Р Е Ш Е Н И Е
№
1867 19.07.2019 г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, Гражданско
отделение, XLIV-ти граждански състав, на двадесети юни две хиляди и
деветнадесета година в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Сияна ДИМИТРОВА
Секретар – Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдията Сияна
Димитрова
гражданско дело № 224 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по първоначална искова молба вх. № 1331/11.01.2019 г.,
допълнена с молба вх. № 11701/15.03.2019 г. от Р.А. К., ЕГН **********, чрез адвокат В.С. ***, със съдебен
адрес:***, срещу Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - гр. Бургас, БУЛСТАТ:
*********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, с искане ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2112
лева, представляваща претенция за допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 352 часа над нормативните лимити за периода от
01.04.2016 г. до 01.07.2017 г., както и сумата от 1201,20 лева, представляваща претендирано и неизплатено в пълен
размер възнаграждение за положен нощен труд в размер на 1400 часа, в периода от
01.01.2016 г. до 01.09.2018 г., който преизчислен с коефициент от 1,143 възлиза
на 1600,2 часа дневен труд, или води до разлика от 200,2 часа, които останали
незаплатен от ответника и следвало да бъдат заплатени по 6 лева на час, ведно
със законната лихва за забава върху двете главници от датата на подаване на
исковата молба – 11.01.2019 г. до окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът в сочения
период е бил в служебно правоотношение с ответната дирекция, по силата на което
изпълнявал длъжностите „*** „Охранителна полиция“”, „***“ и понастоящем „***““,
всички в щата на РУ – Созопол. Твърди се, че в противоречие със специалната
законова уредба на ЗМВР, в периода 01.04.2016 г. до 01.07.2017 г. ищцата е
полагала извънреден труд над ограничението от 70 часа на тримесечие и съответно
– над 280 часа за година, на което се основава и първата претенция. Отделно от
това се сочи, че вследствие на трансформацията на положен от ищцата нощен труд
следва да ѝ бъдат заплатени 200,2 часа извънреден труд на стойност 6 лева
на час за периода от 01.01.2016 г. до 01.09.2018 г.. Работното ѝ време
било организирано на смени. Прави се искане за присъждане на съдебни разноски.
В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор вх. №
8341/21.02.2019 г. от ответника, с който оспорва предявените искове по
основание и по размер. Твърди, че положеният от ищеца извънреден труд е
надлежно начислен и отразен в протоколите за положен извънреден труд и в
протоколите за отчитане на работното време между 22,00 часа и 6,00 часа,
времето на разположение и положения труд по време на официални празници в РУ – Созопол. Сочи се, че положеният
извънреден труд е заплатен своевременно след неговото отчитане по правилата на
действалите към процесния период Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организация и разпределението на работното
време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители
в Министерството на вътрешните работи и Наредба № 8121з- 776/29.07.2016 година
за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивка на държавните служители в Министерство на вътрешните работи.
По отношение на претенцията за преизчисляване на нощния труд по коефициент
1,143 заявява, че приложение намират разпоредбите на двете посочени по-горе
наредби, които действащи паралелно по време с Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, уреждат по специален за системата на МВР
начин заплащането на нощния труд. Ответникът счита, че липсва текст, който да
урежда увеличение на часовете нощен труд по коефициент, като сочи за приложима
съм случая нормите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з- 592/25.05.2015 г. и в
чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., съгласно които държавните
служители в МВР могат да полагат труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Твърди се неприложимост на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, като се заявява, че определеното на основание заповеди №№
8121з-791/28.10.2014 г. и 8121з- 1429/23.11.2017 г. на министъра допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева за всеки отработен час между
22,00 и 6,00 часа е било изплатено на ответника за целия процесен период. В
приложение на отговора се представят писмени доказателства.
В проведено по делото открито съдебно заседание,
ищецът, чрез процесуален представител поддържа исковата молба и моли за
уважаването ѝ. Претендира присъждане на направените по делото съдебни
разноски.
С протоколно определение от 20.06.2019 г. по
делото, съдът е приел изменение на исковете, чрез увеличаване на размера им,
както следва: за претенцията от 2112 лева – увеличение до размер от 2156,88
лева, а за претенцията от 1201,20 лева – до размер от 1306,88 лева.
Ответната страна изпраща представител в открито
съдено заседание, който поддържа дадения отговор на исковата молба, моли за
отхвърляне на исковете, евентуално за частично уважаване на исковете, при
съобразяване на извършените и установени по делото плащания. Релевира
възражение за прекомерност на възнаграждението на представителя на ищеца,
претендира разноски.
Съдът,
като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 187,
ал. 3, предл. 2-ро във връзка с ал. 5, т. 2 , ал. 6 и ал. 7 от ЗМВР и чл. 179,
ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
Между страните не се спори, поради което на
основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът я обявил за безспорно и ненуждаещо
се от доказване съществуващото между тях служебно правоотношение в процесните
периоди, съгласно което ищецът е заемал длъжностите „*** „Охранителна
полиция“”, „***“ и понастоящем „***““, всички в щата на РУ – Созопол, с работно
време на смени. Тези обстоятелства се установяват и от представените от
ответника многобройни писмени доказателства /л. 17-155 от делото/. Страните не спорят,
а и от приложените от ответника писмени доказателства се установява, че с оглед
характера на заеманата от ищцата длъжност, през процесния период, същата е
полагала труд и през нощта /за времето от 22,00 часа до 06,00 часа/, съгласно
утвърдени графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
По иска
за допълнително възнаграждение за положен извънреден труд:
Съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР към
основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Разпоредбите на чл. 187, ал. 5, т. 2 , ал. 6 и ал. 7 от ЗМВР
повеляват, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период - за служителите, работещи на смени, като извънредният труд
се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение и не
може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
В процесния случай и период ищцата е полагала
труд на смени от по 8, 12 и 24 часа и е следвало да ѝ бъде заплатено
трудово възнаграждение за положения извънреден труд. Съгласно разпоредбата на
чл. 188 от ЗМВР държавните служители на МВР са длъжни да бъдат на разположение
за изпълнение на задълженията си, свързани със службата им в МВР, при
изпълнението на което задължение, по делото се установи, че ищцата е положила
извънреден труд, който е останал незаплатен от ответника.
Между страните не се спори, че ищцата е полагала
претендирания извънреден труд. Видно от приложените по делото графици за
процесния период ищцата е полагала труд на различни смени с различна
продължителност, включително на 24 часови дежурства. От приложените по делото
протоколи за отчитане на положения труд, графици за дежурства и заключението на
вещото лице, назначено по допуснатата и приета по делото без възражения на
страните съдебна експертиза, се установи, че за процесния период ищцата е
положила 352 часа извънреден труд, който е останал незаплатен, и който труд не
се установи да е компенсиран с отпуск.
В разпоредбата на чл. 187, ал. 7 от ЗМВР е
посочено, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечие и 280
часа за година. В закона и подзаконовите нормативни актове няма забрана за
заплащането на така положения труд. Организацията на труда в структурите на МВР
е било предмет на няколко наредби, които са действали в процесния период
/Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределението
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР, Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за
организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане,
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределението на работното
време , за неговото отчитане , за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР/, като в тях на е посочено, че ръководителите на съответните
структури по чл. 37 от ЗМВР имат задължения във връзка изготвянето на
съответните графици за полагане на труд. Неспазването на разпоредбите на закона
и подзаконовите актове, при което служителите са положили труд над установения
размер, не следва да засяга възможността за заплащането на същия. Противното,
би означавало грубо погазване трудовите права, гарантирани включително и с
разпоредбата на чл. 48 от Конституцията на Република България.
По изложените съображения, съдът намира
предявеният иск за заплащане на допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд от 352 часа в периода 01.04.2016 г. – 30.06.2017 г., възлизащо
в размер на сумата от 2156,88 лева, за доказан по основание и размер, предвид
което и следва да бъде уважен в цялост. Основателността на главното искане
предопределя основателността и на акцесорното искане за присъждане на законна
лихва върху главницата, начиная датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане.
По иска
за допълнително възнаграждение за положен извънреден труд /преизчислен към
дневен от положен над нормата нощен труд/:
Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗМВР
на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна
степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 ч. до 6,00 ч., за полагане на
труд на официални празници и за времето на разположение. С ал. 2 на чл. 179 от ЗМВР законодателят е предвидил, че условията и редът за изплащане на
допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР сочи, че
подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, е наредба на
министъра на вътрешните работи.
През процесния исков период, обхващащ времето от
01.01.2016 -31.12.2018г. са издадени Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г.,
Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г., Наредба № 8121з-776 / 29.07.2016 г., които
предвиждат работа на смени с полагане на труд през нощта между 22,00 ч. и 06,00
ч., максимално 8 часа за всеки 24-часов период.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/ 11.08.2014 г. /в сила от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г./, предвижда,
че при сумирано отчитане на работното време се прилага коефициент 0,143 на
общия брой часове положен труд между 22,00 ч. и 06,00ч. за отчетния период.
След отмяна на горепосочения подзаконов
нормативен акт, са издадените Наредба № 8121з-592 /в сила от 01.04.2015 г.,
отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/ 2016 г., в сила от 11.07.2016 г./
и Наредба № 8121з-779 /в сила от 02.08.2016 г./, които обаче не регламентират
отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент, аналогично на чл. 31,
ал. 2 от отменената Наредба № 8121з-407/ 2014 г.
Предвид изложеното, в процесния случай съдът
приема, че за исковия период от 01.01.2016 г. до 01.08.2016 г. е действало
правилото на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за превръщане на
нощните часове в дневни с коефициент 0,143, която е запазила действието си след
постановеното решение по адм. д. № 5450/ 2016 г. ВАС до приемането на новата
наредба. Но този ред на преизчисляване е неприложим за времето след отмяна на
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за периода от 02.08.2016 г. до 31.12.2017 г.,
поради празнота в уредбата на реда за организацията, отчитането и компенсацията
на полагания труд, извън редовното работно време, за държавните служители в
Министерството на вътрешните работи.
Липсата на изрична норма обаче не следва да се
тълкува като законово установена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като
извънреден, тъй като такава забрана би била и противоконституционна, а
представлява празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Доколкото в
последните две наредби е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на
работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице
нормативна празнота по този въпрос. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи
общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ бр.
( от 26.01.2007 г.), чиято разпоредба на чл. 9, ал. 2 гласи, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
Във връзка с направеното твърдение в отговора на
исковата молба, че на ищецът му е заплатен нощния труд в размер на 0,25 лв. за
всеки час /съгласно ставката по чл. 8 от НСОРЗ/, съдът намира, че превръщането
на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ се извършва при
сумирано изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните
часове не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или
за част от него между 22,00 ч. и 06,00 ч. на работниците и служителите се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък
от 0,25 лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т.е. при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд.
По делото е извършена съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, от чието заключение се
установява, че за исковия период 01.01.2016 г. -31.12.2018 г. ищцата е положила
нощен труд за времето от 22 часа до 6 часа, възлизащ общо на 1408 часа. При
превръщане на часовете нощен труд в дневни часове с приложен коефициент 1,143
се получават общо 1618 часа, от които вещото лице е посочило, че 200 часа съставляват
преобразуван извънреден труд, платим в размер на сумата от 1306,88 лева.
Експертът е направил извод, че за исковия период на ищцата са заплатени 352
лева – допълнително възнаграждение за положен нощен труд, определено в размер
по-малък от 1,25 лева на час.
По делото ответникът не твърди, нито е
представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително
възнаграждение за положения за исковия период нощен труд в установения от
експертизата размер. Предвид това и с оглед гореизложените съображения исковата
претенция за заплащане на извънреден труд за периода 01.01.2016 г. - 30.12.2018
г., получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и
отчитането му като извънреден е основателна, и следва да се уважи в изчисления
от вещото лице размер от 1306,88 лева, след приспадане на заплатеното
възнаграждение от 352 лева и за 5 часа, или за размер от 954,88 лева и за 195
часа, а в останалата част над този размер до претендираната от ищеца искова
сума от 1306,88 лева и за горницата до заявените 200,2 часа исковата претенция
за явява неоснователна и следва да се отхвърли.
На основание чл. 86 от ЗЗД върху присъдения
размер на главницата следва да присъди претендираното обезщетение за забавеното
ѝ плащане в размер на законната лихва, считано от подаване на исковата молба
до окончателното ѝ изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва
да бъдат присъдени направените по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 756 лева, изчислено съразмерно с уважената част от
исковете. По делото е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, което е неоснователно, тъй
като същото е определено за двата обективно съединени иска в съответствие с
минималните размери по чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът намира за
основателно възражението на ответника за недължимост на претендирани от
процесуалния представител на ищеца пътни разходи, доколкото последният е
договорил възнаграждение за положения труд, в което следва да са предвидени и
транспортните разходи.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника
следва да се присъдят направените по делото разноски за платено експертно
заключение в размер на 56 лева, изчислени съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 136,27 лева, дължима върху уважения размер на двете искови
претенции.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235
от ГПК,
Бургаски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи /ОД на МВР/ - гр. Бургас, БУЛСТАТ: *********, с
адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 4, да заплати на Р.А. К., ЕГН **********, чрез адвокат В.С. ***, със съдебен адрес:***, на основание чл. 187, ал. 3, предл. 2-ро
във връзка с ал. 5, т. 2 , ал. 6 и ал. 7 от ЗМВР и чл. 179, ал. 1 и ал. 2 вр. с
чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР вр. с чл. 86 от ЗЗД, както следва: сумата от 2156,88 /две хиляди, сто петдесет и шест
лева и осемдесет и осем стотинки/ лева
- допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 352 часа в периода
01.04.2016 г. – 30.06.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, начиная 11.01.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане; и сумата от 954,88
/деветстотин
петдесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки/ лева - допълнително трудово възнаграждение за
положен извънреден труд от 195 часа за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2018 г.,
получен в резултат на преизчисление на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху
главницата, начиная 11.01.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над
присъдения размер от 954,88 лева до претендирания размер от 1306,88 /хиляда
триста и шест лева и осемдесет и осем стотинки/ лева и за разлика от 5,2 часа
извънреден труд, като неоснователен.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи /ОД на МВР/ - гр. Бургас, БУЛСТАТ: *********, да заплати на Р.А.
К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 756
/седемстотин петдесет и шест/ лева, представляваща направените от ищеца съдебни
разноски по делото.
ОСЪЖДА Р.А. К., ЕГН **********, да заплати на
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - гр.
Бургас, БУЛСТАТ: *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 56
/петдесет и шест/ лева, представляваща направените от ответника съдебни
разноски по делото.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи /ОД на МВР/ - гр. Бургас, БУЛСТАТ: *********, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на БРС, дължимата върху уважения
размер на исковете държавна такса в размер от общо 136,27 /сто тридесет и шест
лева и двадесет и седем стотинки/ лева.
Присъдените в полза на ищцата суми могат да
бъдат заплатени по банкова сметка, ***: IBAN: ***.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването
му в препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)
Вярно с
оригинала!
ММ