ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3788
гр. Бургас, 15.11.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Александър Д. М. Гражданско дело №
20212120107856 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „А*******“ ООД, ЕИК ************,
със седалище и адрес на управление: гр. Б., ж.к. “Б. М.”, бл.****, партер, представлявано от
А. Е. Д., чрез адв. Л.Б., против НЗОК, за осъждане на ответната каса да заплати сумата от 19
418, 77 лв. – главница и 776, 75 лв. обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че процесното вземане се дължи по силата на сключен между
ищеца и НЗОК договор по 45, ал.17 ЗОО, вр. чл.262, ал.6, т.1 от Закона за лекарствените
продукти в хуманната медицина.
Съдът, с оглед твърденията в исковата молба и като прецени облигационния характер на
договора, намира, че спорните отношения не са възникнали в резултат на гражданскоправна
сделка, а от административен договор. Административният характер на отношенията между
НЗОК и собствениците на аптеки, възникващи по силата на двустранно подписан договор, е
категорично признат в мотивите към Тълкувателно постановление № 5 от 21.06.2007 г. на
ВАС по т. д. № 3/2007 г. Там ясно е посочено, че „…страните (по договора) не са
равнопоставени по отношение на създадените права и задължения.“, както и че „при
сключването на договори с аптеките за отпускане на лекарствени продукти, медицински
изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично
от НЗОК, касата действа в качеството на административен орган, а не като субект на
гражданското право. Договорът се явява законовото средство, чрез което се охраняват
обществените интереси, свързани с продажбата на отделни лекарствени продукти при
определен режим. Касае се за лекарствени продукти, които са под особено наблюдение от
страна на държавата, тъй като се заплащат напълно или частично от НЗОК. Именно
характера на отношенията, породени от сключения договор, дават повод да се изведе
постановяването по тълкувателното дело, че заповедта на директора на РЗОК, с която се
налага санкция на собственика на аптека за нарушения на договора представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК.Този вид договори са
наложени от съдебната практика като административни такива, чиято цел е преди всичко
регламентирането на отношения от значим обществен интерес в областта на
здравеопазването. В този смисъл могат да се посочат решение № 13465/09.12.2016 г. по адм.
дело № 486/2016 г. на ВАС, VІ-то отд., решение № 12482/17.11.2016 г. по адм. дело №
488/2016 г. на ВАС, VІ отд, решение № 4042/09.04.2015 г. по адм. дело № 12952/2014 г. на
ВАС, VІ отд., решение № 12383/17.10.2014 г. по адм. дело № 6064/2014 г. на ВАС, VІ отд.,
Решение № 639 от 18.01.2017г. по адм. дело 12921/2014г. на ВАС. и др.
Договорът, намира своята нормативна уредба в чл.45, ал.17 от ЗЗО, като от
регламентацията се установява, че същият има задължително определено от закона
съдържание, а условията и реда за сключването му се съгласуват от 9 представители на
1
НЗОК и 9 представители на Българския фармацевтичен съюз, определени съответно от
надзорния съвет на НЗОК и управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз .
Впоследствие тези условия се обнародват в ДВ от управителя на НЗОК. Съществуващата
понастоящем правна уредба на договора е още един аргумент в подкрепа на тезата, че
страните не са равнопоставени.
Според настоящия състав, няма съмнение, че процесният договор отговаря изцяло и на
легалното определение за административен договор, дадено в разпоредбата на чл.19а от
АПК. Съгласно цитираната материалноправна норма, административен договор е писмено
съглашение между административен орган, чието сключване е предвидено в специален
закон по въпроси от обществен интерес, какъвто именно се явява ЗЗО.
Съгласно разпоредбата на чл. 19ж. АПК, споровете относно действителност, изпълнение,
изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния
административен съд. В същия смисъл е и нормата на чл.128, ал.1, т.3 АПК, обуславяща
подведомствеността на административния съд досежно споровете за изпълнение на
административните договори.
При спор, повдигнат пред граждански съд, който е родово компетентен на
административен съд, постановеното решение подлежи на обезсилване като недопустимо, а
делото следва да бъде изпратено за разглеждане на административния съд по правилата на
родовата и местната подсъднос /в този см. Тълкувателно постановление № 1 от 29.09.2016г.
на ВАС по тълк. дело № 1/2015г./. Настоящия съдебен състав, като съобрази, че
определянето на приложимото право е задължение на съда и липсата на абсолютна
процесуална предпоставка, обуславяща съществуването на правото на иск, както и че
евентуално произнасяне по настоящия спор от настоящия съд, би довело до постановяване
на недопустимо съдебно решение, подлежащо на обезсилване, намира че делото следва да
бъде изпратено на Административен съд - Бургас, който се явява именно компетентния
такъв да го разгледа по правилата на подведомствеността, разпределящи делото между
гражданските и административните съдилища.
Водим от горното, на основание чл.15, ал.1 от ГПК, Бургаския районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 7856/2021г. по описа на БРС, поради липса на
подведомственост и ИЗПРАЩА делото на Административен съд – Бургас.
Определението е обжалваемо с частна жалба, пред БОС, в едноседмичен срок от
връчването.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
С.К.
Съдия при Районен
_______________________
съд – Бургас:
2