№ 227
гр. София, 21.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно частно
гражданско дело № 20211800500595 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Съдът е сезиран с частна жалба от Л. Л.. Л. срещу онази част от
определение № 51 от 30.06.2021 г., постановено по гр. д. № 610/2021 г.
по описа на РС – гр. Самоков, в която производството по делото е
прекратено поради недопустимост на исковете.
Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд
незаконосъобразно е прекратил производството по делото, тъй като
само чрез прогласяване нищожността на определение №
1255/19.08.2009 г. по адм. д. № 537/2009 г. по описа на АССО би се
стигнало до отмяна на решение № 83/07.06.2001 г. на ПК – гр. С.,
какъвто резултат всъщност целял.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното в настоящото производство определение № 51 от
30.06.2021 г., постановено по гр. д. № 610/2021 г. по описа на РС – гр.
Самоков, първоинстанционният съд е прекратил частично
производството по делото, тъй като е приел, че предявените от ищеца
искове за прогласяване на основание чл. 270, ал. 2 ГПК на
определение № 1255/19.08.2009 г. по адм. д. № 537/2009 г. по описа на
АССО, както и иск за прогласяване нищожността на решение №
1
83/07.06.2001 г. на ПК – гр. С., с което на наследниците на Б. С. Л. е
отказано възстановяване на право на собственост върху отнени гори и
земи от горския фонд, са недопустими. Същият извод е формиран и по
отношение на иска, насочен срещу ОСЗ – гр. С., за признаване на
наследниците на Б. С. Л. правото на възстановяване на собствеността
върху 89. 5 дка гори и земи от горския фонд, находящи се в землището
на с. Д. о., община С..
Районният съд е сезиран с искова молба (именувана като „жалба“
и „искане“) от Л. Л.. Л., в която са изложени твърдения за нищожност
на решение № 2/06.01.2020 г., постановено по гр. д. № 1 080/2018 г. по
описа на РС – гр. Самоков, с искане да бъде прогласена тя, както и
твърдения за нищожност на определение № 1255/19.08.2009 г. по адм.
д. № 537/2009 г. по описа на АССО и на решение № 83/07.06.2001 г.
на ПК – гр. С..
С разпореждане № 66 от 16.06.2021 год. районният съд е оставил
исковата молба без движение с указания до ищеца, изпълними в
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Разпореждането с дадените указания е получено от ищеца на
23.06.2021 година.
С молба вх. № 3486/17.06.2021 г. по описа на АССО, постъпила в
РС – гр. Самоков на 28.06.2021 г., която не е пришита към делото, но
се намира в кориците му, ищецът е посочил, че ответник по исковете е
ОЗС – гр. С., че освен иск за прогласяване нищожността на решение
№ 102/03.06.2019 г., постановено по гр. д. № 1080/2018 г. по описа на
РС – гр. Самоков, предявява и иск за прогласяване нищожността на
определение № 1255/19.08.2009 г. по адм. д. № 537/2009 г. по описа на
АССО и на решение № 83/07.06.2001 г. на ПК – гр. С., както и иск за
признаване на наследниците на Б. С. Л. правото на възстановяване на
собствеността върху 89. 5 дка гори и земи от горския фонд, находящи
се в землището на с. Д. о., община С..
Приемайки, че част от предявените искове са недопустими,
районният съд е прекратил частично производството по делото.
Определението за прекратяване на делото е законосъобразно.
Правилен е изводът на районния съд, че предмет на иска по чл.
270, ал. 2 ГПК се свежда само до една категория съдебни актове –
решенията (в този смисъл решение №131/01.06.2021 по дело № 3
652/2020 на ВКС, ГК, III ГО). Това са само онези съдебни решения,
2
които са влезли в законна сила (тъй като невлезлите в сила решения
подлежат на инстанционен контрол, в рамките на който съдът следи
служебно за валидността на целия акт, а не само на обжалваната част).
Доколкото законодателят изрично е посочил само съдебните решения
като предмет на този иск извод за допустимост на иск за прогласяване
нищожността на съдебните определения не може да бъде обоснован. В
гражданското процесуално право разширителното тълкуване е
недопустимо, а приложението по аналогия е допустимо само в
изрично посочени от закона случаи.
Правилен е и изводът за недопустимост на иска за прогласяване
на нищожност на решение № 83/07.06.2001 г. на ПК – гр. С., с което
на наследниците на Б. С. Л. е отказано възстановяване на право на
собственост върху отнени гори и земи от горския фонд. Това е така,
защото гражданският съд е компетентен да се произнесе инцидентно
по валидността на всички административни актове, независимо от
това дали те подлежат на обжалване пред съд. Отделен иск за
прогласяване на нищожността на административен акт (в случая
решението на органа по земеделска реституция) не съществува и не
може да бъде разгледан от граждански съд (в този смисъл е и
определение № 49 от 12.03.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 483/2018 г., I
ГО, ГК).
По отношение на иска, насочен срещу ОЗС – гр. С., за
признаване спрямо този ответник на наследниците на Б. С. Л. правото
на възстановяване на собствеността върху 89. 5 дка гори и земи от
горския фонд, находящи се в землището на с. Д. о., община С., следва
да се посочи следното. На първо място, в това исково производство
общинската служба по земеделие (службата) не може да бъде страна.
Тя не е носител на самостоятелни права и задължения по отношение
на имотите, за които се твърди, че подлежат на възстановяване.
Службата не е засегната в правното си положение от наличието или
липсата на претендираното от ищеца материално право, поради което
и не е процесуално легитимирана да отговаря на такъв иск. Именно
това разрешение се налага в случаите, когато се претендира
установяване на право на собственост по реда на чл. 14, ал. 8
ЗВСГЗГФ.
По изложените съображения съдът намира обжалваното
определение за законосъобразно, а частната жалба срещу него – за
неоснователна.
3
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Л. Л.. Л. срещу
онази част от определение № 51 от 30.06.2021 г., постановено по гр. д.
№ 610/2021 г. по описа на РС – гр. Самоков., в която производството
по делото е прекратено поради недопустимост на исковете.
Определението подлежи на обжалване при условията на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 ГПК пред ВКС в 1 – седмичен срок от съобщаването му на
ищеца с препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4