Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Ихтиман, 14.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Ихтиман, пети състав, в открито
съдебно заседание на 19.12.2019
г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при участието секретаря Адриана
Хаджипеткова като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 887 по описа на съда за
2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 28 вр. чл. 25, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗЗДет.
Образувано е по искова молба,
депозирана Дирекция "Социално подпомагане" – Ихтиман, с която с
петитум непълнолетният Г.И.Д. да бъде настанен в социално-резидентна услуга – Преходно
жилище за деца – гр. Долна баня, за отглеждане и възпитание за срок до
навършване на пълнолетие или до промяна на обстоятелствата.
В молбата се твърди, че
до националната телефонна линия за деца е подаден сигнал, че детето Г. живее
при лоши битови условия и върху него е упражнявано физическо и психическо
насилие. При извършена проверка непълнолетното дете Г.Д. е установено изолирано
в къща, съседна на тази в която живеят родителите и брат му, с недобри битови
условия. При последващ разговор детето е изразило категоричното си несъгласие
да остане в семейството на родителите си, тъй като те му оказват физически и
психически тормоз. Същото несъгласие изразяват и родителите, които са завели
искова молба за разсиновяване на детето, като не желаят да полагат повече грижи
за него. Детето е настанено в кризисен център и преходно жилище, като от
настаняването през месец януари 2019 г. до завеждане на исковата молба не са
осъществявани контакти между детето и родителите. Поради изложеното се иска
настаняване на 17-годишния Г.Д. в социално-резидентна услуга – Преходно жилище
за деца – гр. Долна баня, за отглеждане и възпитание за срок до навършване на
пълнолетие или до промяна на обстоятелствата.
В съдебно заседание Дирекция
"Социално подпомагане" – Ихтиман и представителя на РП-Ихтиман,
майката на детето М.Д. и бащата на детето И.Д. поддържат исковата молба.
В изслушването по реда
на чл. 15, ал. 1 ЗЗДет детето Г.Д. изразява нежеланието си да се върне в дома
на родителите си.
Съдът, въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Г.И.Д. е на 17 години.
Бил е настанен в продължение на 4 години в дома на ответниците М. и И. Д., в
качеството им на приемни родители, които впоследствие взели решение да го
осиновят, заедно с брат му К.. Двете деца не поддържат връзка с тяхната
биологична майка и тяхна баба по майчина линия. Отношенията между детето Г. и
родителите М. и И. Д. са трудни. Страните не успяват да постигнат съгласие
относно действията в домакинството, порядките в семейството и начина на
общуване помежду им.
В началото на 2019 г. до
националната телефонна линия за деца 116 111 е подаден сигнал, че детето Г. е
физически и психически малтретиран от своите родители, както и че спрямо него е
упражнено сексуално насилие от по-големия му брат Х., биологичен син на
ответниците Д.. При извършена проверка на сигнала непълнолетният Г.Д. е
установен изолиран в къща, съседна на тази в която живеят родителите и брат му,
с недобри битови условия и неподходяща за отглеждане на непълнолетен.
Обяснението, дадено от родителите е, че детето Г. е прекалено агресивно спрямо
по-малкия си брат К., освен това изтърпява наказание за това, че по-рано е
избягал от дома си. При разговор на социалния работник с Г.Д., детето е
изразило желание да остане в семейството, като най-силно желаело да бъде
настанено обратно в основната къща, където санитарно-битовите условия са значително
по-добри. Отрекло е да е било обект на сексуално насилие от брат си и помолило
социалният работник да не споделя пред родителите сигнала в частта за сексуално
насилие, доколкото това ще влоши допълнително взаимоотношенията им.
Впоследствие на 28.01.2019 г. детето Г.Д. е телефонирало на социален работник
към ОЗД и е изразило желание да разкаже всичко за семейната среда.
Непосредствено след телефонното обаждане ответницата Д. също е телефонирала на
ОЗД и е споделила за възникнал конфликт между двамата родители и детето,
вследствие на който детето пожелало да напусне семейството. Забелязала е, че на
лицето на детето има рани, които предполага, че са от самонараняване. При
проведени срещи със социални работници и психолог детето и неговите родители са
изразили категорично несъгласие Г. да остане в семейството. Г. е споделил
спецификата на блудствените действия, които твърди, че брат му Х. е извършил
спрямо него, а родителите в разговор без присъствието на детето изразили
становище, че сигналът е недостоверен. Родителите изложили още намерението си
да разсиновят детето Г.. За последното предприели юридически действия като
завели искова молба в Софийския градски съд, като по настоящем след устна
справка извършена от настоящия състав се установява, че делото е на етап
насрочване.
Вследствие на горното
детето е изведено по административен ред от семейството и настанено
първоначално в кризисен център за деца, а впоследствие в Преходно жилище за
деца – гр. Долна баня. След извеждането му от семейството детето и родителите
не поддържат никаква връзка и не желаят да съжителстват заедно.
Горната фактическа
обстановка се установява от приложения социален доклад, искова молба,
удостоверение за раждане, декларации за изразяване на несъгласие по чл. 24, ал.
3 ЗЗДет, Заповед № ЗД-/Д-СО-СЛ-035 от 29.07.2019 г. и справка извършена в СГС,
докладване в съдебно заседание. Изброените доказателства са логични,
последователни, непротиворечиви и следва да бъдат кредитирани в цялост.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗЗДетето, всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси. В разглеждания случай, констатациите от фактическа страна обосноват извода на решаващия състав, че по отношение на детето е необходимо да бъде предприета мярка за закрила.
Изхождайки от
регламентираните в нормата на чл. 3 от ЗЗДетето принципи на закрила, както и от
установената по делото фактология, съдът приема, че в разглеждания случай по
отношение на детето са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 4 от
ЗЗДет.
На първо място,
родителите без основателна причина не полагат грижи за детето си. Това е така,
защото се установява, че поради трайните им конфликти същият е настаняван
напълно изолиран в съседна къща с лоши битови условия, крайно неподходящи за
пребиваване на подрастващ. Ответниците Димитрови изразяват последователно и
непоколебимо желание да не полагат грижи за сина си, той да бъде изведен от
семейството и да не пребивава повече в него. Еманация на това желание е депозираната
молба за разсиновяване, както и обстоятелството, че двете страни не са
осъществили какъвто и да е контакт в продължение на една календарна година.
Различията между страните относно действията в домакинството и семейните
порядки не могат да се приемат за основателна причина за неполагане на грижи и
за такъв дълбок разврив в отношенията, поради което съдът приема, че е налице
основанието по чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗЗДет.
На второ място, съдът
намира, че е налице и основанието по чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДет. Това е така,
защото от конкретиката на действия и факти, изложени в социалния доклад, е
възможен извод, че детето Г.Д. е било жертва на сексуално насилие. Ако същият
остане в семейството на своите родители е налице опасност от увреждане на
неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие,
тъй като същият е подтиснат при престоя си в семейството. Често бива наказван
по неприемлив начин. Същевременно детето се самонаранява в периодите, когато
има конфликти със своите родители и бяга от семейния дом, който се намира на
природосъобразно, но изолирано място. При всички тези данни следва да се
приеме, че е налице и горепосоченото основание.
Не са налични
предпоставки детето да бъде настанено в семейството на други близки роднини.
Такива не са установени с изключение на биологичната майка на Г., негова баба
по майчина линия, която обаче е била лишена от родителски права. Поради това следва
да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 25, ал. 2 ЗЗДет. Ето защо, съдът
приема, че предлаганата от ДСП-гр. Ихтиман, мярка за закрила по смисъла на чл.
4, ал. 1, т. 5 от ЗЗДетето, а именно, ползване на дългосрочна социална услуга
резидентен тип е в интерес на детето. Налице са предпоставките за положително
произнасяне по искането.
Водим
от горното и на чл. 28, ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 4
от Закона за закрила на детето,
Р Е Ш И :
НАСТАНЯВА детето Г.И.Д., ЕГН ********** в социална
услуга – „Преходно жилище“- гр. Долна баня за срок
до навършване на пълнолетие или до промяна на обстоятелствата, считано от влизане в сила на решението.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните – Агенция социално
подпомагане – гр. Ихтиман, М.Д., И.Д., детето Г.Д. и Районна прокуратура -
Ихтиман.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: