Р Е Ш Е Н И Е
№ 451
гр. Враца 20 .12.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, административно-наказателен
състав, в публично заседание на 07.12.2021 г. /седми декември две хиляди
двадесет и първа година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря маргаритка алипиева и с
участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ КАН дело № 609 по описа на АдмС – Враца за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл.
63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на Регионална здравна инспекция /РЗИ/ - Враца, чрез
процесуален представител ** Б.Ж., против РЕШЕНИЕ № 260048/26.08.2021 г.,
постановено по АНД № 59 по описа на Районен съд – Козлодуй за 2021 г., с което
е отменено НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ /НП/ № РД-05-20-ДОЗ-089/05.08.2021 г. на
Директора на РЗИ-Враца.
В касационната жалба са
изложени подробни аргументи с твърдения за недопустимост на решението, поради
просрочие на жалбата. Жалбата се поддържа пред съда от процесуалния
представител, както и в писмена защита от същия, по съображения изложени в
жалбата. Иска се обезсилване на решението, както и обезсилване на
допълнителното решение и прекратяване на производството по делото. Претендират
се разноски за юрисконсултско възнаграждение пред двете инстанции. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
ответника.
Ответникът
„Е. 2009“ ЕООД ***, с * и представляващ С.И.К., чрез пълномощник – * М.С. *** в Писмена защита и пред съда, оспорва
касационната жалба, като неоснователна и иска оспореното решение, като правилно
и законосъобразно да бъде потвърдено, а касационната жалба да се остави без
уважение. Претендират се разноски.
Представителят на ОП - Враца дава
мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, а
решението за неправилно. Сочи, че решението е недопустимо и следва да бъде
обезсилено. Моли за уважаване на жалбата.
В настоящото производство не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Настоящият
съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и съображения и
след извършване на служебна проверка, съгласно
чл. 218, ал. 2 от АПК , приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна, с право и интерес да обжалва, срещу
подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в законоустановения срок и е
процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това
са следните:
Предмет
на касационна проверка е Решение
№ 260048/26.08.2021 г. на Районен съд –
Козлодуй, постановено по АНД № 59/2021 г., с което е отменено НП № РД-05-20-ДОЗ-089/05.08.2021
г. на Директора на РЗИ-Враца. С последното за извършено нарушение по чл.56 ал.1
във вр. с чл.218 ал.3 от Закона за здравето /ЗЗ/ на ответника „Е. 2009“ ЕООД – ***,
е наложена „имуществена санкция“ в размер на
3 000 лв. С Допълнително
Решение № 260051/07.09.2021г. Директора на РЗИ е осъден да заплати на „Е. 2009“
сумата от 400 лв. разноски по делото.
От фактическа страна
административно-наказателното обвинение се основава на това, че „Е. 2009“ ЕООД ***,
с * и представляващ С.И.К., при извършена проверка на 16.01.2019г. на б. в Т. к.
„Б.“, намиращ се на адрес: ***, е установено, че в обекта на три маси е имало
сервирани пепелници и клиенти пушат тютюневи цигари, с което нарушават изискването
на чл.56 ал.1 от ЗЗ, като обекта представлява закрито обществено място. С НП на
основание чл. 218 ал.3 от ЗЗ е наложена на търговското дружество „имуществена
санкция“ в размер на 3 000 лв.
При извършената проверка за
законосъобразност на оспорения пред него санкционен акт, РС е посочил в
мотивите си, че жалбата е допустима, като обжалваното НП съдържа всички
необходими реквизити по чл.57 ал.1 от ЗАНН. Приел е, че АНО /административно-наказващия
орган/ неправилно е оформил АУАН /Акт за установявана на административно
нарушение/, като връчен при условията на чл.43 ал.2 от ЗАНН – отказ на управителя
да го подпише, което се явява съществено процесуално нарушение, което е
ограничили възможността на санкционираното дружество да реализира правото си на
защита. На второ място е приел недоказаност, поради липса на категорични
доказателства, че процесното дружество
стопанисва обекта. На последно място е приел, че неправилно е приложена
разпоредбата на чл.218 ал.3 от ЗЗ, тъй като тя е приложима при случаи на
„повторност“, а в АУАН и НП е записано,
че „нарушението е първи път“.
Решението е валидно, допустимо
и правилно, като краен резултат, а наведените с касационната жалба доводи са
неоснователни.
Действително в мотивите си РС
е посочил, без да се обоснове, че жалбата против НП е подадена в
законоустановения седемдневен срок, от лице имащо право на обжалване и същата е
процесуално допустима, но още в хода на съдебното производство в с.з. на
20.04.2021г. касатора чрез процесуалния си представител е правил възражение за
недопустимост на жалбата и е искал прекратяване на производството поради
просрочие на жалбата. В това съдебно заседание състава на РС е приел, че не
поделя доводите за прекратяване на наказателното производство и е дал ход на
делото.
Обжалваното
НП е издадено на 05.08.2019г. и е оформено за влязло в сила от 08.10.2019г. по
реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН.
Безспорно е, че разпоредбата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН съдържа една правна фикция, която приравнява правните
последици на личното връчване с тези на невръчване на наказателното
постановление. Тъй като фикционната норма е изключителна - представлява
отклонение от общата уредба на съответната материя по смисъла на чл. 11, ал. 2 ЗНА,
нейното тълкуване е само ограничително. Следователно, за да е осъществен
фактическия състав на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, е необходимо да са налице точно посочените в нормата
предпоставки - нарушителят да не е
намерен на посочения от него адрес и новият адрес да е неизвестен. В случая
до управителя на „Е. 2009“ ЕООД, С.И.К. първоначално е била изпратена Покана
/л.47 от приложеното към НАХд № 59/2021г. на РС-Козлодуй, адм.д. № 25/2021г. на
АдмС-Враца/ да се яви в сградата на РЗИ-Враца в гр.Враца, за подписване и
връчване на НП. Поканата е получена лично на 13.08.2019г./л.48/, но управителя
явно не се е явил в указания тридневен срок, но за това няма оформен документ.
С второ писмо /л.49/ е изпратено НП с указания, че същото се счита връчено от
датата на получаването му. Писмото е върнато с отбелязване за пратката:
„непотърсена“ /л.50-51/. Това именно е мотивирало АНО да отбележи на НП да се „Счита се за връчено с …. съгл. чл.58 ал.2 от ЗАНН“. В случая обаче, не е изпълнено второто задължително кумулативно
изискване на разпоредбата на чл.58 ал.2 от ЗАНН, а именно „новия адрес да е неизвестен“. В тази насока няма данни АНО да е
правил проверка има ли промяна в адреса на седалището на дружеството или
управителя има ли друг адрес различен от седалището на фирмата. Въпреки
предприетото изпълнение на НП , няма данни същото да е връчено на управителя на
дружеството, дори въпреки, че същия го е поискал изрично /л.19/ със Заявление
от 23.09.2020г. Отговора на АНО е, че в РЗИ-Враца не разполага с документа
/л.20/. Затова и при положение, че НП не е връчено, жалбата пред РС се явява
допустима и становището на първоинстанациония съд – РС Козлодуй, е правилно
относно допустимостта на жалбата. В този смисъл касационната жалба за
недопустимост на съдебното решение, се явява
изцяло неоснователна
Въззивният
съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по
начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила. Въз основа на събраните убедителни и
непротиворечиви, подробно обсъдени доказателства, за чието съществуване са
налице данни по делото, правилно е установена фактическата обстановка и са
формирани обосновани правни изводи, за допуснато от АНО съществено процесуално
нарушение, което е ограничило възможността на санкционираното дружество да
реализира правото си на защита. Правилно е прието, че АУАН не е връчен по
съответния процесуален ред, което е особено съществено процесуално нарушение,
водещо до незаконосъобразност на издаденото впоследствие и обжалвано НП.
Относно
приетата от РС недоказаност, поради липса на категорични доказателства, че процесното дружество стопанисва обекта,
настоящия съд не споделя това становище, но е безпредметно да излага мотиви
затова, тъй като не следва да се произнася по същество на спора, при прието
съществено процесуално нарушение водещо до отмяна на НП.
Следва
да се отбележи, че разпоредбата на чл.218 ал.3 от ЗЗ, в редакцията й, считано
към момента посочен за извършване на деянието -
16.01.2019г., фактически правилно е посочена за основание за налагане на
санкцията. След това има изменение, касаещо повторността.
Предвид
изложеното на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК касационната
инстанция частично споделя мотивите в оспореното решение на РС Козлодуй – в
частта за допустимост на жалбата пред РС и в частта за допуснато съществено процесуално
нарушение водещо до отмяна на НП. В частта за недоказаност на нарушението и
неправилно посочена санкционна правна норма, мотивите на РС не се споделят от
настоящата инстанция.
При
извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна
на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно, допустимо,
обосновано и правилно, като краен резултат решение, в съответствие с приложимия
материален закон, преценявайки всички събрани в хода на производството
доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях,
което настоящата инстанция възприема в горепосочената част.
Решението
на РС-Козлодуй е валидно – постановено от законен състав и допустимо –
разгледан е заявения спор и са конституирани надлежни страни, както и правилно
– без нарушения на материалния закон и без допуснати съществени процесуални
нарушения.
По
изложените съображения, касационната инстанция намира, че касационната жалба е
неоснователна, а оспореното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено
в сила.
В
настоящото производство се претендира и присъждане на разноски за
възнаграждение за адвокат, който е представлявал ответника по касация, а именно
сумата от 450 лв., като има направено
възражение за прекомерност. Съдът отчитайки материалния интерес – при размер на
санкция от 3 000 лв., характера на делото, сложността
и проведените процесуални действия пред настоящата инстанция, приема, че
възражението за прекомерност е основателно и следва да се присъдят разноски на ответника
към минималния размер - съгласно чл.18
ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, във връзка с чл.36 ал.2 от Закон за адвокатурата
/ЗА/, а именно сумата от 311.00
/триста и единадесет/ лева.
Воден
от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
РЕШЕНИЕ № 260048/26.08.2021 г. на Районен съд – Козлодуй, постановено по АНД №
131/2021 г., с което е ОТМЕНЕНО НП № РД-05-20-ДОЗ-089/05.08.2021 г. на
Директора на РЗИ-Враца.
ОСЪЖДА РЗИ-Враца да ЗАПЛАТИ на „Е. 2009“
ЕООД ***, сумата от 311.00 /триста и
единадесет/ лева – разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.