Р Е Ш
Е Н И Е
№ 14
Гр. Перник, 26.01.2023 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
Съдия: Ивайло И.
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от
съдия Ивайло И. административно дело № 452 по описа за 2022 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, във връзка с чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на М.М.И., с ЕГН: ********** и
адрес: ***, чрез адвокат И.М. *** срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22- 0328-000044 от 25.11.2022 година, издадена от Г.К.Б.
– полицейски инспектор към ОДМВР- Перник, РУ Радомир, с която на основание чл. 171,
т. 2а, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна
мярка „Прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6
месеца, а именно за 180 дни“.
Жалбоподателят счита, че заповедта е издадена в нарушение
на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, като излага доводи по същество в посока на това, че в ЗППАМ не е
посочен съответния акт за установяване на административно нарушение, въз основа
на който същата е издадена, а също така не е посочена и нарушената разпоредба
от Закон за движение по пътищата. Сочи довод за липса на конкретизация относно
срока на наложената принудителна административна мярка и счита същата за
нецелесъобразна. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени
наложената принудителна административна мярка.
В проведеното на 23.01.2023 година съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от адвокат И.М.,
която моли съда да постанови съдебен акт, с който да уважи жалбата. Подробни
доводи излага в представени по делото писмени бележки. Претендира присъждане на
направени по делото съдебни разноски, за което прилага списък по реда на чл. 80
от ГПК.
В проведеното на 23.01.2023 година съдебно заседание,
ответникът по жалбата – Г.К.Б., полицейски инспектор към ОДМВР Перник, редовно
призован, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт З.В., която
пледира в посока неоснователност на депозираната жалба. Моли съда да постанови
съдебен акт, с който да отхвърли жалбата, респективно да потвърди така
издадената заповед за налагане на принудителна административна мярка.
Административен съд – Перник, в настоящият съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал.
2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 25.11.2022 година, около 15:50 часа в община Радомир,
град Радомир, на ул. „***“ № 12 с посока на движение към ж.п. прелез М.М.И.
управлява собствения си лек автомобил „***“ с рег. № СВ *** МА след като е
употребил наркотични вещества /канабис/. Лицето е изпробвано с техническо
средство Drug Check 5000, който е отчел положителен резултат на канабис. В
следствие на това му е издаден талон за кръвна проба № 106751 от 25.11.2022
година в 15:47 часа. Веднага е съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ Серия GA № 586151 от
25.11.2022 година, с който е установено, че с това си деяние водачът е нарушил
виновно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. второ от ЗДвП, а именно
управлява пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни
аналози. АУАН е връчен на нарушителя, който го е подписал без възражение /лист
25/.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0328-000044 от 25.11.2022 година, издадена от Г.К.Б., полицейски
инспектор към ОДМВР Перник, РУ Радомир е наложена принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, а именно „Прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца, а именно 180 дни“
/лист 19/.
Видно от представените чрез административната преписка
писмени доказателства на жалбоподателят му е взета кръвна проба /лист 28/.
С Мотивирана резолюция № 22-0328-М000033 от 25.11.2022
година, началник група в ОДМВР Перник на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл. 33, ал. 2 от ЗАНН е прекратил административнонаказателното производство, тъй като е
установил, че деянието, за което е съставен АУАН реализира състава на
престъпление по чл. 343Б, ал. 3 от Наказателния кодекс НК/.
От посоченото в мотивираната резолюция е ведно, че за
същото деяние е образувано бързо производство № 208/2022 година от разследващ
полицай С. М..
По делото е представена Заповед № 313з-362 от 28.02.2022
година на Директора на ОД на МВР – Перник, с която на основание чл. 43, ал. 4,
във връзка с ал. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗМВР са определени лицата, които да издават
принудителни административни мерки по реда на Глава Шеста от ЗДвП, съобразно
тяхната компетентност, между които в т. 1.7 са и полицейските инспектори в РУ
при ОД на МВР Перник.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на
Административен съд- Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Заповедта за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0328-000044 от 25.11.2022 година, издадена от Г.К.Б. – полицейски инспектор
към РУ Радомир на ОДМВР Перник е връчена на жалбоподателя на 25.11.2022 година.
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК,
насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол акт, адресат на който е
жалбоподателя, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните мерки по
чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4 и т. 5
от буква „а“, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или
оправомощени от тях длъжностни лица. ОДМВР е служба за контрол по ЗДвП, като
съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП ръководителите на службите за контрол или
оправомощени от тях длъжностни лица могат да прилагат принудителни
административни мерки.
Със Заповед № 313з-362/28.02.2022 година директорът на
ОДМВР Перник е оправомощил длъжностни лица, заемащи конкретно посочена
длъжност, между които са и полицейските инспектори, да прилагат принудителни
административни мерки по Глава шест от ЗДвП. С оглед на това се приема, че
оспорената заповед е издадена от компетентен орган, предвид което липсват
основания за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспореният акт е издаден в установената от закона писмена
форма и изискванията за съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК. Също така в
заповедта за прилагане на принудителна административна мярка се съдържа
описание на конкретни факти и обстоятелства, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, които обезпечават правото на защита на жалбоподателя, респективно създават
възможност за осъществяване на съдебен контрол за наличие на материалноправните
предпоставки за издаване на процесния акт по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП.
Предвид изложеното съдът не установи да е налице основание за отмяна по чл. 146,
т. 2 от АПК.
Относно съответствието на административния акт с
административнопроизводствените правила съдът счита, че е налице основание за
отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК, а аргументите за това са следните:
С издаването на Мотивирана резолюция № 22-0328-М000033 от
25.11.2022 година на началник група при ОДМВР Перник следва да се приеме, че е
налице хипотезата на чл. 145, ал. 2 от АПК относно преценката за наличие на
основание по чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН, във връзка с чл. 33, ал. 2 от ЗАНН,
като това може да доведе до промяна на установените към момента на издаване на
административния акт факти, респективно относно установените факти при
проверката, при която е съставен АУАН. Въз основа на представените писмени
доказателства, се установява, че по отношение на деянието, извършено на
25.11.2022 година при описаната вече фактическа обстановка е издадена
мотивирана резолюция от 25.11.2022 година, тъй като същото съдържа признаците
на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и във връзка с което е било образувано
бързо производство № 208/2022 година от страна на разследващ полицай.
Съобразявайки се с правилото на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН правилно
административният орган е издал мотивирана резолюция, с която е прекратил
административнонаказателното производство. Това правило е въведено от страна на
законодателя с цел да не се стига до нарушаване на принципа „не два пъти за
едно и също нещо“. Съотношението между наказателната и административнонаказателната
отговорност е изяснена в разпоредбата на чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН. От
съдържанието й се установява, че в случаите когато с едно деяние се нарушават
едновременно наказателна и административнонаказателна норма с един и същи обект
на защита, по – тежката, т.е. наказателната отговорност поглъща
административнонаказателната. В този смисъл е и разбирането на Върховния
касационен съд, дадено в Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 година по т.д.
№ 3 от 2015 година на ОСНК.
От друга страна, прекратявайки
административнонаказателното производство, така съставения АУАН също губи
своето значение и реално това, което е отразено в него като констатирано
нарушение губи своята юридическа сила, а една от предпоставките за издаване на
заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е именно
съставения АУАН, който представлява официална констатация за извършеното
деяние, като описаните фактически обстоятелства за административно нарушение по
ЗДвП, представляват едновременно и фактически предпоставки за издаване на
заповедта за прилагане на превантивна принудителна административна мярка. В случая,
след като не се констатира да е налице административно нарушение, то налагането
на принудителна административна мярка ще се яви без наличие на правно основания
за това, което по своята същност представлява основание за отмяна на същата.
Следователно при издаване на процесната ЗППАМ са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, съставляващи отменително основание
по чл. 146, т. 3 от АПК.
Съдът намира, че с оглед установеното нарушение по чл. 146,
т. 3 от АПК, обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0328-000044 от 25.11.2022 година на полицейски инспектор при РУ
Радомир към ОДМВР Перник, следва да се отмени само на това основание, предвид
чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК досежно неговата незаконосъобразност.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
жалбоподателят е имал такъв се възстановяват от бюджета на органа, който е
издал отменения акт. Пред настоящата инстанция жалбоподателят е ангажирал
процесуален представител, който да го защитава представлява, с оглед приложения
по делото договор за правна защита и съдействие от 02.12.2022 година. От
съдържанието му се установява, че жалбоподателят и неговият процесуален
представител са се договорили за адвокатско възнаграждение в размер на 1000
/хиляда/ лева, което е посочено че е заплатено в брой. Представен е списък по
чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, обективиращ направените съдебни
разноски по водене на спора, в който освен заплатен адвокатски хонорар е
включена и сумата за заплатена държавна такса за образуване на делото, в размер
на 10 /десет/ лева. Същите възлизат в размер на 1 010 лева /хиляда и десет/
лева и следва да се възложат в тежест на Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи Перник.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, Административен съд- Перник, в настоящия съдебен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22- 0328-000044 от 25.11.2022
година, издадена от Г.К.Б. – полицейски инспектор към ОДМВР Перник, РУ Радомир,
с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП на М.М.И., с ЕГН: **********
и адрес: *** е наложена принудителна административна мярка „Прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца, а именно за 180
дни“, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Перник, с адрес: гр. Перник,
ул. Самоков № 1 да заплати на М.М.И., с ЕГН: ********** и адрес: *** сумата от
1 010 /хиляда и десет/ лева, представляващи направени по делото съдебни
разноски.
РЕШЕНИЕТО на
основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП не подлежи на обжалване.
Съдия: /п/