Решение по дело №672/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от В.М.Т., с ЕГН **********, подадена чрез адв. Ж.Г., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 22-0819-001489 от 17.10.2022 г., с която временно е отнето СУМПС на оспорващия до разрешаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

С жалбата се настоява, че оспорваният акт е неправилен и незаконосъобразен. Разяснява се, че на жалбоподателя бил издаден Талон за медицинско изследване № 121971/16.10.2023, като резултатът от изследването е положителен за употреба на наркотици. Твърди се, че по образуваното Досъдебно производство № 525/2022 г. по описа на Районна прокуратура – Варна, пр. пр. 14176/2022 г. оспорващият е представил молба, към която е приложено изследване, което е направил по негово желание на следващия ден, като резултатът от изследването е отрицателен – не се откриват наркотични вещества. Искането до съда е да се отмени оспорената заповед.

С писмени бележки оспорващият чрез адв. П.М. поддържа, че според нормативната уредба следва безспорно да е установена употребата на наркотични вещества, а доколкото в случая е оспорен резултатът, извършен с Дръг Теста - оспорващият е дал кръв за изследване, но липсва резултат от лабораторното изследване, обжалваната заповед се явява незаконосъобразна. Позовавайки се на чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., според които резултатът от медицинското и химико-токсилогичното лабораторно изследване е определящ за съществуването на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ, и предвид липсата на такъв резултат, оспорващият посочва, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и необоснованост на извода за наличие на основания за прилагане на процесната ПАМ. Изтъква се, че доброволно дадената от оспорващия проба е с отрицателен резултат, а и от писмото на ВМА се установява, че пробата за наличие на наркотични вещества в урината също е отрицателна. Сочи се, че ПАМ следва да е съразмерна, а в случая прилагането на ПАМ не е основано и на необходимост от налагане на ограничение, предвид липсата на доказано противоправно поведение на оспорващия. Поддържа се искането за отмяна на обжалвания акт, като се иска и съдът да разпореди да бъде върнато СУМПС на оспорващия. Претендира се и присъждане на разноски по представен списък.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез адв. П. М., преупълномощен от адв. Ж.Г., поддържа изложените в жалбата доводи и направените искания. Отправя искане за присъждане на направените в настоящото производство разноски.

Ответникът – Полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна – Н.В.П., чрез главен юрисконсулт Г. Г. в съдебно заседание настоява, че жалбата е неоснователна и излага доводи за правилност и законосъобразност на оспорения акт. Изтъква се, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповедта – отчетена положителна проба на Дръг тест и образувано досъдебно производство, като разрешаването на въпроса за отговорността на водача е започнато и именно на базата на резултата от досъдебното производство ще се разбере дали е било необходимо налагането на мярката, защото до този момент тя си изпълнява задълженията по закон. Искането до съда е да се потвърди оспорената заповед. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима. Същата е подадена от лице, с правен интерес от оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Жалбата е подадена на 22.03.2023 г., установено от клеймото на пощенския плик – л. 6 от делото, т.е. в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП, считано от съобщаването на акта на 20.03.2023 г., предвид отбелязаното от оспорващия на самата заповед.

При проверка, извършена на 16.10.2022 г. около 09:04 часа от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, жалбоподателят В.М.Т. е установен да управлява лек автомобил ***с рег. № ***, в гр. Варна, бул. „Цар Освободител“, до магазин „Енхел“, в посока бул. „Атанас Москов“, след употреба на наркотични вещества.

Употреба на наркотични вещества е констатирана чрез техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабричен № ARJM-0053, с проба пореден номер 433. Техническото средство е годно, с валидност до 14.02.2023 г. след периодична сервизна проверка (Протокол № *********-40000, приложен на л. 7 от адм. преписка).

За извършеното нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA бл. № 799266 на 16.10.2022 година. В АУАН е посочено, че на водача е издаден Талон за медицинско изследване № 121971/2022 година. Оспорващият е подписал АУАН без да впише възражения.

Предвид съставения АУАН и на основание чл. 22 ЗАНН, с оспорената заповед – ЗППАМ № 22-0819-001489 от 17.10.2022 г., издадена от полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Варна, административният орган е наложил на В.М.Т. ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б” ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Като мотиви в заповедта е посочено констатираното с АУАН нарушение.

На оспорващия е издаден Талон за медицинско изследване с № 121971/16.10.2022 г., като в него е отбелязано, че Т. следва да се яви във ВМА-МБАЛ – Варна до 45 минути от връчването в 09:25 ч. на талона за медицинско изследване.

Към настоящия момент не се установява да е налице резултат от медицинското изследването във ВМА-МБАЛ – Варна на дадени от оспорващия биологични проби за химико-токсикологичен анализ.

С Мотивирана резолюция № 22-0819-М000538 на Началник група към ОД на МВР – Варна, на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и предвид образуваното Досъдебно производство № 525/2022 г. по описа на „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, във вр. с чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК), административнонаказателното производство срещу В.М.Т. по съставения АУАН Серия GA № 799266 на 16.10.2022 г., е прекратено.

От Протокол за лабораторни резултати на оспорващия, издаден от Сити Лаб за медицинско изследване от 18.10.2022 г., подписан от д-р П.Д. се установява, че не се откриват наркотични вещества.

ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б” ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, по аргумент от чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Съгласно т. 1.8 от приетата по делото като доказателство Заповед № 365з-8226 от 30.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Варна (л. 2 от адм. преписка), издадена връзка с т. 1 от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна са оправомощени да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 1 ЗДвП. Настоящият съдебен състав намира, че полицейският инспектор е постановил оспорената заповед в пределите на материалната (предметната) си компетентност.

В заповедта е посочено правното основание за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. „б” ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН Серия GA бл. № 799266 на 16.10.2022 г., фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и нарушената правна норма. Словесното описание на нарушението ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието – управление от оспорващия на пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Предвид наличието на посочените фактически и правни основания за издаването на заповедта, става ясно въз основа на кои юридически факти органът упражнява публично си субективно право за издаване на оспорената заповед. Писмената форма на акта съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Спазена е законоустановената форма за издаване на административния акт.

Не е налице допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава отмяната на оспорения акт.

Спецификата на мерките по чл. 171 ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите лица за започване на административното производство. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение обжалване на заповедта за прилагане на ПАМ. В случая оспорената заповед е издадена, след като със съставения АУАН Серия GA бл. № 799266 от 16.10.2022 г. е установено извършеното административно нарушение. Следва да се приеме, че административният орган, преди издаване на заповедта за прилагане на ПАМ, е изпълнил задължението си за изясняване фактите и обстоятелствата от значение за случая – както е регламентирано в чл. 35 АПК, в принципа за законност – чл. 4, ал. 2 АПК и в принципа за служебното начало в административния процес – чл. 9, ал. 2 АПК. Неоснователно е възражението на оспорващия за нарушение на процесуалните правила в този аспект, основано на липсата на резултати от медицинското изследване.

Оспореният акт е постановен и в съответствие с материалноправните норми.

За осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който управлява моторно превозно средство, след като е употребил наркотични вещества или техни аналози, се прилагат ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство”, по арг. от чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Мярката, наложена в тази хипотеза е превантивна и временна – да не се допусне до управление на МПС водач, за когото е установено по надлежния ред при проверка на случаен принцип с техническо средство, че е управлявал МПС след употреба наркотични вещества или техни аналози, и така да създава опасност за безопасността на движението по пътищата. Тази административната принуда е предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, и се прилага при изрично предвидени условия – елементи от фактическия състав.

Правилно в случая административният орган е приложил ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП спрямо В.М.Т. за констатираното нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пред. второ ЗДвП – управление на МПС след употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Доводите на оспорващия за неустановеност на нарушението – употреба на наркотични вещества, предвид липсата на резултат от проведеното химико-токсикологично изследване и наличието на противоположен резултат от доброволно направено изследване в избрана от оспорващия лаборатория, са неоснователни.

Необходимата материалноправна предпоставка за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, е установяването по надлежния ред управление на МПС от водач след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Писмените доказателства, приложени към административната преписка (Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 16.10.2022 г. – л. 9; Докладна записка от 17.10.2022 г. – л. 10; Резултатът от Тест № 433 от 16.10.2022 г. – л. 6, както и АУАН) по категоричен начин установяват наличието на материалноправната предпоставки за налагане на процесната ПАМ. Чрез тест, извършен с техническо средство, преминало периодична проверка, е установена употребата от оспорващия на кокаин, бензодиазепини, амфетамин и канабис. В конкретния случай административният орган не само е разполагал с правото, но и е бил задължен да наложи процесната ПАМ - нормата на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП е императивна. Тоест органът е действал в условията на обвързана компетентност, тъй като в случая няма право на преценка дали да наложи предвидената от закона ПАМ, или не.

Оспорващата страна не е ангажирала допустими доказателствени средства за оборване на горепосочените фактически установявания. Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 4 ЗДвП редът, по който се установява употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с Наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Според Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози установяваното на употребата на наркотични вещества или техните аналози става както чрез използване съответно на технически средства, тестове, така и с медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. Действително законодателят сочи като определящи установените стойности от медицинското и химико-токсикологичното изследване по отношение на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Конкретно разписаното от законодателя в посочената норма обаче не обуславя извод, че следва да се игнорира и пренебрегва напълно положителният резултат от проведения полеви тест, установяващ употребата на наркотични вещества, независимо от липсата на наличен резултат от медицинското изследване. Определящи ще са стойностите от медицинското изследване, но едва когато те бъдат налице.

Съгласно разпоредбата на чл. 3а от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на техническото средство или теста. От приобщения по делото АУАН се установява, че жалбоподателят е нямал възражения срещу резултатите от полевия тест. Ето защо, само фактът на даване на проба за медицинско и химико-токсикологичен анализ, не влече извод, че не са налице предпоставките за налагане на процесната ПАМ.

Представеният с жалбата резултат от доброволно проведено изследване на оспорващия за употреба на наркотици в избрана от оспорващия лаборатория, не е годно доказателство, тъй като не е събрано по разписания в Наредба № 1/19.07.2017 г. надлежен ред. Наредбата регламентира изрично в кои лечебни заведения и по какъв метод следва да се извърши изследването и само такива резултати съдът следва да съобразява като релевантни.

От друга страна действително нормата на чл. 6, ал. 10 (а не ал. 9, както сочи оспорващия) предвижда случаите, в които употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, а именно само в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. Така разписаното обаче в Наредбата не обуславя извод, че при липса на резултати от медицинското изследване, е недопустимо да се прилага ПАМ по чл. 171, т. 1, б. б ЗДвП. Както се посочи, до излизане резултатите от медицинското изследване релевантно е установеното с процесния по делото тест, а резултатът от медицинското изследване безспорно ще е определящ след като вече е наличен.

Оспорената заповед е в съответствие с целта на ЗДвП, както и с изрично заложената с нормата на чл. 171 ЗДвП от законодателя цел на ПАМ – да се осигури безопасността на движението по пътищата, като временно се отнеме свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, за когото е установено, че управлява МПС след употреба на наркотици. По този начин се елиминират потенциалните възможности за възникване на пътнотранспортни произшествия. Засягането правата на оспорващия с постановената заповед и в частност отнемането на свидетелството за управление на моторно превозно средство, самият законодател е преценил, че е съразмерно, предвид високата обществена опасност на конкретното деяние. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване на положителни действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП се прилага ПАМ.

Предвид така обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване по чл. 146 АПК, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника, следва на основание чл. 143, ал. 4 АПК оспорващият да бъде осъден да заплати на ОД на МВР - Варна, направените по делото разноски в размер на 100 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 7 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с фактическата и правна сложност на делото.

На основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, административният съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата от В.М.Т., с ЕГН **********, срещу Заповед № 22-0819-001489 от 17.10.2022 г., издадена от полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна, с която на оспорващия е приложена принудителна административна мярка – отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА В.М.Т., с ЕГН ********** ***, да заплати на ОД на МВР – Варна сумата в размер на 100 (сто) лева, представляваща направени съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

	Съдия: