Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.05.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и седми февруари две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Десислава
Костадинова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 2 420 по описа за 2016
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени субективно и обективно съединени
искове с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 465 739,
77 лв.
В исковата молба на А.Б.Б., Р.А.Б. и Б.А.Б.,
последните двама, действащи чрез своя законен представител А.Б.Б. се твърди, че
на 26.04.2013 г. около 21.00 часа, М.Н.Т.– Б. се прибирала от служебен
ангажимент в с. М. като пътник в лек автомобил „Шкода Фабия” с рег. № *******,
когато водачът на лекия автомобил Т.Б.Я.загубил управление върху него и
напуснал пътното платно като попаднал в коритото на река Стряма. От ПТП-то М.Т.–
Б. получила множество увреждания и била приета по спешност в УМБАЛ „Св. Георги”
– гр. Пловдив, където престояла до 07.05.2013 г. Впоследствие била
транспортирана във ВМА, но независимо от проведените хирургически интервенции
на 16.05.2013 г. същата починала вслествие на тежки проводни нарушения, довели
до сърдечна и белодробна недостатъчност. Вината на водача на МПС била
установена с влязла в сила присъда на ОС – Пловдив. Изложени са твърдения, че
смъртта й била внезапна и неочаквана за ищците – нейни преживял съпруг и
низходящи от първа степен. Твърди се, че към датата на нейната смърт М.Т.– Б.
получавала трудово възнаграждение в размер на 2 000 лв., който доход бил
загубен за ищците. Твърди се, че с оглед действащото законодателство и
възрастта на починалата на същата до навършване на 65 годишната й възраст
/период от 21 години и 4 месеца/ щяла да получи 256 месечни заплати или
512 000 лв. без да се отчита индекса на инфлацията. Твърди се, че тази
сума представлява пропусната полза за ищците.
Предвид тези фактически твърдения ищците са мотивирали правен интерес от
предявяване на искове и искат от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на лек автомобил „Шкода
Фабия”, да им заплати сумата от по 155 246, 59 лв. на всеки един от
тримата– обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващо лишаване от
получаване на трудово възнаграждение. Претендира се законна лихва и сторени
разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът ЗД „Е.Р.” ЕАД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения. Претендира разноски, съобразно депозиран списък
по чл. 80 от ГПК.
Депозирана е допълнителна искова молба респ. допълнителен отговор.
Исковете се поддържат в открито
съдебно заседание от адв. Д..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк. К..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представена присъда № 26/20.03.2014 г. на ОС – Пловдив по нохд 130/2014
г., от съдържанието, на която се
установява, че Т.Б.Я.е признат за виновен в това, че на 26.04.2013 г., в землището
на с. М., област Пловдивска, в участък от път III 565 в района на 8-ми км при управление на лек автомобил
„Шкода Фабия” с ДКН ******* е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 5
ал.1 т.1, чл. 6 т.1, чл. 20 ал.1 е ял.2 от ЗДвП във вр. с чл. 47 ал.3 от ППЗДвП
и по непредпазливост е причинил смъртта на М.Н.Т.– Б.. Присъдата е влязла в
сила на 05.04.2014 г.
По делото е представено удостоверение за наследници № 1300-11586/22.05.2013
г. на Община Пловдив, район „Централен”, от което се установява, че М.Н.Т.- Б. е
починала на 16.05.2013 г. и е оставила за свои наследници по закон А.Б.Б.
/преживял съпруг/, Р.А.Б. /дъщеря/ и Б.А.Б. /син/.
По делото е представен трудов договор № 57 от 11.12.2009 г., сключен между
„Е.Б.” ЕООД и М.Т.– Б., от което се установява, че същата е изпълнявала
длъжността „специален кореспондент” с основно месечно възнаграждение от 2000
лв.
Представено е и писмо № 1029-40-9789Н1/26.10.2016 г. на НОИ, от
съдържанието на което се установява, че на Р.А.Б. и на Б.А.Б. са отпуснати
наследствени пенсии за инвалидност поради трудова злополука и професионална
болест с начална дата 17.05.2013 г. в размер на по 192, 38 лв. за всеки един от
двамата.
По делото е изслушана и съдебно счетоводна експертиза, изготвена от вещото
лице М.М.Г.. В заключението си вещото лице е обосновало извод, че размерът на
брутното трудово възнаграждение, което М.Т.– Б. би получила в периода
01.06.2013 – 30.09.2034 г. с включена сума за придобиването на клас за
прослужено време възлиза на 596 684 лв., а нетното такова на 465 739,
76 лв. като частта на всеки един от тримата ищци при равни квоти възлиза на
сума от по 155 246, 59 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата
на чл. 223 ал.1 от КЗ/отм./
установява, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните не са формирали спор относно обстоятелството, че
към датата на ПТП-то по отношение на „Шкода Фабия” с ДКН ******* е имало валидно сключен договор за застраховка, покриващ
риска «ГО» при ответното дружество.
Страните не са формирали спор и относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установена с влязла в сила присъда, която е задължителна за
настоящия съдебен състав с оглед нормата на чл. 300 от ГПК. Съгласно същата
разпоредба същата е задължителна за настоящия съдебен състав и досежно
противоправността на извършеното деяние.
Настъпилите вреди /фактът на смъртта/, както и причинно-следствената връзка
между деянието и вредите не са спорни по делото, а същите се установяват и от
присъдата на наказателния съд.
Ищците са преживял съпруг и низходящи от първа степен на починал в ПТП, което
се установява от представеното по делото удостоверение за наследници.
Заявеният предмет в настоящото производство касае претенция за причинени
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неполученото трудово
възнаграждение на общия за ищците наследодател. По отношение на правото на обезщетение за имуществени вреди следва да се отбележи, че лицата, легитимирани да
претендират такова обезщетение са посочени в Постановление № 4/1961 г. на Пленума на ВС /раздел ІІІ т.1/, като това посочване няма
изчерпателен характер. С оглед дадените в него разяснения право на
обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане в случай на смърт на пострадалия имат неговите
деца, съпруг, родители, братя и сестри и други близки, които поради
нетрудоспособност действително са били издържани или имат право на издръжка по
закон от пострадалия. Задължителна предпоставка за да бъде причислено едно лице
към кръга на "близките, които поради нетрудоспособност действително са
били издържани" по смисъла на Постановление № 4/1961 г. на Пленума на ВС,
е то да е получавало издръжка, а не само грижи и морална подкрепа от
пострадалия / в този смисъл е и решение № 143 ОТ 29.04.2015 Г. ПО Т. Д. № 3504/2013 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. От
ангажираните по делото доказателства се установява, че ищецът А.Б. е преживял
съпруг на пострадалата в ПТП. Същият е в трудоспособна възраст, без данни по делото
да е в обективна невъзможност, поради здравословна или друга причина от
обективен характер да полага труд и да е бил издържан от съпругата си приживе.
Предвид което същият не е търпи имуществени вреди под формата на пропусната
възможност пострадалият да реализира доходи от труд, тъй като работоспособният
пълнолетен няма право на издръжка – чл. 139 от СК. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика -
решение № 163 /04.10.2016 г. по търг. дело 3456/2015 г. на Първо ТО на
ВКС, решение 153/13.06.2012 г. по гр.д. 1198/2011 г. на Трето ГО на ВКС,
решение 319/14.12.2016 г. по гр.д. 2479/2016 г. на Четвърто ГО на ВКС и др.,
всички по реда на чл. 290 от ГПК. На още по-голямо основание и с оглед на
факта, че в българското национално законодателство не е установена нормативна
разпоредба, установяваща задължение на правоспособен правен субект да
предоставя цялата сума от получаваното си трудово възнаграждение на съпруга и
децата, без да се държи сметка за задоволяване на личните му потребности,
следва да се приеме, че не е реализирана „пропусната полза” от неполученото
трудово възнаграждение на М.Т., в припадащата му се наследствена квота, по
отношение на ищеца А.Б.. Поради което искът на А.Б.Б. следва да бъде отхвърлен
изцяло като неоснователен.
Останалите двама ищци са от кръга на легитимираните
лица – същите са низходящи на пострадалата, малолетни деца към датата на ПТП,
които са били издържани от нея. Този извод се налага при съвкупна преценка на
ангажираните по делото доказателства – представеният трудов договор и
допълнително споразумение към него респ. фишове, установяващи получено трудово
възнаграждение.
В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че с оглед на смъртта на М.Т.- Б. на нейните
малолетни деца са причинени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи
от лишаването им от издръжка, на които същите са имали право по закон по арг.
на чл. 143 ал.2 от СК. Тези имуществени вреди се намират в пряка и
непосредствена причинна връзка с оглед настъпилото застрахователно събитие –
осъщественото ПТП, при което е загинала тяхната майка и същите на общо
основание подлежат на репарация от страна на застрахователя по риска „ГО“ на деликвента. С факта на смъртта на майка си малолетните деца са загубили възможността да получават следващата им се по закон издръжка до навършване на своето пълнолетие. В този смисъл е т. 1 от ППВС № 4/68 г., съгласно която на
обезщетяване подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и
непосредствена последица от непозволеното увреждане. Неполучаването на издръжка по смисъла на чл. 143 ал.2 от СК представлява пропуснати ползи, които следва да бъдат обезщетени от застрахователя по
риска "Гражданска отговорност" на деликвента ( в този смисъл: решение № 158/28.12.2011 г. на ВКС, ТК, І отд. по т.дело №
157/2011 г. ; решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по т.дело №
762/2010 г. ; решение № 100/28.07.2010 г. на ВКС, ТК, І отд. по т.дело №
645/2010 г. и др.).
По съображенията, изложени
по-горе в мотивите на настоящото съдебно решение решаващият състав намира, че
претенцията на тези двама ищци за периода след датата на навършване на тяхното
пълнолетие респ. претенцията в частта, в която се претендира заплащане на сума,
равна като аритметично изражение на по 1/3 от нетното трудово възнаграждение на
починалия родител за процесния по делото период е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 142 ал.1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има
право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Последователно
застъпваното в практиката на ВКС /решение по търг. дело 157/2011 г. на
Първо ТО и решение по търг. дело 645/2010 г. на Първо ТО на ВКС/ становище е, че тази
имуществена вреда е вид пропусната полза, която подлежи на обезщетяване в
границите на действително понасяните вреди, съобразно получаваната издръжка,
когато загубата не може да бъде покрита от наследствената пенсия, при
съобразяване на правилото на чл. 142 ал.2 от СК. Като база за изчисление е доставяната
издръжка и за определяне размера на обезщетението за търпени от дете такъв вид
имуществени вреди е необходимо да бъде установен действителният обем на
предоставяното преживе от починалия родител, при изследване на осигуряваните от
него за домакинството средства от личен труд, спестявания и от всички други
доходи. Съобразно установената задължителна съдебна практика крайната преценка на
съда досежно размера на обезщетението може да се основава на нормата на чл. 162
от ГПК /решение 163/04.10.2016 г. по търг. дело 3456/2015 г. на Първо ТО на
ВКС/. При определяне на размера на претърпените от тези ищци вреди настоящият съдебен състав намира, че следва да съобрази дохода на починалата, като го съпостави с ноторно известните статистически данни на НСИ, установяващи сума около 500
лв. месечно, необходима за издръжка на човек с оглед задоволяване на всичките
му битови, социални и културно-развлекателни интереси. При липсата на други
ангажирани от ищеца доказателства настоящият съдебен състав намира, че именно
тази сума е достатъчна за месечната издръжка на всеки един от ищците /по 500
лв. за всеки от двамата месечно/. От тази сума следва да бъде приспаднат
размера на получаваната от същите сума като наследствена пенсия т.е. дължимата
издръжка след приспадане на получаваната пенсия възлиза на сума от по 307, 62
лв. Задължението за издръжка е и на двамата родители т.е. частта на починалата
би била 153, 81 лв., която като размер надвишава леко минимално установения
такъв в чл. 142 ал.2 от СК. С оглед на
това настоящият съдебен състав намира, че дължимата месечна издръжка по
отношение на тези ищцови претенции възлиза на сума от по 153, 81 лв. за периода до навършването на 18 –
годишната им възраст, до която възраст родителят би бил
задължен да плаща издръжка. От тази гледна точка получаването на издръжка е бъдещо сигурно (защото родителят е задължен за нейното даване), но неосъществило се увеличаване на имуществото
на лицето, на което се дължи издръжката до навършване на посочената възраст. Предвид чл. 51 ал.1 изр. 2 от ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане могат да
се платят еднократно или периодически, като съгласно т. 11 от ППВС № 4 от 1975
г. възможността за периодично изплащане на присъдено обезщетение е възложено на
съда. Предвид това, съдът намира, че не съществува процесуална пречка по
аргумент на цитираните по-горе правна норма
и ППВС за присъждането на обезщетение
за бъдещ период, след като са се осъществили вече основанията за възникване на
това обезщетение и е налице основание да бъде определен размера му за бъдещ
период. С оглед на горните съображения, съобрази
периода на дължимост на претенцията и съобразно нормата на чл. 162 от ГПК настоящият
съдебен състав намира, че така предявеният иск на ищцата Р.Б. следва да бъде
уважен за периода до месец април 2022 г. /когато същата ще навърши пълнолетие/.
Периодът от време от датата на смъртта на нейната майка до датата на навършване
на пълнолетие на тази ищца е 107 месеца. Въпрос на проста аритметична операция
е да се изчисли, че дължимата сума възлиза на 16 457, 67лв., за която сума
искът като основателен следва да се уважи като се отхвърли за горницата до
пълния предявен размер.
Предявеният иск на ищеца Б.Б. следва да бъде уважен
за периода до месец май 2029 г. /когато същият ще навърши пълнолетие/. Периодът
от време от датата на смъртта на неговата майка до датата на навършване на
пълнолетие на този ищец е 192 месеца. Въпрос на проста аритметична операция е
да се изчисли, че дължимата сума възлиза на 29 531, 52 лв., за която сума
искът като основателен следва да се уважи като се отхвърли за горницата до
пълния предявен размер.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва съдът намира следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от
датата на извършване на деликта като размерът й подлежи на установяване от
страна на съдебния изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: Със списъка по чл. 80 от ГПК, депозиран в съдебно
заседание на 27.02.2017 г. процесуалният представител на ищците е заявил искане
да се определи възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. По делото е
представено пълномощно /стр. 23/, легитимиращо адв. Е. и адв. Д. с
представителна власт. Направеното искане е заявено в преклузивния по ГПК срок. С оглед
задължителната съдебна практика / решение 97/06.07.2009 г. по т.д. 745/2008 г. на Второ ТО на ВКС /
за предоставена безплатна правна
помощ, не се дължи присъждане на адвокатско възнаграждение по този ред.
Обстоятелството, че ищцата е освободена от държавна такса, не рефлектира
автоматично върху възможността адвокатът да окаже безплатно адвокатска помощ и
съдействие и не предопределя приложението на чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски в размер
на 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение, дължими от ищеца А.Б., сумата от
134, 10 лв. – юрисконсултско възнаграждение, дължими от ищеца Р.Б. и сумата от
121, 47 лв. – юрисконсултско възнаграждение, дължими от ищеца Б.Б., съобразно
отхвърлената част от претенциите им.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС в размер на 1839, 57 лв. – дължима ДТ.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Е.Р.” ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на Р.А.Б., ЕГН **********,
действаща чрез своя законен представител А.Б.Б., със съдебен адрес:***, партер
– адв. Д. сумата от 16 457, 67 лв. - обезщетение за имуществени вреди от ПТП, осъществено на 26.04.2013 г.,
при което е починала М.Н.Т.– Б., представляващи пропуснати ползи от лишаване от
издръжка за периода от 17.05.2013 г. до навършване на пълнолетието й, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 17.05.2013 г. до окончателното й
изплащане като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от
155 246, 59 лв. и за периода от навършване на пълнолетието й до 30.09.2034
г. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Е.Р.” ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на Б.А.Б., ЕГН **********,
действащ чрез своя законен представител А.Б.Б., със съдебен адрес:***, партер –
адв. Д. сумата от 29 531, 52 лв. - обезщетение за имуществени вреди от ПТП, осъществено на 26.04.2013 г., при
което е починала М.Н.Т.– Б., представляващи пропуснати ползи от лишаване от
издръжка за периода от 17.05.2013 г. до навършване на пълнолетието му, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 17.05.2013 г. до окончателното й
изплащане като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от
155 246, 59 лв. и за периода от навършване на пълнолетието й до 30.09.2034
г. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск от
А.Б.Б., със съдебен адрес:***, партер – адв. Д. срещу ЗД „Е.Р.” ЕАД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ за
заплащане на сумата от 155 246, 59 лв. – обезщетение за имуществени вреди,
представляващи пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение от
наследодателката му М.Т.– М. в периода 17.05.2013 г. – 30.09.2034 г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА А.Б.Б., със съдебен адрес:***, партер – адв. Д. да заплати на основание
чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗД „Е.Р.” ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 150 лв. – разноски.
ОСЪЖДА Р.А.Б., ЕГН **********, действаща чрез своя законен представител А.Б.Б.,
със съдебен адрес:***, партер – адв. Д. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗД „Е.Р.” ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:*** сумата
от 134, 10 лв. – разноски.
ОСЪЖДА Б.А.Б., ЕГН **********, действащ чрез своя законен представител А.Б.Б.,
със съдебен адрес:***, партер – адв. Д. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗД „Е.Р.” ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***1, 47
лв. – разноски.
ОСЪЖДА ЗД „Е.Р.” ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 1839, 57 лв.
– дължима ДТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: