№ 216
гр. София, 10.06.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка Н. Нинова
като разгледа докладваното от Недялка Н. Нинова Частно наказателно дело
№ 20221800200139 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 НПК.
Образувано е по постъпила жалба от М. П. ИВ. и ХР. П. ИВ. –
наследници на пострадалия П. Х. И., подадена чрез техните повереници – адв.
М.Д. от САК и адв. Я.Н. от САК, срещу постановление от 01.02.2022 г. на
прокурор при Софийска окръжна прокуратура, с което е прекратено
наказателното производство по пр.пр. № 1885/2017 г. по описа на СОП (ДП
№ 168/2020 г. по описа на ОСлО при СОП; ДП №118/17 г. по описа на РУ
МВР гр. Б. преди възлагането на разследването на следовател), водено срещу
Д.Б.Н. от гр. В. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3
НК.
В жалбата се излагат доводи за необоснованост на фактическите
констатации и изводи на прокурора, довела до незаконосъобразност на
крайния му извод за прекратяване на наказателното производство.
Най-напред се твърди, че фактическият извод на прокурора за
невъзможността за водача на л.а. „С.“ (обв. Д.Б.Н.) да предотврати удара,
обосновал и оневиняването му за извършено нарушение на правилата за
движение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, е необоснован, постановен при неизяснена
фактическа обстановка. В подкрепа се излагат съображения, че описаният в
обжалваното постановление механизъм на произшествието, при който
пострадалият, управлявайки мотопеда си, на разстояние между 9 до 18 метра
пред автомобила „рязко“ го отклонил наляво и навлязъл в коридора на
движение на лекия автомобил, поради което настъпил удара между двете
1
превозни средства, който попаднал в опасната зона за спиране на лекия
автомобил, което пък обосновава извода на прокурора за непредвидимостта
на подобно поведение на пострадалия и оневиняването на водача на
автомобила за нарушаване на правилата за движение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, не
се подкрепя от данните, установени посредством КМАТЕ относно взаимното
разположение на превозните средства в момента на първоначалния им
контакт. Този довод е доразвит с анализ на данните от КМАТЕ, че
установената величина на ъгъла, сключен между надлъжните оси на двете
превозни средства в момента на първоначалния им контакт, между 5 – 7
градуса, изключва версията на прокурора за предприета маневра „завой
наляво“ от водача на мотопеда (пострадалият) и не кореспондира на
възприетото от прокурора „рязко“ отклоняване на мотопеда наляво. В тази
връзка се твърди, че действията на пострадалия, свързани с управлението на
мотопеда непосредствено преди удара, не са изяснени всестранно, като не е
проверена по технически път хипотезата на какво разстояние по дължината на
пътя преди мястото на удара пострадалият е следвало да започне маневрата
„завой наляво“, така че при движение под ъгъл от 6 градуса да се окаже на
пътя на автомобила, като се сочи значимостта на това обстоятелство за
правилното решаване на делото, тъй като неговото изясняване ще потвърди
или ще опровергае версията дали непосредствено преди удара пострадалият е
предприел маневра „завой наляво“ и поради това е навлязъл в коридора на
движение на приближаващия зад него автомобил или ударът е настъпил при
залитане поради близко преминаващото превозно средство.
Твърди се въведена неяснота в постановлението относно посочените от
прокурора точки на съприкосновение между превозните средства и
конкретно, че по отношение на мотопеда инициалният контакт е реализиран с
преден ляв калник в задната му горна част при положение, че е установено, че
мотопедът няма преден калник и не може да има ляв или десен калник.
Твърди се, че въведената неяснота, дори и да се дължи на грешка, прави
неясни фактическите твърдения на прокурора относно механизма на
произшествието.
Оспорва се изводът на експертите по ДКСМАТЕ относно механизма на
произшествието и конкретно описаната от тях траектория на движение на
автомобила и мотопеда с твърдението, че техните изчисления, обосновали
този извод, не са основани на обективни находки – липсват следи, които да
2
удостоверят траекторията на приближаване към мястото на удара, а приетото
от тях „заобикаляне“, съпроводено с навлизане в лентата за насрещно
движение от автомобила, е съвсем произволно. Сочи се като правдоподобна
хипотезата, че пострадалият мотопедист по време на настигането му до удара
се е намирал разположен върху активната лента за движение, която е
подкрепена от показанията на свид. М.Г., разгледана е от експертите на л. 43
от заключението, но е отречена от тях по технически съображения. Тук е
отправен упрек към експертите за това, че недопустимо са си позволили да
оценяват гласни доказателства, което излиза извън компетентността им
(очевидно се имат предвид показанията на свид. М.Г.). Отричането по
технически път на сочената хипотеза е довело до необсъждане от страна на
прокурора на въпроса дали е виновно поведението на обвиняемия като водач
на лекия автомобил, който настига движещ се по пътното платно пред него
мотопедист, не обезопасява в достатъчна степен – чрез намаляване на
скоростта и осигуряване на странично разстояние – неговата безопасност,
започва изпреварване в района на кръстовище, допуска удар, причинява
смъртта му. С тези доводи се поддържа необоснованост на обжалваното
постановление поради липса на анализ на цялостната фактическа обстановка.
Излага се довод за необоснованост и поради това, че прокурорът е
оценил събраните гласни доказателствени източници, позовавайки се на
„разсъжденията“ на експертите; кредитирал е показанията на свид. В. И. – мл.
автоконтрольор при РУ – Б., който не е очевидец, и съобщава данни, за които
е научил от свидетелите, пътуващи в лекия автомобил, чиито показания
прокурорът не е кредитирал.
В обобщение и по същество се твърди, че делото не е изяснено пълно,
всестранно и обективно. В тази връзка се твърди необходимост от
допълнително разследване и поради липса на достатъчни за изясняването на
фактическата обстановка гласни доказателства, следва обективната истина да
се установи след внимателна оценка на веществените такива и по експертен
път. С тези доводи се аргументира нуждата от извършване на допълнително
разследване и конкретно извършване на повторна комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза в състав от други вещи
лица, неучаствали досега, които да дадат отговор на въпроса относно
механизма на произшествието, като са поставени и конкретните въпроси,
3
подлежащи на изясняване, и да изготвят компютърна симулация на
настъпването му.
Предявява се искане за отмяна на обжалваното постановление и за
връщане на делото на прокурора със задължителни указания относно
прилагането на закона.
Софийският окръжен съд, Наказателно отделение, Първи
първоинстанционен състав, след като провери материалите по делото във
връзка с доводите, изложени в жалбата, намери за установено следното:
Жалбата е допустима, подадена в срока по чл. 243, ал. 4 НПК и от лица,
легитимирани съгласно същата разпоредба да обжалват посочения съдебен
акт в качеството им на наследници на пострадалото лице.
Досъдебното производство е образувано на 28.04.2017 г. на основание
чл. 212, ал. 2 НПК срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 343,
ал.1, б. “в” вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 НК – затова че на 28.04.2017 г. на ПП-1-1, в
с. С., област Софийска, в района на 188,2 км., в посока гр. Б., при управляване
на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост
е причинил смъртта на лицето П. Х. Георгиев от с. С., Софийска област.
В хода на разследването в качеството на обвиняем е привлечен Д.Б.Н. с
ЕГН: ********** от гр. В. (с постановление от 12.12.2017 г.).
С влязло в сила определение от 21.08.2020 г. по ч.н.д. № 318/2020 г. на
Софийски окръжен съд, потвърдено от Софийски апелативен съд, е отменено
постановление за прекратяване на наказателното производство от 03.07.2020
г. и делото е върнато на прокурора. В резултат от това са извършени
допълнителни действия по разследването: разпитани са свидетели, събрани са
писмени доказателства, назначени са допълнителни експертизи.
След окончателното приключване на разследването следовател от
ОСлО при СОП е изпратил досъдебно производство № 168/2020 г. по описа
на ОСлО при СОП, на наблюдаващия прокурор от СОП, с мнение за
прекратяване на наказателното производство по делото на основание чл. 243,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.
С обжалваното постановление прокурор от ОП – София е прекратил
наказателното производство по пр.пр. № 1885/2017 г. по описа на СОП (ДП
№ 168/2020 г. по описа на ОСлО при СОП; ДП №118/17 г. по описа на РУ
МВР гр. Б. преди възлагането на разследването на следовател), водено срещу
4
Д.Б.Н. от гр. В. за престъпление по чл. 343, ал.1, б."в" вр. чл. 342, ал.1, пр. 3
НК на основанието по чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК – поради
липса на престъпление.
За да постанови своя извод за наличие на основанието по чл. 243, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК прокурорът е приел за установено от
фактическа страна следното:
През 2017 г. пострадалият П. Х. И. живеел в с. С., общ. Б.. Същият бил
правоспособен водач на МПС, като притежавал СУМПС № *********,
издадено на 04.05.2010 г. от ОДМВР - В., валидно до 04.05.2020 г. за
категория „С“, „А“, „В“, „АМ“ и „ТКТ“. За ежедневното си придвижване И.
използвал електрически мотопед м. „FREE RIDE eFlux“ 1000W, 48 V, c
височина 105 см, широчина 65 см, автоматична трансмисия, без
регистрационен номер. Превозното средство технологично било
конструирано да развива максимална скорост до 35 км/ч. Същото не било
оборудвано с огледала за обратно виждане.
Обвиняемият Д.Б.Н. бил правоспособен водач на МПС като притежавал
СУМПС № *********, издадено на 21. 03. 2016 г. от ОДМВР - В., за
категория „В" и „АМ".
На 28.04.2017 г., около обяд П. И. решил да посети дома на свой
приятел в с. С., като се придвижил с описания по-горе мотопед. Пътят му
минавал през път I-1, покрай ресторант „Олимп“, считано по посоката на
движението от гр. В. към гр. Б., където следвало да направи ляв завой за
навлизане по ул. „Ст. К.“.
По същото време и в същата посока по ПП I-1 се движил и лек
автомобил м. „С. Гранд Витара“ с ДК № ВР 0351 BP, управляван от обв.
Д.Б.Н.. С него пътували и свидетелите Н.Ц.К., който седял на предната
седалка до шофьора, А.Ц.Е.Б.И.К. и К.и Г.Ц. Т. които седели на задната
седалка.
Времето било ясно и слънчево. Пътната настилка била асфалтова, суха,
без увреждания и наноси от земна маса и интернати материали. В района на
километър 188+200 на ПП I-1, който попада в границите на населено място -
с. С., община Б., се намира кръстовище на ПП I-1 с ул. „С..“ отляво (считано
по посоката на движение на двете описани превозни средства) и отдясно - с
изход на паркинг пред ресторант „Олимп“. Пътното платно било
5
хоризонтално и равно, предназначено за двупосочно движение, с по една
пътна лента във всяка посока, всяка с широчина 3.80 м, разделени с
непрекъсната разделителна линия M1. Разделителната линия била прекъсната
единствено в зоната на кръстовището с ул. „С..“ и паркинга на ресторант
„Олимп“. Вляво и вдясно от лентите за движение се намирали осигурителни
асфалтирани ивици, всяка с широчина 1.40 м, отделени от платното за
движение с непрекъсната разделителна линия M1. Дясната асфалтирана ивица
достигала до бордюр на затревена разделителна полоса с височина 15 см и
широчина 15 см. Затревената разделителна ивица била с широчина 2.50 м.
Вдясно от нея се намирал бетониран паркинг пред ресторант „Олимп“.
Разрешената скорост за движение в описания пътен участък била 50
км/ч.
Около 11.40 ч. пострадалият П. И. управлявал описания по-горе
мотопед по ПП I-1, придвижвайки се в участъка от пътя непосредствено
преди кръстовището, образувано с ул. „С..“ и паркинга на ресторант „Олимп“.
Пострадалият се движил в крайната дясна част на лентата за движение или в
дясната осигурителна асфалтирана ивица с широчина 1.40 м със скорост от
около 30 км/ч. Тук следва да се отбележи, че от постановлението по-нататък
става ясно, че прокурорът е приел, че липсват доказателства, достатъчни да
обосноват с необходимата категоричност обстоятелството къде точно върху
пътното платно се е движил пострадалият мотопедист - дали в дясната част
на лентата за движение (в посока от гр. В. към гр. Б.) или в дясната
осигурителна асфалтирана ивица, извън дясната лента, като е приел, че и
двете хипотези са възможни в случая, поради което и описания по-нататък
механизъм на произшествието е разгледан в двете хипотези, приети за
възможни от прокурора.
По същото време зад мотопеда, управляван от пострадалия П. И., по
средата на пътната лента се движил лек автомобил м. „Г.С.В.“ със скорост от
около 48 км/ч., управляван от обвиняемия. Посочено е, че опасната зона за
спиране на лекия автомобил при тази скорост е била 34.27 м; че обв.
Найденов е могъл да възприеме движещият се пред него мотопедист от
разстояние над 100 м.
Когато лекият автомобил, управляван от обвиняемия, се е намирал на
разстояние около 9 – 18 м зад мотопеда, водачът му П. И. предприел маневра
6
„завой наляво“. Прокурорът е приел, че пострадалият е предприел маневрата
като рязко е отклонил управляваното от него превозно средство наляво и е
навлязъл в коридора на движение на лекия автомобил, без да е подал сигнал
за изменение на посоката си на движение.
По-нататък прокурорът е приел, че обвиняемият е възприел маневрата
извършена от мотопеда и реагирал, като също отклонил автомобила си
наляво. Въпреки това след около 1.99 секунди от началото на реакцията на
обвиняемия, през което време е изминал 26.47 м, настъпил удар между
предната дясна страна на лекия автомобил и лявата ръкохватка и „преден ляв
калник в задната му горна част на мотопеда“.
Прокурорът е приел, че ударът е настъпил в дясната лента за движение
(считано по посока към гр. Б.) - по широчината на пътното платно на 2.2 м -
2.6 м вляво от дясната граница на платното за движение (считано по посока
към гр. Б.). В момента на инициалния им контакт надлъжните оси на двете
превозни средства са сключвали ъгъл 5-7 градуса. След удара кормилото на
мотопеда рязко се отклонило надясно, предното колело застанало косо, при
което водачът му паднал напред и надолу към терена. След първоначалния
контакт мотопеда и тялото на водача контактували с лявата страна на
автомобила, при което настъпили и деформации в тази част: счупване на
предно панорамно стъкло от дясно долу, вдлъбнато навътре, счупено дясно,
външно огледало за обратно виждане, деформирана навътре дясна врата в
областта на ръкохватката, деформирана задна, дясна врата навътре с една
надлъжна драскотина по дължина под ръкохватката, охлузена вежда на задно,
дясно колело. В резултат на удара мотопеда получил следните повреди:
счупен фар, ожулване по лявата му страна /амортисьор, степенка и дръжка на
кормило/.
След удара лекият автомобил продължил движението си, като изминал
около 126 – 128 м, без да оставя спирачни следи, след което се установил в
покой в дясната част на пътя, върху дясната ограничителна линия.
След удара мотопедът паднал на място в дясната пътна лента, а водачът
П. И. - на пътното платно, в близост до отразено в огледния протокол червено
петно.
След спиране на автомобила обвиняемия и придружаващите го
свидетели напуснали превозното средство и се насочили към пострадалия.
7
Свид. Н.К. се опитал да му окаже първа помощ. Установил, че лицето не си е
глътнало езика и има слаб пулс. Обв. Найденов подал сигнал на тел. 112. На
последния се отзовали полицейските служители М.Н. и В. И., които
изпробвали обвиняемия за употреба на алкохол с техническо средство.
Пробата била отрицателна. Пристигнал екип на ФСМП - Б., който качил
пострадалия в линейката и потеглил за лечебно заведение. По пътя
пострадалият П. И. починал.
Въз основа изготвената по делото съдебно медицинска експертиза се
установява, че в резултат на удара И. получил открита черепномозъчна
травма, изразяваща се в счупване на костите на черепния покрив и черепната
основа, контузия на мозъка, разкъсно-контузна рана на меките черепни
обвивки челнотеменно, масивна аспирация на кръв, двустранно, контузия на
белия дроб, двустранно, върхово. Според заключението на същата смъртта на
П. И. се дължи на тежката черепномозъчна травма довела до дихателна и
сърдечносъдова недостатъчност. Установените при аутопсията увреждания на
пострадалия са причинени от силен удар с или върху твърди, тъпи предмети и
може да бъдат получени при пътнотранспортно произшествие. В близките
часове преди смъртта П. И. не е употребил алкохол.
Прокурорът е приел, че процесното ПТП е било непредотвратимо за
водача на автомобила, при което и при липса на извършени от него
нарушения на правилата за движение по пътищата е обосновал приложението
на чл. 15 НК и тъй като деянието не съставлява престъпление, е прекратил
производството на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.
Възприетата от прокурора фактическа обстановка се установява от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства и се споделя от
съда. Фактическите констатации и изводи на прокурора са убедително
обосновани от събраните доказателства, които са били подложени на
коректен и детайлен анализ от страна прокурора.
По делото са изготвени множество експертизи – СМЕ (л. 34-35, т. 2 от
ДП); САТЕ (л. 42-46, т. 2 от ДП), тройна САТЕ (л. 51-54, т. 2 от ДП), повторна
КМАТЕ (л. 62-86, т. 2 от ДП), повторна КАТСМЕ (л. 98-110, т. 2 от ДП),
седморна КМАТЕ (л. 2-26, т. 3 от ДП), осморна КСМАТЕ (л. 46-97, т. 3 от
ДП), допълнителна КСМАТЕ (л.135-186, т. 5 от ДП), разпитани са редица
свидетели – очевидци и други лица, предоставящи сведения за релевантни по
8
случая факти.
Както и прокурорът обосновано е отчел, показанията на свидетелите,
пътували в лекия автомобил – Н.К., А.Е., Б.К. и Г.Т., могат да се ценят като
достоверни, но не и в частта относно обстоятелството, че мотопедът е
навлязъл в платното за движение на ПП I-1 от изхода на паркинга на
ресторант „Олимп“, тъй като тази хипотеза е обосновано опровергана по
експертен път. По повод това твърдение за пълнота съдът намира за
необходимо да отбележи следното: в отговор на възражението на
жалбоподателите (т. 5 от жалбата), че прокурорът е дал вяра на показанията
на св. В. И. (протокол за разпит на свидетел – л. 26, т. 2 от ДП), както е
посочил в постановлението (л. 7 – гръб), настоящият съдебен състав
установява, че свидетелят – мл. автоконтрольор, пристигнал непосредствено
след инцидента на местопроизшествието, в показанията си твърди: „Д.Б.Н. ни
обясни, че се е движел в посока гр. София по ПП I-1, като внезапно на
платното за движение от паркинга на ресторант „Олимп“ мотопедът е излязъл
и се е ударил странично в дясно на неговия автомобил“. Анализът на тези
показания налага извод, че свидетелят добросъвестно описва възприетите от
него обстоятелства, а друг е въпросът доколко неговите показания допринасят
за изясняване на значимите за правилното решаване на делото обстоятелства,
които в случая касаят именно механизма на настъпване на произшествието.
Неговите показания в частта им относно механизма на възникване и развитие
на произшествието имат производен характер и поради това не могат да се
ползват като доказателствен източник в тези части и очевидно прокурорът не
се позовава на тях при обосноваването на своите изводи относно механизма
на произшествието, поради което и отправения упрек в жалбата е
неоснователен.
Правилно са били оценени и показанията на свид. М.Г., които в частта
относно сочените от нея обстоятелства за движение на мотопедиста по
средата на пътната лента, при което рязко завил наляво, са опровергани по
технически път от извършените експертизи, което ще бъде анализирано по-
подробно по-нататък.
По въпроса за механизма на произшествието в хода на досъдебното
производство са извършени седем автотехнически експертизи, от които пет
комплексни съдебномедицински и автотехнически експертизи. Съпоставени,
9
експертните заключения по въпроса за механизма на произшествието
разкриват съществени противоречия помежду си, което е наложило
извършването на повторни и допълнителни експертизи и разширяване състава
на вещите лица.
Правилно прокурорът не е дал вяра на АТЕ, приложена на л. 42-46, т. 2
от ДП, в частта, че мотопедът е навлязъл в лентата за движение на
автомобила внезапно, излизайки от изхода на паркинга пред ресторант
„Олимп“, без да спира, тъй като тази версия се изгражда на основата на данни
от дискредитирани свидетелски показания, които данни експертът
безкритично е ползвал, но по-важното е, че се опровергава като обективно
невъзможна от последващите експертизи.
Изводът на тройната САТЕ (л. 51-54, т. 2 от ДП) относно скоростта на
движение на лекия автомобил - 54 км/ч., също не може да се възприеме, тъй
като е необоснован от обективни данни по делото, а почива на единствено на
предположението, че обвиняемият е осъществявал спиране от момента на
удара до окончателното преустановяване на движението му, като прокурорът
правилно и обосновано не е възприел тази експертиза в посочените части.
Прокурорът правилно е кредитирал осморна КСМАТЕ (л. 46-97, т. 3 от
ДП) и допълнителна осморна КСМАТЕ (л.135-186, т. 5 от ДП). Двете
експертизи са изградили своите изводи на базата на събраните по делото
доказателства, които експертите са анализирали през призмата на
притежаваните от тях научни познания. Не са налице никакви основания,
които да внасят и най-малко съмнение в професионалната компетентност на
експертите и в тяхната добросъвестност при изпълнение на възложените им
задачи.
Настоящият съдебен състав намира, че макар да страда от някои
фактически неточности, оспорваното постановление може да се оцени като
обосновано и правилно като краен резултат. Допуснатите фактически
неточности не се отнасят до съществени от гледна точка на предмета на
доказване факти и не се отразяват на правилността на крайния извод на
прокурора. Изложената от прокурора фактология е достатъчно ясно,
конкретно и разбираемо формулирана по съществените за правилното
решаване на делото въпроси, поради което и допусната на места фактическа
непрецизност в изложението не прави волята на прокурора неясна или
10
неразбираема. Въпреки това следва да се отбележат следните моменти с оглед
пълно изясняване на фактическата обстановка и правилно прилагане на
материалния закон:
Прокурорът е пропуснал да отбележи посоката на движение на
пострадалия водач на мотопеда непосредствено преди произшествието, но от
посоченото в постановлението: „следвало да извърши завой наляво към ул.
„С..“ и от изложената фактология по-нататък в постановлението става
напълно ясно, че прокурорът е приел, че пострадалият П. И. се е движил по
ПП I-1 в същата посока, в която се е движил и автомобилът, управляван от
обв. Найденов – от В. към Б..
Налице са неточности относно предложеното от прокурора описание на
точките на съприкосновение на двете превозни средства при удара: „настъпил
удар между предната дясна страна на лекия автомобил и лявата ръкохватка и
преден ляв калник в задната му горна част на мотопеда“. Очевидно е, че е
налице техническа грешка, допусната от прокурора при описанието на
засегнатите от удара части на мотопеда. Няма спор по този въпрос, тъй като
от писмените доказателства по делото (протокол за оглед на
местопроизшествие - л. 2-25, т. 1 от ДП, КСМАТЕ – л. 46-97, т. 3 от ДП) става
ясно в какво се изразяват пораженията по превозните средства, т.е. въпреки
констатираната неточност в постановлението не би бил налице друг извод по
този въпрос, нито би бил поставен в действителност въпросът дали мотопедът
има калник, поради наличните ясни доказателства, че става дума за елемент
от лекия автомобил – съгласно снимковия материал от експертизата,
демонстриращ взаимното разположение на двете превозни средства в
момента на първия контакт между тях (л. 67-70, т. 3 от ДП).
Макар и да страдат от противоречия, събраните доказателства след
внимателен анализ поотделно и в тяхната съвкупност спомагат да се изгради
обща представа за вероятното протичане на процесното ПТП, основана на
обективните данни, които могат да бъдат събрани. Отбелязвайки съществени
фактически непълноти и разгледаните във връзка с тях от вещите лица
възможни хипотези относно особено значими обстоятелства – скоростта на
движение на автомобила и на мотопеда в момента на удара и точните
траектории на движение на участниците в произшествието, съдът не може да
достигне до различни правни изводи от тези, възприети от прокурора.
11
Като елемент от състава на престъплението по чл. 343, ал.1, б."в" вр. чл.
342, ал.1, пр. 3 НК нарушаването на правилата за движение следва да е
безспорно доказано от данните по делото. Това налага изследване на
поведението на обвиняемия и пострадалия:
Меродавен в настоящия случай е въпросът за обхвата на задължението,
което имат двамата водачи, изразяващо се в съобразяване на поведението си
един с друг като участници в движението. Както предвижда чл. 25, ал. 1 от
ЗДвП, всеки водач на пътно превозно средство, който възнамерява да
предприеме каквато и да е маневра, е длъжен да се убеди, че „няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него
или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение“. Безспорно е, че тази
норма важи за всички – независимо, че автомобилът се е движел след
мотопеда и водачът му е имал постоянен визуален досег с него, а мотопедът
(съгласно протокол за оглед, л.16, т. 1 от ДП) не е разполагал с предвидено
огледало за обратно виждане и това е налагало пострадалият да отвръща
погледа си, за да си дава сметка за интензивността на движението и близостта
спрямо останалите. Това не означава, че обвиняемият ще носи отговорност за
инцидент след каквото и да е предприето действие на движещия се преди
него само поради факта, че се движи след друг участник в движението.
Действително правилото на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП въвежда общо задължение за
водача на ППС да съобразява движението си спрямо движещото се пред него
друго превозно средство така, че да може да избегне удар, когато то намали
скоростта или спре рязко. Не такъв е процесният случай, тъй като
мотопедистът не е продължил движението си възможно най-вдясно, както
законът предвижда, за да може водачът на лекия автомобил безопасно да го
изпревари.
Водачът на лекия автомобил би бил в хипотеза на нарушение на чл. 23,
ал. 1 ЗДвП, ако мотопедистът се е движил в неговата траектория, което би
било основание да се приеме и че обвиняемият не е съобразил правилото на
чл. 42, ал. 2, т. 1 ЗДвП. Макар тази хипотеза да е разгледана от вещите лица
като евентуална, то същата е опровергана (допълнителна осморна КСМАТЕ,
л. 164, т. 5 от ДП), тъй като съгласно експертното заключение ударът не би
настъпил по този начин, ако така се бе развила ситуацията. Много по-
вероятно е според вещите лица мотопедът да се е движил в дясната част на
12
тази лента или в зоната между затревения остров и разделителната линия –
хипотези, които са разгледани от експертите и са посочени като най-вероятни
(допълнителна осморна КСМАТЕ, л. 179, т. 5 от ДП).
От наличния доказателствен материал не може да се изведе категоричен
отговор по въпроса за разположението на мотопеда, тъй като свидетелите
очевидци дават откъслечни и противоречиви данни. Така например св. М.Г.
твърди, че мотопедът се е движел по средата на пътната лента, което се
отрича от становището на вещите лица, както и от данните от показанията на
други свидетели – лицата, намирали се в автомобила на обвиняемия. При
липсата на каквито и да са трасологични следи, оставени от превозните
средства (протокол за оглед на местопроизшествие – л. 6, т. 1 от ДП), не може
да се даде категоричен, съобразен с обективни данни, отговор, но се допуска
най-вероятната хипотеза, посочена от вещите лица в осморната експертиза –
че мотопедът се е движил в дясната част на пътната лента или между
ограничителната линия и затревения остров и поначало не се е намирал в
обсега на траекторията на автомобила.
В тази връзка доводът, че не е проверена по технически път хипотезата
на какво разстояние по дължината на пътя преди мястото на удара
пострадалият е следвало да започне маневрата „завой наляво“, така че при
движение под ъгъл от 6 градуса да се окаже на пътя на автомобила, е
неоснователен. Като твърди, че приетото за установено, че ударът е настъпил
при започната от мотопедиста маневра „завой наляво“, е опровергано, защото
ударът е настъпил вследствие неосигурена достатъчно дистанция при
изпреварване от страна на обвиняемия, жалбоподателят не държи сметка за
установеното място на удара и движението в този момент на лекия автомобил
– експертите обясняват малкия ъгъл не само с траекторията на движение на
мотопеда, а и с предприетата от самия обвиняем маневра за заобикаляне,
отклоняване и навлизане в насрещната лента, което позволява подобно
взаимно разположение на двете превозни средства при инициалния контакт
между тях, а именно тогава надлъжните им оси да са сключвали посочения
ъгъл от 5-7 градуса.
Настоящият състав отчита като обстоятелство от изключително
значение за правилното разрешаване на спорните въпроси по делото въпросът
за скоростта на движение на лекия автомобил. Макар и хипотетично
13
възможно автомобилът, управляван от обвиняемия, да се е движил със
скорост, различна от измерената на 23 м от ориентира – 48 км/ч., този факт не
може да бъде подложен на допълнителна проверка чрез други
доказателствени способи, поради което прокурорът правилно е кредитирал
осморното експертно заключение. В едната от назначените по делото
експертизи (тройна САТЕ – л. 51-54, т. 2 от ДП) е предложена скорост на
лекия автомобил 54 км/ч., базирана на предположение относно поведението
на водача, което не се подкрепя от други доказателства по делото.
Впоследствие същото е оборено от последващи експертизи – седморна
КМАТЕ (л. 19, т. 3 от ДП) приема, че спирането на автомобила е започнало
непосредствено в обхвата на камерата (на 23 м след ориентира), тъй като
липсват данни, обуславящи друг извод. Впоследствие изготвената осморна
КСМАТЕ (л. 46-97, т. 3 от ДП), анализирайки изключително подробно
събраните по делото гласни и писмени доказателства, отчита, че „не може да
се определи дали водача на л.а. е спирал, преди да бъде измерена скоростта
му на 23 м след ориентира“, поради което логично определя скоростта на
автомобила на 48 км/ч., тъй като данни за приемане на друга стойност не са
налични по делото. В подкрепа на твърдението, че позволената скорост от 50
км/ч. не е превишавана от обвиняемия, съдът обръща внимание, че КАТСМЕ
(л. 98-110, т. 2 от ДП) в отговора на въпрос 3 (л. 105) даже е приела скорост
44,39 км/ч., отчитайки, че при надвишаване на тази стойност, би се получило
занасяне на автомобила при рязко завиване наляво, и съответно биха били
налични и трасологични данни, каквито липсват, съответно и занасяне не е
установено. Това дава основание на съда да приеме, че 48 км/ч. е
действителната максимална скорост на лекия автомобил в момента на удара –
предвид акцентираната липса на данни за спирачен път, занасяне и каквито и
да било следи по пътната настилка. В отговор на възражението на
жалбоподателите в този смисъл и на искането за ново заключение от вещи
лица дали установените деформации биха могли да се получат при
посочените скорости, съдът намира, че при събраните подробни
доказателствени материали в обема, в който фактическата обстановка може
обективно да бъде изяснена, скоростите на движение на двете пътни превозни
средства не могат да бъдат проверявани чрез последващи процесуално-
следствени действия.
Независимо от това, застъпвайки траекторията на лекия автомобил,
14
мотопедът се е оказал едно неочаквано и изненадващо пътно препятствие за
движението от позицията на обвиняемия, което е било непреодолимо при
посочената от вещите лица предполагаема скорост от 48 км/ч., съобразена с
установената максимално допустима скорост за този пътен участък – 50 км/ч.
По въпроса относно действащото ограничение на скоростта в пътния
участък настоящият състав потвърждава приетото от прокурора, че
разрешената скорост за движение е била 50 км/ч. От данните по делото е
видно, че на 900 м от ориентира, приет в протокола за оглед на
местопроизшествие (л. 5 – гръб, т. 1 от ДП), е поставен знак В26, въвеждащ
забрана за движение със скорост, превишаваща 40 км/ч. Това се потвърждава
и от предложения снимков материал към протокола за оглед на
местопроизшествие (л. 9, т. 1 от ДП). Установено е, съгласно същия протокол
за оглед, че „на разстояние от 300 м преди линията на ориентира, измерено по
дължина вдясно на пътя, гледано в посока към град Б., е разположен пътен
знак „път с предимство“. Визираното от разследващия орган кръстовище е
отбелязано и в осморна КСМАТЕ (л. 82-84, т. 3 от ДП), като намиращо се на
270 м преди ориентира, а също и в допълнителната КСМАТЕ (т. 5 от ДП). В
допълнение, същите експертизи сочат намиращо се на 670 м преди ориентира
кръстовище. Така установените данни обуславят извод, че в участъка на удара
е налице отпадане на въведената със знак В26 забрана. Отчитайки нормата на
чл. 50, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за движението по
пътищата, която гласи, че „Забраните, въведени с пътни знаци В20, В24, В25,
В26, В27, В28 и В30, важат до следващото кръстовище или до знак, който ги
отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2“, съдът не може
да не се съгласи с прокурора, че посочената максимално допустима скорост в
района на удара е 50 км/ч.
По повод доводите на защитата, развити в жалбата, е редно да се
отбележи, че управляване на лекия автомобил от страна на обвиняемия със
скорост от порядъка на 35 км/ч., каквато е максималната скорост, която
мотопедът е могъл да развие, или по-ниска не може да му се вмени като
задължение при сложилите се пътни условия – ясно и слънчево време, прав
участък от пътя с хоризонтално и равно пътно платно без увреждания, суха
асфалтова настилка, без наноси от земна маса и интернати материали и при
липса на възникнала предвидима за него опасност за движението, която да
изисква намаляване на скоростта.
15
Друг релевантен въпрос във връзка с липсата на установено нарушение
на правилата за движение от обвиняемия касае подаването на сигнал от
страна на пострадалия, за да демонстрира намерението си да извърши ляв
завой. Съдът изразява съгласие с прокурора, че данни в посока, че сигнал е
бил подаден, не се съдържат в материалите по делото. Към момента не е и
възможно събирането на допълнителни доказателства поради изчерпване на
процесуалните възможности за това.
В тази връзка съдът по повод възражението на жалбоподателите, че
назованото като „рязко“ отклонение не кореспондира с доказателствата по
делото, намира, че формулираният от прокурора израз би следвало да се
възприема като оценка за непредвидимо от обективна страна изменение на
траекторията на движение на мотопеда от гледна точка на това, че не е
предшествано от сигнал от страна на пострадалия за изменение на посоката
му на движение и че за останалите участници, в случая конкретно за водача
на лекия автомобил, това отклонение се е оказало изненадващо. Съгласно
установеното от вещите лица по допълнителната осморна КСМАТЕ (л. 185, т.
5 от ДП), обвиняемият е разполагал с твърде малко време за реакция и ударът
за него не е бил предотвратим нито чрез аварийно спиране, нито чрез
намаляване на скоростта и изоставане зад мотопеда. Обвиняемият Димитър
Найденов не е бил длъжен да предвиди отклонение на пострадалия,
независимо как се извършва то – рязко или плавно – при липса на сигнал от
пострадалия за предприемане на маневра, каквото задължение има всеки
водач на пътно превозно средство съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДвП. За водача на
лекия автомобил няма нормативно задължение да изгражда предположения за
намеренията на останалите участници в движението във всяка ситуация, че да
поддържа скоростта си на движение в съответствие със скоростта на по-
уязвимите участници в движението и например да изчаква момент, в който
последните сами се отклонят от общата посока на движение, че да избегне
вероятност от засичане на траекториите на превозните средства. В този
смисъл и неговото поведение – реакция в непосредствен момент преди удара,
при положение, че мотопедът се намира в опасната му зона за спиране, не е
неправомерно.
Независимо от предприетото продължаване на движението на лекия
автомобил в разстояние от 126-128 м след мястото на удара, за да се даде
отговор дали приетата от прокурора липса на престъпление от субективна
16
страна съответства на изискването за законосъобразност, следва да се отчете
поведението на обвиняемия, непосредствено преди удара.
От изключително значение е въпросът за опасната зона за спиране –
вещите лица по осморната КСМАТЕ (л. 96, т. 3 от ДП) са категорични, че
обективно невъзможно е било при скорост от 48 км/ч. автомобилът да бъде
спрян или скоростта му да се намали в такава степен до момент, в който
мотопедът ще се окаже извън опасност от съприкосновение с автомобила.
Това подкрепя твърдението, че за обвиняемия Найденов ударът е бил
непредвидим и на практика неизбежен, което се споделя от настоящия
съдебен състав и обосновава и така приетото от прокурора приложение на чл.
15 НК в процесния случай. За да бъде оборена тази хипотеза, следва да се
докаже, че обвиняемият е нарушил правилата за движение, установяващи
допустимата максимална скорост, но в кориците на настоящото дело данни за
такова нарушение липсват, както беше очертано по-горе, въпреки
проведените разпити на всички свидетели очевидци и многобройните
експертизи и предвид оскъдното количество преки данни, които биха могли
да се подложат на обективна проверка. Следователно, за да се приеме, че
лекият автомобил на обвиняемия се е движил с по-висока от измерената на 23
м от удара скорост, би означавало органите на наказателното производство да
основат изводите си на база на предположения, което е недопустимо. Би
представлявало произвол от страна на ръководно-решаващите органи да
твърдят както че скоростта на автомобила е била по-ниска от измерената на
23 м от удара, така и обратното. Иначе казано, съдът се солидаризира с
прокурора, че е доказано обстоятелството, че ударът е бил непредвидим и
непредотвратим от страна на обвиняемия.
Съобразявайки това, настоящият съдебен състав намира, че не може с
категоричност да застъпи тезата, че обв. Найденов е нарушил правилата за
движение, установени в чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Законът
вменява задължение на водачите да изберат такава скорост на движение, че
„да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“, но не и
да предполагат неправомерно и непредвидимо поведение от страна на
останалите водачи на превозни средства, били те и от категорията уязвими
участници в движението съгласно дефиницията на §6, т. 75 ЗДвП. Тъй като
няма налични обективни данни, че пострадалият е заявил по какъвто и да е
17
начин, че ще промени траекторията си на движение, не може да се застъпи
тезата, че обвиняемият е нарушил задълженията си като водач на лек
автомобил. Противното би означавало, че при всяко едно съприкосновение
между лек автомобил и водач на двуколесно превозно средство или друг
уязвим участник, вината за произшествието ще следва да се носи от водача на
лекия автомобил само защото същият не е предполагал, че уязвимият
участник ще предприеме някаква маневра, без да сигнализира за това.
При липса на други данни освен изразените в гласните доказателства –
обясненията на обвиняемия, показанията на пътувалите в неговия автомобил
и на свид. М.Г., относно движението на автомобила и мотоциклета и
отклонението от траекториите им, всеки категоричен извод от страна на
вещите лица и органите на наказателното производство по тези обстоятелства
ще се окаже недопустим, тъй като би бил основан на предположения. Това
прави и невъзможно да се обоснове, че са изпълнени елементите от
субективната страна на соченото престъпление.
Така както присъдата не може да почива на предположения (чл. 303, ал.
1 НПК), неприемливо е и обвинението поначало да не се основава на
категорични данни за виновността на едно лице – чл. 246, ал. 1 НПК. Това
важи и за настоящия съд в това производство, който дължи спазване на
гаранциите на НПК в преценката си дали прокурорският акт отговаря на
материалния закон и съответства на наличните по делото данни, разкриващи
обективната истина. В случая, при липса на доказателства, касаещи точната
скорост на лекия автомобил в момента и непосредствено преди удара, не
може да се разчита на условности и предположения от страна на вещите лица,
прокурора или съда, че да се приеме една или друга стойност, обуславяща
нарушение на правилата за движение, а оттам и виновността на лицето.
Изложените съображения изключват необходимостта от изготвяне на
допълнително или последващо експертно заключение и поставяне на
допълнителни въпроси на вещи лица, които да отговарят на предложените от
жалбоподателите задачи, тъй като други вещи лица биха се позовали на
същия доказателствен материал по делото, който вече многократно е бил
обсъждан от експертите по множество експертизи – дори да бъдат
представени нови експертни становища, те биха се основавали на данните от
досъдебното производство до момента. Ограничената и на практика
18
отпаднала възможност за събиране на доказателства, които да разкрият нови
данни за процесния случай, носи извода, че към момента е извършено
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Настоящият съдебен състав застъпва виждането, че с предвидените в НПК
способи за доказване не биха могли да се достигнат различни изводи,
основани на по-ясни или по-подробни данни поради вече посочените
обективни пречки – липса на други свидетели очевидци, които да не са
разпитани, и липса на трасологични данни от автомобилите, оставени на
местопроизшествието.
Софийският окръжен съд, в рамките на настоящото производство,
установява, че за разлика от момента на предходното прекратяване на
наказателното производство, критикувано чрез постановените от СОС и САС
определения, към настоящия момент прокуратурата е положила всички
усилия в изпълнение на задачата да установи релевантните в производството
факти. Въпреки това не са установени всички елементи от състава на
престъплението по чл. 343, ал.1, б."в" вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 НК, които да
налагат продължаване на наказателното производство.
Така проведеното разследване отговаря на изискванията на НПК за
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото
съгласно чл. 13 и чл. 14 НПК. Разследването е изчерпило възможните
доказателствени средства и способи за събиране на правнозначими по случая
доказателства. Фактическата обстановка е изяснена всестранно, пълно и
обективно, предвид вече посочените условности, като значимите за
разкриването на обективната истина обстоятелства, касаещи най-напред
механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие, са
установени с достатъчно убедителни доказателствени източници и с
възможните и изчерпани способи за доказване /автотехнически експертизи и
разпити на свидетели/.
В обобщение не се установява водачът на лекия автомобил в
конкретната пътна ситуация да е допуснал нарушения на правилата за
движение и конкретно не е нарушил правилата за движение при избиране на
скоростта на движението си. Предвид всичко изложено съдът застъпва
становището, че при липса на виновно поведение на водача на автомобила –
обв. Найденов, което да е в причинна връзка с причиняването на
19
уврежданията и смъртта на водача на мотопеда – постр. И., и предвид
невъзможността за разкриване на допълнителни факти, относими към
предмета на доказване, изводите на прокурора досежно вината на обвиняемия
и съставомерността на деянието са правилни. Установи се, че в опасната зона
за спиране на автомобила е бил увреден мотопедистът, който е създал
опасността за движението със своето неправомерно поведение, поради което
от страна на обв. Найденов е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15
НК.
Както осъдителната присъда не може да почива на предположения,
така и прокурорът, който дължи безпристрастност и обективност, не би
следвало да повдига обвинение при липса на ясно обоснован извод за
виновността на едно лице, нито да продължава досъдебното производство без
основание. Следователно прокурорът правилно и обосновано е прекратил
наказателното производство поради липса на престъпление от субективна
страна, като е съобразил доводите в акта си с материалния закон.
По тези съображения следва да бъде потвърден крайният извод на
прокурора, споделен и от първоинстанционният съд, че деянието не
съставлява престъпление, поради което правилно е установено и основанието
по чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК за прекратяване на
наказателното производство.
Предвид изложеното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 НПК Софийски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление за прекратяване на наказателното
производство от 01.02.2022 г. на Софийска окръжна прокуратура по пр.пр. №
1885/2017 г. по описа на СОП (ДП № 168/2020 г. по описа на ОСлО при СОП;
ДП №118/17 г. по описа на РУ МВР гр. Б. преди възлагането на разследването
на следовател), водено срещу обвиняемия Д.Б.Н. от гр. В. за престъпление по
чл. 343, ал.1, б."в", във вр. с чл. 342, ал.1, пр. 3 НК.
Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Софийски
апелативен съд в 7-дневен срок от съобщаването му съгласно чл. 243, ал. 7
20
НПК.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
21