№ 2067
гр. Пловдив, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20225330204989 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 36-0000461/14.07.2022г.,
издадено от и.д. директор на Регионална дирекция "Автомобилна
администрация" - гр. Пловдив, с което на А. П. К. с ЕГН ********** на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е
наложено административно наказание – глоба в размер на 2000 лева за
нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 4 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на
Министъра на транспорта, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр е
наложено административно наказание – глоба в размер на 2000 лева за
нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на
Министъра на транспорта и на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.
40, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на Министъра на транспорта.
Жалбоподателят К., по съображения изложени в жалбата, моли съда да
отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно. Редовно
призованa, не се явява лично в съдебно заседание, а се представлява от
процесуалния си представител адв. Б., който поддържа жалбата и прави
същото искане за отмяна на НП.
1
Въззиваемата стрА. РД „АА“ - Пловдив, редовно призовА., не изпраща
представител в съдебно заседание. В писмено становище, депозирано до съда
от директора на дирекцията, се излагат доводи за потвърждаване на
обжалваното НП. Прави се възражение за намаляване размера на
адвокатското възнаграждение до минимума, предвиден в наредбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна стрА.:
Жалбата е подадена в предвидения от закона 14-дневен срок, предвид което
е допустима, а разгледА. по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
На 29.06.2022г., около 02:00 ч. в гр. Пловдив, бул. „Цар Борис III
Обединител“ № 62, от свидетелите А. И. В. и Х. Н. Р. - служители на ОДМВР
- Пловдив била извършена проверка на А. П. К., която в този момент
управлявала лек таксиметров автомобил „Хюндай Айоник“ с peг. № ****,
собственост на „Трафик Такси“ ООД. В хода на извършената проверка било
установено, че жалбоподателят К. не е отговаряла на изискванията за водач на
лек таксиметров автомобил, тъй като не е притежавала валидно
удостоверение за психологическа годност и валидно удостоверение „Водач на
лек таксиметров автомобил“. Също така контролните органи констатирали, че
тя не била попълнила редовно и точно пътна книжка серия ЕСП № 00351
заверена на 16.02.2021 г, тъй като не била приключила пътни листове с №
000092 и № 000093 след приключване на смяната, а пътен лист № 000094
изобщо не бил попълнен, въпреки че от касов ордер проверяващите
установили, че К. е извършила таксиметров превоз на 29.06.2022г.
За тези констатации на място бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ с бл. № 191528/29.06.2022г. срещу К. за
извършени от нея три нарушения по чл.18, ал.1, т. 4, т. 5 и чл. 40, ал.1, изр. 1
от Наредба № 34 на Министъра на транспорта. Актът бил предявен на
жалбоподателя и подписан от нея без възражения, като такива не постъпили и
в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, а въз основа на така съставения акт било
издадено и обжалваното наказателно постановление.
ОписА.та фактическа обстановка се потвърждава от писмените
доказателства по делото - АУАН/ с бл. № 191528/29.06.2022г., удостоверение
за психологическа годност № 574076, справка в Регистър на
психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо
изследване, пътна книжка серия ЕСП № 00351, фискален бон № ECO26275-
2
46097123, Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, както и от гласните
доказателства - показанията на свидетелите А. И. В. и Х. Н. Р..
От разпита на А. И. В. се установява, че на процесната дата и място А. П. К.
е управлявала таксиметров автомобил „Хюндай Айоник“ с peг. № ****, който
е бил в работен режим с включена светеща табела, без чокъл и без табела „не
работи“. При поискване на конкретните документи, тя не представила нито
един от тях, като заявила, че само се разкарвала с колата, но впоследствие
признала, че всъщност работи, а аргументът й бил, че „всички правели така“.
Показанията на св. В. се подкрепят и от тези на св. Р., който сочи, че при
проверката на водача на процесния таксиметров автомобил са били открити
много нарушения от негова стрА., след което с колегата му са иззели като
доказателства пътна книжка и касов бон от жалбоподателя. Съдът кредитира
показанията на горепосочените свидетели като достоверни, обективни,
логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото
писмени доказателства.
При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира
следното от правна стрА.:
По делото безспорно се установява, че А. П. К. в процесното време и място
е била водач на таксиметров автомобил „Хюндай Айоник“ с peг. № ****,
собственост на "Трафик Такси" ООД. Последният е бил в работен режим, с
включена светеща табела, без чокъл и без табела „не работи“, като това се
потвърждава от категоричните показания на свидетелите А. И. В. и Х. Н. Р.,
разпитани в съдебно заседание. Наличието или не на пътник не е определящо
за съставомерносттта на деянието, тъй като таксиметровият превоз е вид
обществен превоз на пътници съгласно чл.2 от Наредба № 34/06.12.1999г. на
МТ, а видно от дефиницията на §1, т.3 от ЗАвПр е ирелевантно
обстоятелството дали превозното средство, с което се извършва, е натоварено
или не. Като водач на таксиметров автомобил и при осъществяване на
таксиметровия превоз на 29.06.2022г. съгласно чл.18, ал.1, т.4 от Наредба №
34 от 06.12.1999г. К. е трябвало да притежава валидно удостоверение за
психологическа годност, издадено по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2
от Закона за движението по пътищата, като такова тя е имала, но то е било
валидно до 27.05.2022г. видно от справка в Регистър на психологическите
изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване, като
3
това не се оспорва и от самия жалбоподател. Въпреки това към настоящият
момент редакцията на чл.8, ал.2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания /Наредбата/
регламентира, че удостоверението за психологическа годност е безсрочно,
като изменението на горепосочената разпоредба е обнародвано в Държавен
вестник бр. 84 от 2022 г. и е в сила от 21.10.2022 г. Следователно към
настоящият момент вече не е налице изискването на предходната му
редакция, че удостоверението за психологическа годност е валидно за срок
три години от датата на неговото издаване.
Според чл. 3, ал. 1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се
прилага онзи нормативен акт, който е бил в сила към момента на
извършването му.
Изключението от това правила е въведено с нормата на чл. 3, ал. 2 от
ЗАНН, според която, ако до влизане в сила на наказателното постановление
последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя. Обжалваното наказателно постановление все
още не е влязло в сила. Разпоредбата на чл.8, ал.2 от Наредба № 36 от
15.05.2006 г. в редакцията й от 21.10.2022г. се явява по-благоприятната за
жалбоподателя, тъй като от тази дата тя постановява, че удостоверението за
психологическа годност е безсрочно и по този начин отпада задължението на
всеки 3 години водачите на таксиметрови автомобили, които имат вече
издадено удостоверение за психологическа годност, каквото е притежавала и
А. К., да си изкарват ново такова. Следователно след това изменение на
закона на практика не може да се говори за административно нарушение,
респективно налице е по-благоприятна разпоредба за нарушителя по смисъла
на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.
От друга стрА. настоящият състав намира, че на 29.06.2022г., около 02:00
ч. в гр. Пловдив, бул. „Цар Борис III Обединител“ № 62, действително А. П.
К. е управлявала лек таксиметров автомобил „Хюндай Айоник“ с peг. № ****
без същата да е притежавала към тази дата валидно удостоверение "Водач на
лек таксиметров автомобил", като по този начин е извършила нарушението по
4
чл.18, ал.1, т.5 от Наредба № 34 от 1999г. на МТ. Съобразно посочената
разпоредба водачът на лек таксиметров автомобил трябва да притежава
удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил", валидно за
съответната община, което К. не е притежавала към процесната дата и този
факт не се оспорва. Тя не е представила такова удостоверение, нито в хода на
административнонаказателното производство, нито в хода на съдебното
следствие, но въпреки това видно от приложения по делото фискален бон №
ECO26275-46097123 на 29.06.2022г. жалбоподателката е извършвала
таксиметров превоз и е реализирала оборот, поради което
административнонаказаващият орган правилно е приел, че е било извършено
от нея административно нарушение по чл. 18, т. 5 от Наредба № 34 от 1999
година за таксиметров превоз на пътници.
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, която предвижда
наказание глоба 2000 лв. при първо нарушение за водач на моторно превозно
средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка
на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на
лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от
този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
Процесното удостоверение е именно документ от подзаконов нормативен акт
по прилагането на ЗАвПр, който се изисква от водачите на леки таксиметрови
автомобили, за да извършват превози на пътници. В конкретния случай е
наложена глоба във фиксирания размер, което е в предвидените от закона
рамки. Така определено наказанието съответства на критериите за
оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният
сред които е тежестта на нарушението, и отговаря на целите по чл. 12 от
ЗАНН.
По категоричен начин се установява и описаното в АУАН и наказателното
постановление поведение на водача, свързано конкретно с начина на
попълването на пътната книжка на таксиметровия автомобил. Разпоредбата на
§1, т.1 от ДР на Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници на
МТ сочи, че „Пътна книжка“ е издаден от превозвача комплект от
последователно номерирани пътни листа". Съгласно чл. 40, ал.1, изречение 1
5
от същата Наредба "водачът попълва редовно и точно пътната книжка след
приключване на смяната". Изясни се от показанията на свидетелите Р. и В. –
кредитирани като логични, дадени от незаинтересовани от изхода на
производството свидетели, а и неопровергани от други доказателства по
делото, че таксиметровият автомобил управляван от лицето нарушител е бил
с открита табела "такси" т. е. автомобилът не е бил обозначен като неработещ
като таксиметров такъв, но въпреки това от приложената по делото пътна
книжка серия ЕСП № 00351 става ясно, че пътни листове с № 000092 и №
000093 не са били приключени, а пътен лист № 000094 за инкриминирА.та
дата изобщо не е бил попълнен. По този начин според съда от стрА. на А. К.
действително е била нарушена разпоредбата на чл. 40, ал.1, изр.1 от Наредба
№ 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, тъй като водачът наистина
не е попълнила точно пътната книжка, като е нарушила изискването за
попълване на всички реквизити в пътни листове с № 000092 и № 000093, а
пътният лист № 000094 за 29.06.2022г. изобщо не е бил попълнен. При това
положение нарушението, визирано като точка 3 от наказателното
постановление, е категорично установено.
Правилно е приложена и съответната на административното нарушение
санкционна разпоредба – на чл. 105, ал.1 от ЗАвПр, съгласно която "За
нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени
въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари,
за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или
имуществена санкция 200 лв.". Размерът на административното наказание
глоба е конкретно определен от законодателя – 200 лв., и той не би и могъл да
бъде променян от съда в насока на евентуално негово намаляване.
В настоящия случай се касае за формални нарушения, поради което
факторът липса на вредни последици, като част от фактическия състав на
нарушенията по чл.18, т. 5 и чл. 40, изр. 1 от Наредба № 34 на Министъра на
транспорта, не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на
случая. Самите деяния не разкриват смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Касае се
поведение, което се характеризира с висока степен на обществена опасност,
доколкото изискванията за професионалните водачи на МПС, които
извършват дейност по превоз на пътници, са по-високи и строги. Затова и
6
съдът счете, че случаят не може да се определи такъв с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
същия вид и не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН.
Искане за разноски е направено единствено от стрА. на жалбоподателя, а на
основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН той има право на такива в производство за
представителство от адвокат. Претенция е своевременно направена, като
претендирания от жалбоподателя размер на адвокатско възнаграждение,
видно от представеното пълномощно, е в размер от 450 лева. Случаят попада
в хипотезата на чл.7 ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда при
интерес от 1000 до 5000 лв. минималното възнаграждение да е 300 лв. + 7 %
за горницата над 1000 лв. При това положение, съдът намира, че заплатеният
адвокатски хонорар не е прекомерен, справедлив е и напълно съответства на
усилията по осъществяване на защитата по делото. С оглед защитената част
от интереса, а именно отмяната на така наложеното наказание по точка 1 от
НП следва въззиваемата стрА. да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
възнаграждение в размер на 214,29 лв.
Мотивиран от гореизложеното Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 36-
0000461/14.07.2022 г., издадено от и.д. директор на Регионална дирекция
"Автомобилна администрация" - гр. Пловдив, с което на А. П. К. с ЕГН
********** на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвПр/ е наложено административно наказание – глоба в размер на
2000 лева за нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г.
на Министъра на транспорта и на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр е
наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева за
нарушение на чл. 40, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на
Министъра на транспорта.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 36-0000461/14.07.2022 г.,
издадено от и.д. директор на Регионална дирекция "Автомобилна
администрация" - гр. Пловдив, с което на А. П. К. с ЕГН ********** на
7
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е
наложено административно наказание – глоба в размер на 2000 лева за
нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 4 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на
Министъра на транспорта.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да
заплати на А. П. К. с ЕГН ********** сумата от 214,29 лв. представляваща
разноски пред Районен съд.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по
реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8