№ 1164
гр. Варна, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20213110202583 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на „АРТВИЖЪН“ЕООД чрез
представляващ ИВ. Г. ХР. срещу НП № 27-0001303/17.06.2021 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен , с което на основание чл. 414 ал.1 от КТ на
юридическото лице е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в
размер на 2700 /две хиляди и седемстотин/ лева за нарушение на чл. 118 ал.1 от
Кодекса на труда /КТ/.
С депозираната жалба се оспорват констатациите в АУАН и НП. Твърди се, че в
хода на административно-наказателното производство са допуснати множество
нарушения на материалния и процесуален закон. Иска се НП да бъде отменено, а при
условията на евентуалност, да се намали размерът на наложената санкция до
минимални предвиден в закона такъв.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от адв. Т.,
която поддържа депозираната жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно. Излага становище, че от събраните
доказателства не се установява извършване на описаното в НП нарушение, съотв. в
същата се съдържа твърдение, че Д.И. е полагал труд по основната рекламна дейност
на предприятието на процесната дата. Сочи се, че от представените доказателства е
видно, че И. е завършил заплатени от работодателя си професионални обучения и
притежава удостоверение за монтьор на модерна транспортна техника за външни
облицовки и настилки, като осъществяваната от него дейност е в рамките на
посочената в длъжностната му характеристика, подписана от лицета на 18.02.2010 г.
1
към деня на сключване на трудовия му договор. Формира се извод, че от свидетелските
показания, събрани в хода на съдебното производство се установява, че И. не е
извършвал монтажна дейност, а дори да е имало такава, е било налице съгласие от
страна на работника в този смисъл, поради което не е нарушена нормата на чл. 118
ал.1 от КТ. Навеждат се доводи за допуснати в хода на съдебното производство
съществени нарушения на процесуалните правила поради разминаване в съдържанието
на АУАН и НП на фактите относно времето на извършване на процесното деяние.
Излага се становище, че АНО не е изпълнил задължението си по чл. 52 ал.4 от ЗАНН
да извърши разследване по спорните обстоятелства, поради което е постановил
необосновано НП. Сочи се наличие на предпоставки за прилагане на нормата на чл. 28
от ЗАНН поради маловажност на случая. Иска се НП да бъде отменено , респ. при
условията на евентуалност, същото да се измени, като административната санкция
бъде определена в минимален размер.
В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована се представлява от
юк И., която поддържа жалбата. Постъпило е по делото писмено становище от
процесуалния представител на АНО, в което са изложени аргументи по същество. В
същото се сочи, че видно от Заповед № 458 и Заповед № 459/26.04.2021 г.,
работодателят е възложил на Д.И. извършване на разчертаване и монтаж на БОНД,
докато в индивидуалния трудов договор с лицето и в последното сключено
допълнително споразумение към него от 31.12.2020 г., длъжността му е определена
единствено като „компютърен оператор“. Излага се становище, че със самото издаване
на цитираните заповеди, работодателят едностранно е променил длъжността на И.,
като му е възложил извършване на монтаж на облицовъчни панели /еталболд/, дейност,
която в дружеството се извършва от лица, назначени на длъжност „монтажник метални
конструкции“, за която длъжност съществува отделен код на професиите в
Националната класификация на професиите и длъжностите. Сочи се, че от събраните
доказателства е видно, че на 27.04.2021 г. И. е започнал работа на нов обект - фасадна
облицовка на бистро „Примо“ в гр. Шумен, бул. Симеон Велики № 47, където е
следвало да участва в извършване на монтажни работи. Приема се за установено, че е
променена длъжността и характера на работа на И., която промяна е следвало да бъде
надлежно оформена чрез съответния трудов договор или допълнително споразумение,
като по този начин въззивникът в качеството на работодател е допуснал нарушение на
чл. 118 ал.1 от КТ. Излага се становище, че деянието правилно не е квалифицирано
като маловажен случай по чл. 415в от КТ предвид настъпилата трудова злополука с
работника.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели по
акта актосъставителят – П.С. и свидетелят по акта - С.Т.. По искане на процесуалния
представител на въззивника, в качеството на свидетели са разпитани и служителите на
дружеството – св. Д.И. и св Ш.И.. Приобщени са към материалите по делото
2
материалите по АНП, както и заверени за вярност с оригинала копия на: трудов
договор № 5/18.02.2010 г.; допълнително споразумение към трудов договор №
002/19.02.2010 г.; длъжностна характеристика на длъжността „компютърен оператор“;
справка за приети уведомления по чл. 62 ал. 4 от КТ с вх. №
03388103012539/19.02.2010 г.; код по КИД-2008; свидетелство за правоспособност за
упражняване на професия „машинист на подвижни работни площадки“ с рег. №
2290/13.02.2019 г.; удостоверение за професионално обучение с рег. № 10402-
126/06.02.2019 г.; удостоверение за професионално обучение с рег. №9301-
457/05.11.2018 г.; извлечение от книга за инструктаж за периода от 21.04.2021 г. до
31.05.2021 г. вкл.; инструкция за безопасно ползване на строително скеле, утвърдена от
управителя на „Артвижън Варна“ ЕООД; списък за сторени разноски по АНД №
2583/2021 г. по описа на ВРС; договор за правна защита и съдействие № 6/09.09.2021
г.; заповед за командировка в страната № **********/26.04.2021 г. и договор за
изработка от 05.04.2021 г. между „Чернев“ ЕООД и „Артвижън“ ЕООД.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следната фактическа обстановка:
Във връзка с подаден сигнал за настъпила трудова злополука на 28.04.2021 г. със
св. Д.И. на адрес: гр. Шумен бул. Симеон Велико № 47, бистро „Примо“, на място
пристигнали служители на ДИТ-Шумен, а именно – св. П.С. и св. С.Т.. В хода на
проверката инспекторите при ДИТ установили, че на обекта са изпълнявани
строително монтажни работи, свързани с монтаж на плоскости по фасадата на бистро
„Примо“, с възложител - „Чернев“ЕООД, гр.Шумен и изпълнител - „Артвижън“
ЕООД. Констатирано било, че при монтажа на плоскостите, извършван от св. И. и св.
И., последните – в трудови правоотношения с въззиваемата страна, св. И. е паднал от
скелето и е получил фрактура на лявата си ръка. В същия ден, били снети обяснения от
св. И., който в писмена декларация, изготвена на основание чл. 402 ал.1 т.3 от КТ
посочил, че е работил на длъжност „технически ръководител“ на обект - фасадна
облицовка на бистро „Примо“, от 27.04.2021 г., като на посочения обект е извършвал
монтаж на облицовка от еталбонд на източна фасада на обекта заедно със св. И.. В
обясненията било заявено, че на 28.04.2021 г. двамата са започнали работа на обекта в
09.00 ч. , като за извършването й са използвали сглобяемо скеле с височина 3 м, като
през по-голямата част от деня работата е извършвана без да се променя скелето, като
същото е било с парапет на площадката. Свидетелят посочил в обясненията си, че в
края на деня със св. И. са извършили демонтаж на горния етаж на скелето, като
свалили същото на височина 2 метра, като при тази промяна в най-горната част от
същото е липсвал парапет. В обясненията било обективирано твърдението на И., че
малко след 18 ч при монтаж на последното пано, същият е паднал от скелето и е
получил фрактура на лявата ръка.
Впоследствие били изискани от въззивника документи във връзка с трудовото
3
правоотношение на И. с дружеството – жалбоподател. Били представени трудов
договор№ 5/18.01.2010 г. за назначаване на И. на длъжност „компютърен оператор“,
допълнително споразумение към трудовия договор с № 002/19.02.2010 г. с което е
променен размерът на трудовото възнаграждение на въззивника, длъжностна
характеристика, подписана от И. на 18.02.2010 г., както и заповеди за командироване
на лицето на 27.04.2021 г. и 28.04.2021 г. с № 458/26.04.2021 г. и № 459/26.04.2021 г.
След като установил, че съгласно съдържанието на заповедите, на И. е
възложена задача „Разчертаване и монтаж на БОНД“ и предвид установените факти,
свързани с осъществяваната от работника трудова дейност при настъпване на
инцидента, св. С. съставил на дружеството-жалбоподател АУАН за извършено
нарушение на чл. 118 ал.1 от КТ. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с
което на основание чл. 414 ал.1 от КТ е ангажирана административно-наказателната
отговорност на въззивника като на същия е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 2700 /две хиляди и седемстотин/ лева.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото материали
по АНП, както и от гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът е оценил като непротиворечиви и достоверни такива.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна
страна и е приета от съда за разглеждане.
Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателно постановление № 27-0001303/17.06.2021 г. е издадено от
компетентен орган - Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Шумен, съгласно
чл. 15, ал.3, т.2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда”, както и видно от копие на Заповед № 3-0780/03.08.2010 г. на
Изпълнителния директор на „ГИТ“ .
В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени
са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани. Индивидуализирана е в необходимата степен и самоличността на
4
конкретния работник, чиито трудови права са нарушени.
Не се споделят доводите на въззивника за противоречие в описаната в НП и
АУАН фактическа обстановка относно времето, в което е осъществено деянието,
доколкото ясно и недвусмислено е обективиран изводът, че нарушението е
осъществено на 26.04.2021 г., към момента на възлагане извършване на трудова
дейност, с различен характер на работа от тази, с която е бил ангажиран работника с
подписания от същия трудов договор с въззивника.
Ясно е формулиран и изводът на АНО досежно мястото на извършване на
нарушението, а именно – гр. Варна, като населеното място, където е седалището на
дружеството -жалбоподател. Съдът намира, че мястото на извършване на нарушението
правилно е обвързано със седалището на дружеството, предвид ангажиране на
отговорността на последното във връзка с издадени от работодателя актове.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 118 ал.1 от КТ работодателят или работникът или
служителят не могат да променят едностранно съдържанието на трудовото
правоотношение освен в случаите и по реда, установени в закона.
Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 КТ установява забрана за едностранна промяна в
съдържанието на трудовото правоотношение, от която и да е от страните по трудовия
договор. По императивен начин законът регламентира стабилност на трудовото
правоотношение, гарантира сигурност на страните при осъществяването на трудовите
им права и задължения, гарантира спазването на принципа на закрила на труда,
формулиран в чл. 1, ал. 3 КТ. Едностранната неизменяемост на съдържанието на
трудовото правоотношение означава недопустимост да се променя уговореното между
страните съдържание на трудовото правоотношение по отношение на характера на
работата, мястото на работа, срока на трудовия договор, трудовото възнаграждение
или други условия, уговорени в трудовия договор.
Съдът намира, че от събрания по делото доказателствен материал безспорно се
установява, че дружеството-жалбоподател е нарушило посочената забрана, като с
издадените заповеди за командироване от 26.04.2021 г. е възложило на работника Д.И.,
назначен на длъжност „компютърен оператор“, изпълнението на дейност с характер на
работа, различна от относимата към длъжността на която е назначен, а именно
извършването на „монтаж на БОНД“. Видно от съдържанието на длъжностната
характеристика, приобщена по делото с АНП, подобна дейност не е включена и в
същата, включително във връзка с възложените му функции за ползване по
необходимост на всякаква подемна техника, която видно от контекста следва да
обслужва преките му задължения относими към длъжността „компютърен оператор“.
Единствената трудова функция, визирана в длъжностната характеристика, която касае
5
монтаж, е свързана с контролна дейност, а именно - проследяване при монтажа дали
се поставят правилно чертаните от компютърния оператор детайли.
Изводите за допуснато нарушение на чл. 118 ал.1 от КТ се потвърждават и от
декларацията, попълнена от И., с разяснителна част в същата за наказателната
отговорност по чл. 313 от НК при деклариране на неверни факти, в която лицето е
заявило, че в периода от 27.04.2021 г. до 28.04.2021 г. е извършвало монтаж на
еталбонд с колегата си св. И..
В съответствие с горецитираните доказателства са и показанията на св. С. и св.
Т., които споделят за идентични по съдържания изявления направени от И. в хода на
проверката във връзка с трудовата дейност извършвана от същия на обекта.
Съдът оцени като недостоверни показанията на св. И. и св. И. в хода на
съдебното производство, в частта в която противоречат на кредитирания от съда
доказателствен материал, като взе предвид служебната зависимост на посочените лица
от дружеството-жалбоподател.
За да игнорира цитираните гласни доказателства в тази им част, съдът взе
предвид и противоречието в показанията на св. И. и св. И. относно конкретната
дейност, осъществявана от последния непосредствено преди инцидента. В тази връзка
св. И. твърди: „Взехме размерите и на практика започнахме да разглобяваме скелето,
когато се случи инцидента. Започнахме да сваляме горните детайли на скелето и видях,
че едната ъглова тава не беше добре прихваната…поисках винтоверта от колегата, за
да завия два три винта“. В противоречие със заявеното от И. в показанията си св. И.
твърди пред съда, че непосредствено преди инцидента колегата му не е поставял, а е
махнал винт, като в разпита си сочи: „“Имаше някакъв винт и се закучи преди да
сложим нита и той отиде да го махне“.
Показанията на съпоставените свидетели са противоречиви и по отношение на
цялостната трудова дейност, извършвана от И. в рамките на двата дни, обхванати от
заповедите за командироване. Докато св. И. категорично заявява в разпита си, че не е
подпомаган от колегата си при извършване на монтажа, пред съда И. заявява: „Не
отричам, че съм му помагал за монтажа на определени панели, с които той няма как да
се справи сам. Мисля, че тази дейност…е вменена в длъжностната ми характеристика
според мен, защото в него момент екипът беше в доста намален състав и точно поради
тази причина разписах въпросните командировъчни, за да отида да помогна и да взема
определени размери. Когато ми връчиха тези командировъчни от съдържанието им бях
наясно, че на обекта в гр. Шумен ще извършвам монтаж на бонд, както и аз имам за
височинна работа доста сертификати и курсове изкарани и бях наясно, че ще
извършвам монтаж.“
Необходимостта от ангажираност на И. с извършването на монтажа на
процесния обект се установява и от показанията на св. С. и св. Т., видно от които
6
размерите на плоскостите, които са монтирали са обуславяли обективната
невъзможност същите са бъдат монтирани с участието на едно лице. Поради
изложеното и предвид категорично установения по делото факт, че на обекта освен св.
И.ов е бил ангажиран единствено св. И., съотв. монтажът на плоскости на обекта е бил
изпълнен в по-голямата си част, се извежда категоричния извод, че св. Д.И. е
осъществил монтаж, възложен му със заповедите за командироване.
Съдът оцени като неоснователни твърденията на процесуалния представител на
въззивника, че декларираното от Д.И. съгласие да му бъдат възложени трудови
функции извън характера на работа, относим към длъжността му е релевантно към
съставомерността на твърдяното нарушение.
Логическото продължение на установената в чл. 118, ал. 1 КТ забрана е
разпоредбата на чл. 119 КТ. В нея законодателят е формулирал условията, при които е
възможно законосъобразно да бъде изменено съдържанието на трудовото
правоотношение, а именно - с писмено взаимно съгласие между страните по трудовия
договор, изразено в писмена форма. По правната си същност промяната в
съдържанието на трудовото правоотношение представлява сключване на нов договор
между тях, с който те изменят определени елементи от договореното съдържание на
трудовото правоотношение, за които законът изисква като форма за действителност
писмена такава.
В настоящия случай липсва допълнително споразумение между св. И. и
дружеството-жалбоподател, в което работникът писмено да е изразил съгласие да бъде
изменено съдържанието на трудовото правоотношение с дружеството по отношение
характера на работа, поради което устно изразеното съгласие от същия е ирелевантно.
Неотносими към настоящия казус са и проведените обучения на И. в областта
на външните облицовки и настилки и използването на подемно-транспортна техника,
доколкото отговорността на дружеството-жалбоподател не е ангажирано за
нарушаване на правилата за безопасност на труда. Посочените обстоятелства следва да
се съобразят впрочем като косвени доказателства досежно процесното обвинение,
доколкото обективират волята на работодателя да ангажира работника Д.И. с
полагането на работна сила, която не се отнася към характера на работата, която му е
възложена с подписания от същия трудов договор.
Поради изложеното, съдът намира, че правилно е ангажирана административно-
наказателната отговорност на „Артвижън“ЕООД на основание чл. 414 ал.1 от КТ,
която санкционна норма предвижда извършеното нарушение в диспозицията си.
По отношение на индивидуализацията на административното наказание, съдът
намери, че същото несправедливо е наложено над минималния размер, предвиден в
разпоредбата на чл. 414 ал.1 от КТ. В случая липсват данни за други извършени от
дружеството нарушения на КТ, както и доказателства за отегчаващи отговорността на
7
въззивника обстоятелства. Към последната категория обстоятелства не следва да се
отнася настъпилия със св. И. инцидент, доколкото същият не се намира в причинна
връзка с допуснатото от жалбоподателя нарушение.
Съдът намира, че в случая е неприложима нормата на чл. 28 от ЗАНН. Касае се
за формално нарушение, при осъществяването на което всякога се засягат
обществените отношения, които нарушената разпоредба е призвана да гарантира, а
именно правото на работника за стабилност в трудовите отношения и ефективният
контрол за спазване на трудовото законодателство. Не се установяват и обстоятелства,
които да сочат явна незначителност на обществената опасност или изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство.
Поради изложените съображения, съдът намери, че НП е законосъобразно и
обосновано, но с несправедлив размер на наложеното наказание, с оглед на което
същото следва да бъде изменено по отношение на санкцията, като се наложи такава в
минимален размер.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.Разпоредбата на чл. 63 ал.4
от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение
на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП.
Доколкото разпоредбата на чл. 143 ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски
единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на
изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл.
144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78 ал.1 и ал.2
от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските,
направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на
8
приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че
следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съразмерно на
уважената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното наказание.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че процесуалният представител ва АНО се е явил в едно
проведено заседание по делото, съотв. последното не представлява фактическа и
правна сложност, намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено
възнаграждение към минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата,
но над него, а именно за сумата от 100 /сто/ лева.
В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че
следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалено пропорционално съобразно изменения размер на административната
санкция съотв. размера на присъденото в полза на страната, а именно юрисконсултско
възнаграждение за сумата за сумата от 55,56 /петдесет и пет 0,56/ лева.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 27-0001303/17.06.2021 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Шумен, с което на основание чл. 414 ал.1 от КТ на
„АРТВИЖЪН“ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция“
в размер на 2700 /две хиляди и седемстотин/ лева за нарушение на чл. 118 ал.1 от
Кодекса на труда /КТ/, като НАМАЛЯВА размерът на наложеното наказание до сумата
от 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „АРТВИЖЪН“ЕООД АД ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Главна
инспекция по труда – София сумата от 55,56 /петдесет и пет 0,56/ лева за
юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
9
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10