№ 89
гр. П., 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря М.Й.А.
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно
наказателно дело № 20223520200166 по описа за 2022 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. ЗАНН е образувано по жалба
на “*** ***, със седалище и адрес на управление гр.С., чрез пълномощник адв.М. Д. вписана в
САК, против НП № *** г. издадено от Директора на дирекция “***” гр. Т., с което и на основание
чл.416,ал.5, вр. с чл.413,ал.2 от КТ на юридическото лице е наложена имуществена санкция в
размер на 5000 лв. (пет хиляди лева) за това, че ”на 06.07.2022 г. около 13.43 ч. в обект-силозна
база и фабрика за сортиране на семена, намиращ се в гр.П., южна индустриална зона,
стопанисван от работодателя „*** е извършена проверка по работни места и на условията на
труд, във връзка със станала около 11.00 ч. на 06.07.2022 г. злополука по време на работа.
При проверката по работни места на мястото на злополуката е установено, че на
посочената дата на площадката към приемната шахта ½ в проверявания обект е извършвана
трудова дейност – разтоварване с електрокари на чували, пълни с небелено слънчогледово семе,
наричани „big bags“ чували, с височина около 2.5 м, от полуремарке на товарен автомобил и
превозването им до приемната шахта. В горната част на посочените чували има четири примки
(уши), предвидени за безопасно захващане на чувала при пренасяне с електрокар.
При извършената проверка па работни места на 06.07.2022 г. от работниците,
извършващи дейността по закачане на примките на чувалите на виличните рогове на
електрокара е изискано да посочат използваното приспособление/оборудване за достигане на
намиращите се на височина примки на чувала.
Видно от писмените обяснения на А.Р.Р., участвал при разтоварване на чувалите,
същият е извършвал закачане на примките (ушите) на чувала на виличните рогове на
електрокара. За да достигне до примките (ушите), предвидени за закачването, разположени в
горната част на чувала, намиращ се в товарното полуремарке, А.Р.Р. стъпва на рогата на
вилицата на електрокара и е повдиган с електрокара на необходимата височина. Установено е,
1
че работодателят е допуснал използването на работно оборудване не по предназначение и по
начин , който не е предвиден за тази цел от производител, а именно – електрокарът е използван
за превоз на хора върху виличните рогове.
С оглед изложеното, работодателят не е предприел всички необходими мерки за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокар, като е
допуснал на 06.07.2022 г. в проверявания обект ползването на електрокар за превоз на хора върху
виличните рогове, които не са предвидени за тази цел от производителя. Нарушението
извършено на 06.07.2022 г. в проверявания обект в гр.П. и е констатирано на същата дата при
извършена проверка по работни места.“ – нарушение по чл.3, във връзка с т.12 от приложение
№ 1 към чл.7,т.1 от Наредба № 10 от 07.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд при работа с електрокари и мотокари (Обн.,ДВ, бр.112/2004 г.).
В подробно мотивираната жалба се оспорва извършеното нарушение, като се посочва, че
НП е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Сочи
се, че доколкото по време на издигане на виличните рогове електрокарът не се е движел, не е
налице „превоз“ осъществен спрямо А.Р.Р. и доколкото нямала легално дефиниция определяща
параметрите на това понятие, санкционирането на работодателя е неправилно и
незаконосъобразно. В с.з. жалбоподателят представляван от адв.Г. С. вписан в САК, поддържа
жалбата, пледира за отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно, претендира направените
разноски, за които представя списък и доказателства за заплащането им. Изпраща писмени
бележки, в които поддържа жалбата, прави алтернативно искане за приложение на чл. 28 от ЗАНН
или намаляване на санкцията към възможния минимум.
Въззиваемата страна редовно призована, представлявана в с.з. ст. юк Р.Х. оспорва изцяло
жалбата, моли съда да я остави без уважение като неоснователна и потвърди изцяло издаденото
НП, претендира се присъждане на ю.к възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е процесуално допустима. На
06.07.2022 г. около 11.00 ч. в обект-силозна база и фабрика за сортиране на семена в гр.П., Южна
индустриална зона, стопанисван от работодателя „*** настъпила злополука със смъртен резултат,
с лицето С.Д.С. ЕГН-**********. В обекта пристигнал екип от Дирекция „ИТ“ гр.Т. включващ
инспекторите С. Д., Х. Х. и Г. К.. В присъствие на надлежно упълномощен представител на
работодателя – А.Р.Д. длъжностните лица извършили оглед на мястото на злополуката. При
проверката по работни места на мястото на злополуката било установено, че на посочената дата на
площадката към приемната шахта ½ в проверявания обект е била извършвана трудова дейност, а
именно: разтоварване с електрокари на чували, пълни с небелено слънчогледово семе, наричани
„big bags“ чували, с височина около 2.5 м, от полуремарке на товарен автомобил и превозването
им до приемната шахта. В горната част тези чували имали четири примки (уши), предвидени за
безопасно захващане на чувала при пренасянето му с електрокар.
При извършената проверка па работни места на 06.07.2022 г. от работниците, извършващи
дейността по закачане на примките на чувалите на виличните рогове на електрокара е изискано да
посочат използваното приспособление/оборудване за достигане на намиращите се на височина
примки на чувала. В писмени обяснения снети от работника А.Р.Р. /приложени л.37/, последния
посочил, че работи на длъжност „монтьор“ и е свидетел на злополуката, като обяснил, че „…
2
почнахме да разкопчаваме коланите, качих се на рогата на електрокара и колегата ме вдигна
върху чувала и започнах да ги закачам на рогата на електрокара, и после закачих единия чувал на
електрокара, който се управляваше от Жеко и отива да обръща чувала на шахтата и пак се
връща…“. При така депозираните сведения и на база събраните и допълнително анализирани
писмени доказателства във връзка с с осъществяване на трудовите и останалите правоотношения в
обекта на контрол, както и във връзка с спазването на ЗЗБУТ и подзаконовите актове по неговото
прилагане, на 20.08.2022 г. актосъставителя Х. М. Х. преценил, че 06.07. 2022 г. работодателят е
извършил административно нарушение по чл.3, във връзка с т.12 от приложение № 1 към чл.7,т.1
от Наредба № 10 от 07.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
работа с електрокари и мотокари (Обн.,ДВ, бр.112/2004 г.), като е допуснал на 06.07.2022 г. в
проверявания обект ползването на електрокар за превоз на хора върху виличните рогове, които не
са предвидени за тази цел от производителя. За посоченото нарушението бил съставен АУАН №
*** г., който бил връчен на упълномощеното лице А.Д. и подписан от нея без възражение, като
допълнителни писмени такива не постъпили и в 7-дневния срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН. При тези
обстоятелства било издадено и атакуваното в настоящия процес НП № *** г. на Директора на
дирекция „ИТ“ гр.Т., връчено лично на 17.08.2022 г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на
актосъставителя Х. Х., свидетелите С. Д. и Г. К. (присъствали както при проверката на място в
обекта, така и при съставяне и връчване на АУАН), както от приложените и приобщени по делото
по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност не
са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на производството по
налагане на административно наказание. Обжалваното НП е издадено от компетентен орган и в
съответствие с административнонаказателно-процесуалните правила и съобразяване с
материалния закон – предвид и обстоятелството,че съгласно чл.16, ал.4,т.2 от Устройственият
правилник на Изпълнителната агенция "Главна ***" (Обн., ДВ, бр.6/21.01.2014 г.) “Директорът
на дирекция "***: … осъществява правомощия на административно наказващ орган по смисъла
на чл.47, ал. 2 от ЗАНН …”.
Съгласно общата разпоредба на чл.275,ал.1 от КТ задължение на работодателя е да
осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на
работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени. В конкретния случай
категорично е установено, че на 06.07.2022 г. в обекта - силозна база и фабрика гр.П., стопанисван
от работодателя „***, е била извършвана трудова дейност свързана с разтоварване с електрокари
на чували, пълни с небелено слънчогледово семе, наричани „big bags“ чували, с височина около 2.5
м, от полуремарке на товарен автомобил и превозването им до приемната шахта. Посочената
трудова дейност била извършвана от няколко работника, между които и А.Р.Р., който пряко
участвал при разтоварване на чувалите. Последният е закачал примките (ушите) на чувала на
виличните рогове на електрокара, като за да достигне до тези примки (уши), предвидени за
закачването, разположени в горната част на чувала, намиращ се в товарното полуремарке, А.Р.Р. е
стъпвал на рогата на вилицата на електрокара и е повдиган с електрокара на необходимата
височина.
3
При така установените обстоятелства съдът намира, че както в АУАН, така и в НП
правилно е преценено, че работодателят е допуснал използването на работно оборудване не по
предназначение и по начин , който не е предвиден за тази цел от производител, а именно –
електрокарът е бил използван за превоз на хора върху виличните рогове, което правилно е било
квалифицирано като административното нарушение по чл.3, във връзка с т.12 от приложение № 1
към чл.7,т.1 от Наредба № 10 от 07.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд при работа с електрокари и мотокари (Обн.,ДВ, бр.112/2004 г.). Съгласно тези разпоредби,
при осигуряването на безопасността и здравето на работещите с електрокари, работодателят
следва да спазва и специфични изисквания като не допуска превоз на хора върху кара, виличните
рогове, сменните съоръжения и ремаркетата…- изискване, което очевидно не е спазено предвид
подробните и последователни сведения на работника А.Р.Р. и последвалата злополука със смърт
на работника С.С..
Действително в относимата правна уредба липсва легална дефиниция на понятието
„превоз“ използвано в Наредба № 10 от 07.12.2004 г., но доколкото в конкретния случай е
безспорно установено, че на 06.07.2022 г. А.Р.Р. пряко е участвал в товаро- разтоварната дейност,
като е стъпвал на рогата на вилицата на електрокара и е бил повдиган с електрокара на
необходимата височина, съдът намира, че с това е бил осъществен състава на административно
нарушение във връзка със задълженията на работодателя по чл.413,ал.2 от КТ за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд. /в т.см. е и решение от 09.10.2014 г. по к.а.н.д №
142/2014 г. на ТАС във връзка с настъпила злополука, в което е потвърдена преценката на
Дирекция „***“, че „електрокара е използван за превоз върху виличните рогове, т.е. не по
предназначение и по начин, който не е предвиден за тази цел“. Направеният от ТАС извод е
възоснова на идентични с настоящия случай обстоятелства, доколкото в цитираното решение е
прието, че „работникът е бил издигнат с виличните рогове на електрокар…Поради приплъзване
на коша върху виличните рогове на електрокара, работникът паднал с металния кош върху
бетоновата подова настилка, при което увредил здравето си“/. Ето защо съдът намира, че
отговорността на ЮЛ правилно е ангажирана, тъй като „*** притежава качеството на
„работодател“ по смисъла на §1,т.1 от ДР на КТ, който е допуснал на 06.07.2022 г. в проверявания
обект ползването на електрокар за превоз на хора върху виличните рогове, които не са предвидени
за тази цел от производителя.
Административнонаказателната отговорност на ЮЛ е безвиновна /а не виновна, както се
сочи в жалбата/, което означава, че не може да се търси аналогия с вината като понятие от НК,
касаещо субективната страна на деянието на физическо лице, т.е. при административни
нарушения на търговски дружества изобщо не се изследва въпросът за вината. Във всеки един
случай обаче следва да се установят релевантните обстоятелства по чл.83,ал.1 от ЗАНН, а именно
че нарушението е извършено при осъществяване на дейността на работодателя. В настоящият
казус се установи, че в чл.413,ал.2 КТ е предвидена възможността за налагане на имуществена
санкция на ЮЛ, каквото се явява и дружеството-жалбоподател. По отношение конкретният размер
на наложената имуществена санкция в размер на 5000 лв. /пет хиляди лева/ при възможност от
1500 до 15000 лв. съдът намира, че същата е индивидуализирана под средния размер и в случая с
оглед настъпилите тежки последици напълно съответства на тежестта на извършеното нарушение.
Видно от съобразителната част на обжалваното НП, при налагане на имуществената санкция
наказващият орган се е съобразил изцяло с разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН като мотивирано
е преценил, че не е налице маловажност на извършеното нарушение, а доколкото във връзка с
4
нарушението е настъпила и смъртта на работника С.С., то е неприложима разпоредбата
чл.415в,ал.1 КТ-преценка, която се споделя и от съда. Имуществената санкция наложена на
жалбоподателя е правилно определена, като същата е индивидуализирана в съответствие с
разпоредбата на чл.27 ЗАНН и доколкото не са представени доказателства за други нарушения от
страна на „*** на здравословните и безопасни условия на труд, е в размер, който в случая е
адекватен и съответен на извършеното нарушение, поради което издаденото НП следва да бъде
изцяло потвърдено.
При този резултат се явява основателно искането за присъждане на ю.к. възнаграждение
съгласно чл.63,ал.3 и ал.4 ЗАНН. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП, съгласно ал.1 от
който заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че
производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съответно същото не
представлява фактическа и правна сложност и процесуалният представител се е явил в съдебното
заседание намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния
размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80.00 /осемдесет/ лева.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.9,вр. ал.2,т.5,вр. с чл.58д,т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № *** г. издадено от Директора на Дирекция “***” гр.Т., с което и
на основание чл.416,ал.5,във вр. с чл.413,ал.2 от КТ, на „*** ***, със седалище и адрес на
управление гр.С., район Л., ул.“***, представляван от управителя В.М.В, за извършено нарушение
по чл.3, във връзка с т.12 от приложение № 1 към чл.7,т.1 от Наредба № 10 от 07.12.2004 г. за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари
(Обн.,ДВ, бр.112/2004 г.), е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. (пет хиляди лева),
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „*** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „***“ – Т., чрез ст.юрисконсулт Р.Х.,
СУМАТА в размер на 80.00 лв. (осемдесет лева) представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение, на осн.чл.37,ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.24 от НЗПП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на
Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5