Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София , 28.11.2019 г
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд , Гражданско отделение , в закрито заседание на двадесет и осми ноември през
две хиляди и деветнадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ : КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Василев ч.гр.дело №14866 по описа за 2019
г , за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.437 ГПК.
Образувано е по жалба на «Н.с. ЕАД *** – длъжник
по изп.дело №20168390400325 на ЧСИ №839 И.М.-К.; срещу постановление
за възлагане на недвижим имот от 18.09.2019 г , с което са възложени вилна
сграда на два етажа със застроена площ от 90 кв.м. и неурегулирано дворно място
от 1500 кв.в. в с.Герман-СО , представляващи имоти с идентификатори
№14831.6553.2732.1 /сграда/ и №14831.6553.2732 /дворно място/ , с всички
подобрения и приращения в имота .
Жалбоподателят счита , че постановлението за възлагане е незаконосъобразно , тъй като след
обявяването на купувач на имота на 27.04.2018 г – на 07.01.2019 г – е извършил
пълно плащане и е заплатил задълженията си . ЧСИ е следвало незабавно да
приключи изпълнителното производство по чл.433 ал.2 ГПК , а взискателят
„Е.“ ЕООД не може да се позове на чл.433 ал.4 ГПК , защото не е трето лице за
производството . Извършено е ненадлежно наддаване и постановлението за
възлагане е издадено без цената на имота да е внесена от купувача .
Наддавачите „Б.-М“ ЕООД , „А. К.“ ЕООД , „Д. Т.“ ООД , К. А. М. , Е. А. М. и „Е.“ ООД
считат жалбата за неоснователна . Публичната продан е проведена за периода
28.10.2017 г – 28.11.2017 г и при старата редакция на чл.489 ал.2,6 ГПК и чл.493
ал.1 ГПК . Наддаването е извършено надлежно и имуществото е възложено по
най-високата предложена цена . Според т.8 от Тълкувателно решение №2/13 г от
26.06.2013 г по тълк.дело №2813 г на ОСГТК на ВКС част
от наддаването са действията на съда и наддавачите
във връзка с подадените тайни наддавателни
предложения , действията на страните с право на изкупуване ; както и действията
на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане
на наддаване с явни наддавателни предложения . Дори
да има основание за прекратяване на изпълнителното производство , то следва да
се прекрати с постановление от ЧСИ , а не се прекратява по силата на закона . В
производство по обжалване действия на ЧСИ не могат да се разглеждат основания
за нищожност на публичната продан . Длъжникът има и други задължения ,
включително и такива към НАП , а задълженията към „Е.“ ООД са погасени с превод
от ЧСИ едва на 19.09.2019 г . „Е.“ ООД не е привиден кредитор , защото е
притежавал изпълняемо материално право и не е
извършил злоупотреба с право . Цената на имота е платена изцяло с платежно
нареждане от 18.09.2019 г , а и това е извън предмета на настоящото
производство .
ЧСИ №839 И.М.-К.излага мотиви , че жалбата е неоснователна . Публичната продан е извършена за периода 28.10.2017
г – 28.11.2017 г по правилата на ГПК преди измененията в бр.86 от 27.10.2017
г . След последователен отказ на множество наддавачи
за купувач е обявен „Е.“ ООД , който е и взискател по делото . Разпределението
по чл.495 ГПК е обжалвано , но е потвърдено от СГС . На 07.01.2019 г
длъжникът е извършил пълно плащане на задълженията си , като по отношение на „Е.“
ЕООД сумата е преведена на 18.09.2019 г. Съгласно чл.491 ГПК крайният срок , в
който длъжникът може да плати задълженията си и да предотврати извършване на
публична продан е до изтичане срока за подаване на писмени наддавателни
предложения . Плащането от 07.01.2019 г е ирелевантно , още повече че липсва
изрично постановление за прекратяване на изпълнителното производство .
Взискателите не са поискали писмено прекратяване на изпълнителното производство
по чл.433 ал.1 т.2 ГПК . Доводите за недействителност на постановлението за
възлагане следва да се релевират по исков ред .
Цената на имота е платена изцяло от взискателя „Е.“
ООД на 18.09.2019 г , а и това няма отношение към законосъобразността на
постановлението за възлагане . Вземането на „Е.“ ООД не е оспорено по чл.464 ГПК , за да
се приеме , че дружеството е привиден кредитор .
Жалбата е подадена в срок и е допустима съгласно
чл.435 ал.3 ГПК , а по същество е неоснователна.
Съгласно чл.435 ал.3 ГПК длъжникът може да
обжалва постановлението за възлагане поради това , че наддаването не е
извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена
цена. Според т.8 от
Тълкувателно решение №2/13 г от 26.06.2013 г по тълк.дело
№2813 г на ОСГТК на ВКС част от наддаването са действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения , действията на страните с право
на изкупуване ; както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите
при провеждане на наддаване с явни наддавателни
предложения .
В случая жалбоподателят формално е изложил оплаквания за наличие на първата хипотеза на
чл.435 ал.3 ГПК - че наддаването не е извършено надлежно - но не и конкретни
доводи . Съдът не дължи обсъждане
на доводи извън приложението на чл.435 ал.3 ГПК , но за пълнота трябва да се
посочи следното .
Дори на 07.01.2019 г длъжникът да е извършил
пълно плащане на задълженията си , то приложим е чл.491 ГПК , според който
проданта не се провежда само ако до изтичането на срока за подаване на
писмените наддавателни предложения длъжникът
внесе всичко по предявените срещу него изпълнителни листове и разноските по
изпълнителното дело . С аргумент от противното проданта се провежда ако
длъжникът погаси задълженията си след изтичане срока , който в случая е
изтекъл на 28.11.2017 г, а плащането е на 07.01.2019 г .
Няма спор , че изпълнителното производство не е
било приключено , нито прекратено от ЧСИ с изрично постановление / решение №85 от 11.05.2016 гпо гр.д. №
5643/2015 г, ГК , І ГО на ВКС/.
Дали цената по публичната продан е платена е също
извън хипотезата на чл.435 ал.3 ГПК , а
и подобен повод може да се релевира само по искове
ред . Чл.435 ал.3 ГПК визира възлагане по „предложена най-висока цена“ , а не и
платена цена . Порок на публичната продан поради липса на плащане може да се
установи само по исков ред /чл.496 ал.3 ГПК/.
Неоснователно е позоваването от жалбоподателя на
т.1 от Тълкувателно решение №4/17 от 11.03.2019 г по тълк.дело
№4/17г на ОСГТК на ВКС . „Привиден кредитор“ е този без изпълняемо
право , като липсата на изпълняемо право може да се
установи и при висящо изпълнително производство . Кредиторът , чието вземане е
удовлетворено не е „привиден кредитор“ , но дори да е такъв спорът отново
трябва да се реши по исков ред , а не в производство по обжалване действия на
ЧСИ .
Налага се
изводът , че жалбата е неоснователна и трябва да бъде
отхвърлена .
С оглед изхода на делото в тежест на жалбоподателя
са деловодните разноски на купувача по публичната продан „Е.“ ООД ЕИК *******гр.София
в размер на 700 лева адвокатско възнаграждение . Не се дължат разноски на
останалите наддавачи подали становища по жалбата. Същите
нямат пряк интерес от процесното обжалване /по аналогия на чл.78 ал.10 ГПК/ ,
още по-малко имат интерес да заявяват становище за неоснователност на жалбата .
Налице е и злоупотреба с право по чл.3 ГПК с цел обременяване на жалбоподателя
с разноски .
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на „Н.с. ЕАД *** – длъжник по изп.дело №20168390400325 на ЧСИ №839 И.М.-К.; срещу постановление за възлагане на
недвижим имот от 18.09.2019 г , с което са възложени вилна сграда на два етажа
със застроена площ от 90 кв.м. и неурегулирано дворно място от 1500 кв.в. в
с.Герман-СО , представляващи имоти с идентификатори №14831.6553.2732.1 /сграда/
и №14831.6553.2732 /дворно място/ , с всички подобрения и приращения
в имота ; като неоснователна .
ОСЪЖДА „Н.с. ЕАД *** да
заплати на „Е.“ ООД ЕИК *******гр.София сумата от 700 лева разноски
в настоящото производство .
Решението не подлежи на
обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.