РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 522/27.9.2023г.
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на осми септември през две хиляди двадесет
и третата година в състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СЕКРЕТАР : АНТОАНЕТА
МЕТАНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Петров адм. дело
№ 220 по описа на съда за 2023 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
I. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.
Производството е по реда на
Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване.
3. Поддържа се, че оспорените административни актове
са издадени в пряко противоречие с материалния закон.
В. твърди, че съобразно Експертно решение на ТЕЛК №
90957 от 08.06.2022 г., влязло в сила от 29.06.2022 г. е с 50 % трайно намалена
работоспособност. Заболяването, от
което страда и въз основа на което му е определена трайно намалената
работоспособност е по рождение. Датата на инвалидизиране е *** г.. На 17.06.2021 година
започнал да осъществява трудова дейност в гр. Пловдив, видно от представения с
настоящата жалба трудов договор. Трудовото му правоотношение било прекратено на
01.07.2022 г., като реално положеният от него труд е за период от 1 година и 9
дни, който е равен на действителния му осигурителен стаж от 1 година и 9 дни.
В този контекст, жалбоподателя счита, че
административния орган неправилно е приел, че трудовият стаж следва да се
преценява към датата на подаване на документите в ТЕЛК, а не към датата на
подаване на заявлението в ТП на НОИ, Пазарджик.
Възразява се, че неправилно в обжалваното Решение е
посочено, че е „.....приложим Регламент № 883/2004 година при подаване на
заявление за отпускане на пенсия всички компетентни институции на държави -
членки, на чиито осигурителни законодателства е било подчинено лицето, определят
правото а обезщетение...“.
Жалбоподателя счита, че отговаря на изискванията за
отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размера,
посочен в Разпореждане ПР-2112-12-618#3/18.08.2022 година, тоест 396.95 лв.
Иска се
оспорените административни актове да бъдат отменени, като се присъдят сторените
разноски в производството.
4. Директора
на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, чрез
процесуалния си представител юрк. С. е на становище, че жалбата е
неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи
изложени в решението на контролния в йерархията на администрацията орган.
Иска се жалбата
да бъде отхвърлена изцяло, като в полза на администрацията се присъди юрисконсулско
възнаграждение.
II. За допустимостта :
5. Процесното решение е връчено на неговият адресат на
09.02.2023г.(л. 186), а жалбата срещу му е регистрирана в деловодството на
администрацията на 22.02.2023г. Това ще рече, че оспорването е предприето в предвидения
за това процесуален срок и при наличието на правен интерес.
III. За фактите и тяхната хронология :
6. Спор по отношение на
фактите не се формира между страните.
Според
данните съдържащи се в представените по делото документи, В. има осигурителен
стаж, положен в чужбина, във Великобритания в периода от 01.10.2017 г. до
20.05.2018 г. и от 11.06.2018 г. до 31.12.2018 г.
Осигурителния
стаж на жалбоподателя в страната е положен в периода 17.06.2021 г. до
01.07.2022 г., видно от представения по делото Трудов договор № 5 от 17.06.2021
г. и Заповед № 4 от 01.07.2022 г. за прекратяване на трудовото правоотношение.
7. С
Експертно решение № 2223 от 04.06.2019 г., на ТЕЛК към „МБАЛ Пазарджик“ АД,
жалбоподателя е бил преосвидетелстван, като е определена 50% трайна нетрудоспособност.
В Решението на ТЕЛК е отбелязано, че В. е бил инвалидизиран на *** г., тоест от
дата на раждане.
Със
Заявление от 29.06.2019 г., В. е поискал
да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. С
Разпореждане № 2140-12-347 от 24.10.2019 г. на
ръководителя по пенсионно осигуряване е отказано отпускането на исканата пенсия
с аргумента, че В. не е представил документи за придобит български осигурителен
стаж. Разпореждането е потвърдено с Решение № 1012-12-227#1 от 31.12.2019 г. на директора на ТП на НОИ,
Пазарджик.
8. С Експертно
решение № 90957 от 08.06.2022 г. на ТЕЛК към „МБАЛ Пазарджик“ АД ,
жалбоподателя е бил отново преосвидетелстван, като е определена 50% трайна нетрудоспособност.
В Писмо № 1030-12-806#1 от 23.05.2023 г.( л. 193), директора
на РЗИ Пазарджик е посочил, че решението е връчено на неговия адресат на
08.06.2022 г. и е влезнало в сила на 29.06.2022 г..
9. Със
Заявление вх. № 2112-12-618 от 05.07.2022 г., В. отново е поискал за му бъде
отпусната лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване, като е приложил съответните документи за придобития от
него осигурителен стаж в страната и в чужбина и Експертно решение № 90957 от
08.06.2022 г. на ТЕЛК.
С
Разпореждане № ПР-2112-12-618#3 от18.08.2022г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване в ТП на НОИ Пазарджик, на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване в размер на 396,00лв., като е прието, че
след датата на инвалидизирането (*** г.), той има изисквания осигурителен стаж
от 1 година.
10. С
последващо Разпореждане №2112-12-618#8 от 24.11.2022 г. на ръководителя по
пенсионно осигуряване, като е прието, че В. има осигурителен стаж след датата
на инвалидизацията - 0 т., 10 м., 24 дни и осигурителен стаж след датата на
инвалидизиране за право на пенсия, положен в чужбина – 1г., 01 м., и 05 д.,
считано от 01.07.2022 г. е определен минимален размер на пенсията от 396,95 лв.
На основание Регламент на Съвета(ЕО) №883/2004 и № 987/2009 е определено
пенсията да се изплаща, считано от 12.05.2022 г. в размер на 136,74 лв. и
считано от 01.07.2022 г. в размер на 172,59 лв.
11.
Разпореждането е обжалвано от В. и потвърдено с Решение № 1012-12-3#1 от
03.02.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик. Според горестоящият в
йерархията на администрацията орган, с оглед данните по административната
преписка, относно заявлението на В. за отпускане на пенсия, следва да се приложи
правилото на чл. 94, ал. 3 от КСО, като началния момент на отпускане на
пенсията следва да е датата на която той е подал искане за освидетелстване пред
ТЕЛК, тоест 12.05.2022 г. При това положение, след като безусловно е прието, че
момента на отпускане на пенсията е 12.05.2022 г. е формиран извода, че към този
именно момент ще следва да се преценява осигурителния стаж, който В. има във
връзка с правилото на чл. 74, ал. 3 от КСО. Констатирано е, че при подаване на
искането за освидетелстване пред ТЕЛК, жалбоподателя е имал осигурителен стаж
от 10 мес. и 24 дни, който е добит в България, а общо със стажа от
Великобритания има 1 г., 11 м. и 29 дни, тоест 23 месеца.
Приложени са
правилата на чл. 6 и чл. 52, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за
социална сигурност и е определено, че при съотношение стажа в страната и стажа
в чужбина от: 10 месеца / 23 месеца, за сметка на Република България, към
12.05.2022 г., следва да се определи размер на пенсията от 136,74 лв., а от
01.07.2022 г., в размер на 172,59 лв.
ІV. За правото :
12. Както се посочи, по заявление на В. от 05.07.2022
г. е постановено и влязло в сила Разпореждане № ПР-2112-12-618#3 от18.08.2022г.,
с което на жалбоподателя е отпусната, считано от 05.07.2022 г., лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване в размер на 396,00лв.
При това положение, съобразно чл. 99, ал.1, т. 2 от КСО, влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от
органа, който го е издал: по
инициатива на органа – когато се установи, че: a) пенсията е отпусната въз
основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно
съдържание; б) инвалидността, за която е отпусната пенсията, е причинена
умишлено от лицето или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление;
в) смъртта на наследодателя, от когото е получена пенсията, е причинена
умишлено от наследника или е в резултат на извършено от него умишлено
престъпление; г) пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано
отпускането й; д) пенсията е определена в неправилен размер.
В случая, нито в процесното Разпореждане
№2112-12-618#8 от 24.11.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, нито
пък в Решение № 1012-12-3#1 от 03.02.2023 г. на Директора на ТП на НОИ,
Пазарджик е посочена конкретната хипотеза или хипотези от тези предвидени в чл.
99, ал.1, т. 2 от КСО, които административния орган е счел, че е проявена или
проявени и съответно за него е налице, годно правно основание за да отмени или
измени влязъл в сила, стабилен административен акт, каквото по естеството си е Разпореждане
№ ПР-2112-12-618#3 от18.08.2022г. Това нарушение с оглед безусловното изискване
на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, относно необходимото съдържание на писмения
административен акт, а именно – да бъдат посочени правните основания за
неговото издаване, следва да бъде определено като съществено, доколкото
конкретното правно основание, не може да бъде извлечено от нито един от
документите включени в административната преписка, включително каза се, и от решението на горестоящият в йерархията
на администрацията орган. Това на практика препятства възможността, да бъде
осъществен в необходимата пълнота, контрол за законосъобразност на оспорения
пред съда административен акт.
13. На следващо място, според изричния диспозитив на Разпореждане
№2112-12-618#8 от 24.11.2022 г., властническото
волеизявление на административния орган е следното „…. Отменям разпореждане
№ № ПР-2112-12-618#3 от18.08.2022г. относно началната дата(удебеляването
мое) на лична ПЕНСИЯ ЗА ИНВАЛИДНОСТ ПОРАДИ ОБЩО ЗАБОЛЯВАНЕ, поради
пропуснат чужд стаж…“.
В този контекст, ако се предположи, че
административния орган е приел за проявена хипотезата на неправилно определен
размер на пенсията по чл. 99, ал.1, т. 2, б. „д“ от КСО, доколкото нито една от
останалите предвидени в нормативния текст хипотези не е мислима с оглед данните
по делото, то е необходимо да се съобрази следното :
Според 99, ал.2, т. 2 от КСОВ случаите по ал. 1 разпореждането
се изменя или се отменя: по т. 2 - от
датата на отпускането или промяната на пенсията, а при неправилен отказ - от
датата по чл. 94.
Съотнасянето на посочените нормативни текстове, налага
несъмнения извод, че влезлите в сила разпореждания могат да се отменят или изменят
на основание чл. 99, ал. 2, т. 2, предложение първо, само относно размера на
отпуснатата пенсия, но не и по отношение началната дата, от която тази пенсия е
отпусната(така Решение
№ 3685 от 22.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11945/2020 г., VI о., докладчик
председателят Георги Георгиев, постановено във връзка с Решение № 181 от
28.08.2020 г. на Административен съд - Кърджали по адм. д. № 163/2020 г.,
мотивите на които се споделят впълнота от настоящия съдебен състав).
Това ще рече, че като е отменил Разпореждане № №
ПР-2112-12-618#3 от18.08.2022г. относно началната дата на отпуснатата на В. лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване, административния орган е
постановил административен акт, без да са налице материалните и процесуално
правните предпоставки за това.
14. На следващо място, според правилото на чл. 94, 3
от КСО, извън случаите по ал. 1 пенсия за инвалидност и/или добавка за чужда
помощ се отпуска от датата на подаване от лицето на заявление-декларация до
териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК), но не по-рано от датата на
инвалидизиране, съответно – от датата на определяне на потребността от чужда
помощ, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното
поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от изтичане
на срока за обжалване на експертното решение на ТЕЛК или на Националната
експертна лекарска комисия (НЕЛК) по отношение на правоимащото лице.
В прежде посоченото Решение № 3685 от 22.03.2021 г. на
ВАС по адм. д. № 11945/2020 г., VI о., е указано, че „….Разпоредбата на чл.
94, ал. 3 КСО има предвид хипотезите когато ТНР е настъпила преди издаване на
решението на ТЕЛК и това е посочено в решението, но когато има изрично
посочване в решението на ТЕЛК, че датата на инвалидизиране е различна/по късна/
от датата на подаване на заявлението до ТЕЛК няма основание за отпускане на
пенсия преди датата на придобиване на правото….“. Това разбиране следва да
бъде изцяло споделено. С оглед конкретиката на казуса, трябва да се добави, че
привилегирования състав на чл. 94, ал. 3 от КСО е приложим, когато са налице
предпоставки за отпускане на пенсията преди датата на придобиване на правото(тоест
в отклонение на правилото на чл. 94, ал. 1 от КСО), но тава не означава, че
размера на пенсията следва да бъде съобразяван към датата на подаване на
заявлението-декларация до ТЕЛК, а не към момента на придобиване на правото на пенсия. Сиреч, правилото на чл. 94, ал. 3 от КСО се отнася до момента от който пенсията се отпуска, а не до момента в който
правото е възникнало.
V. За разноските:
18. Констатираната незаконосъобразност на
административния акт, предполага на жалбоподателя да се присъдят сторените
разноски по производството, които съобразно представения списък се констатираха
в размер на 661,00лв.
Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1012-12-3#1 от 03.02.2023
г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен
институт с което е потвърдено Разпореждане №2112-12-618#8 от 24.11.2022 г. на
ръководителя по пенсионно осигуряване, с което е отменено Разпореждане № ПР-2112-12-618#3
от18.08.2022г. и е определена нова дата на отпускане на личната пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, респективно е зачетен стаж на Е.Д.В. към
тази нова дата.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт,
гр. София, да заплати на Е.Д.В. с ЕГН: **********,*** сумата от 661,00(шестстотин
шестдесет и един) лева, представляваща извършени от последния разноски по
производството.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщаването
пред Върховния административен съд.
Административен
съдия : (П)