РЕШЕНИЕ
№ 1596
гр. Варна, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20233110101660 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Производството е образувано по предявен от В. Я. Т. срещу Я. С. Т. осъдителен иск
за присъждане в полза на ищцата сумата в размер на 7 000.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и
психически неудобства, дискомфорт и стрес, претърпени в резултат от наложената по
искане на ответника обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изп. дело № 2803 и
изп. дело № 2804 по описа за 2011 г. на ЧСИ С. Д., peг. № * при КЧСИ, по силата на
Определение № 4914 от 09.05.2022 г., постановено в производството по гр. д. №
20213110116072 по описа на Районен съд - Варна, ГО, 43-ти съдебен състав, впоследствие
отменено с Определение № 4614 от 12.12.2022 г., постановено в производството по ч. гр. д.
№ 20223100502420, по описа на ОС-Варна, ГО, III състав, ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба на 13.02.2023 г., до окончателно изплащане на сумата.
Твърди се в исковата молба, че ответникът Я. С. Т. е баща на ищцата. Същият е
подал искова молба против дъщеря си, въз основа на която е образувано гражданско дело №
20213110116072 по описа на Районен съд - Варна, Го, 43-ти съдебен състав. Я. Т. предявил
обективно съединени отрицателни установителни искове против В. Т. за признаване за
установено в отношенията между страните, че настоящият ответник не дължи на дъщеря си
сумите, предмет на принудително изпълнение по изп. д. № 2803 и № 2804 от 2011 г., по
описа на ЧСИ С. Д., peг. № * при КЧСИ, с район на действие ОС – Варна. По молба на Я. С.
Т., 43-ти състав на Районен съд – Варна допуснал обезпечение на така предявените
отрицателни установителни искове чрез спиране на изпълнението по изп. д. № 2803 и №
2804 от 2011 г. Определение № 4914 от 09.05.2022 г., с което било допуснато обезпечението,
било отменено с Определение № 4614 от 12.12.2022 г., по ч. гр. д. № 20223100502420, 3-ти
състав, на Окръжен съд – Варна.
Ищцата твърди, че в периода, в който изпълнението по изп. дела е спряно, а именно
м.05.2022 г.-м.12.2022 г. е останала без издръжка, доколкото същата била предмет на
принудителното изпълнение, поради което претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се
във физически и психически неудобства, дискомфорт и стрес.
1
По същество се моли съдът да уважи предявения осъдителен иск.
Претендира се присъждането на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор
на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск.
Твърди се, че в периода от 09.05.2022 г. до 12.12.2022 г., когато изп. дело № 2803 и
изп. дело № 2804 по описа за 2011 г. на ЧСИ С. Д. са били спрени, не са нарушени
безусловните права на дъщеря му да получава издръжка в размер на по 400.00 лева месечно.
Счита, че същата не е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се във физически или
психически неудобства, дискомфорт, дори и стрес, тъй като редовно е изпълнявал
задължението за плащане на издръжка, като в процесния период не бил на работа и имал
здравословни проблеми, поради което забавил плащанията, но въпреки това превеждал суми
през целия период. Целта на спирането на изп. дела, посредством допуснатата в негова
полза обезпечителна мярка, била да се възпрепятства ЧСИ да изнесе на публична продан
притежавания от него недвижим имот.
По същество се моли съдът да отхвърли иска изцяло като неоснователен.
Претендира се присъждането на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В хода на откритото съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява
лично. Представлява се от нейната майка Д. Ш., чрез която поддържа исковата молба. В
депозираните писмени бележки доразвива своите доводи за основателност на исковата
претенция.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява лично.
Представлява се от адв. Д. В., чрез която поддържа отговора на исковата молба. В
депозираните писмени бележки доразвива своите доводи за неоснователност на иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, с доклада по делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване между ищеца и ответника, че ответникът е баща на ищцата и
по негово искане е наложена обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изп. д. №
2803 и № 2804 от 2011 г., по описа на ЧСИ С. Д., peг. № * при КЧСИ, с предмет
принудителното събиране на вземанията за издръжка, респективно по изп. лист от
30.04.2003 г., издаден по гр. д. № 1693/2002 г. на РС-Варна и изп. лист от 05.07.2011 г.,
издаден по гр. д. № 17175/2010 г. на РС-Варна, по силата на Определение № 4914 от
09.05.2022 г., постановено в производството по гр. д. № 16072 по описа за 2021 г. на
Районен съд - Варна, ГО, 43-ти съдебен състав, което впоследствие е отменено с
Определение № 4614 от 12.12.2022г., постановено в производството по ч.гр.д. №
20223100502420 по описа за 2022 г. на Ос-Варна, ГО, III състав.
Горните факти се констатират по несъмнен начин и от ангажираните писмени
документи на л. 6, л. 10, л. 13, л. 18 от делото.
По делото са приобщени като писмени доказателства и Нареждане за касов паричен
превод 014DCNF220520003 от 21.02.2022 г.; Нареждане за касов паричен превод
014DCNF220800001 от 21.03.2022 г.; Нареждане за касов паричен превод
014DCNF221230001 от 03.05.2022 г.; Нареждане за касов паричен превод
014DCNF221520003 от 01.06.2022 г.; Нареждане за касов паричен превод
014DCNF221820502 от 01.07.2022 г.; Нареждане за касов паричен превод
014DCNF222130005 от 01.08.2022 г.; Нареждане за касов паричен превод
014DCNF223340002 от 30.11.2022 г.; Нареждане за касов паричен превод
014DCNF223630501 от 29.12.2022 г.; Нареждане за касов паричен превод
014DCNF230320501 от 01.02.2023 г.; Нареждане за касов паричен превод
014DCNF230371002 от 06.02.2023 г.; Нареждане за касов паричен превод
014DCNF221230001 от 03.05.2022 г.; Нареждане за касов паричен превод
014DCNF223340002 от 30.11.2022 г.; Нареждане за касов паричен превод
014DCNF230320501 от 01.02.2023 г.; Нареждане за касов паричен превод
2
014DCNF230371002 от 06.02.2023 г.; Нареждане за касов паричен превод
014DCNF230591001 от 28.02.2023 г.; Нареждане за касов паричен превод
014DCNF230591001 от 28.02.2023 г от които е видно, че всички преводи са с основание
„издръжка от Я. Т. по гр. д. № 4810/2021 г. за съответните месеци“. Преводите са правени
от Д. Т., за което същата е изрично овластена от ответника, видно от представеното
пълномощно на л. 95.
Представени са още Амбулаторен лист № 231150042Е82/25.04.2023 г., от който е
видно, че ответникът е с основна диагноза „мастна дегенерация на черния дроб,
некласифицирана другаде“; Фискален бон от 17.06.2022 г., Фискален бон от 11.04.2022 г. и
Рецептурна бланка от д-р Р. Я. – хирург; Фискален бон от 07.11.2022 г., фискален бон от
09.01.2022 г. и Рецептурна бланка от 25.04.2023 г.; Фискален бон от 16.02.2023 г.,
установяващи закупуването на медикаменти и лекарства.
Приобщени са по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
* г. по описа на Ж. К. – помощник нотариус по заместване при нотариус А. Г., с район на
действие съдебния район на Варненски районен съд, вписан под рег. № * в регистъра на
Нотариалната камара, от който е видно, че ответникът на 24.01.2012 г. е прехвърлил в полза
на П. Б. Б. правото на собственост върху апартамент № * с идентификатор по КККР *;
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № * г. по описа на И. М.-И. –
помощник нотариус по заместване на К. К., нотариус с район на действие района на Районен
съд – Варна, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № *, от който е видно, че
същият апартамент е продаден от П. Б. в полза на Д. Е. М. на 30.12.2020 г. и от който се
констатира още, че върху продаденият апартамент има вписана възбрана по изп. дело №
4119/2002 г. на ДСИ, прехвърлено при ЧСИ Д. с номер на изп. дела 2803,2804/2011 г. във
връзка със задълженията на ответника, като към 23.12.2020 г. от страна на продавача са
входирани искания за заличаване на възбраната, което е в унисон с представената Справка
№ 843580/20.07.2021 г. чрез отдалечен достъп по данни за физическо/юридическо лице за
всички служби по вписвания за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от
01.01.1991 г. до 20.05.2021 г. за лицето Я. С. Т..
Представени по делото са и Уверение № 86173/26.09.2023 г., издадено от *,
Бакалавърски факултет, от което е видно, че ищцата студентка в редовна платена форма на
обучение; разпечатка от 05.11.2023 г. на Online плащане, от която е видно, че таксата за един
семестър възлиза на 1 400.00 лева; Амбулаторен лист № 000089/09.02.2023 г., издаден от д-р
С. П., от който е видно, че ищцата е с основна диагноза „меланоцитен невус на тялото“, като
се препоръчва оперативно отстраняване; Амбулаторен лист № 000090/20.06.2023 г., издаден
от д-р М. Н., от който е видно, че ищцата е основна диагноза „хиперандрогения“;
Амбулаторен лист № 22350702036В/16.12.2022 г., издаден от д-р Г. М., от който е видно, че
с ищцата е основна диагноза „остър цистит“; Амбулаторен лист № 000860/22.11.2022 г.,
издаден от д-р А. П., от който е видно, че ищцата е с основна диагноза „други уточнени
неинфекциозни гастроентерити и колити“; Рецептурна бланка от 13.07.2022 г. от д-р В. С.;
Амбулаторен лист рег. № 304832/13.07.2022 г., издаден от д-р В. С.; Амбулаторен лист №
001907/04.12.2006 г., издаден от д-р М. М., от който е видно, че ищцата страда от „други
алергични ринити“; Резултати от проведено кожноалергично тестуване на В. Т. от
04.12.2006 г. от д-р М. М.-алерголог; Лист за преглед на пациент в КДБ/СО №
015994/27.01.2022 г.; Етапна епикриза на В. Я. Т. от 09.03.2021 г.; Медицинско
направление/искане за В. Я. Т. изх. № 921 от 09.03.2021 г. и резултати, заключения и
препоръки на специалистите от приемащото здравно заведение; Резултати от проведени
лабораторни изследвания на В. Я. Т. на 02.06.2015 г.; Платежно нареждане за
вътрешнобанков превод от 16.09.2021 г. за сумата от 1 750.00 лева; Платежно нареждане за
вътрешнобанков превод от 23.09.2021 г. за сумата от 1 350.00 лева; Платежно нареждане за
вътрешнобанков превод от 01.11.2021 г. за сумата от 1 250.00 лева; Платежно нареждане за
вътрешнобанков превод от 17.11.2021 г. за сумата от 2 000.00 лева; Платежно нареждане за
вътрешнобанков превод от 30.12.2021 г. за сумата от 500.00 лева; Платежно нареждане за
вътрешнобанков превод от 07.02.2022 г. за сумата от 1 050.00 лева; Платежно нареждане за
вътрешнобанков превод от 21.03.2022 г. за сумата от 200.00 лева; Платежно нареждане за
вътрешнобанков превод от 04.03.2022 г. за сумата от 50.00 лева; Платежно нареждане за
вътрешнобанков превод от 18.06.2022 г. за сумата от 200.00 лева; Платежно нареждане за
3
вътрешнобанков превод от 08.07.2022 г. за сумата от 150.00 лева; Платежно нареждане за
вътрешнобанков превод от 08.08.2022 г. за сумата от 1 000.00 лева; Платежно нареждане за
вътрешнобанков превод от 18.08.2022 г. за сумата от 300.00 лева; Платежно нареждане за
вътрешнобанков превод от 09.09.2022 г. за сумата от 1 850.00 лева; Платежно нареждане за
вътрешнобанков превод от 27.09.2022 г. за сумата от 300.00 лева; Платежно нареждане за
вътрешнобанков превод от 06.10.2022 г. за сумата от 100.00 лева; Платежно нареждане за
вътрешнобанков превод от 07.10.2022 г. за сумата от 1 000.00 лева; Платежно нареждане за
вътрешнобанков превод от 08.11.2022 г. за сумата от 500.00 лева; Платежно нареждане за
вътрешнобанков превод от 03.04.2023 г. за сумата от 100.00 лева; Платежно нареждане за
вътрешнобанков превод от 20.01.2023 г. за сумата от 1 500.00 лева; Платежно нареждане за
вътрешнобанков превод от 21.04.2023 г. за сумата от 300.00 лева, като всички преводи са от
Д. Ш. в позла на ищцата; Разпечатка от 05.11.2023 г. за извършени плащания от Д. Ш. към
„В.“; извадка от Договор за банков кредит № 014LD-R-015139/17.11.2021 г., сключен между
„*“ АД и Д. Ш., като кредитополучател, с предмет заета сума в размер на 20 000.00 лва;
извадка от Погасителен план към договор за кредит № 014LD-R-015139/17.11.2021 г., от
който е видно, че размерът на месечната вноска възлиза на 608.05 лева с краен падеж
07.09.2024 г.
По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на допуснатите в полза
на двете страни свидетели.
В показанията си свид. К. Б. сочи, че се познава с ищцата от 2020 г. Запознали се във
висшето учебно заведение, в което учат. В съвместно съжителство били от лятото на 2022 г.
Ищцата по време на следването си в гр. С. изпитвала сериозни финансови затруднения.
Ищцата била споделила на свид. Б., че баща й не плаща дължимите издръжки доброволно,
поради което се наложило да заведе изп. дело. Наложило се същата да работи докато следва.
Първоначално е работила на четири часа, а впоследствие на осем часа. Положението й се
влошило допълнително след спиране на издръжката, която получавала от баща си през
периода от м.05.2022 г. до м.12.2022 г. и именно това я е накарало да премине от
четиричасов работен ден на осемчасов работен ден, вкл. да дели една квартира със свид. Б..
Имала намерение да следва и второ висше, но поради липсата на достатъчно финансови
средства се отказала, още повече след спиране на издръжката от баща й. Било й е много
трудно да работи и учи едновременно. Чувствала се много несигурна. Ищцата се затворила
в себе си. Това се отразило неблагоприятно и на здравословното й състояние. След спиране
на издръжката й се наложило да посещава много често лекар. Имала е паник атаки на
моменти. Започнала е да получава обриви. Херпесът й също се отключвал. Лекарите
предполагали, че всичко това е на нервна почва. След като е започнала да получава отново
плащанията за издръжка нещата се пооправили. Имало е случаи, в които свид. Б. е плащал
наема, сметките, помагал е на ищцата финансово с каквото може. Това допълнително е
напрягало ищцата. Не й е било приятно да получава помощ от сивд. Б.. Свид. Б. не е виждал
ответника. Последният не е пращал колети до гр. С.. Не се е интересувал от ищцата. Веднъж
през лятото на 2022 г. се обадил по телефона от непознат номер и помолил ищцата да
прекрати изп. дела, които са заведени срещу него, защото тези пари не бил ги дължал.
Наложило се майката на ищцата да изтегли паричен заем от банка, за да подпомага своята
дъщеря в гр. С..
В показанията свид. Д. Я. Т. сочи, че е майка на ответника и баба по бащина линия на
ищцата. Излага, че ответникът по третия изпълнителен лист, издаден срещу него, редовно
плащал издръжката в полза ищцата със закъснение от един-два месеца, тъй като бил болен.
В периода от м.05.2022 г. до м.12.2022 г. свид. Т.ва не е виждала ищцата нито веднъж.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изовди:
Фактическите твърдения, на които е основаван иска са в следния смисъл: С
Определение № 4914/09.05.2022 г. постановено по гр. д. № 16072/2021 г. по описа на РС-
Варна по молба на ответника е допуснато обезпечение на искове на молителя с правно
основание чл. 439 от ГПК, посредством спиране на изпълнението по изп. дело № 2803/2011
г. и по изп. дело № 2804/2011 г. и двете по описа на ЧСИ С. Д., на основание чл. 389 от ГПК
след представяне на парична гаранция в размер на 560 лева по сметка на РС-Варна. С
определение № 4614/12.12.2022 г. по в.ч.гр.д. № 2420/2022 г. по описа на ОС-Варна, е
4
отменено Определение № 4914/09.05.2022 г. постановено по ч. гр. д. № 16072/2021 г. по
описа на РС-Варна, като е отхвърлена молбата на Я. Т. за допускане на обезпечение на
предявените от него искове с правно основание чл. 439 от ГПК. Излага се, че седем месеца
за периода от 09.05.2022 г. до 12.12.2022 г. изпълнението по горецитираните изпълнителни
дела е било спряно, което е препятствало възможността на ищцата да получава присъдената
й по съдебен ред издръжка от баща й, поради което претърпява неимуществени вреди,
изразяващи се във фактически и психически неудобства, дискомфорт и стрес.
Съгласно чл. 403, ал. 1 от ГПК вреди от наложено обезпечение на иск може да
претендира ответникът в обезпечителното производство в три изчерпателно изброени от
законодателя хипотези: 1./ ако обезпеченият иск бъде отхвърлен, 2./ ако не бъде предявен в
дадения на молителя по обезпечението срок или 3./ ако исковото производство по
обезпечения иск бъде прекратено. Отговорността по чл. 403, ал. 1 от ГПК е специфична
безвиновна деликтна отговорност на лицето, по чието искане е допуснато обезпечението,
при която вследствие на наложената обезпечителна мярка са възникнали вреди за лицето,
срещу което е допуснато обезпечението. Тя може да се търси в определения в чл. 403, ал. 2
от ГПК срок.
В конкретния случай ищцата Т. не обосновава наличието й на вземане спрямо
ответника Т. нито с неоснователност, респективно отхвърляне на предявения от последния
иск с правно основание чл. 439 от ГПК, нито с прекратяване на производството по
обезпечения иск, а именно гр. д. № 16072 по описа за 2021 г. на РС-Варна.
Напротив, твърди се, че отмяната на неправилно допуснато обезпечение по реда на
инстанционния контрол съставлява четвърта хипотеза на чл. 403, ал. 1 от ГПК, която
предвижда безвиновна отговорност на поискалия го.
Доколкото съдът е този, който определя правната квалификация на предявените
искове по твърденията за факти в обстоятелствената част на сезиралата съда искова молба,
то при тези твърдения от страна на ищцата Т. искът следва да бъде квалифициран по чл. 45
от ЗЗД.
Искът по чл. 403 от ГПК е частен случай на иска по чл. 45 от ЗЗД. В настоящия
случай тежестта на доказване е правилно разпределена с доклада по делото, поради което и
не е накърнено правото на защита, на която и да е от страните в процеса на доказване, като и
ищцата, и ответникът са ангажирали в подкрепа на своите твърдения за факти съотвтените
доказателства.
Законодателят не е изключил правото на обезщетение за вреди, причинени от
неоснователна или недобросъвестно потърсена защита на субективни материални права чрез
изпълнително, исково и обезпечително производство.
В чл. 403 ГПК е определено, че подлежат на обезщетение уврежданията, причинени
от допуснато обезпечение, когато не е имало правно основание за предприемане на исковото
производство, съответно за налагане на ограничения по чл. 389 и сл. ГПК или иска, по който
е допуснато обезпечението, не се предяви в срок.
Като гаранция за именно тези интереси на ответника по молбата за обезпечение
законодателят са разписани и правилата по чл. 391, ал. 2, т. 2 ГПК - когато липсват
убедителни писмени доказателства в подкрепа на иска или съдът счете същите за
недостатъчни с оглед евентуалната основателност на претенцията или ограничаването на
имуществената сфера на ответника, се представя гаранция в определен от съда по
обезпечението размер. Тя служи за обезпечение на ответника и евентуалното му
удовлетворяване, ако бъде предявен и уважен иск по чл. 403 ГПК.
Извън хипотезите на чл. 403 ГПК увреденият от обезпечението може да търси
обезщетение от страната, инициирала обезпечителното производство само ако е
действала при злоупотреба с права.
Конституционното право на всички граждани е да подават жалби, предложения и
петиции до държавните органи, както и да търсят защита, когато са нарушени или
застрашени техни права или законни интереси. Ето защо, не може да се ангажира
отговорността на молителя по чл. 389 ГПК извън хипотезите на чл. 403 ЗЗД, дори когато
молбата или исковата претенция се окажат неоснователни. Изключението е, когато
5
страната е предприела съответните действия при злоупотреба с права - арг. чл. 3 ГПК.
Превратното упражнение на субективните права е укоримо с оглед обществения
интерес и правните последици са отказ от защитата им, като в зависимост от естеството на
действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска
съответно и обезщетение, и преустановяване на увреждащата злоупотреба.
Добросъвестността е налице, когато процесуалното право се упражнява с
убеждението, че то съществува. Няма злоупотреба с право тогава, ако страната подава молба
по чл. 389 ГПК със съзнанието, че защитава съществуващо свое субективно право. Без
значение е дали предприетата защита е адекватна, съществува или не в действителност
твърдяното субективно право, евентуално нейната грешка при преценка на правото дали е
извинителна или неизвинителна. В този смисъл е и каузалната съдебна практика на ВКС,
обективирана в Решение № 257 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1149/2009 г., IV г. о., ГК.
Т.е. увреденият може да се удовлетвори по пътя на общия деликт по чл. 45 от ЗЗД
при злоупотреба с право от ответника по иска - молител в обезпечителното производство.
В конкретния случай, за да е налице злоупотреба с право на обезпечение на иск,
следва да се докаже твърдяната цел – Я. С. Т. се е възползвал от предоставената правна
възможност да подаде молба по чл. 389 ГПК, за да лиши ищцата от дължимата й се парична
издръжка по изп. лист от 30.04.2003 г., издаден по гр. д. № 1693/2002 г. на РС-Варна и изп.
лист от 05.07.2012 г., издаден по гр. д. № 17175/2010 г. на РС-Варна, както и за да й бъдат
причинени негативни психически и емоционални неудобства по време на следването й в гр.
С. през процесния период от м.05.2022 г. до м.12.2022 г. посредтсвом спиране
принудителното удовлетворяване на вземанията за издръжка в производствата по изп. дело
№ 2803 от 2011 г. и изп. де;ло № 2804 от 2011 г. - двете по описа на ЧСИ Д.. Напротив,
установи се от ангажираните писмени документи, че единствената цел на ответника е била
да се предотврати изнасянето на публична продан на възбранения апартамент № *, находящ
се в *, имайки предвид обстоятелството, че правото на собственост върху същия е
прехвърлено от ответника-длъжник по изп. дела по описа на ЧСИ Д., образувани въз основа
на гореописаните изп. листи, в полза на трето лице, което впоследствие го прехвърля на
друго лице, който факт се установява по несъмнен начин от представените нотариални
актове и молби, депозирани в деловодството на ЧСИ.
Съдът счита, че не е налице противоправност в действията на ответника. Той се е
възползвал от признатата и гарантирана от закона възможност да подаде молба за
обезпечение на иска по чл. 439 от ГПК, независимо, че впоследствие допуснатото
обезпечение е отменено, доколкото не е налице хипотезата на чл. 3 от ГПК.
Съдът, също така приема, че действията на ответника не са и в причинна връзка с
увреждането на ищцата - стреса и емоционалното разстройство са резултат от действията на
съответните компетентни органи - съда по обезпечението и частния съдебен изпълнител.
Крайният извод на съда е за неоснователност на иска. Неоснователността на иска за
присъждане на главното вземане обуславя недължимостта на акцесорното вземане за
обезщетение за забава съизмеримо със законната лихва.
По съдебно-деловодните разноски:
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят
сторените съдебно-деловодни разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска,
чийто общ размер възлиза на 1 000.00 лева – хонорар за един адвокат. Възражението за
прекомерност е несъстоятелно, доколкото уговореният хонорар не надхвърля нормативно
установения минимум – арг. от чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявения от В. Я. Т., ЕГН * против Я. С. Т., ЕГН **********,
осъдителен иск с правна квалификация по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 3 от ГПК за осъждане
6
на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 7 000.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и
психически неудобства, дискомфорт и стрес, претърпени в резултат от наложената по
искане на ответника обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изп. дело № 2803 и
изп. дело № 2804 - двете по описа за 2011 г. на ЧСИ С. Д., peг. № * при КЧСИ, по силата на
Определение № 4914 от 09.05.2022 г., постановено в производството по гр. д. №
20213110116072 по описа на Районен съд - Варна, ГО, 43-ти съдебен състав, впоследствие
отменено с Определение № 4614 от 12.12.2022 г., постановено в производството по ч. гр. д.
№ 20223100502420, по описа на ОС-Варна, ГО, III състав, ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба на 13.02.2023 г., до окончателно изплащане на сумата. .
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, В. Я. Т., ЕГН * да заплати в полза на
Я. С. Т., ЕГН ********** сумата в размер от 1 000.00 лева, представляваща сторени по
делото съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнагражение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7