Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.Русе, 10.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд-Русе, V-ти гр.с-в, в публично заседание на 17
февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№ 3092 по описа за
2020 г., за да се произнесе, съобрази:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.537 ГПК,
както и евентуален иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
Ищците Д.М.М. и С.П.М. твърдят, че са наследници на покойния си съпруг
и баща П.Х.М., б.ж. на гр.Русе, починал на 14.04.2020 г., а той от своя страна
бил наследник на родителите си - С.П. Т., починала през 2016 г. и Х.М.Т.,
починал през 2019 г. Приживе последните придобили собствеността върху Поземлен
имот с идентификатор 63427.150.171 по кадастралната карта и регистри, одобрени
със Заповед РД-18-91/15.12.2007 г. на Изп.директор на
АГКК, представляващ земеделска земя в местността „Караманлийка“,
с площ 462 кв.м., с предназначение - за земеделски труд и отдих, категория на
земята – пета, заедно с построените в имота две сгради – сграда за обитаване и
селскостопанска сграда с идентификатори съответно 63427.150.171.1 с площ 21
кв.м. и 63427.150.171.2 с площ 32 кв.м. Земята била предоставена на Х.М.Т. по
време на брака му със С.П. Т. с постановление на МС отпреди 1990 г., а по-късно
сем.Тодорови заплатили стойността й на Община Русе и съобразно Разрешение за
строеж от 17.06.1980 г. били изградени двете сгради. След тяхната смърт и тази
на сина им, собственици по наследство останали ищците, които заплатили до
момента всички данъци за имота и се снабдили със скица и данъчна оценка. През
м.юни 2020 г. те установили, че имотът е вписан и деклариран от ответниците, които се снабдили с констативен нотариален акт
за него. Като собственици на имота по наследство, претендират да бъде
постановено решение, с което ответниците бъдат
осъдени да им предадат владението върху него, като бъде отменен и констативният
нотариален акт, издаден в тяхна полза.
В условията на евентуалност, в
случай на отхвърляне на тези искове, претендират заплащане на сумата 8000 лв.,
на основание чл.59 ЗЗД, с която ответниците се
обогатили неоснователно за тяхна сметка, представляваща стойността на имота към
настоящия момент без подобренията. Претендират и присъждане на направените по
делото разноски.
В отговора
на исковата молба ответниците И.П.Н. и М.Т.Н.
оспорват основателността на претенциите. Твърдят, че са собственици на
недвижимия имот, като придобит по давност още през 2013 г., който имот владеят
непрекъснато явно и несмущавано повече от 20 години. От 2000 г. те придобили
владението върху имота, а през 2003 г. заплатили чрез наследодателите на ищците
и земята, като платили на Общината сумата 304 лв., поради което и документите
във връзка с това плащане останали при тях. Във връзка с придобиването на целия
имот по давност, се снабдили и с констативен нотариален акт за собственост от
02.06.2020 г.
В условията на евентуалност, в
случай, че бъдат уважени първоначално заявените от ищците искове – ревандикационен и иск за отмяна на констативен нотариален
акт, предявяват насрещен иск, на основание чл.74, ал.2 във вр.с
чл.72, ал.1 от ЗС, за заплащане на сумата 1500 лв., частично предявена от 31 650
лв., представляваща стойността на извършените подобрения и ремонтни дейности в
имота, с която се е увеличила неговата стойност, ведно със законната лихва от депозиране
на насрещната искова молба. Претендират разноските по делото, както и на
основание чл.90 ЗЗД едновременното изпълнение на задълженията за предаване на
имота и за заплащане на сумата, дължима за извършените подобрения.
Депозиран е и отговор на
насрещната искова от първоначалните ищци, които я изцяло оспорват като
неоснователна и недоказана.
След съобразяване на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Ищците са наследници по закон на П.Х.М., починал
на 14.04.2020 г., като Д.М. е негова преживяла съпруга, а С.М. – негова дъщеря.
Същият е наследник на родителите си С.П. Т., починала на 23.12.2016 г. и Х.М.Т.,
починал на 17.12.2019 г.
Съгласно
Удостоверение № 192-1/3 от 17.02.1979 г. на Председателя на ИК на Общинския
народен съвет-Русе, на Х.М.Т., по време на брака му със С.П. Т. /сключен на
31.01.1964 г., съгласно Акт за женитба № 5 на ОбНС-с.Брестовене,
окръг Разград/, е предоставено право на ползване върху нива с площ 0.5 дка, находяща се в землището на гр.Русе, местността „Караманлийка“.
На
17.06.1980 г. наследодателят на ищците се снабдява и с разрешение за строеж на
стопанска постройка за сезонно ползване с площ 20 кв.м., в местността „Караманлийка“, кв.49, парцел 192.
Към
исковата молба са представени и заповеди на Кмета на Община Русе от 26.03.2002
г. и 23.04.2002 г. съответно за придобиване право на собственост от ползвателя Х.М.Т.
върху зем.земя в местността „Караманлийка-2“, парцел
№ 968, по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и утвърждаване на оценка на предоставянето за
ползване.
На
01.06.2020 г. ответниците се снабдяват с нот.акт за собственост на недвижим имот по давност, № 121,
т.1, рег.№ 1185, д.№ 99/2020 г. по описа на нотариус Румяна Лечева, рег.№ 625,
с район на действие РС-Русе. В същия титул за собственост имотът е описан като
Поземлен имот с идентификатор 63427.150.171, гр.Русе, общ.Русе, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-91/15.12.2007 г. на Изп.директор на АГКК,
представляващ земеделска земя в местността „Караманлийка“,
с площ 462 кв.м., с предназначение на територията – земеделска, начин на трайно
ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, категория
на земята – пета, номер по предходен план – 968, при съседи: 63427.150.166,
63427.150.172, 63427.117.3, 63427.150.170, заедно с построените сгради в имота
– сграда 63427.150.171.1 със застроена площ 21 кв.м., брой етажи 1, с
предназначение: друг вид сграда за обитаване и сграда 63427.150.171.2, със
застроена площ 32 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: селскостопанска
сграда.
Към
отговора на исковата молба е депозирано Платежно нареждане от 05.08.2003 г. за
плащане на земя на стойност 304 лв., в което като наредител
е посочен Х.М.Т..
На 04.08.2003 г. Х.Т.
упълномощава съпругата си С. Т., с нот.заверка на
подписа, да го представлява пред нотариус, данъчна служба, като оформя
документи и извършва фактически и правни действия относно прехвърляне
собствеността на вилен имот в м.“Караманлийка“,
гр.Русе.
Ответниците представят и писмен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 01.02.2002 г., с който Х.М.Т. заявява, че
е продал вилен имот в Касева чешма на И.П.Н.. Видно
от заключението на приетата по делото почеркова
експертиза, подписът, положен за „продавач“ в саморъчно изготвения договор за
покупко-продажба не е изпълнен от покойния Х.М.Т..
В оригинал от ответниците
са представени данъчна фактура от 05.08.2003 г., приходни квитанции от 11 и
12.08.2003 г. и вносна бележка от 05.08.2003 г., издадени на името на
наследодателя Х.Т. като платец на адм.услуги, на
местни данъци и такси и на реж.вноска по Заповед 2550/25.04.2002 г.
Съгласно писмо на Община Русе,
МДТ, Х.М.Т. е декларирал процесния имот с
дан.декларация от 06.08.1998 г. в съсобственост със съпругата си С. Т..
Данъците за имота са платени до 2013 г. включително. Начислените задължения за
имота за периода 2014 – 2020 г. са платени от наследниците Д.М. и С.М. на 05.05.2020 г.
По делото са разпитани
свидетелите, посочени от ищците – Л. П.-техен близък приятел и В.А.-брат на Д.М..
Първият от тях изнася данни, че след смъртта на П. изскочили доста работи за
плащане в Община Русе, единият от които бил данък за имот в „Касева чешма“, който
ищците не знаели къде се намира и нямали документи за него. По спомени на Д.
намерили въпросния имот и се срещнали с ответниците. М.
им казала, че вече била платила вилата на родителите на П. Вторият свидетел
установява, че последните си години Х. и С. живели в с.Топчии, общ.Разград. Не
си спомня коя година се преместили там, но било преди десетина години.
Свидетелят не знае и докога двамата са стопанисвали имота в „Касева чешма“.
Водените двама свидетели на ответниците – С.Д. и Д.Н. излагат твърдения, че И. и М. се
нанесли в имота в местността „Караманлийка“, бившата
„Касева чешма“, през 2000 г. Оттогава постоянно били
в имота, живеели там и отглеждали животни. Други хора не са се появявали там. Х.и
С. продали имота през 2000 г., 2-3 дни след това с едно камионче
си изнесли нещата и повече не са идвали. Тогава вилата била на тухла, а
стопанска постройка нямало. Свидетелите описват подобренията, ремонтните
дейности и периодите, в които са извършвани от ответниците
в спорния имот.
По
делото е прието и заключението по назначената съдебно-техническа експертиза
относно стойността на извършените от ответниците
подобрения в спорния имот, неговата пазарна стойност и съществуващите в него
сгради към настоящия момент.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
За успешното провеждане на търсената
вещна защита чрез предявяване на ревандикационен иск е необходимо ищците да установят съществуването на правото си на собственост, както и че ответниците владеят тяхната вещ без да имат основание за това. Не е ли
налице която и да е от
тези предпоставки, искът не може да бъде
уважен.
Ангажираните по
делото писмени доказателства установяват по безспорен начин, че спорният имот -
първоначално земеделска земя за труд и отдих, съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, през
1979 г. е предоставен за ползване на наследодателя на ищците Х.Т., а на
следващата година в негова полза е издадено и разрешение за строеж на стопанска
постройка за сезонно ползване. През 2003 г. е закупена и земята. След смъртта
на наследодателите С. и Х.Т.и, техен наследник по закон е наследодателят на
ищците – П.Х.М., починал на 14.04.2020 г.
Ответниците се легитимират като собственици
на процесния имот, като придобит по давност. Макар да
са се снабдили с констативен нот.акт за него на
01.06.2020 г., т.е. след смъртта на наследодателя на ищците, И. и М. Н твърдят,
че са придобили собствеността върху имота с изтичане на десетгодишния давностен срок още през 2013 г.
Съставеният по реда на
обстоятелствена проверка нотариален акт удостоверява факта на придобиване на правото на
собственост и легитимира ползуващото се от него лице
като собственик на имота, освен
ако не бъде
установено, че към момента на
съставянето му правото на собственост
е принадлежало на трето лице и съответно
да са опровергани констатациите за придобиване правото на собственост
по давност. По своята правна същност
придобивната давност по смисъла на чл.79, ал.1 ЗС съставлява упражнявано от несобственик владение върху определена вещ, продължило в срок от 10 години, след изтичането на който
върху вещта се придобива правото
на собственост или друго вещно
право. Съгласно презумпцията на
чл.69 ЗС предполага
се, че този
който упражнява фактическа власт върху вещта, я държи за себе си,
докато не се установи, че
я държи за другиго. За да започне в негова полза да
тече придобивна давност е необходимо завладяването на тези права да
е демонстрирано чрез действия, които недвусмислено да отразяват намерението за своене и отричане
правата на трети лица.
В настоящото производство не е
спорно обстоятелството кой е владял процесния имот в
периода 2000 г. – 2020 г. /до снабдяването на ответниците
с титул за собственост/, както и в настоящия момент.
Събраните по делото две групи
свидетелски показания не си противоречат взаимно и безспорно установяват фактическата
власт на ответниците върху имота. Свидетелите на
ищците сочат, че едва през 2020 г., след смъртта на наследодателя им П.М., те
установили, че на името на неговите родители се води имот в Касева
чешма. Свидетелите, посочени от ответниците, които са
и съседи на имота, са категорични, че С. и Х.продали имота през 2000 г. и си
изнесли багажа. От тогава до сега негови стопани са И. и М. Н. Те не само
живеят там непрекъснато, явно и необезпокоявано, а в годините правят и
множество подобрения на значителна стойност. Твърденията им, че са заплатили първо
вилата на бившите собственици се потвърждава и от свид.Л
П., пред когото ответницата заявила това обстоятелство. Индиция
за заплащането и на земята от страна на ответниците
при закупуването й през 2003 г. на името на Х.Т., както и за намерението им да
изповядат покупко-продажбата по нотариален ред е фактът, че всички описани
по-горе документи, издадени през 2003 г. за процесния
имот, в оригинал се намират у ответниците.
При така установените данни по
делото съдът приема, че от 2003 г., както и към настоящия момент, ответниците владеят спорния имот изцяло за себе си явно и
необезпокоявано, демонстрирайки, че те са негови собственици. Същите са
заплащали дължимите за имота данък и такси битови отпадъци до 2013 г. През
годините направили и множество подобрения, с чиято стойност се е увеличила
значително и пазарната стойност на поземления имот.
От друга страна се установи, че
едва средата на 2020 г. ищците установили, че притежават наследствен имот в
местността „Касева чешма“.
По тези съображения съдът намира,
че ответниците са доказали правото си на собственост
върху гореописания недвижим имот, като придобит по давност още през 2013 г., както
и че го владеят именно на това правно основание. Ревандикационният
иск следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на главния иск
следва да се остави без уважение и претенцията за отмяна на констативния нот.акт на ответниците от
02.06.2020 г.
Следва да се разгледа и
евентуалният иск на ищците за заплащане от ответниците
на сумата 8000 лв., на основание чл.59 ЗЗД, с която неоснователно са се
обогатили за тяхна сметка и представляваща стойността на имота към настоящия
момент без подобренията.
Според константната практика на
ВКС, всяко владение без основание води
до обогатяване за владелеца /държателя/
за сметка на собственика, поради което се
дължи обезщетение по силата на
чл. 59, ал.
1 ЗЗД. В настоящия случай елементите от
фактическия състав на неоснователното обогатяване по цитирания текст не са
налице, тъй като, съобразно мотивите на съда, ответниците
владеят имота като собственици на оригинерно
основание – изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Следователно и акцесорната претенция следва да се
остави без уважение като неоснователна и недоказана.
Съдът не следва да разглежда и се
произнася по насрещния иск на И. и М. Николови, предявен като евентуален – в
случай, че бъдат уважени исковете на ищците по чл.108 ЗС и чл.537 ГПК.
На основание чл.78, ал.3 ГПК в
тежест на ищците са направените от ответниците
деловодни разноски в размер на 600 лв. – заплатено адв.възнаграждение
за защита и съдействие по трите иска на ищците. Останалите разноски, фигуриращи
в списъка на ответниците по чл.80 ГПК, са направени в
производството по насрещния иск, който не е разглеждан по същество, поради
което и съдът не следва да ги присъжда.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените от Д.М.М., ЕГН ********** и
С.П.М., ЕГН **********, срещу И.П.Н., ЕГН ********** и М.Т.Н., ЕГН **********,
искове за предаване владението на Поземлен имот с идентификатор 63427.150.171,
гр.Русе, общ.Русе, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18-91/15.12.2007 г. на Изп.директор на
АГКК, представляващ земеделска земя в местността „Караманлийка“,
с площ 462 кв.м., с предназначение на територията – земеделска, начин на трайно
ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, категория
на земята – пета, номер по предходен план – 968, при съседи: 63427.150.166,
63427.150.172, 63427.117.3, 63427.150.170, заедно с построените сгради в имота
– сграда 63427.150.171.1 със застроена площ 21 кв.м., брой етажи 1, с
предназначение: друг вид сграда за обитаване и сграда 63427.150.171.2, със
застроена площ 32 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: селскостопанска
сграда, на основание чл.108 от ЗС, за отмяна на констативен нот.акт
за собственост на недвижим имот по давност № 121, т.1, рег.№ 1185, д.№ 99/2020
г. по описа на нотариус Румяна Лечева, рег.№ 625, с район на действие РС-Русе,
на основание чл.537, ал.2 ГПК и предявения в условията на евентуалност иск за
заплащане на сумата 8000 лв., на основание чл.59 ЗЗД, представляваща стойността
на имота към настоящия момент без подобренията.
ОСЪЖДА
Д.М.М., ЕГН ********** и С.П.М., ЕГН **********, двете
със съдебен адрес ***, чрез адв.С.С.,
да заплатят на И.П.Н., ЕГН ********** и М.Т.Н., ЕГН **********, разноски по
делото в размер на 600 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Русе в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Районен съдия: