Р Е Ш Е Н И Е №
441
гр. Хасково,15.11.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р
О Д А
Хасковският окръжен съд въззивен
граждански състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
при участието на секретаря Д.Х.
като разгледа докладваното от съдия Серафимова
в.
гр. д. № 629
по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С решение № 62/29.09.2019 г. постановено по гр. дело №
234 по описа на съда за 2018г., Районен съд-Крумовград е осъдил Прокуратурата на Република България,
представлявана от Главния прокурор, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да
заплати на Т.Б.Е., с ЕГН *********, с
постоянен адрес ***, сумата в размер на
4 200лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
от незаконно обвинение по чл. 129,ал.2, във връзка с ал. 1 от НК , по
което е бил оправдан с влязла в сила присъда № 39/ 31.03.20015г., постановена
по НОХД № 313/2014 г. по описа на Районен съд- Момчилград, на основание чл. 2,
ал. 1 т. 3, предл.1 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 29.06. 2018г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил
иска в останалата част и за разликата до 14 500
лв., като неоснователен и недоказан.С решението съдът е осъдил Прокуратурата на Република България,
да заплати на Т.Б.Е., с ЕГН ********* сумата
в размер на 13 800 лева- обезщетение за имуществени вреди,
представляваща платено адвокатско възнаграждение за защита по ДП № 69/2014 г.
по описа на РУ на МВР- Момчилград, НОХД № 313/2014 г.,ВНОХД № 73/2015г. на
Кърджалийския окръжен съд, нак. дело № 1579 2015 г.-III НО по описа на ВКС, ВНОХД №
24/2016г. по описа на Окръжен съд-Кърджали, нак. дело № 617/2016г. III НО на ВКС,
ВНОХД № 123/2017 г. по описа на Окръжен съд Кърджали, ВНОХД № 591/2017 г. по описа на Окръжен съд -Хасково,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.06.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата като е отхвърлил иска в останалата част и за
разликата до 14 500 лева, като
неоснователен и недоказан.Прокуратурата на Република България е осъдена да
заплати на адвокат К. Г.М. ***, адвокатско възнаграждение, на основание
разпоредбата на чл. 38 ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗА, в размер на 868,97 лв., съобразно уважената част от
исковете.
Недоволен от решението, в
частта, в която са уважени исковите претенции е останала Прокуратурата на Р
България, която чрез районен прокурор при Районна прокуратура-Крумовград го
обжалва в срок, с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Във
въззивната жалба са изложени подробни съображения във връзка с неправилното
определяне размера на обезщетението за
вредите за ищеца, съответно имуществените и неимуществените такива, като се
застъпва становището, че размера на тези вреди
неправилно е определен и не е съобразен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД.Поддържа се, че размера на
вредите е несправедлив.Изложени са съображения, че размера на обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде по-малък, от този, който е определен от
първоинстанционния съд, тъй като определения размер от 4 200 лева не е
съобразен с действителните вреди, които ищецът е доказал в производството пред
районния съд.По отношение размера на обезщетението за имуществени вреди размерът на адвокатското
възнаграждение в отделните фази на воденото наказателно производство бил завишен и
този размер следвало да бъде
намален от съда, тъй като делото не се
отличавало с фактическа и правна сложност.
Прави се искане въззивната
инстанция да отмени решението на Районен съд-Крумовград, в обжалваната част и
вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да намали размера
на присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди. Претендират се
и направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозиран
писмен отговор от въззиваемия Т.Б.Е., чрез пълномощника му адв. М., с който се
оспорва подадената въззивната жалба и се излагат подробни съображения за
нейната неоснователност. Изложени са съображения във връзка с правилността на
изводите на съда по повод установената по делото фактическа обстановка, като се прави извод, че решението
на първоинстанционния съд е съобразено с действителните вреди, които ищецът е
претърпял от воденото срещу него наказателно производство. В тази връзка в подкрепа на твърденията са изложени и съображения свързани с практика на
съдилищата и съответно на Европейското законодателство.
Прави се искане въззивната
инстанция да потвърди решението на
Районен съд - Крумовград в обжалваната му част.Претендират се направените по
делото разноски.
СЪДЪТ, като взе предвид направените в жалбата
оплаквания и прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК
срок от надлежна страна и против съдебен акт подлежащ на
обжалване, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на
доводите посочени във въззивната жалба.Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо.
Относно правилността на решението, въззивната инстанция ще се произнесе
единствено по въведените в жалбата оплаквания.
Настоящият
въззивен състав намира, че по делото са
събрани всички относими и необходими за изясняване на спора
доказателства,които са обсъдени в пълнота от първоинстанционния съд и
след преценката им съдът е достигнал
до правни изводи които изцяло
кореспондират със събраните по делото
доказателства. Изложената от районния съд фактическа обстановка е
правилно установена и на основание чл. 272 от ГПК изцяло се споделя от
настоящия състав на въззивния съд.
С оглед наведените
във въззивната жалби доводи е необходимо да се обсъди следното:
Производството пред Районен съд-
Крумовград е образувано по искова молба на Т.Б.Е., с която са предявени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, с цена общо в
размер на 29 000 лева, от които 14 500 лева, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 14 500 лева,
представляващи обезщетение за претърпени
имуществени вреди.
Исковете с правно основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ са предявени срещу Прокуратурата на Република
България, която е надлежна страна по делото.
Разпоредбата
на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ предвижда
отговорност на държавата за вреди в случаите на незаконно повдигане и
поддържане на обвинение в извършване на престъпление, като субекти на тази
отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и
поддържат обвинения за престъпления от общ характер или погасяване на
наказателното преследване по давност.С иска по чл.2,ал.1, т.3 от ЗОДОВ се ангажира отговорността на държавата за
вредите, причинени от разследващите органи, прокуратурата или съда, като за да
е осъществен фактическият състав на деликтната отговорност по чл. 49 ЗЗД, следва да са налице противоправно поведение, вреди, причинна
връзка между вредите и противоправното поведение и вина.За да е налице противоправно действие на разследващ орган,
прокуратурата или съда, ищецът следва да
е бил признат за невиновен и оправдан за извършване на престъпление, по
повдигнатото обвинение от прокуратурата на Република България, да са настъпили вреди и
да е налице причинно-следствена връзка между наказателното производство
образувано по незаконното обвинение и твърдените от ищеца вреди.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ отговорността на
държавата е обективна, поради което вина на органа причинил вредите не следва да се доказва от увреденото лице. Държавата
дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това да ли са причинени виновно от длъжностното лице.По отношение
размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се произнася съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД – по
справедливост.
Първоинстанционният съд е
приел, а и страните не оспорват, че от събраните в хода на съдебното
производство доказателства се установява наличието на законовите предпоставки за ангажиране на
отговорността на държавата за вредите причинени от органите на прокуратурата.По
делото е установено,че с присъда № 39/31.03.2015 г. постановено по
НОХД № 313/2014 г. по описа на Районен съд-Момчилград подсъдимият Т. Е. е
признат за невиновен по обвинение по
чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК и е
отхвърлен гражданския иск в размерна
3000 лева.С решение № 61/08.06.2018 г. по ВНОХД № 591/2017 г., ОС-Хасково е потвърдил присъдата на Районен съд -
Момчилград постановена по НОХД № 331/2014 г. по описа на РС-Момчилград.Видно от представените по делото копия от договори за
правна защита и съдействие се установява че в различните стадии на наказателното
производство ищеца е бил представляван от защитници - адвокати от съответните
адвокатски колегии, като съответно в посочените договори са посочени и договорените възнаграждения,които съгласно
отбелязването страната е заплатила в брой или общо платените суми възлизат на
14 500 лв.
В хода на
първоинстанционното производство и с цел установяване на претърпените
неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на посочените
от страна на ищеца свидетели - свид.Б.Т.Е.,син
на ищеца и Ф.И.Е.,негова съпруга от показанията на които се установява,че
в резултат на воденото срещу
ищеца наказателно производство станал
раздразнен и изнервен ,бил и
силно притеснен, които му състояния се
отразили на здравословното му състояние, на
семейството му и на бизнеса му, тъй като същият имал регистрирани фирми, които фирми управлявал. Показанията на свидетелите
следва да се преценят като достоверни, като
се има предвид и обстоятелството,че показанията на разпитаните свидетели не са
били оспорени в хода на първоинстанционното производство от ответника по
делото.
Спорен по делото е въпросът за размера на
претендираните неимуществени вреди от страна на ищеца по делото.
При определяне размера на обезщетението следва да се вземат
предвид тежестта на повдигнатото обвинение,продължителността на наказателното
преследване, вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение,
както и събраните данни за личността на увреденото лице. Обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, съгласно разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД. Съгласно т. 2 от ППВС № 4/1968г. справедливостта като
критерий за определяне на размера на обезщетението на неимуществени вреди се
формира от преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства
и съответно тя не е абстрактна.Видно от доказателствата по
делото, спрямо ищеца е било повдигнато обвинение за престъпление от общ
характер - по чл.129,ал.2,вр.ал.1 от НК
за причиняване на средна телесна
повреда, като с влязла в сила присъда, той е бил оправдан, за това да е
извършил престъплението, за което му е било повдигнато обвинението. С оглед на
това, са налице и предпоставките на
разпоредбата на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за ангажиране на обективната отговорност на
Прокуратурата на Република България, за репариране на претърпените от ищеца
вреди. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, като
при определяне на конкретния му размер се вземат предвид вида и характера на
упражнената процесуална принуда - какви процесуални
действия са извършени с участието на пострадалия, как са извършени действията,
в продължение на колко време и проведено
ли е ефективно разследване и в разумен срок.При анализа на продължителността на
наказателното преследване, следва да се вземе предвид обстоятелството,че причината
за продължителността на наказателното
производство не се дължи на поведението
на ищеца по делото.На следващо място, макар че по време на наказателното
производство спрямо подсъдимия е била взета най-леката мярка за неотклонение „Подписка“ предвидена в
НПК, то периодът през който подсъдимият е търпял ограничения в личното му право на придвижване извън населеното място, в което
живее е бил продължителен, което е в зависимост
от продължителността на наказателното производство. На следващо място
при определяне
на размера на обезщетението следва да се вземат предвид настъпилите вреди - увреденото лице е
преживяло редица негативни емоции, макар и характерни за наказателно преследване,а
именно страх, нервност и раздразнителност, и угриженост, тъй
като воденото срещу него
наказателно преследване се е отразило
на дейността му като управител на дружествата които
е ръководел. С оглед изложеното и
като съобрази посочените по-горе обстоятелства - в това число тежестта на престъплението, за което е
повдигнато обвинението,
продължителността на
наказателното преследване - близо 4
години, ограниченията на ищеца свързани с определената му мярка за неотклонение
„подписка“ и неимуществени вреди,изразяващи се в страх, нервност, раздразнителност
и угриженост, настоящият
въззивен състав намира, че правилно първоинстанционният съд е определил като справедлив
размер на обезщетението за неимуществени вреди,
който размер е съобразен и с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД , сумата в размер на 4200 лева. В тази връзка, следва да се
посочи, че не е в тежест на пострадалия е да докаже отделните си негативни
изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е
установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по
своя преценка или като вземе предвид заключение на вещо лице.Преценката за
справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди при искове по чл.2 ЗОДОВ се основава на критериите за тежестта на повдигнатото обвинение,за вида
на фазата-досъдебна или съдебна, и продължителността на наказателното
производство, за липса или взета мярка за неотклонение и нейния вид,
субективните последици за лицето от воденото наказателно производство - влошено
здравословно състояние, публично злепоставяне, отражение върху семейния му
живот, професионална реализация, социални контакти.В
случая, от доказателства по делото се установява, че ищецът който не е бил осъждан е преживял тежко воденото срещу него наказателно
производство за престъпление от общ характер и е имал отрицателни емоционални
страдания, тъй като е изпитвал определени обективни ограничения, дължащи се на процесуалните му качества в хода на воденото
спрямо него наказателно производство,което видно от събраните по делото гласни
доказателства му се е отразило негативно
както
в личен план,така и по отношение на социалните му контакти.Твърдените в исковата
молба обстоятелства са в причинна връзка с незаконното обвинение и са причинени вследствие на незаконното обвинение неимуществени вреди, поради
което подлежат на обезщетяване. С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД сумата
от 4200 лева е справедлива и достатъчна да обезщети претърпените от
ищеца душевни болки, страдания, неудобство, страх в резултат на незаконното
обвинение в извършване на престъплението за което му е било повдигнато
обвинение. Претенцията в останалата й част до пълния предявен размер от 14 500
лв. като неоснователна правилно е
отхвърлена.
Относно иска за обезщетение
на претърпените имуществени вреди от незаконното обвинение, разноските които
са направени в наказателното производство, завършило с оправдателна
присъда съставляват имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение
съгласно чл.4 от ЗОДОВ, поради което предявеният иск за претърпени имуществени
вреди, представляваща платено адвокатско възнаграждение за защита по ДП № 69
/2014 г. по описа на РУ на МВР - Момчилград., НОХД № 313/2014 г. по описа на Районен съд – Момчилград, ВНОХД № 73/2015 г.
на Кърджали; НОХД № 1579/2015г. - III НО
по описа на ВКС; ВНОХД № 24/2016 г. по описа на Окръжен съд Кърджали; НОХД № 617/2016
г. на ВКС; КАНД № 89/2016г. по описа на Кърджалийския административен съд; ВНОХД № 123/ 2017 по
описа на Окръжен съд Кърджали.; ВНОХД № 591/2017 г. по описа на Окръжен съд -
Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.06.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата е
частично основателен и доказан за сумата от 13 800 лв., в каквото насока
се е произнесъл и първоинстанционния съд. Претендираните имуществени вреди представляват заплатено адвокатско
възнаграждение за правна помощ по делата, заради обвинението в извършване на
престъпление по чл.129, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, по което ищецът в настоящото производство е бил признат
за невиновен и оправдан по НОХД № 313/2014 г. по описа на Районен съд - Момчилград
и ВНОХД № 591/2017 г. на Хасковския окръжен съд.
Неоснователни според състава на съда са
възраженията на въззивника, ответник в първоинстанционното
производство,за намаляване на определеното обезщетение за имуществени
вреди,поради факта, че нито увреждането
е причинено по изключителна вина на пострадалия,нито пострадалия виновно с
допринесъл за това увреждане. В конкретният случай не са налице
обстоятелствата, по чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗОДОВ, както се твърди от
Прокуратурата, както и тези залегнали в ТР№ 1/2017г. на ОСГК на ВКС, на които
се позовава Прокуратурата в жалбата си.Разпоредбата на чл. 5 от ЗОДОВ предвижда
две различни хипотези за освобождаване на държавата от отговорност, които в
конкретния случай не са налице. Според първата не се дължи обезщетение,ако
увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия,а съгласно
втората хипотеза, която
касае намаляване на
обезщетението, следва да се установи,че
пострадалия виновно е допринесъл за увреждането. Съгласно т.3 на Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005г., постановено по тълк. д. № 3 по описа за 2004г. на
ВКС, ОСГК, за да се приеме наличието на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ следва поведението
на пострадалия да е единствен каузален фактор -
единствена причина за повдигане на обвинението.От приетите по
делото доказателства не се установява да е налице поведение на увреденото лице, което да
представлява самостоятелно основание за повдигане на обвинението и следователно
да изключва отговорността на държавата.Не са налице предпоставките и за
приложение на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, тъй
като настъпилият вредоносен резултат не е в причинно-следствена връзка с
поведението на пострадалия. Поведението на пострадалия не е било предпоставка
за повдигане на незаконно обвинение От друга страна, в тежест на страната, въвела възражението по чл.5, ал.2 ЗОДОВ е доказването му, а доказателства, че
поведението на пострадалото лице е в причинно-следствена връзка с претърпените
от него вреди няма, поради което съдът следва да приеме недоказаният факт за
неосъществил се в обективната действителност.Действително в ТР№ 1/2017 г.на
ОСГК на ВКС е предвидена възможността да бъде намален размера на имуществените
вреди в производствата по ЗОДОВ, в т.ч. заплатените адвокатски хонорари.Това
обаче може да стане при конкретно определени
факти и обстоятелства,посочени изрично в
тълкувателното решение, които в
конкретният случай не са налице. На първо място
трябва да е налице възражение от ответника, че са приложими правилата по
чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗОДОВ и да се приложат доказателства в тази насока. По
делото няма направено възражение от страна на Районна Прокуратура- Крумовград в
производството пред първата инстанция, такова възражение не е направено
и с отговора на исковата молба от
23.11.2018г., както и в с.з. от 10.01.2019г. до приключване на устните
състезания по делото. По делото не са
представени от ответната страна и
доказателства за наличие на предпоставките на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗОДОВ до приключване на производството по
делото пред първата инстанция. С оглед изложеното и тъй като не са налице основанията
съгласно ТР№ 1/2017г. на ОСГК на ВКС за намаляване размера на
адвокатските възнаграждения по водените срещу Т.Е., наказателни дела, искането
на ответната страна за намаляването им се явява неоснователно.
Предвид
гореизложените съображения, съдът намира, че решението на първоинстанционния
съд е правилно и законосъобразно и следва да се
потвърди.
Относно разноските:
При този изход на спора и поради неоснователността на подадената
въззивна жалба, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на възиваемата страна,
следва да се присъдят направените
разноски във въззивното производство в
размер на 2500 лева – за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 62/29.05.2019г., постановено по гр.
д. № 234 по описа за 2018г. на Районен съд – Крумовград.
ОСЪЖДА
Прокуратурата
на Република България, представлявана от Главния прокурор, с адрес гр. София,
бул. „Витоша“ № 2 да заплати на Т.Б.Е., с ЕГН
*********, с постоянен адрес ***0, сумата в размер на 2500 / две хиляди
и петстотин/ лева, представляващи
направени във въззивното производство разноски - за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: Членове:
1.
2.