Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на първи октомври през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи за разглеждане докладваното
от съдията гр.д. № 8419 по описа на съда за 2020 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на Н.П.Т., в която твърди, че на 30.09.2010 г. наследодателят й П.К.П.сключил
с „Банка ДСК“ АД договор за жилищен и ипотечен кредит за сумата от 25 800
лева. В съответствие с общите условия на „Г.Ж.“ ЕАД се сключила застраховка
„Сигурност“ между „Банка ДСК“ АД (застраховащ) и „Г.Ж.“ ЕАД (застраховател),
като застраховани били животът, здравето и телесната цялост на П.К.П.(застраховано
лице).
П.К.дал съгласие за сключване на
застраховката. Издал се сертификат за застрахователен пакет „Живот“ от 06.10.2010
г. за покрити рискове „смърт/пълна трайна неработоспособност в резултат на
застрахователно събитие, настъпили със застрахованото лице през срока на
индивидуалното застрахователно покритие“. Срокът на застраховката бил от
06.10.2010 г. до 06.10.2040 г., а застрахователната сума – 25 800 лева.
На 20.11.2018 г. настъпила смъртта на П.Т..
При ответника била регистрирана
претенция на 03.12.2018 г.
На 25.03.2019 г. ответникът отговорил,
че липсва основание да извърши плащане, поради наличие на изключен риск. В
съобщението за смърт като причина за смъртта била вписана „остра
сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност“ и тя се намирала в
причинно-следствена връзка с регистрирана при П.Т. първична хипертония, с
усложнение – хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност.
Ищцата се позовава на нормата на чл.
238, ал. 1 от КЗ (отм.), предвиждаща пораждане на задължение за застрахователя
при настъпване на застрахователното събитие да плати застрахователната сума, в
случая – 25 800 лева.
„Банка ДСК“ АД имала право да получи
плащане, равняващо се на неизпълнените парични задължения по договора за банков
кредит към датата на смъртта. Остатъчните парични вземания следвало да бъдат
удовлетворени от уговореното застрахователно плащане.
Според удостоверение от 25.06.2020 г.,
остатъкът по кредита към 20.11.2018 г. възлизал на сумата от 26 148.86
лева. Той превишавал договорената сума от 25 800 лева, поради което
дължимото от застрахователя на банката плащане възлизало на сумата от
25 800 лева.
Ответникът бил в забава да извърши
плащане от 25.03.2019 г., поради което дължал и лихва за забава.
Н.Т. поела задълженията на наследодателя
си, като продължавала да погасява редовно дълга му.
„Банка ДСК“ АД бездействала и не
упражнявала правата си по договора срещу „Г.Ж.“ ЕАД.
Н.Т. се явявала кредитор на банката по
отношение на нейното право/задължение да претендира изплащане на дължимото от
застрахователя, поради което моли съдът да осъди „Г.Ж.“ ЕАД да заплати на
„Банка ДСК“ АД сумата от 25 800 лева, представляваща оставащите към
20.11.2018 г. вноски по договор за кредит от 30.09.2010 г., ведно със законната
лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане и
3 633.79 лева мораторна лихва върху сумата от 25 800 лева за периода
25.03.2019 г. – 12.08.2020 г.
Ответникът „Г.Ж.“ ЕАД не оспорва, че П.К.Т.е
бил включен в групата на застрахованите лица по групова застраховка „Сигурност“
на кредитополучателите на „Банка ДСК“ АД по големи кредити.
Отказът на ответника да откаже изплащане
на застрахователно обезщетение почивал на съзнателно необявяване от
застрахования на заболяване, от което страдал от 2006 г. – есенциална
(първична) хипертония и за което бил поставен изричен въпрос в декларацията за
здравословно състояние и това заболяване било в причинна връзка с настъпилото
застрахователно събитие – смърт.
Оспорва легитимацията на ищцата, която
не била кредитор на „Банка ДСК“ АД, за да упражнява правата й срещу ответника.
Оспорва размера на претендираната сума от 25 800 лева и претенцията за
лихва.
Конституираният по делото на основание
чл. 26, ал. 4 от ГПК ищец „Банка ДСК“ АД оспорва легитимацията на ищцата да
предявява права на банката. По същество излага доводи за неоснователност на
исковете.
Съдът, след като прецени събраните доказателства и
обсъди доводите на страните с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Направеното от съищеца „Банка ДСК“ АД възражение за недопустимост на иска
е неоснователно. В решение № 138/5.01.2016 г. по т. д. № 1727/2014 г., на ВКС,
ІІ т.о. и е прието, че макар в КЗ (отм.) да не е уредено право на пряк иск на
застрахования кредитополучател или неговите наследници по застраховка „Живот“
срещу застрахователя преди заплащането на задължението към банката (чл. 242,
ал. 1 от КЗ отм.), наследниците притежават правен интерес и активна
процесуалноправна легитимация да предявят иск срещу застрахователя за заплащане
на застрахователно обезщетение в полза на банката. Достатъчно е ищците да
твърдят, че са кредитори на банката по отношение на правото/задължението на
кредитната институция да претендира по съдебен ред изплащането на
застрахователното обезщетение и че банката бездейства за търсене по съдебен ред
на дължимата застрахователна сума от застрахователя по договор за застраховка „Живот“.
Поради това се приема, че кредитополучателят или неговите наследници могат да
предявят сурогационен иск с правно основание чл. 134,
ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 199а КЗ (отм.) срещу застрахователя по договора за
застраховка, сключен от банката.
В Кодекса за
застраховането (в сила от 1.01.2016 г.) законодателят изрично е уредил правото
на пряк иск на кредитополучателя или неговите наследници срещу застрахователя
за заплащане на застрахователното обезщетение (чл. 382, ал. 1 от КЗ). Освен
това ищците с продължаване на изпълнението на задълженията по договора за
кредит се легитимират като кредитори на банката (ползващо) се лице по
застрахователния договор. Не се спори, че е налице бездействие на банката да получи
от застрахователя обезщетение при настъпване на застрахователно събитие.
Поради това
съдът приема за допустими предявените при условията на чл. 26, ал. 2 от ГПК искове
с правно основание чл. 134, ал. 1 от ЗЗД вр. § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 199а от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
С предявения
косвен иск с правно основание чл. 134 от ЗЗД вр. чл. 199а от КЗ (отм.),
съобразно наведените в исковата молба твърдения, ищцата упражнява чужди
материални права, поради което има качеството на процесуален субституент. Неин необходим задължителен другар е носителят
на материалните права, в случая „Банка ДСК“ АД, поради което същият е надлежно
конституиран в настоящото производство като съищец по делото, съгласно чл. 134,
ал. 3 от ЗЗД.
В приложение на нормата на чл. 154, ал.
1 от ГПК, в тежест на ищцата Н.Т. беше да докаже, че е наследник на длъжника по
договор за жилищен и ипотечен кредит от 30.09.2010 г. П.К.Тодоров, че е
настъпило застрахователно събитие, довело до встъпване в задължението на
застрахования кредитополучател по договора за кредит, че наследодателят е
кредитор на „Банка ДСК“ АД и като негов наследник Н.Т. има права по
застрахователния договор в претендирания размер от 25 800 лева.
По делото са
безспорни следните факти:
На 30.09.2010 г.
П.К.Т.е сключил с „Банка ДСК“ АД договор за жилищен и ипотечен кредит за сумата
от 25 800 лева със срок на издължаване 360 месеца, при падеж на вноските 1-во
число на месеца.
Между кредитора
по договора „Банка ДСК“ АД и „Г.Ж.“ ЕАД е сключен групов застрахователен
договор за застраховка „Сигурност“ на кредитополучателите.
Съгласно раздел
І, т. 1, б. „а“ и т. 6 от Приложение № 1 на КЗ (отм.) между страните по
груповия договор са действащи Общи условия по застраховка „Живот“ и
допълнителна застраховка, приети от застрахователя на 09.03.2010 г. Според
глава 3, чл. 1 от общите условия, голям кредит е потребителски, жилищен или
ипотечен кредит в размер над 10 000 лева, 5 000 евро, 5 000
щатски долара, разрешен от застраховащия и усвоен изцяло или частично от
кредитополучателя. Предвид разрешеният и усвоен (съгласно неоспореното в тази
част заключение на съдебно-счетоводната експертиза заключение) кредит в размер
на 25 800 лева, относими са разпоредбите по глава 3 от общите условия. В
глава 3, чл. 7, т. 1.1. като ползващо се лице в случай на смърт е
застраховащият – до остатъка по големия кредит, включващ главница и натрупана
лихва към датата на смъртта на застрахования, но не повече от застрахователната
сума.
Застраховани
лица са кредитополучателите на възраст от 18 г. до 64 г., включени в групата на
застрахованите лица и усвоили частично или изцяло големия кредит (чл. 3, ал. 1
от глава 3 на общите условия). За да бъде включен кредитополучателят в групата
на застрахованите лица е необходимо същият да е подписал въпросник-декларация и
да е отговорил отрицателно на всички въпроси по него и в подписан от него
индивидуален сертификат да е дал лично писмено съгласие за включване в групата
на застрахованите лица при условията, описани в сертификата и Общите условия,
да се е съгласил с тях и да е изпълнявал задълженията си на застраховано лице.
В глава 3, чл. 4, ал. 4 от общите условия е предвидено, че в групата на
застрахованите лица не се включва кредитополучател, който не отговаря на някое
от следните условия: отговорил е положително на поне един въпрос от
въпросник-декларацията за включване в групата на застрахованите лица или е на
възраст до 18 г. или над 64 навършени години към началото на застрахователното
покритие или не е подписал индивидуалния сертификат.
В подписания от П.К.Т.въпросник-декларация
кандидатът за застраховане по искане за кредит от „Банка ДСК“ АД в размер на 25 800
лева е отговорил отрицателно на всички поставени от застрахователя „Г.Ж.“ ЕАД
въпроси относно здравословното му състояние, свързани с боледуване през
последните 5 години или към момента, засягащо сърдечно-съдовата, дихателната,
храносмилателната, отделителната, нервната или ендокринната система;
онкологично заболяване, положителна СПИН инфекция или определена инвалидност с
решение на ТЕЛК/НЕЛК.
П.Т. е подписал
и сертификат № 4000000005041, в който са посочени покритите рискове – смърт в
резултат на застрахователно събитие, настъпила със застраховано лице през срока
на индивидуалното застрахователно покритие и пълна трайна неработоспособност в
резултат на застрахователно събитие, настъпила със застраховано лице през срока
на индивидуалното застрахователно покритие. Т.е декларирал и че е запознат с
общите условия, приети от компетентния орган на застрахователя на 09.03.2010 г.,
че ги приема и че същите представляват неразделна част от сертификата. Декларирал
е и че е попълнил и получил въпросник-декларация за включване в групата на
застрахованите лица, представляваща основание за включването му в групата на
застрахованите лица по групов договор за застраховка „Живот, свързана с банков
кредит“ и към момента няма промяна на декларираните обстоятелства във връзка
със здравословното му състояние.
Не се спори, че
на 20.11.2018 г., в срока на действие на застраховката, е настъпило застрахователно
събитие – смърт на П.К.Т.и че наследник по закон на застрахованото лице е Н.П.Т..
Първият спорен по
делото въпрос, по направено от ответника възражение, е настъпил ли покрит
застрахователен риск. Съгласно глава 1, чл. 9, т. 4 от общите условия изключени
са рисковете смърт и пълна трайна неработоспособност, когато те са в
причинно-следствена връзка със съзнателно неточно обявено или премълчано от
застрахования в декларацията за здравословно състояние обстоятелство.
По делото е
допусната съдебно-медицинска експертиза, която да даде заключение за причината
за смъртта на П.Т..
Въз основа на
наличната документация по делото вещите лица д-р Ц. Г. и д-р Д. М. са
установили, че като непосредствена причина за настъпване на смъртта на П.Т. е
посочена остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност. Основната и начална
причина за смъртта е останала неясна, предвид липсата на извършена аутопсия на
трупа.
Що се отнася до диагностицирането на идиопатичната
хипертония, тя може да увеличи риска от мозъчни, сърдечни и бъбречни събития.
Към 20.10.2009 г., най-близката дата до тази на сключването на договора от
30.09.2010 г., е отбелязано наличието на първична хипертония, но без клинични
оплаквания и без данни за патологични промени. Това отбелязване при извършения
през 2009 г. амбулаторен преглед е от значение, предвид дадените от вещите
отговори на трети и четвърти въпрос от поставените с исковата молба. При
напредване на заболяването, от което Т.е страдал и независимо от лечението,
настъпват усложнения от рода на коронарна болест на сърцето и прогресираща
сърдечна недостатъчност, прогресивни неврологични разстройства, зрително
увреждане, признаци на бъбречна недостатъчност, повреда на периферните съдове.
Наличните данни в случая не дават основание категорично да се определи
заболяването, непосредствена причина за смъртта на П.Т.. Към 2010 г.
артериалната хипертония, от която наследодателят на ищцата е страдал, не е
протичала тежко и се е контролирала с медикаменти.
При така
даденото заключение не е възможно да се направи категоричен извод за причинната
връзка между неточно обявеното или премълчано обстоятелство и настъпването на
застрахователното събитие, каквото е изискването на чл. 189, ал. 4 от КЗ
(отм.), за да откаже застрахователят да заплати изцяло или частично
застрахователно обезщетение. Доказването на пряка причинна връзка е в тежест на
застрахователя, като тази връзка не се презюмира, а
трябва да се докаже от страната, която се ползва от този факт, на основание чл.
154, ал. 1 от ГПК. В този смисъл са решение № 167/2017 г. по т. д. № 1655/2015
г. на ВКС, ІІ т.о., ВКС, ТК, II т. о., решение № 32 от 11.08.2014 г. по т. д. №
1262/2013 г. на ВКС, II т. о. и др. В случая причинната връзка между съзнателно
необявеното заболяване на П.Т. и настъпването на застрахователния риск не се
установява. След като не е налице изключен застрахователен риск от ответника, следва
да се ангажира отговорността му за заплащане на застрахователното обезщетение, което
се равнява на остатъка по кредита към 20.11.2018 г. Към тази дата не се
установява да е имало непогасени задължения за лихви и такси. Главницата е била
в размер на 23 499.57 лева и е по-малка от застрахователната сума. До този
размер е основателен и предявеният от Н.Т. сурогационен
иск.
Заплатеното от
ищцата в периода след 20.11.2018 г., когато е настъпило застрахователното
събитие, поражда правото й на иск, като кредитор на вземане за заплащането от
ответника на застрахователна сума в съответния заплатен от нея размер. В
настоящото производство иск с правно основание чл. 242, ал. 1 от КЗ (отм.) не е
предявен. Ищцата е предявила единствено правата на своя длъжник по реда на чл.
134 от ЗЗД вр. чл. 199а от КЗ (отм.), но не е искала осъждане на ответника в
своя полза, основавайки се на извършено от нея плащане на погасителни вноски,
чиято изискуемост е настъпила след 20.11.2018 г.
Неоснователна е
претенцията на ищцата за осъждане на застрахователя да заплати на банката
мораторна лихва върху главницата, която за периода от 25.03.2019 г. до датата
на завеждането на исковата молба – 12.08.2020 г. се сочи да е в размер на
3 633.79 лева.
Задължението на
застрахователя не е скрепено със срок за изпълнение. На основание чл. 84, ал. 2
от ЗЗД той изпада в забава след покана. По делото липсват доказателства „Банка
ДСК“ АД, чието право Н.Т. упражнява, да е отправила покана до „Г.Ж.“ ЕАД за
заплащане на застрахователно обезщетение. По делото е представено единствено
уведомление от „Банка ДСК“ АД до „Г.Ж.“ ЕАД за настъпило застрахователно
събитие „смърт“ на 20.11.2018 г. с кредитополучателя П.К.Т.и че
застрахователната сума за банката като ползващо се лице е в размер на
23 602.39 лева. Това уведомление няма характер на покана, която трябва да
изхожда от кредитора, а не от лицето, което упражнява правата на длъжника си.
Поради това тази претенцията се явява неоснователна.
Всяка от страните претендира присъждане
на разноски за производството.
Процесуалният представител на ответника
е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско
възнаграждение от 1 330 лева. Предвид вида, броя и цената на исковете,
тяхната фактическа и правна сложност, както и броя на проведените съдебни
заседания, адвокатският хонорар от 1 330 лева не само не е прекомерен, но
е и под минимума по Наредба № 1/2004 г. От общия размер на разноските –
3 207.35 лева, на ищцата се дължат 2 560.71 лева.
Съразмерно на отхвърлената част от
исковете, Н.Т. дължи да заплати на „Групама Животозасктраховане“ ЕАД сумата от 141.13 лева разноски за
производството.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА,
по предявен от Н.П.Т., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 134 от ЗЗД вр.
чл. 199а от КЗ (отм.), „Г.Ж.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** (конституирано като съищец по
делото), сумата от 23 499.57 лева, представляваща неизплатена част от
застрахователна сума по сключен между „Банка ДСК“ АД и „Г.Ж.“ ЕАД групов
договор за застраховка „Сигурност“, във връзка с настъпило на 20.11.2018 г. застрахователно
събитие – смърт на П.К.Т.– кредитополучател по договор за жилищен и ипотечен
кредит от 30.09.2010 г., като отхвърля иска за горницата до пълния предявен
размер от 25 800 лева, както и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3 633.79 лева мораторна лихва върху
главницата за периода 25.03.2019 г. – 12.08.2020 г.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Г.Ж.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на Н.П.Т., ЕГН **********, с адрес *** сумата от
2 560.71 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Н.П.Т., ЕГН **********, с адрес *** да заплати
на „Г.Ж.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** сумата от 141.13
лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: