чл. 422 ГПК.
Във връзка с изложеното съдът намира, че предявените искове са допустими.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД,
в тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки:
съществуващо в процесните периоди облигационното отношение по договор за
предоставяне на ВиК услуги с посоченото от него съдържание и при действието на
посочените общи условия, вкл. че ответникът е собственик на процесния имот, че реално е
изпълнил задължението си да достави питейна вода в посочените във фактурите количества
и периоди.
Законът изрично урежда кои лица са потребители на В и К услуги. Според § 1, ал. 1, т.
2, б. "а" от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. ДВ
бр. 18/25. 02. 2005 г.), потребители на водоснабдителните и канализационните (В и К)
услуги по чл. 1, ал. 1 от закона са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Съгласно чл. 8, ал. 1
от Наредба № 4/14. 09. 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи получаването на ВиК услуги
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени
от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от ДКЕВР към МС. Същите влизат в сила в едномесечен
срок след публикуването им в поне един централен и един местен ежедневник, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от абонатите. Съдът намира ОУ да са
обвързващи за ответника.
По делото се установява от приложената към исковата молба разпечатка от Службата
по вписванията от личната партида на ответника, че К. Петров Г. е придобил право на
собственост върху процесни имот на 23.12.2019г. и е продал същия на 03.07.2020г. Горното
обстоятелство се потвърждава и от изложеното от ответника в отговора на исковата молба,
поради което съдът прави извод, че за периода то 23.12.2019г. до 03.07.2020г. ответникът
носи отговорност за задълженията към ищцовото дружество. За периода преди 23.12.2019г.
2
той не дължи заплащане на претендираните суми, доколкото не е притежавал право на
собственост върху процесния имот.
Вторият елемент от фактическия състав на предявено право, а именно - изпълнение на
задължението за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги на претендираната
стойност е обявено за безспорно с окончателния доклад на съда.
При горната констатация съдът намира, че ответникът носи отговорност за
задълженията за периода от 23.12.2019г. до 02.07.2020г.
По делото е представено платежно нареждане от 25.01.2023г. за сумата от 748,23лв.
видно от което ответникът на сочената дата е заплатил на ищцовото дружество
горепосочената сума.
Извършеното плащане е било изследвано и от допусната от съда ССЕ, като вещото
лице е изчислило какви суми биха били дължими при евентуална основателност на
възражението за изтекла погасителна давност.
Съдът счита, че доколкото ответникът е притежавал право на собственост върху
процесния имот за ограничен период от време то размерът на неговото задължение възлиза
на 467,33лв.
Доколкото е извършено плащане на сумата от 748,23лв. съдът приема, че
задължението на ответника е погасено чрез извършеното плащане.
Съдът приема, че искът е предявен на 17.01.2023г., поради което съдът намира, че
плащането е извършено в хода на процеса.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, доколкото в едната
си част искът се явява неоснователен, поради липса на облигационно правоотношение
между страните, а в другата част поради извършено плащане в хода на процеса.
При тази констатация, ищецът има право на разноски съразмерно на отхвърлената
поради плащане част от исковете, доколкото отговорността за разноски представлява
гражданско правоотношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено от него.
Фактическият състав, от който тя се поражда, включва - неоснователно предизвикан правен
спор, разноски причинени от воденето на делото по повод на този спор и съдебно решение,
което потвърждава правното твърдение на претендиращата страна. С оглед момента, в
който е извършено плащането, съдът намира, че ответникът с поведението си е дала повод за
завеждане на делото, поради което дължи направените от ищеца, разноски за частта в която
искът би се явил основателен, ако не беше извършеното в хода на процеса плащане. Ищецът
претендира сумата от 84,68 лв. държавна такса, 200лв. – депозит за ССЕ и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение определено по правилата на чл.78,ал.8 ГПК, както и
сумата от 84,68лв. – разноски за заповедното производство – 25 лв. – държавна такса и 50
лв. – юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно на отхвърлената поради плащане част
ответникът дължи сумата от 42,46 за исковото производство и сумата от 14,87лв. – разноски
3
за заповедното производство.
Ответникът претендира разноски в размер на 700лв. адвокатски хонорар, но видно от
представения по делото договор за правна защита и съдействие платената сума за адвокатски
хонорар е в размер на 250лв. При тази констатация и доколкото се дължат действително
направените разноски, ищецът дължи на ответника сумата от 222,41лв. Ответникът, макар и
представляван от адвокат в хода на заповедното производство, не доказва да е направил
разноски за процесуално представителство.
При тези мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.В. АД , ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
***, против К. П. Г. с ЕГН: ********** и адрес: ***, положителни установителни искове
реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл.198о, ал.1 ЗВ
и чл.86,ал.1 ЗЗД, за признаване за установено установено по отношение на ответника, че
последният дължи на ищцовото дружество сумата от 4 234,00 лева (четири хиляди двеста
тридесет и четири лева), представляваща главница за потребена вода от длъжника за имота
му на адрес ***, общ. Столична за период от 22.09.2014 г. до 02.07.2020 г., ведно със законна
лихва за период от 29.09.2022 г. до изплащане на вземането за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 52521/2022г. по описа на СРС, II
ГО, 179 състав, като неоснователен и като погасен чрез плащане, извършено в хода на
процеса.
ОСЪЖДА К. П. Г. с ЕГН: ********** и адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на " С.В. АД , ЕИК
*** със седалище и адрес на управление: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 14,87
лева - разноски в заповедното производство и сумата от 42,46 лева - разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА С.В. АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: *** ДА
ЗАПЛАТИ НА К. П. Г. с ЕГН: ********** и адрес: *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 222,41 лева - разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4