№ 214
гр. Сливен, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Хр. Нейчева
Членове:Яница С. Събева Ченалова
П. Д. Стефанов
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.
в присъствието на прокурора Х. Д. Х.
като разгледа докладваното от П. Д. Стефанов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20242200600491 по описа за 2024 година
Производството е по реда на гл. ХХІ от НПК.
С Присъда № 11/15.01.2024 год. постановена по НОХД № 1601/2023 год.
по описа на Районен съд – Сливен, подсъдимите П. К. К. и Й. С. Й. са
признати за виновни за това, че на 27.04.2023 г. в гр. Сливен, в съучастие
помежду си, като съизвършители, причинили на Ю. А. А. от гр. Сливен
средна телесна повреда, изразяваща се в „Счупване на челюст“, поради което
и на основание чл. 129 ал.2, вр. ал.1, вр.. чл.20 ал.2 и чл. 58а, вр. чл.54 ал.1 от
НК са осъдени на „Лишаване от свобода“ за срок от по една година и шест
месеца, което на основание чл. 58а ал.1 от НК е намалено с една трета, а
именно с шест месеца. Така намаленото наказание за срок от една година
„Лишаване от свобода“, е присъдено подс. К. да изтърпи при първоначален
общ режим, а подс. К. да изтърпи при първоначален строг режим.
Със същата присъда подсъдимите К. и Й. са осъдени да заплатят на Ю.
А. А. сумата от 5000 лева, представляващи обезщетение за причинените му от
престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 27.04.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
Веществените доказателства - 2 броя хартиени пликове с присъдата са
отнети в полза на държавата и същите следва да бъдат унищожени, като вещи
без стойност.
С присъдата подсъдимите К. и Й. са осъдени да заплатят по сметка на
ОД на МВР-Сливен направените по досъдебното производство разноски в
размер на 1145,80 лева, на всеки по 572,90 лева.
С присъдата подсъдимите К. и Й. са осъдени да заплатят по сметка на
РС-Сливен сумата от 200 лева, представляваща държавна такса върху
1
уважения граждански иск, по 100 лева за всеки.
Недоволен от присъдата, служебният защитник на подс. П. К. К. - адв. Г.
М. от АК – Сливен, я обжалва, като счита същата за неправилна, необоснована
и постановена в противоречие със събраните доказателства. На следващо
място се претендира явна несправедливост на наложеното наказание. Иска от
въззивния съд да отмени присъдата и да върне делото на прокурора.
Не е постъпило допълнение към въззивната жалба на адв. Г. М. от АК –
Сливен.
Въззивна жалба срещу присъдата е подал и упълномощеният защитник
на подс. Й. С. Й. - адв.Т. Р. от АК – Сливен. В същата се изразява несъгласие с
атакуваната присъда, като се претендира явна несправедливост на наложеното
наказание и се иска изменение на присъдата с прилагането разпоредбата на
чл.55 от НК за подс. Й. и налагане на наказание от 8 месеца лишаване от
свобода при първоначален общ режим.
Не е постъпило възражение по жалбите.
В съдебно заседание подс. П. К. К. лично и чрез упълномощения си
защитник – адв. М.Д. от АК – Сливен заявяват, че фактическата обстановка по
делото не е изяснена в достатъчна степен, макар да е била призната от
подсъдимите. Според подс. К. и неговият защитник, деянието е извършено в
състояние на силно раздразнение предизвикано от пострадалия с
противозаконно действие, от което е било възможно да настъпят вредни
последици, тъй като е бил застрашен живота на подсъдимия. Искат от съда
деянието да се преквалифицира по чл.132 ал.1 т.2 от НК и на подс. К. да бъде
наложено наказание „Пробация“.
В хода на въззиввното производство, подс. Й. С. Й. се представлява от
защитника си - адв. Т. Р. от АК – Сливен. Преди да се даде ход на делото пред
настоящата инстанция подс. Й. С. Й. е починал на *******г. Въззивният съд,
съобразно правомощията си и в предвид обстоятелството, че по делото има
предявен граждански иск за неимуществени вреди, призова майка на
починалия подс. Й. С. Й. и единствена наследница М. Н. И., съгласно
приложеното по делото Удостоверение за наследници Изх. № 1100-4584 от
05.09.2024г. издадено от Общ. Сливен, която да встъпи в производството като
правоприемник на починалия подсъдим.
М. Н. И. не се явява, като вместо нея се явява упълномощен от нея
повереник адв. Т. Р. от АК-Сливен. В съдебно заседание адв. Р. моли да бъде
отменена присъдата в нейната гражданско правна част, като искът бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан по размер 5000 лева. Прави и
алтернативно искане за намаляване размера на уважения гражданския иск до
сумата от 1000 лева.
Въззиваемият Ю. А. А. – граждански ищец редовно призован не се
явява.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен изразява становище,
че обжалваната присъда е законосъобразна и правилна. Заявява, че присъдата
следва да бъде потвърдена. По отношение на въззивната жалба на подс. К.
прокурорът заявява, че същата се намира в противоречие с фактическото
положение от развитието на наказателния процес, протекъл на първа
инстанция по реда на съкратеното съдебно следствие. В този смисъл
твърдението в жалбата на подс. К., че присъдата е неправилна, необоснована и
постановена в противоречие със събраните доказателства е необосновано
доколкото подсъдимите са се съгласили с фактите, описани в обвинителния
акт.
2
Пред въззивния съд не бяха направени доказателствени искания.
Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени от надлежни
страни, чрез съответния първоинстанционен съд, в законоустановения срок по
чл. 319, ал. 1 от НПК.
В хода на въззивното производство, видно от препис-извлечение от
Акт за смърт №13 от 30.08.2024г. издадено от Община Сливен подс. Й. С. Й. е
починал на *******г. Смъртта на този подсъдим съгласно разпоредбите на чл.
334, т. 4 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК и чл. 79, ал. 1 от НК е основание за
отмяна на атакуваната присъда по отношение на него и прекратяване на
водено срещу него наказателното производство, с обвинение по чл. 129 ал.2,
вр. ал.1, вр.. чл.20 ал.2 от НК.
Въззивното производство по делото следва да продължи по
отношение на подсъдимия П. К. К..
Доколкото в хода на производството по делото пред РС – Сливен е
приет за съвместно разглеждане и граждански иск от пострадалия Ю. А. А. за
неимуществени вреди, произтичащи от деянието, квалифицирано като
престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1, вр. чл.20 ал.2 от НК и уважен
такъв в размер на 5 000 лв., съгласно задължителните указания, дадени в ТР №
1 от 04.02.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2012 г., ОСНК, производството по
делото следва да продължи и пред въззивната инстанция, за да се разгледа
въззивната жалба срещу предявения граждански иск, тъй като: "... В случаите
обаче на предявена и приета по надлежния ред претенция за обезвреда, при
наличието на посочените погасяващи наказателната отговорност основания,
компетентния орган е длъжен да отмени контролирания съдебен акт само в
наказателноправната част и прекрати производството по повдигнатото срещу
подсъдимия обвинение, а в гражданската част да потвърди, измени или
отмени присъдата".
Настоящата съдебна инстанция, след като съобрази изразените от
страните становища и доводи, както и с оглед доказателствения материал по
делото, преценен по отделно и в неговата съвкупност, а и в съответствие с
приложимите разпоредби на материалния и процесуалния закон, намира
следното:
Първоинстанционното производство е протекло по реда на глава
двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НК, след като в
проведеното на 15.01.2024 г. съдебно заседание подсъдимите в присъствието
на своите защитници са признали всички факти, описани в обстоятелствата
част на обвинителния акт, като са се съгласили да не се събират доказателства
за тях. С протоколно определение от същата дата, след като е установил, че
самопризнанието се подкрепя от доказателствата по делото, съдът е обявил, че
при постановяване на присъдата ще ползва направеното самопризнание, без
да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Въззивният контрол при този вид съдебно следствие, проведено пред
първия съд, се осъществява на плоскостта допустимост и надлежност при
осъществяване от първия съд на одобрение на изразеното от подсъдимия
признание, както и подкрепа на изложените в обвинителния акт обстоятелства
от доказателствата по делото.
На първо място, видно от протокола на разпоредителното заседание,
проведено на 15.01.2024 г., подсъдимите са заявили, че признават изцяло
фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт. Въз основа на
направено искане, съдът е преминал към предварително изслушване и е
3
постановил изрично определение за провеждане на съдебното следствие по
реда на диференцираната процедура, уредена в глава ХХVІІ НПК, а именно по
чл. 371, т. 2 НПК. В нейните рамки съдът разяснил правата на подсъдимите по
чл. 371 от НПК, които последните заявили, че разбират и е обявил, че при
постановяване на присъдата ще се ползва тяхното самопризнание без да бъдат
събирани доказателства за фактите, които са изложените в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
Съдът е дал ход на съкратеното съдебно следствие, докладвал е
делото, прокурорът е изложил обстоятелствата по делото, подсъдимите са се
признали за виновни, след което производството пред първоинстанционния
съд е проведено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и е приключило с
постановяване на обжалваната присъда.
Предвид установеното, при разглеждането на делото
първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на процесуалните
правила.
На следващо място въззивният съд намира, че доказателствата по
делото установяват еднопосочно и без никакви противоречия описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка, поради което напълно следва да
бъдат споделени изложените от първостепенния съд фактически изводи
относно следните факти:
На 27.04.2023г. в гр. Сливен св. Ю. А. около обяд излязъл от дома си, за
да потърси проститутка с цел сексуална услуга. Още от сутринта започнал да
употребява алкохол и изпил значително количество ракия и бира. С автобус
отишъл до ж. п. гарата, но там не срещнал проститутка. Впоследствие посетил
градинката под пазара, където срещнал св. М.Е., с която се уговорил да го
удовлетвори срещу заплащане. След като приключили св. А. се запътил към
казино „Ефбет“, но не го пуснали вътре в заведението, тъй като нямал лична
карта. После посетил казино „Танджер“, което също се намирало в близост до
пазара, но там също не го допуснали да влезе. Решил да се прибира в дома си,
но по пътя пред казино „Колор Бет“ забелязал „леки жени“ и слязъл от
автобуса, с който пътувал. Пред заведението св. А. видял подс. Й. Й., от когото
поискал цигара и му дал 50 лева като го попитал дали може да му доведе
някоя „лека жена“, след което се насочил към казино „Феникс“, където
трябвало да изчака. Подс. Й. видял своя позната на име „Н.“, с която отишли
до св. А.. С тях бил и подс. П. К.. Св. А., след като видял подс. Й. посегнал да
го удари, т. к. бил много пиян и се държал неадекватно. Подсъдимите Й. и К.
започнали да нанасят удари по цялото тяло на св. А.. Той паднал на земята
като подсъдимите го ритали жестоко, след което си тръгнали. Очевидец на
инцидента бил св. Г. Д.Г.. На мястото на инцидента се появил и св. И. Д. Д.,
който видял на земята св. А., но продължил по пътя си. На място пристигнали
полицейски служители и линейка, която откарала св. А. в болнично заведение,
където му била оказана медицинска помощ. В здравното заведение
медицинските лица съобщили на св. А., че има счупена челюст и счупен нос.
В хода на разследването бил извършен оглед на местопроизшествие,
ведно с фотоалбум, за което следствено действие е съставен съответния
протокол от 27.04.2023г. Били иззети като веществени доказателства натривки
на червена течност, където е лежал св. А., поставени в хартиени пликчета; 1
бр. пластмасово шише; монети на обща стойност 1,50 лева, 1 бр. нож с
дървена дръжка.
Срещу разписка от 10.10.2023г. тези вещи, освен хартиените пликчета с
иззетите натривки били върнати на собственика им, св. А..
4
С протокол за доброволно предаване от 28.04.2023г. подс. П. К. предал 2
бр. черни маратонки, с които е бил обут и е ритал св. А.. Срещу разписка от
10.10.2023г. тези маратонки били върнати на собственика им, подс. П. К..
По делото е изготвена съдебно - психиатрична експертиза, от
заключението на която е видно, че св. А. е годен да дава показания свързани с
воденото досъдебно производство като се съобрази наличието на периоди на
амнезия (загуба на спомен за отделни моменти, преди и по време на деянието).
Освидетелстваният страда от алкохолна зависимост и смесено тревожно
депресивно разстройство. Води се на регистрационен учет с диагноза
„Синдром на алкохолна зависимост“. Същият е бил годен да възприема
значението и характера на извършеното спрямо него деяние. Няма данни да
има повишена склонност към лъжа и преиначаване на фактите и
обстоятелствата свързани с извършеното спрямо него престъпление.
По делото е изготвена колективна съдебно- медицинска експертиза, от
заключението на която е видно, че в следствие на нанесения побой, св. Ю. А.
А. е получил травматично увреждане счупване на десния клон на долната
челюст, което осъществява смисъла на медико- биологичния характеризиращ
признак „Счупване на челюст“, т. е. средна телесна повреда, както и две леки
телесни повреди, изразяващи се във временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, т. е. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК.
При така установените факти по реда на чл. 373, ал. 4 от НПК, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и подкрепящи се без никакви
противоречия от доказателствата, събрани в досъдебното производство
(показанията на свидетели Ю. А., М.Е., И.Д. и Г. Г., обясненията на подс. П.
К.; приложените писмени доказателства и заключенията на вещите лица по
изготвените съдебно - психиатрична и колективната съдебно - медицинска
експертизи), първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод за
осъществяване на съставомерните, обективни и субективни признаци на
престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимите П. К. К. и
Й. С. Й..
От обективна страна са осъществени признаците на престъпното деяние
по чл. 129 ал.2, вр. ал.1, вр.. чл.20 ал.2 от НК, тъй като безспорно се
установява, че на 27.04.2023 г. в гр. Сливен, в съучастие помежду си, като
съизвършители, причинили на Ю. А. А. от гр. Сливен средна телесна повреда,
изразяваща се в „Счупване на челюст“.
От субективна страна авторството е несъмнено установено от
събраните гласни доказателствени средства. Деянието е извършено от
подсъдимите с пряк умисъл, изразяващ се в ясно съзнание и представа, че
нанасят удари на пострадалия, които водят до сериозни телесни увреждания.
Подсъдимите са целели сериозно да наранят физически пострадалия, биейки
го с юмруци и ритници по главата и тялото, и са искали настъпването именно
на този вредоносен резултат.
Предвид това законосъобразно подсъдимите П. К. К. и Й. С. Й. са
признати за виновни в извършване на деянието, за което е ангажирана
наказателната им отговорност.
Като смекчаващи обстоятелства съдът е констатирал единствено
разкаянието на двамата подсъдими, а като отегчаващи лошата им
характеристична справка и утежненото съдебно минало.
По повод основния довод на подс. К. и неговия защитник относно
наличие на „елемента на неизбежна отбрана“, настоящият съдебен състав
5
намира същия за неоснователен. От доказателствата по делото категорично се
установява, че подс. К. се е включил непредизвикан от пострадалия в побоя.
Относно възражението от адв. М. за допуснато процесуално нарушение в хода
на досъдебното производство, без да е конкретизирано в какво се изразява,
настоящият състав намира, че същото не следва да бъде разглеждано, поради
неговата недопустимост, тъй като не е било поставено на обсъждане в
разпоредителното заседание, съгласно чл. 248, ал. 3 от НПК.
Въззивният съд счита, че наложеното наказание на подс. П. К. К. е
справедливо, законосъобразно и правилно. Спазени разпоредбите на чл. 58а,
ал. 1 от НК и това наказание е наложено за едно тежко умишлено
престъпление против личността. Съдът счита, че с него ще се постигнат
целите на наказанието, визирани в чл. 36, ал. 1 от НК. Законосъобразна и
правилна е преценката на районния съд, че подс.П. К. К. трябва да изтърпи
наказанието лишаване от свобода ефективно.
Правилно е определено, че подс. К. следва да изтърпи определеното
му наказание една година лишаване от свобода при първоначален "общ"
режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Както се посочи по-горе в хода на въззивното производство по делото
подс. Й. С. Й. е починал на *******г. и производството по делото по
отношение на този подсъдим в наказателната му част следва да бъде
прекратено, тъй като това е единствената процесуална възможност, съобразно
разпоредбите на чл. 334, т. 4 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК.
Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 04.02.2013 г. по т. д. №
2/2012 г. на ОСНК на ВКС макар и да са налице основания за прекратяване на
наказателното производство поради смъртта на подсъдимия, съдът дължи
произнасяне по предявения граждански иск. Въз основа на това следва да се
посочи, че настоящият съдебен състав е поискал Удостоверение за наследници
от общината, което е предоставено и е прието по делото. Единствен наследник
на подс. Й. С. Й. е майка му М. Н. И.. Доколкото в НПК не са уредени
хипотези, при които правоприемникът встъпва на мястото на подсъдимия,
съгласно чл. 88, ал. 1 от НПК субсидиарно се прилага ГПК. Съгласно чл. 227
от ГПК когато страната умре, производството продължава с участието на
правоприемника. Тъй като гражданския иск е приет за съвместно разглеждане,
то майката на подсъдимия Й. С. Й. - М. Н. И. се явява единствен негов
правоприемник.
Производството по делото продължава по отношение на приетия за
съвместно разглеждане граждански иск с правоприемника на починалия
подсъдим, поради което и възраженията, наведени в жалбата на подс. Й. до
въззивната инстанция не следва да бъдат обсъждани, тъй като са свързани с
нарушения на процесуалните правила и възражение за явна несправедливост
на наложеното наказание, т. е. касаят наказателната част на производството.
Следва да се обсъдят само възраженията относно присъдата в гражданската й
част.
Според настоящия съдебен състав доказаното виновно, противоправно
поведение на двамата подсъдими е основание да се приеме, че гражданският
иск предявен от Ю. А. А. е основателен, поради което и тази вреда следва да
се поправи. В случая единия от авторите на причиняване на счупването на
челюстта на Ю. А. А. е починал в хода на въззивното производство по делото.
Независимо от това присъдата в гражданско осъдителната част, с която
подсъдимите К. и Й. са осъдени да заплатят на Ю. А. А. сумата от 5000 лева,
представляващи обезщетение за причинените му от престъплението
6
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
27.04.2023г. до окончателното изплащане на сумата следва да бъде
потвърдена.
Относно размера на присъденото обезщетение в съответствие с
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, настоящата инстанция намира размера на така
уважения граждански иск за справедлив. Касае се за счупване на челюстта на
пострадалия, довело до затрудняване на дъвченето и говоренето, за дълъг
период от време, което обстоятелство се изяснява по категоричен начин от
заключението на съдебно медицинската експертиза. Обезщетението в размер
на 5000 /пет хиляди/ лева е съобразено с това обстоятелство. Районния съд е
обсъдил тежестта на преживяното от пострадалия Ю. А. А. и е определил един
справедлив размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, а
именно – 5 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 27.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на разноските по досъдебното производство в размер
на 572,90 лева, възложени върху починалия подсъдим Й. С. Й., за когото
наказателното производство е прекратено, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК
същите следва да останат за сметка на Държавата.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 4 във вр. с чл. 24,
ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 337, ал. 3 от НПК и чл. 338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Присъда № 11/15.01.2024 г., постановена по н. о. х. д. №
1601/2023 г. по описа на Районен съд - Сливен в наказателната й част по
отношение на подс. Й. С. Й. и ПРЕКРАТЯВА по отношение на него
наказателното производство за повдигнатото обвинение по чл. 129, ал. 2 във
вр. с ал. 1, вр. чл.20 ал. 2 от НК, поради смъртта на подсъдимия.
ИЗМЕНЯВА Присъда № 11/15.01.2024 г., постановена по н. о. х. д. №
1601/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, като я отменя в частта относно
осъждането на подс. Й. С. Й. да заплати по сметка на ОД на МВР-Сливен
направените по досъдебното производство разноски в размер на 572,90 лева и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
Направените на досъдебното производство разноски в размер на 572,90
лева, които подс. Й. С. Й. е осъден да заплати, на основание чл. 190, ал. 1 от
НПК ОСТАВАТ за сметка на Държавата.
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 11/15.01.2024 г., постановена по н. о. х.
д. № 1601/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен в останалите й части.
Решението в ЧАСТТА с която се прекратява наказателното
производство подлежи на обжалване и/или протестиране пред ВКС в 15-
дневен срок от съобщението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7