Р Е Ш Е Н И Е

			30.10.2020
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Іс.НО

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	30.09		2020

 

на                                                                                                           Година

Ели Скоклева

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Росица Ганева

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Н.а.х.		414		2020

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

 

Р    Е    Ш   И              

 

             

ОТМЕНЯ    НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ  № 42-0000269/ 30.03.2020г., издадено от  директора на РД  „Автомобилна администрация“  гр.София ,с което е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500лв. за нарушение по чл.177,ал.3 ЗДвП на В.Г.С. с ЕГН ********** *** като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Кюстендилския административен  съд, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

МОТИВИ: В.Г.С. обжалва наказателно постановление № 42-0000269/ 30.03.2020г., издадено от  директора на РД  „Автомобилна администрация“  гр.София,с което му  е наложено административно наказание „глоба“ в размер на    500лв. за нарушение по чл.177,ал.3 ЗДвП .Прави оплаквания за незаконосъобразност, и моли да бъде отменено,като излага доводи,за допуснати нарушения на процесуалните правила ,както и че не е извършил нарушението виновно.

Административно наказващия орган  не изразява становище по жалбата.

         Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства- показанията на актосъставителя, и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:                

 На 19.02.2020г. жалбоподателят осъществявал обществен превоз на товари- въглища, с товарен  автомобил  „Ман“ с ДК№ СВ5477МА с четири оси/ две управляеми/ , по път № ІІ-623. На км.32+200,същият бил спрян за проверка от служители във въззиваемата страна.Било извършено измерване на натоварването върху управляемите оси, при което било установено,че при разстояние между тях от 1,40м.,натоварването на двойната задвижваща ос е 2110кг., при максимално допустимо от 19т.,като измерването било извършено с електронна везна, от която е приложена и разпечатка.На жалбоподателят бил съставен АУАН за нарушение по чл.139,ал.1,т.2 ЗДвП във вр. с чл.7ал.1,т.5,б.“в“ от Наредба №11/2001г. на МРРБ.

Писмените доказателства установяват, че техническото средство, с което е извършено измерването- електронна везна, е от одобрен тип, преминала последваща проверка за съответствие.

Видно от  кантарна  бележка от извършено измерване  на превозното средство,  от дружеството –доставчик „Коуп Енерджи “ЕООД, бруто теглото на автомобила ,било 32180кг.

Въз основа на съставения акт  , е издадено атакуваното наказателно постановление, с което на осн.чл.177,ал.3 ЗДвП  е наложено посоченото по-горе административно наказание.

         С оглед на така установеното, съдът счете,че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН от надлежна страна, а по същество е   основателна и отмени наказателното постановление, , по следните съображения:

         Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно изискванията на чл.189,ал.1 ЗДвП във вр. с чл.166ЗДвП и чл.189,ал.12 ЗДвП, видно от  заповед №  РД-08-30/24.02.2020г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията

         АУАН съдържа всички реквизити, визирани в чл.4 ЗАНН, а НП съответства на изискванията на чл.57 ЗАНН.Неоснователни са възраженията ,че са допуснати нарушения на чл.42 т.4 ЗАНН. Описанието  на нарушението и обстоятелствата,при които е извършено ,макар и лаконично обосновават всички обективни и субективни признаци на последното.

         Неоснователно е и възражението,че е допуснато нарушение на материалния закон,тъй като се касае за такова по чл.26,ал.2,т.1 б.“а“ от ЗП. Този текст регламентира движението на извънгабаритни или тежки превозни средства, за които се изисква  разрешение за „специално ползване на пътищата” по см. на чл.18,ал1 ЗП.Текста на  чл.177,ал.3 ЗДвП касае  водачите, управляващи  пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството , което обаче не характеризира съответното пътно превозно средство като извънгабаритно или тежко,какъвто е настоящия случай.

         Събраните по делото доказателства не установиха,че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.177,ал.3 ЗДвП. Действително, същият е управлявал МПС, чието натоварване на двойната задвижваща ос, при измерване  от контролен орган е надвишавало максимално допустимото, определено в чл. чл.7,ал.5 б.“в“ от Наредба №11/2001г. на МРРБ ,но  се установи,че не е налице субективната страна на горното нарушение. За да е налице последната, следва жалбоподателят да е извършил нарушението при пряк умисъл- да е знаел,че натоварването  надвишава максимално допустимото и въпреки това да го е управлявал. В случая, дружеството доставчик, след натоварване на автомобила ,е извършило измерване на  общата маса  на същия,което е показало съответствие с максимално допустимото такова/ надвишаването с 180кг е незначително, с оглед допустимите отклонения при маса  от 32т,регламентирана за този вид превозно средство в чл.6,ал.6,б.“в“ от Наредба №11/2001г. на МРРБ. Макар и да не е направено измерване на натоварването на двойната задвижваща ос, когато общата маса  не надвишава максималното допустимата такава, не би могло да се надвиши и  натоварването  на задвижващата ос. В тази връзка, видно от приложената разпечатка от измерването с ел. везна,  измерената обща маса  на автомобила е 35450кг –над 3 т. повече, от посоченото в кантарната бележка такава от 32180кг .,което от своя страна обосновава и измереното  по-голямо натоварване на двойната задвижваща ос,с над 2,1т. от максимално допустимото такова.

 Предвид,че измерването от контролните органи е извършено с техническо средство от одобрен тип, преминало последваща проверка за техническа годност, явно уредите за измерване на дружеството –доставчик ,са неточни, което обаче не може да се вмени във вина на жалбоподателя като водач на МПС, осъществяващ обществен превоз на товари.

С оглед изложеното, съдът прие,че жалбоподателят не е осъществил състава на горното нарушение от субективна страна и отмени наказателното постановление.

         По горните съображения, съдът постанови решението си.