РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 08.03.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА като разгледа докладваното от съдия
ЦАНКОВА Адм.д № 144 / 2022 год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
Постъпила е жалба от Д.К.Ц., ЕГН: **********, адрес: ***, с адрес за призоваване и кореспонденция: гр. Троян, ул. „****– адв. Е.Ц. от ЛАК, срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0341-000060/16.03.2022 г., издадена от Д.С.К.– полицейски инспектор в РУ - Севлиево при ОДМВР - Габрово, издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП.
Жалбата е подадена чрез ответния административен орган, който я е изпратил, ведно с административната преписка, в АдмС - Габрово. С определение № 299/06.04.2022 г., постановено по адм. дело № 54 по описа за 2022 г. на АдмС - Габрово, производството е прекратено като местно неподсъдно на този съд и делото е изпратено на АдмС - Ловеч.
В жалбата оспорващият твърди, че заповедта за прилагане на ПАМ е незаконосъобразна, като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, издадена е в несъответствие с императивните изисквания за съдържание на акта, както и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Посочено е, че упражненото административно правомощие за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.2а от ЗДвП не е обосновано в необходимата и достатъчна степен от фактическа и правна страна, доколкото не е конкретизирано нито нарушението, съставляващо основание за налагане на ограничението на адресата на заповедта, нито е мотивирана необходимостта от прилагане на принудителната административна мярка за постигане на предвидената в закона цел. В заключение се моли съда да отмени оспорения административен акт и да присъди разноските по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Е.Ц. – ЛАК, който поддържа жалбата, моли да се отмени оспорения административен акт и да се присъдят сторените в настоящото производство разноски. Представя и писмени бележки, като сочи, че описаните в обжалваната ЗППАМ факти не конкретизират определена хипотеза по чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, а създават объркване и неяснота за това каква фактически е волята на административния орган. Сочи, че отнемането на СУМПС със съставен акт не може да бъде приравнено на лишаване от право да управлява МПС нито по съдебен, нито по административен ред, като институтът на фактическото отнемане не е сред предпоставките на чл. 172, т.2а, б. „а“ от ЗДвП за постановяване на ПАМ. Сочи, че с наложената с обжалваната заповед ПАМ е нарушен принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК, като към датата на издаване на акта жалбоподателят вече не е бил неправоспособен. Сочи, че едно и също лице е актосъставител и административен орган, издал оспорената заповед, като счита, че това е основание за отвод по чл. 10, ал. 2 от АПК, на основание чл. 33, ал.1 от АПК. Поддържа се искането за присъждане на разноски.
Ответникът Д.С.К.– полицейски инспектор в РУ - Севлиево при ОДМВР - Габрово - не се явява и не се представлява, като липсва и писмено становище по жалбата.
Окръжна прокуратура – Ловеч не изпраща представител и не ангажира становище.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Жалбата е основателна.
При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира същият за нищожен, поради липса на компетентност на издателя на заповедта – Д.С.К..
С определение от з.с.з. на 26.04.2022 г. съдът е констатирал, че представената административна преписка от ответника е непълна, като липсват доказателства досежно компетентността на издателя на обжалваната заповед, поради което със същото определение са изискани от ответника допълнителни доказателства /заповеди за назначаване, удостоверение, служебна бележка/ относно това дали към 16.03.2022 г. соченият за издател на обжалваната заповед Д.С.К.е заемал съответната длъжност, както и четливи копия от Заповед № 264з-1455-02.08.2018 г. на Директора на ОДМВР - Габрово и Заповед с нечетлив номер от 09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на службите за контрол по ЗДвП.
С протоколно определение от 13.07.2022 г. съдът е констатирал неизпълнение от страна на ответника на определение от з.с.з. на 26.04.2022 г., като към момента на съдебното заседание не са представени изисканите писмени доказателства, които съдът е изискал с нарочно определение от з.с.з. на 26.04.2022 г. във връзка с проверката за компетентност на издателя на заповедта по чл. 146, т. 1 от АПК. В съдебното заседание на 13.07.2022 г. ответникът се е явил лично, като е посочил, че е получил само призовка и не знае какво трябва да представи за следващото с.з., поради, което му е връчен препис от определение от з.с.з. от 26.04.2022 г. и повторно е изискано от него да представи изисканите с определение от з.с.з. от 26.04.2022 г. писмени доказателства, а именно: /заповеди за назначаване, удостоверение, служебна бележка/ относно това дали към 16.03.2022 г. соченият за издател на обжалваната заповед Д.С.К.е заемал съответната длъжност, посочена в обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0341-000060/16.03.2022 г, които са абсолютно необходими за решаване при проверката за компетентност на издателя на заповедта по чл. 146, т.1 от АПК, както и четливи копия на Заповед № 264з-1455-02.08.2018 г. на Директора на ОДМВР – Габрово, както и на Заповед с нечетлив номер от 09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на службите за контрол по ЗДвП, които са представени в нечетливи копия на л.11, л. 12 и л. 13 от делото на АС – Габрово. Указано е на ответника в същото съдебно заседание, че в случай, че не разбира съдържанието на изисканите писмени доказателства следва да се консултира с юрист от ОДМВР - Габрово, който да комплектова и изпрати в съда изрично изисканите писмени доказателства.
С изпратено по електронната поща писмо с вх. №
2557/13.07.2022 г. от ответника са
представени изисканите четливи копия на Заповед № 264з-1455-02.08.2018 г. на
Директора на ОДМВР – Габрово и Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра
на вътрешните работи относно определяне на службите за контрол по ЗДвП, но не са представени доказателства за
длъжността, която е заемал издателят на оспорената заповед към датата на
издаване - 16.03.2022 г.
С протоколно определение от 28.09.2022 г. съдът е констатирал неизпълнение на протоколното определение от предходното съдебно заседание на 13.07.2022 г., както и неизпълнение на определението от з.с.з. на 26.04.2022 г., като липсват изрични доказателства дали към датата на издаване на Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0341-000060/16.03.2022 г., издателят на същата, който е ПИ Д.С.К., е заемал и каква конкретно длъжност е заемал, поради което е изискано изрично удостоверение от РУ – Севлиево на каква длъжност е бил ПИ Д.С.К.към датата на издаване на Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0341-000060/16.03.2022 г., както и оригинали на обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0341-000060/16.03.2022 г. и оригинали на двата акта - Акт №452002/14.03.2022 г. /на л. 8 от делото на АС-Габрово/ и Акт №452001/14.03.2022 г. /на л. 9 от делото на АС-Габрово/.
С писмо с вх. № 3523/21.10.2022 г. от Началника на РУ – Севлиево гл. инспектор К.К.са изпратени единствено изисканите с протоколно определение от 28.09.2022 г. оригинали от Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0341-000060/16.03.2022 г., на Акт № 452002/14.03.2022 г. и от Акт №452001/14.03.2022 г., като не е представено изисканото удостоверение на каква длъжност е бил ПИ Д.С.К.към датата на издаване на Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0341-000060/16.03.2022 г.
В определение от з.с.з. от 26.04.2022 г., в протоколно определение от 13.07.2022 г. и в протоколно определение от 28.09.2022 г. е указвано на ответника, че на основание чл. 170, ал.1 от АПК, че носи доказателствена тежест за установяване съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания акт и изпълнението на законните изисквания при издаването му, като са изискани изрични доказателства за компетентност на издателя на обжалваната заповед, включително са указани какви конкретно следва да са същите. С протоколно определение от 13.07.2022 г. е указано на жалбоподателя, че писмените доказателства, изискани с определение от з.с.з. от 26.04.2022 г., са абсолютно необходими относно проверката за компетентност на издателя заповедта по чл. 146, т.1 от АПК /заповеди за назначаване, удостоверение, служебна бележка/ относно това дали към 16.03.2022 г. соченият за издател на обжалваната заповед Д.С.К.е заемал съответната длъжност, посочена в обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0341-000060/16.03.2022 г.
Тези доказателства са изискани два пъти от ответника Д.С.К.- с определение от з.с.з. от 26.04.2022 г. и с протоколно определение от 13.07.2022 г. и му е разяснена доказателствената тежест по чл. 170, ал.1 от АПК, като в съдебно заседание на 13.07.2022 г. ответникът се е явил лично, съдът му е указал характера на производството, включително по повод на това, че ответникът не е знаел, че е призован в качеството на ответник по настоящото дело, а не на свидетел, но такива не са представени. Впоследствие са изискани за трети път с протоколно определение от з.с.з. на 28.09.2022 г., същите доказателства и от РУ – Севлиево, структурата на МВР, в която е посочено, че е служител ответника, като такива също не са представени до приключване на съдебното дирене.
Поради гореизложеното, съдът намира, че липсват доказателства издателят на обжалваната заповед да е разполагал с компетентност да издаде същата към 16.03.2022 г.
В настоящото дело не се доказа компетентност на издателя на обжалваната заповед Д.С.К.да издаде същата нито при условията на заместване, нито при условията на делегиране, като поради изложените по-горе мотиви и изисканите и събрани служебно допълнителни писмени доказателства съдът приема, че към датата 16.03.2022 г. Д.С.К.не е имал компетентност да издаде обжалваната заповед.
Ето защо обжалваната заповед е нищожна и съдът следва да обяви нищожността на същата, налице е липса на компетентност - основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
С оглед констатирания порок във връзка с липса на компетентност на издателя на заповедта по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК, съдът не дължи проверка на останалите изисквания по чл. 146, т. 2 – т. 5 от АПК.
Въпреки това настоящият съдебен състав счита за основателно посоченото в писмените бележки на оспорващия, че е налице нарушение на материалноправната предпоставка за издаване на оспорената заповед. Видно от обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0341-000060/16.03.2022 г., е установено, че на 14.03.2022 г. в с. **** на ул. „****“ в 14:10 е спрян за проверка л.а. ****с водач Д.К.Ц. - негова собственост. При проверката се установило, че същият управлява автомобила след като му е отнета СУМПС с акт номер 452001 на РУ - Севлиево, което е квалифицирано като „управлява МПС след като е лишен от това по съдебен или административен ред“. С процесната заповед на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП – Прекратяване на регистрация на ППС л. а. ****за срок от 6 месеца, като са отнети 2 бр. регистрационни табели с номер: ****.
Видно от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са непротиворечиви, подробни и ясни, поради което съдът ги кредитира, в случая не е налице управление на МПС, след като водачът е лишен от това право по съдебен или административен ред. Отнемането на СУМПС с АУАН номер 452001 е фактическо отнемане на документа, което е дадено като право на полицейските органи да изземват СУМПС със съставянето на акт за установяване на административно нарушение съгласно чл. 172, ал. 3 от ЗДвП, когато водач управлява МПС без застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите до представяне на сключена валидна такава /чл.171, т.1, б. „е“/. Лишаването по съдебен ред става с акт на съда, а по административен ред със ЗППАМ или с НП, като видно от съдържанието на обжалваната заповед в случая в същата няма посочена ЗППАМ или НП, с които да е отнето СУМПС.
С оглед съображенията, изложени по-горе във връзка с липса на компетентност на издателя на обжалваната заповед – чл. 146, т. 1 от АПК, съдът не дължи по-подробни мотиви относно отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
Ето защо жалбата е основателна, макар по различни съображения от изложените от жалбоподателя и съдът следва да обяви нищожност на оспорената заповед.
При този изход на спора съдът намира искането на оспорващия за присъждане на направените разноски за основателно и ОД на МВР - Габрово /като юридическо лице, в чиято структура е издателят на заповедта/ на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде осъдено да заплати на Д.К.Ц. реално направените от последния, своевременно поискани и доказани съдебни разноски общо в размер на 760 /седемстотин и шестдесет/ лева, съставляващи 10 лева платена държавна такса, видно от разписка на л. 4 от адм.д № 54/2022 г. на АС - Габрово, и 750 лева договорено и платено възнаграждение за един адвокат, видно от договор за правна защита и съдействие на л. 6 от адм.д. № 54/2022 г. на АС - Габрово. От страна на ответника не е правено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, Ловешки административен съд, трети административен състав,
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0341-000060/16.03.2022 г., издадена от Д.С.К.– полицейски инспектор в РУ - Севлиево при ОДМВР - Габрово, на основание чл. 171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП, с която на жалбоподателя Д.К.Ц., ЕГН: **********, адрес: ***, е наложена ПАМ „прекратяване регистрация на ППС” за срок от 6 месеца, като са отнети: 2 бр. регистрационни табели с номер ****.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Габрово, представлявана от директора, да заплати на Д.К.Ц., ЕГН: **********, адрес: ***, разноски за водене на делото общо в размер на 760 лв. /седемстотин и шестдесет/ лева.
Решението е окончателно съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП /ДВ бр.77 от 2018 г./.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: