№ 1342
гр. София, 22.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Частно наказателно
дело № 20211110214599 по описа за 2021 година
Съдът взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.244 ал.5 от НПК.
С постановление от 10.09.2021 г. Софийска районна прокуратура е спряла на
основание чл. 244, ал.1, т.1, чл.25, ал.1, т.6 от НПК наказателното производство по ДП №
229 ЗМК 410/20 г. по описа на 05 РУП-СДВР, пр.пр.№ 46812/19 г. по описа на СРП. Като
мотив за спиране на наказателното производство се сочи хипотезата на чл.25, ал.1, т.6 от
НПК – по делото били установени данни за деяния по чл.130, ал.1 и ал.2 от НК, с три
пострадали лица, на които е дадена възможност в шестмесечния срок по чл.81, ал.3 от НПК
от получаване на постановлението да подадат частна тъжба пред СРС.
Срещу горепосочения акт на СРП е постъпила жалба от един от тримата пострадали
Д.Д., чрез адв.Михалков, който изразява недоволство от това, че не му било връчено лично
постановлението и излага аргументи, с които сочи, не правилната квалификация била по
чл.132, ал.1, т.12 от НК – престъпление от общ характер.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и доводите, изложени в жалбата
и в прокурорския акт, намира за установено следното:
Доколкото липсва приложена разписка за връчване на атакуваното прокурорско
постановление и не се установява противното, Съдът приема, че жалбата е подадена в
законоустановения седмодневен срок. Същата е допустима. Подадена е от лице с правен
интерес, доколкото Д.Д. се явява „пострадал“ по смисъла на чл.74 от НПК от нанесена му
лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. Упражненото право на жалба е
индикация, че жалбоподателят е запознат с текста на постановлението на СРП. Няма данни
за отказ от предоставяне на постановлението на СРП на жалбоподателя, още повече, че
такова изрично указание е налице в него.
По същество жалбата е неоснователна.
1
При внимателно запознаване с материалите по делото, Съдът констатира, че
представителят на държавното обвинение е представил обстойна, последователна и коректна
интерпретация на установената фактическа обстановка, на база събраните множество гласни
и писмени доказателства. Поради тази причина контролната инстанция не следва да я
преповтаря. Обобщено, на база разпитите на всички очевидци и заключенията на СМЕ,
безспорно доказано е, че на 19.09.2019 г. в гр.София, в автокозметичен салон ******,
находящ се в МОЛ „Сердика“, е възникнал физически сблъсък между две групи лица. От
една страна са действащи служители на автокозметичен салон ****** (сред които и
пострадалите Д.Д., К К и В М), а от друга – бившия служител на автокозметичния салон М
Б, неговия брат М Б и две неустановени по делото лица. Доказан е и повода за конфликта –
предходно уволнение от работа на М Б, поради подозрения в кражби от неговите колеги и
последващо негово неявяване на работа и желание на последния да потърси „сметка“ за това
от своите колеги. В резултат на възникналия конфликт, втората група лица е нанесла
травматични вреждания на служителите на автокозметичния салон Д.Д., К К и В М,
покриващи (съобразно заключенията на СМЕ) характеристиките на лека телесна повреда по
чл.130, ал.1 и ал.2 от НК.
Съдът напълно споделя аргументите на СРП, че в случая не са налице данни за
квалифициращия състав на „хулигански подбуди“ по чл.131, ал.1, т.12 от НК. При това този
извод се разпростира не само върху бившия служител М Б, но и върху неговия брат и
двамата им неустановени по делото придружители. Хулиганството не се изпълва със
съставомерност само от факта, че деянието е осъществено на публично място (както
междувпрочем се осъществяват повечето деяния от общ характер). Необходими са и
неопровержими данни, че в субективната нагласа на дееца е налице водещ стремеж към
демонстрация на пренебрежително отношение към обществените порядки. Иначе казано –
отсъствието на личен мотив. В случая е налице точно такъв личен мотив у двамата братя Б –
да потърсят обяснение и евентуално да се саморазправят с конкретни лица и на конкретно
място – бившите колеги на М Б в бившето му работно място. Конфликтът не е самоцелен, а
провокиран от предходни лични взаимоотношения между М Б и неговите бивши колеги.
Тази нагласа се е мултиплицирала и върху двамата неустановени техни придружители, за
които няма съмнение, че са били уговорени за мястото, начина им на придвижване до там (с
автомобила, управляван от М Б), целта на посещение и хората, от които е следвало да търсят
обяснения за „лошото“ им отношение към М Б. Налице е предварителен план, сговаряне и
целенасоченост в действията на тези четири лица, поради което не може да се приеме
наличие на хулигански подбуди, а доказаното на база събраните множество гласни
доказателства наличие на личен мотив.
Поради тези аргументи, постановлението на СРП от 01.12.2020г. за спиране на ДП
следва да бъде потвърдено, доколкото същото изхожда от задължението на прокуратурата
по смисъла на чл.25, ал.1, т.6, вр.чл.81, ал.3 от НПК.
Предвид гореизложеното и на основание чл.244 ал.5 от НПК, Съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 10.09.2021 г., с което Софийска районна
прокуратура е спряла на основание чл. 244, ал.1, т.1, чл.25, ал.1, т.6 от НПК
наказателното производство по ДП № 229 ЗМК 410/20 г. по описа на 05 РУП-СДВР, пр.пр.
№ 46812/19 г. по описа на СРП.
Преписи от определението да се изпратят на СРП и жалбоподателя.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3