Решение по дело №5620/2022 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 461
Дата: 7 април 2023 г.
Съдия: Васил Маринов Петков
Дело: 20224520105620
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 461
гр. Русе, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Васил М. Петков
при участието на секретаря Антоанета П. Христова
като разгледа докладваното от Васил М. Петков Гражданско дело №
20224520105620 по описа за 2022 година
Ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД твърди, че на 30.06.2017г. като кредитор е
сключил договор за потребителски кредит № ********** с ответника М. Е. Б. и Т.И.Б. като
длъжници. Договорът бил сключен за сумата 3600 лева, която следвало да бъде върната за
24 месеца при годишен лихвен процент 41,17%, годишен процент на разходите 49,90% и
размер на месечната вноска 222,56 лева. Кредитополучателите закупили и пакет от
допълнителни услуги на стойност 2700 лева вноската по който пакет била 112,50 лева
месечно. Сумата по кредита била предоставена по договорения между страните начин.
Длъжниците погасили 14 вноски по кредита, след което преустановили плащанията,
поради което на 31.07.2019г. била обявена предсрочна изискуемост от кредитора.
Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение във връзка с посоченото вземане по гр.
дело № 2915/2022г. М. Е. Б. депозирала възражение срещу заповедта за изпълнение, поради
което на ищеца било указано да установи вземането си в исково производство. В
настоящото производство „Профи Кредит България“ ЕООД предявява иск за установяване
на вземането си по заповедта за изпълнение.
М. Е. Б. не депозира отговор на исковата молба.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК- за установяване на вземане за
което е издадена заповед за изпълнение. Материалноправното основание на иска е чл. 240 от
ЗЗД- за връщане на парична сума дадена по договор за заем със възнаграждение за
ползването на сумата. Претенцията за заплащане на възнаграждение по договор за
допълнителни услуги е с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
1
На 30.06.2017г. бил сключен договор за потребителски кредит № ********** (л.7-9)
по силата на който „Профи Кредит България“ ЕООД предоставило на М. Е. Б. кредит в
размер на 3600 лева, която сума следвало да бъде върната за 24 месеца при годишен лихвен
процент 41,17%, годишен процент на разходите 49,90% и размер на месечната вноска 222,56
лева. Ответницата закупила и пакет от допълнителни услуги в размер на 2700 лева вноската
по който пакет била 112,50 лева месечно, като така общата месечна вноска станала 335,06
лева, а общото задължение на М. Е. Б. станало 8041,44 лева. По делото е приложено и
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, които са изброени както
следва:
1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;
2. Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;
3. Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
4. Възможност за смяна на датата на падеж;
5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Т.И.Б. е подписал договора за кредит, като „солидарен длъжник“
Не се спори между страните, че сумата по кредита от 3600 лева е получена от
кредитополучателя.
Признава се от ищеца в исковата молба, че по процесния договор са заплатени 14
погасителни вноски. Ищеца представя и извлечение от сметката по договор за
потребителски кредит № ********** в което е посочено, че по кредита са платени 14 вноски
по 335,06 лева и 4 вноски по 150,06 лева.
По ч.гр.дело № 2915/2022г. била издадена заповед за изпълнение срещу М. Е. Б. и
Т.И.Б. за следните суми по договор за потребителски кредит № ********** :
1356,13 лева главница;
470,45 лева договорно възнаграждение;
919,33 лева възнаграждение за допълнителни услуги;
20 лева възнаграждение по тарифа за извънсъдебно събиране;
57,06 лева лихва за забава;
694,97 лева законна лихва.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.7 ал.3 от ГПК Съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител. Ответника по делото е потребител. Т.нар. „договор
за допълнителни услуги“ всъщност е част от договора за кредит, но е обособен като отделен
договор за да се заобиколи ограничението на чл. 19 ал.4 от Закона за потребителския кредит,
който забранява годишния процент на разходите (ГПР) да бъде по-голям от петкратния
размер на законната лихва. Допълнителната услуга „улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства“ реално не представлява услуга, тъй като кредиторът не
поема никакво конкретно задължение. За клиентът е предвидена някаква неясна възможност
да получи улеснена процедура, като обаче отпускането на следващ кредит и условията по
2
него става „по съгласие на страните“- т.е. кредиторът може да откаже да предостави кредит
без да търпи негативни последици и без някакви права на клиента в тази хипотеза. Реално
срещу тази „услуга“ клиентът не получава никакви права, които да са противопоставими на
кредитора. За това тази клауза е нищожна поради липса на основание и поради липса на
достатъчно определено съгласие на страните. Клаузата е нищожна и като неравноправна по
смисъла на ЗЗП, тъй като създава значително неравновесие между правата и задълженията
на страните- клиентът плаща цена, срещу която не получава нищо. Останалите
допълнителни услуги са свързани пряко с договора за кредит- приоритетно отпускане на
кредита, възможност за отлагане/намаляване на вноски, възможност за смяна на падежа. За
това възнагражденията за тези допълнителни услуги са възнаграждения по договора за
кредит, които съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК следва да се включат в ГПР. Тези разходи не са
включени в обявения от кредитора ГПР, което е в нарушение на закона. Тези разходи са
част от ГПР и така той надхвърля значително максималния размер по чл. 19 ал.4 от ЗПК,
поради което на основание чл. 19 ал.5 от ЗПК клаузите, които предвиждат възнагражденията
за допълнителни услуги са нищожни. На следващо място и тези „допълнителни услуги“
също създават значително неравновесие между правата и задълженията на страните-
клиентът плаща огромна цена, съизмерима с реално получената сума, за да получи права,
които далеч не са безспорни. По тези съображения договорът за допълнителни услуги се
явява недействителен и всички вземания по него не съществуват.
Съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа: „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите“
В процесния договор за потребителски кредит № ********** е посочен лихвен
процент 41,17% и ГПР- 49,90%, но липсва информация за това как е изчислена посочената
стойност на ГПР и какво друго се включва в нея освен лихвата. Липсва посочване на взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, каквото е изискването на закона.
Освен това посочения в договора ГПР не съответства на реалния ГПР изчислен съобразно
реалните разходи, които кредитополучателя прави, като мотиви за това ще бъдат изложени
по-долу. При изплащане на заем в размер на 3600 лева на 36 вноски в размер на по 335,06
лева (222,56 лева вноска по кредита плюс 112,50 лева такса за допълнителни услуги) се
получава годишно оскъпяване от над 106% (изчисленията са на съда). Т.е. ГПР е най-малко
106% ако коректно беше изчисляван и бяха включени в него разходите по т.нар.
„допълнителни услуги“. Следователно посоченият в договора ГПР от 49,9% не отговаря на
реалния ГПР по договора, който е над 106%. Това е нарушение на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК,
което води до недействителност на целия договор за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК, като на
основание чл.23 от ЗПК потребителят следва да върне само „чистата стойност на кредита“.
Предвид изложеното М. Е. Б. дължи само „чистата стойност на кредита“- т.е. дължи
връщане само на получената сума без да дължи каквито и да е лихви, такси, комисионни или
3
възнаграждения. М. Е. Б. е получила сумата от 3600 лева, върнала е 5291,08 лева,
следователно е върнала в повече 1691,08 лева. Така не М. Е. Б. дължи пари на „Профи
Кредит България“ ЕООД, а обратното, „Профи Кредит България“ ЕООД дължи на М. Е. Б.
сумата от 1691,08 лева, която е получена от дружеството без основание. Мотивиран така
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“, № 49, бл. 53Е, вх.В предявени
срещу М. Е. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Русе, ****** за установяване, че съществува
вземания на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу М. Е. Б. по договор за потребителски
кредит № ********** както следва: 1356,13 лева главница; 470,45 лева договорно
възнаграждение; 919,33 лева възнаграждение за допълнителни услуги; 57,06 лева лихва за
забава и 694,97 лева законна лихва, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.дело № 2915/2022г. на Русенски районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4