Решение по дело №618/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от Н.Г.Н., ЕГН **********,***, чрез процесуален представител адв. С.С. ***, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-0819-000108/19.01.2023 г., издадена от В.С.И. – полицейски инспектор към ОД на МВР Варна, сектор Пътна полиция Варна по чл. 171, т. 2а, б. а ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

С жалбата се настоява, че оспорената заповед е незаконосъобразна и неправилна, като постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че при съставяне на АУАН, въз основа на който е издаден оспореният акт, са допуснати процесуални нарушения по смисъла на чл. 42, т. 4 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Твърди се, че в оспорената ЗППАМ не са посочени обстоятелствата при които е извършено нарушението и доказателства който го потвърждават, съставляващи нарушение на чл. 52, т. 4 ЗАНН. Счита се, че допуснатите процесуални нарушения са довели до нарушаване правото на защита на оспорващия и са от категорията на основания за отмяна на обжалваната ЗППАМ. По изложените съображения се претендира отмяната й.

В хода по същество на делото процесуалния представител на оспорващата адв. С., поддържа жалбата и изложената в същата съображения. Счита че доверителката му не носи отговорност, за това че лицето В.И. е бил лишен от право да управлява МПС, след като не й е било известно това обстоятелство, съответно не следва да й бъде ангажирана отговорност за извършеното нарушение. Пледира отмяната на оспорената ЗППАМ. Претендират се разноски за адвокатски хонорар.

Ответникът – В.С.И. – полицейски инспектор към ОД на МВР Варна, сектор Пътна полиция Варна, чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт Г.Г. в хода по същество на делото счита, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, като се излагат подробни съображения. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

По искане на оспорващата в хода на съдебното производство са изслушани свидетелските показания на Д.И.С.. При разпита му свидетелят твърди, че на 13.01.2023 г. в с. Синдел, са посетили адрес във връзка с изпълнение на служебните си задължения – вземане на размери на обект, като МПС собственост на Н. е било шофирано до обекта и паркирано лично от него. Твърди също така, че при преминаване на полицейски патрул, органите на реда са помолили И. да го премести паркираното МПС, тъй като е пречило на движението. Свидетелят пояснява, че към момента на случилото се, той и Н. не са били там, а след като са се върнали са установили, че на И. му е наложена глоба, а МПС е със свалени номера. Твърди, че не познава И. и го вижда за първи път, но не знае дали Н. е наясно с обстоятелството, че И. не притежава свидетелство за управление на МПС. Съдът не кредитира показания на св. С., тъй като същите са противоречиви, неясни и не се основават на непосредствени и лични впечатления.

По искане на ответника в хода на съдебното производство са изслушани свидетелските показания на И.В.В.. При разпита му свидетелят твърди, че по време на работа (извършван патрул) в с. Синдел, е забелязан лек автомобил „Фолксваген Пасат“, който се е движел срещу полицейският автомобил и в резултат на спиране и извършване на служебна проверка за установяване самоличността на водача и дали е правоспособен е установено, че последният е с отнето свидетелство за управление на МПС. Съдът кредитира показания на св. В. - те възпроизвеждат обстоятелства, лично възприети, логични са, непротиворечиви и обективни.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд – Варна (АдмС-Варна) приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по издаване на оспорената заповед е започнато служебно във връзка със съставен АУАН Серия АД № 443269/13.01.2023 г. против В.Г. И., ЕГН **********. С АУАН контролните органи са констатирали, че на 13.01.2023 г. около 14:20 ч., в община Аврен, с. Синдел, на ул. Кокиче посока ул. Провадийска, И. управлява лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № В 6860 ВР, собственост на Н.Г.Н., ЕГН **********, като след извършена справка в АИС „АНД“ и „БДС“ – МВР, се установило, че И. е лишен от право да управлява МПС по административен ред със ЗППАМ № 22-0819-001463/2022 г. на основание чл. 171, т. 1, буква „б“ ЗДвП.

При съставяне на АУАН не са отбелязани възражения, като изрично е посочено от нарушителя „нямам възражения“. По делото не се спори, че лицето В.Г. И., е неправоспособен водач. По преписката е приложена справка за нарушител, видно от която И. не притежава свидетелство за управление на МПС, т. е. той е неправоспособен към момента на извършване на нарушението.

Предвид съставения АУАН и на основание чл. 22 ЗАНН и чл. 172, ал. 1 ЗДвП, с оспорената заповед – ЗППАМ № 23-0819-000108/19.01.2023 г., административният орган – В.С.И. - полицейски инспектор към ОД на МВР Варна, сектор Пътна полиция Варна, е наложила на Н.Г.Н. ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП - „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, без да притежава съответното свидетелство за управление“, за срок от 6 месеца. Описанието на нарушението от АУАН е възпроизведено в заповедта.

Мярката е наложена на собственика на автомобила и оспорваща в настоящото съдебно производство - Н.Г.Н.. Недоволна от заповедта, Н. я оспорва с жалба, по повод на която е образувано настоящото дело пред АдмС-Варна. Основният довод, който се сочи в жалбата е свързан с твърдението, че управлението на лекия автомобил от неправоспособния И. е било без знанието и съгласието на собственика му.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима. Оспорената заповед е връчена на нейния адресат на 02.03.2023 г., видно от отбелязването в разписката в самата заповед (л. 6 преписка), а жалбата против същата е подадена на 13.03.2023 г. пред ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ - Варна. Жалбата е допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и от надлежна страна – адресат на оспорената заповед, имаща право и интерес от оспорване, срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

По отношение на компетентността на издателя на оспорения акт:

Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи министърът определя структури за осъществяване на контрол по ЗДвП по смисъла на чл. 165, ал. 1 от същия закон, между които и Областните дирекции на МВР (т. 1.3 от заповедта). На основание тази заповед и в съответствие с нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, със Заповед № 365з-8262/30.12.2021 г. директорът на ОДМВР - Варна е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които по т. 1.8. и полицейски инспектори в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна – за цялата територия обслужваща ОДМВР - Варна (л. 8 от адм. пр.).

По отношение изискванията за спазване на установената форма на акта:

В заповедта е посочено правното основание за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН, чл. 172, ал. 1, във вр. с чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН Серия АД № 443269/13.01.2023 г., фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и нарушената правна норма. Словесното описание на нарушението в АУАН ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието – управлява пътно превозно средство след употребата на наркотични вещества и/или техни аналози. Не е налице несъответствие на фактическите с посочените правни основания за прилагане на процесната ПАМ.

Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, става ясно въз основа на кои юридически факти органът упражнява публичното си субективно право за издаване на оспорената заповед. Спазена е и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена законоустановената форма за издаване на административния акт.

Неоснователно е възражението, че в АУАН е посочено, че нарушението е извършено на 13.01.2023 г., а в оспорения акт е посочено, че е извършено на 03.01.2023 г. Съдът приема, че издателят на акта е допуснал очевидна фактическа грешка в изписването на дата на установяване на нарушението.

По отношение спазването на административнопроизводствените правила:

Спецификата на мерките по чл. 171 ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите лица за започване на административното производство. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалване на заповедта за налагане на принудителна административна мярка. В случая, оспорената заповед за прилагане на ПАМ (която представлява индивидуален административен акт) е издадена след като Полицейският инспектор при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Варна, е взел предвид, че мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Варна, е съставил АУАН Серия АД № 443269/13.01.2023 г., взел е предвид констатираните обстоятелства и извършеното нарушение. Следва да се приеме, че административният орган, преди издаване на заповедта за прилагане на ПАМ, е изпълнил задължението си да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая – в изпълнение на разпоредбата, регламентирана в чл. 35 АПК. Не е налице допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава отмяната на оспорения акт.

Относно съответствието и спазване на материално-правните норми:

Административният акт е в съответствие с материалния закон. В преценката на материалната законосъобразност, съдът съобрази следното: Разпоредбата на чл. 171 ЗДвП предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилагат различни по вид принудителни административни мерки. Процесната ПАМ е постановена на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ закона. Цитираната норма, в относимата редакция съобразно датата на оспорената заповед, а именно редакцията на ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г., разписва прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС) на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. ПАМ е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание, по аргумент от чл. 12 и чл. 13 ЗАНН. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага за определен срок.

За да е приложима цитираната норма на чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП, законодателят не прави разлика дали деянието е осъществено от собственика на МПС-то или от лице, за което са налице същите предпоставки. Собствеността на МПС-то и неговата регистрация също не са елементи от състава на разпоредбата. Тук не следва да се преценява и наличието на вина у собственика на автомобила, нито причината, поради която е налице управление на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № В 6860 ВР, с изключение на случаите, в които това МПС е противозаконно отнето от владението на собственика му, като това обстоятелство следва да е доказано по безспорен начин. По делото се установи, че оспорващата е предоставила на И. управлението на личното си МПС.

Неоснователно е твърдението, че в случая лекия автомобил е бил управляван от неправоспособния водач, като собственичката не е знаела, че В.Г.И.е лишен от право да управлява МПС. Този довод е недостатъчно и не може да се приеме за обстоятелство, оборващо липсата на основание за ангажирането на наказателна отговорност на оспорващата. В настоящото производство Н. не ангажира доказателства, които да опровергаят констатациите на административния орган в тази посока.

Основите елементи на състава на разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП са следните: 1. Да налице управление на автомобил, при което: 2. Водачът, управляващ МПС да не е правоспособен, да не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или да е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 ЗДвП или по реда на чл. 69а НПК.

Доказателствата, събрани в проведеното административно производство, сочат точно на наличието на условията, при които следва да бъде наложена такава ПАМ спрямо оспорващата Н.Г.Н.. Спорът по настоящото дело се концентрира върху въпроса дали спрямо Н. правомерно е постановена ограничителната мярка по ЗДвП, при положение, че същата по никакъв начин, с действия или бездействия, не е предизвикала противоправния резултат – управление на собствения й автомобил от неправоспособен водач.

Приложимата правна уредба не обвързва прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП с установяване на вина на собственика, поради което е без правно значение обстоятелството дали оспорващата е предоставила собственото си МПС на неправоспособен водач и дали е налице знание или предположение за това, след като автомобилът е предоставен за ползване на трето лице. Фактите по делото недвусмислено сочат, че оспорващата е предоставила автомобила на И., като е проявила занижен контрол и безотговорно отношение при стопанисването му и предоставянето му на други лица. Представената по делото версия, че автомобилът не е предоставен на неправоспособния водач са противоречиви. От една страна се сочи, че МПС е било паркирано, а от друга страна, че собственичката не е знаела, че лицето, което го е управлявало е с отнето свидетелство за управление на МПС. Това обстоятелство обосновава извода, че оспорваща доверявайки се на преценката си съзнателно е предоставила личното си МПС за управление на И.. След като е предоставил доброволно автомобила си на трети, собственикът следва да понесе всички отговорности за избора си. Законът допуска засягане на правата му с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения.

По тези съображения съдът намира за неоснователни оплакванията на оспорващата за допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на оспорената заповед след като ПАМ е приложена спрямо надлежен субект, при безспорно установено наличие на необходимите материалноправни предпоставки, по начин, който не накърнява правото му на защита и за минимално предвидения в закона срок.

По отношение на съответствието с целта на закона.

Мярката е временна, с превантивен и преустановителен характер и се прилага с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, за определен срок, който не може да бъде по-кратък от 6 месеца. Целите на мярката са постигане на дисциплиниращ по отношение на водача ефект, както и фактически да се възпрепятства управлението на МПС с цел преустановяване на нарушението и то временно – за определен срок.

По силата на чл. 172, ал. 2, т. 3 ЗДвП, налагането на ПАМ се извършва чрез отнемането на свидетелството за регистрация на МПС и отнемането на табелите с регистрационния номер на основание чл. 165, ал. 2, т. 2 ЗДвП, както е процедирано в случая.

Органите на МВР действат в условията на обвързана компетентност и при наличието на определените от закона предпоставки – липса на валидно свидетелство за управление на МПС, доказващо правоспособността на водача, са обвързани от задължението за прилагане на ПАМ като процесната.

Целта на ЗДвП е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. Налагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП е и в съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, а прекратяването на регистрацията е на минимума, предвиден в разпоредбата-6 месеца.

С оглед на изложеното съдът приема че обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, постановена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на административно-производствените правила и съобразяване с целта на закона, е правилна и законосъобразна и не страда от пороци, водещи до нейната отмяна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и с оглед своевременното направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника, следва на основание чл. 143, ал. 4 АПК жалбоподателят да бъде осъден да заплати на ОД на МВР - Варна (в чиято структура е полицейският инспектор, издал оспорения акт, направените по делото разноски в размер на 100 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 Граждански процесуален кодекс, във вр. с чл. 37, ал. 7 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с фактическата и правна сложност на делото.

Предвид разпоредбата на чл. 171, ал. 5, изр. 2-ро ЗДвП „Решението на административния съд не подлежи на обжалване“.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, АдмС – Варна, XIV състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Н.Г.Н., ЕГН **********, срещу ЗППАМ № 23-0819-000108/19.01.2023 г., издадена от В.С.И. – полицейски инспектор към ОД на МВР Варна, сектор Пътна полиция Варна по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА Н.Г.Н., ЕГН ********** *** разноски в размер на 100 (сто) лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Съдия: