Р Е Ш Е Н И Е
№ 260018 10. 07. 2020г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 30. 06. 2020г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Председател : Методи Величков
Членове : Димитър Ковачев
Антония Алексова
Секретар : Емилия Павлова,
като разгледа докладваното от съдия Методи Величков
въззивно гражданско дело № 260 по
описа за 2020г., за да се произнесе
взе предвид следното :
С решение № 503 от 02. 03. 2020г. постановено по гр. д.
№ 2597 / 2019г. описа на Пернишкия районен съд, е :
Признато за установено, че М.К.К., ЕГН **********,***, дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк
София, сграда № 6, сумата в размер на 28,40 лева - стойността
на абонаментния план и далекосъобщителни услуги за отчетен период от 12.12.2016
г. до 14.01.2017 г. по договор за мобилни услуги № *** от 12.12.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане, като е отхвърлил като неоснователна исковата претенция за
разликата от 28,40 лева до предявения размер от 40,99 лева, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 00133 по описа за 2019 г. на
Пернишки районен съд.
Признато за установено, че М.К.К., ЕГН **********,***, дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София,
сграда № 6, сумата в размер на 91,77 лева - лизингови
вноски по договор за лизинг от 12.12.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 00133 по описа за 2019
г. на Пернишки районен съд,
като е отхвърлил като неоснователен предявения иск от
„Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда № 6 срещу М.К.К., ЕГН **********,***,
с което иска да се признае за установено, че ответната страна дължи на ищцовото
дружество сумата в размер на 74,97 лева
– неустойка по договор за мобилни услуги от 12.12.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 00133 по описа за
2019 г. на Пернишки районен съд.
Осъдена М.К.К., ЕГН **********,***, да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк
София, сграда № 6 сумата от 407,26 лева, представляваща направени разноски в
исковото производство и сумата от 222,72 лева - направени разноски в
заповедното производство.
Предмет на настоящето производство е
въззивна жалба от особения представител на ответницата М.К.К. – адвокат М.К.,
срещу решение № 503 от 02. 03. 2020г. постановено по гр. д. № 2597 / 2019г.
описа на Пернишкия районен съд, в частта му, с която са уважени предявените
установителни искове срещу М.К.К. и моли същите
да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Доводите, които се развиват във въззивната жалба са : че така предявения иск, до
размера, в който е уважен е недопустим, както и че решението в обжалваната му
част е неправилно, незаконосъобразно и постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде
отменено в обжалваната част и предявените искове в тези им части да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Насрещната
страна „Теленор България“ ЕАД, чрез адвокат З.Ц., e подала писмен отговор на
въззивната жалба. С него я оспорва като неоснователна. Моли решението в
обжалваната му част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Моли да му бъдат присъдени направените разноски.
За да постанови решението Пернишкият районен съд е приел, че срещу
М.К. К., e водено заповедно производство по ч. гр. д. №00133 по описа за 2019 г. на
Пернишки районен съд за процесните суми, по което е издадена заповед за
изпълнение, връчена на длъжницата по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Отбелязал е, че по делото е представен договор за мобилни услуги № **** от 12.12.2016г., сключен между “Теленор България” ЕАД
и М.К.К., който се отнася за мобилен номер +**** и е
за срок от 24 месеца, считано от12.12.2016г. до 12.12.2018г. По него ответницата е поела задължение да заплаща за срока на
договора месечна стандартна абонамента такса
в размер на 29,99 лева, като страните са
уговорили промоционалана отстъпка в размер на 33,34 % от месечния абонаментен
план, което означава, че същият е в размер на 26,64 лева.
Отбелязал е, че в договора има клауза, според която при
прекратяване на договора преди изтичане на неговия срок, което е по вина на
ответницата, то тя дължи
неустойка в размер на оставащите месечни стандартни абонаментни такси за срока
на договора.
Посочил е, че съгласно т. 27 от общите условия и приложените
фактури, срокът за заплащане на услугите е до 18 –
то число на месеца следващ отчетния месец.
Съдът e счел,
че за периода от 12.12.2016 г. до 14.01.2017 г. се дължат абонаментни такси по
договора. Отбелязал
е, че се касае се за един
отчетен месец и два дни, при което стойността на абонаментния план за един
месец е 26,64 лева (след извършено намаление с промоционалната отстъпка от
33,34 %) и 1,78 лева за два дни, т. е. общо 28,40 лева. Посочил е, че цената за абонаментния план се дължи
независимо от обстоятелството дали ответникът е ползвал услуги за мобилни
разговори или не.
Посочил е, че по делото няма доказателства за потребени
далекосъобщителни услуги (извън стойността на абонаментния план), поради което
претенцията за заплащане на тяхната стойност не следва да се уважава. Съдът е направил извод, че исковата претенция е основателна за
сумата от 28,40 лева, като разликата до предявения размер от 40,99 лева следва
да се отхвърли.
По предявения
установителен иск по реда на чл. чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, отнасящи се за заплащане на неустойка по договора за
мобилни услуги, съдът е намерил за неравноправна и
нищожна тази клауза. С оглед изложеното е отбелязал, че претенцията за неустойка е неоснователна и
като такава следва да се отхвърли.
Отбелязал е, че по делото е
представен договор за лизинг
от 12.12.2016 г., сключен между „Теленор България” ЕАД и М.К. К., по силата на който ищцовото дружество е предоставило за временно ползване мобилно устройство,
а ответницата се задължила да заплати 23 месечни лизингови вноски, всяка в
размер на 3,99 лева, т. е. общата лизингова цена е 91,77лв., като срокът
на договора за лизинг е за 23 месеца, считано от датата на подписването му -
12.12.2016 г. Отбелязал е, че в тежест на ответницата е да докаже, че е
извършвала плащания, но това не е сторено. Следователно искът за сумата 91,77лв
се явява основателен и доказан.
Съдът е изчислил дължимите
разноски в заповедното и в исковото производство съразмерно с уважената част от
исковете.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :
Въззивната жалба се
явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана
страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и
подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка
за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
По въпросите за
допустимостта на решението в обжалваната му част – служебно и с оглед
наведените доводи във въззивната жалба :
Срещу М.К. К. e
водено заповедно производство по ч. гр.
д. № 00133 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд за процесните суми, по
което е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжницата по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК. Исковата молба е подадена в срок. В т. 12 от заявлението са
наведени същите доводи за издаване на заповед за изпълнение, които впоследствие
са наведени и в исковата молба. Действително с исковата молба е представен и
запис на заповед, но в самата искова молба се навеждат доводи за наличието на
каузално правоотношение между страните, както беше отбелязано по – горе –
напълно идентично с това по т.12 от Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Исковата молба е предявена за процесните суми, които са били
предмет и на заповедното производство. Налице е гражданскоправен спор между
процесуално правоспособни и дееспособни правни субекти, който е подлежал на
разглеждане от Пернишкия районен съд. Съдът се е произнесъл именно по
предявените искове. Следователно решението в обжалваната му част е допустимо.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен
от изложеното в жалбата. Изхождайки от изложените оплаквания във въззивната
жалба, от доводите на насрещната страна и от събраните по делото доказателства,
Пернишкият окръжен съд намира следното :
Договор за мобилни
услуги № *** от 12.12.2016г. е сключен между “Теленор България” ЕАД и М.К.К., отнася
се за мобилен номер +****** и е за срок от 24 месеца, считано от12.12.2016г. до
12.12.2018г. По него ответницата е поела задължение да заплаща за срока на
договора месечна стандартна абонамента
такса в размер на 29,99 лева, като
страните са уговорили промоционалана отстъпка в размер на 33,34 % от месечния
абонаментен план, което означава, че същият е в размер на 26,64 лева. Стандарната
абонаментна такса се дължи за съответния месец, независимо дали клиентът е
ползвал услуги за разговори по мобилния телефон или не. Доводът във въззивната
жалба, че ищецът не е доказал ответницата да е потребител на мобилни услуги, е
несъотносим с клаузите на договора.
Съгласно т. 27 от
общите условия и приложените фактури, срокът за заплащане на услугите е до 18 –
то число на месеца следващ отчетния месец.
За периода от 12.12.2016 г. до 14.01.2017 г.
се дължат абонаментни такси по договора, т.е. за един отчетен месец и два дни,
при което стойността на абонаментния план за един месец е 26,64 лева (след
извършено намаление с промоционалната отстъпка от 33,34 %) и 1,78 лева за два
дни, т. е. общо 28,40 лева, за която сума исковата претенция е основателна.
С договор за
лизинг от 12.12.2016 г., сключен между „Теленор България” ЕАД и М.К. К.,
ищцовото дружество е предоставило за временно ползване мобилно устройство, а
ответницата се задължила да заплати 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер
на 3,99 лева, т. е. общата лизингова цена е 229,77 лева, като срокът на
договора за лизинг е за 23 месеца, считано от датата на подписването му -
12.12.2016 г. В тежест на ответницата е да докаже, че е извършвала плащания, но
това не е сторено. в тежест на ответницата е да докаже, че е извършвала
плащания, но това не е сторено. Следователно искът за сумата 91,77лв се явява
основателен и доказан.
Следователно
въззивната жалба се явява неоснователна.
След като мотивите
на Пернишкия окръжен съд съвпадат с тези на Пернишкия районен съд, то решението
в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
На основание чл.
78, ал.1 от ГПК жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на
въззиваемото ответно дружество сумата 300лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение за особения й представител адвокат М.К. пред
Пернишкия окръжен съд.
С оглед изхода по
делото и на основание чл. 78, ал.6 от ГПК М.К.К., следва да бъде осъдена да
заплати по сметка на Пернишкия окръжен съд сумата 12,50лв., представляваща
държавна такса, ведно със законните лихви за забава на държавни вземания
считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане.
Водим от
гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 503 от 02. 03. 2020г.
постановено по гр. д. № 2597 / 2019г. описа на Пернишкия районен съд, в
обжалваните му части, с които са уважени установителните искове на „Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, срещу М.К.К., ЕГН **********.
Осъжда М.К.К., ЕГН **********,***, да
заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда № 6, сумата 300лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение за особения й представител адвокат М.К. пред
Пернишкия окръжен съд.
Осъжда М.К.К., ЕГН **********,***, да
заплати по сметка на Пернишкия окръжен съд сумата 12,50лв., представляваща държавна такса, ведно със законните лихви
за забава на държавни вземания считано от влизане на решението в сила до
окончателното изплащане.
Решението
не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове : 1. 2.