О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№         година 2020          град Пазарджик

 

В   И М Е ТО  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД  ПАЗАРДЖИК            IX-ти НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На 01-ви АПРИЛ                                                                    2020 ГОДИНА

В съдебно заседание в следния състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА

                                

Секретар: Х.В.

Прокурор: Т.Г.

Като разгледа докладваното от съдия РАДИНА

Наказателно дело  ЧНД   № 489                       по описа за 2020 год.

 

На основание чл.67 ал.3 във вр. с ал.1 т.1 и т.2 от НПК, Съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ЗАБРАНЯВА на А.М.И., ЕГН **********, обвиняем по ДСП № 166/2020г. на РУ Пазарджик да доближава непосредствено пострадалия С.И.И., ЕГН ********** както и да осъществява контакт с пострадалия С.И.И., ЕГН **********  под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс.

 

Определението е окончателно.

 

Уведомява пострадалия възможността да му бъде издадена Европейка заповед за защита.

 

         

          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

Производството е по реда на чл.67 от НПК.

Образувано е по искане на прокурор от РП - Пазарджик за вземане на мярка по чл.67 ал.1 т.1 и т.2 по отношение на А.М.И., ЕГН **********, обвиняем по ДП № 166/20 г.  по описа на РУ Пазарджик и в полза и защита на пострадалия И..

В съдебно заседание искането се поддържа от представителя на РП-Пазарджик.

Защитникът на обвиняемия счита, че искането е неоснователно, като това становище застъпва и обвиняемия.

Съдът, като прецени данните по делото, установи следното:

Обвиняемият е привлечен с постановление от 16,03,2020. за престъпление по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 от НК с пострадал С.И.И..

Според обвинението, привлеченият автор на разследваното престъпление го извършил на 02,02,2020 в с. Главиница чрез отправени към пострадалия изрази „Ще те застрелям като куче“, което би могло да възбуди основателен страх за осъществяване на изречената закана с убийство.

Инкриминираният израз , с това му съдържание , неговият адресат и автор, са напълно установени от  достатъчно детайлните, еднопосочни и взаимнодопълващи се показания на пострадалия И. и св. А., подкрепени частично от информацията от записите - виж на протокол за оглед на веществени доказателства.

 На място е установено, че са присъствали още две лица , които са били и разпитани като свидетели А.и Х.. Първият от тях обаче  не дава конкретна информация за точните реплики, които твърди, че си разменили пострадалия и обвиняемия и поради това не може да се приеме за достоверно обобщеното му твърдение, че „ не са разменяни закани“. Още повече, че в началото на разказа си е споделил конкретни реплики между свидетелката и обвиняемия, но впоследствие, неясно защо, не помни конкретни реплики между обвиняемия и пострадалия.   

Що се отнася до показанията на Х. - той също избирателно цитира реплики и необосновано заключава липса на разменени закани между обвиняемия и пострадалия.    

 

Горното обсъждане установява верността на инкриминираните твърдения за отправена закана с убийство от обвиняемия спрямо пострадалия. Това пък, на свой ред, категорично установява необходимостта от ангажиране на мерки за защита на пострадалия. Последният извод е верен и като се има на предвид последвалото, след инкриминираното събитие, поведение на обвиняемото лице спрямо пострадалото. Според детайлните показания на пострадалия, които Съдът поради тяхната последователност – хронологична и логична, лансира изцяло, обвиняемият системно и тенденциозно създава ситуации, в които демонстрира язвително и заканително отношение спрямо пострадалото лице – осъществява директен визуален контакт с негативно лицево изражение, като напълно нарочно  и преднамерено създава тази ситуация въпреки възможността да я избегне; приближава се непосредствено до пострадалия без за това да има конкретна причина , демонстрирайки своята ненаказаност; отправя нови закани чрез действия – жестове които недвусмислено означават и биват възприемани като закана с убийство чрез прерязване на гърлото. Всички тези обстоятелства сочат, че воденото против обвиняемия разследване не само не го възпира, но странно как и защо го подтиква към непрекъсната психическа преса по отношение на пострадалия, у който успешно внушава страх.

Затова и искането на прокурора следва да бъде уважено в пълен обем, като претендираните мерки по т.1 и т.2 на чл. 67, ал.1 от НПК ще важат с оглед чл.67 ал.4 НПК до приключване на делото или прекратяването му на друго основание, или уважено от Съда евентуално искане на самия пострадал за отмяна на наложените мерки за негова защита.

 

 

 

 

 

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: