Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 29.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Наказателно отделение, XIII
въззивен състав, в публично заседание
на седемнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
СИМОНА УГЛЯРОВА
при секретаря Ирен
Иванова и в присъствието на
прокурор Мартин Бешков, като разгледа докладваното от младши съдия Углярова ВНОХД № 481 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С
присъда от 23.06.2017 г. по н.о.х.д. № 11128/2016 г. по описа на СРС, НО,
106-ти състав, подсъдимият З.А.А. е признат за виновен в това, че на
15.10.2015г. в гр.София, ж.к.“Люлин“, пред магазин „Билла“, чрез нанасяне на
удар с юмрук в областта на лицето на К.В.Д., му причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на носните кости, с наличие на лицева
асиметрия, дължаща се на деформация на носната пирамида, оток на носната
пирамида, болка при опипване на носната пирамида, двустранно затруднение на
носното дишане, което реализирало медико-биологичния признак „постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота“, поради което и на основание чл.
129, ал.2, вр. ал.1 от НК и чл.54, ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване
от свобода“ в размер на 6 /шест/ месеца.
Със
същата присъда, на основание чл. 66, ал. 1 НК, изпълнението на така наложеното
наказание „лишаване от свобода“ е било отложено за срок от три години.
С
посочената присъда от 23.06.2017 г. по н.о.х.д. № 11128/2016 г. по описа на
СРС, НО, 106-ти състав, на основание чл.45, ал.1, вр. чл.52 от ЗЗД, подсъдимият
З.А.А. е осъден за заплати в полза на гражданския ищец К.В.Д. сумата от 5 000
лева, представляваща обезщетение за причинените с инкриминираното деяние
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от пострадалото лице болки и
страдания, ведно със законната лихва от датата на деликта – 15.10.2015г. до
окончателното изплащане на сумата, като предявеният и приет за съвместно разглеждане
в наказателното производство граждански иск е отхвърлен за сумата над 5 000
лева до пълния му предявен размер от 10 000 лева, поради недоказаност.
С
присъдата, на основание чл.189, ал.3 от НПК и чл.190, ал.2 от НПК, подсъдимият А.
е осъден да заплати на частния обвинител и граждански ищец по делото Д. сумата
от 1 500 лева – извършени разноски за адвокатско възнаграждение, сумата от
104,00 лв. по сметка на СДВР (представляващи извършени в хода на досъдебното
производство разноски), сумата от 1 111,22 лева
по сметка на СРС (представляващи извършени в хода на съдебното
производство разноски), сумата от 200,00 лева по сметка на СРС (представляващи
4 % държавна такса върху уважения размер на гражданския иск), както и сумата от
5 лв. по сметка на СРС за служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу
присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба З.А.А., посредством
процесуалния му представител адв.С.П. – САК, в която се твърди, че от събрания в хода на производството доказателствен материал не може
да се направи единствено възможен правно и житейски обоснован извод, че
подсъдимият е извършил престъплението, за което е предаден на съд.
Въз
основа на изложеното е и отправеното до въззивната съдебна инстанция искане
първоинстанционната присъда да бъде отменена и въззивният съд да постанови
нова, оправдателна по характер, с която подсъдимият А. да бъде признат за
невиновен в извършването на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал.1 от НК.
В
депозиран отговор на въззивната жалба, частният обвинител и граждански ищец в
производството К.В.Д., чрез адв. В.М. – САК, счита последната за неоснователна,
като сочи, че присъдата съответства на събрания по делото доказателствен
материал, който по категоричен и несъмнен начин установява извършване на
деянието, за което подсъдимият А. е привлечен към наказателна отговорност. Иска
се от въззивния съд да потвърди изцяло атакуваната присъда, както в наказателната,
така и в гражданскоправната й част.
В жалбата не се иска събирането на нови
доказателства.
Въззивният
съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и вещи лица.
В
съдебното заседание пред СГС защитникът на подсъдимия поддържа депозираната
жалба изцяло, отправените с нея доводи и направеното искане. Поддържа, че в първоинстанционното
производство са събрани две групи доказателства относно това кой е инициирал процесния конфликт и кой първи е нанесъл
поражение на другото лице, които доказателства са обсъдени от районния съд, но
изводите му са неправилни, незаконосъобразни и непочиващи на формалната логика.
Сочи се, че именно пострадалият е провокирал конфликта, че той първи е нанесъл
удар в главата на подсъдимия, като последният е отвърнал на това агресивно
поведение, вследствие на което са причинени и нараняванията на пострадалия. Счита,
че първостепенният съд неправилно не е кредитирал обясненията на подсъдимия и
показанията на разпитания в производството свидетел М.М., същите очевидци и
участници в процесното стълкновение.
Подсъдимият
З.А.А. в своя защита се присъединява към становището на процесуалния
си представител адв.П.. Поддържа, че е бил нападнат от пострадалия в
производството, като агресията от последния продължава и към настоящия момент.
Пред
въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура оспорва жалбата
като поддържа, че не са налице нови факти или доказателства, които да налагат
промяна на констатираната от първостепенния съд фактическа обстановка или на
изводите му, поради което моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена
изцяло, както в наказателната, така и в гражданскоправната й част.
В
съдебното заседание повереникът на частния обвинител и граждански ищец в
производството К.В.Д. - адв.М., се присъединява изцяло към изложеното от
представителя на държавното обвинение. Моли присъдата на първостепенния съд да
бъде потвърдена изцяло, като правилна и законосъобразна.
При
последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на
обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намери за
установено следното:
За да
постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по общия ред.
Съобразил е депозираните в хода на съдебното производство показания на свидетелите Б.А./включително и приобщените по реда на
чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2, пр.2 от НПК/, М.М. /частично/, както и приобщените
по реда на чл. чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2, пр.2 от НПК, И. М.,
К.Д. /включително и приобщените по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2, пр.2 от НПК/, З.К., обясненията на подсъдимия З.А. – частично, проведена очна ставка
между свидетелите А. и М.; писмени доказателства и доказателствени средства – копия
на медицинска документация, справка за съдимост, копие на трудова книжка,
болничен лист, заключенията на съдебно – медицинска и допълнителна съдебно –
медицинска експертизи; веществено доказателство – оптичен носител, съдържащ
рентгенографии, както и всички писмени доказателства, събрани на досъдебното
производство и приети по реда на чл.283 от НПК.
Към
дейността по събиране на доказателства районният съд е подходил отговорно и
професионално. Разпитани са всички свидетели, които са възприели факти от
значение за главния факт, предмет на доказване в производството, като е
използвана и процесуалната техника на прочитане на показанията от досъдебното
производство, по отношение на които е имало законно основание за това. Показанията
на свидетелите са обследвани внимателно в контекста на собствената им логическа
последователност и при съпоставката им едни с други.
Въззивният
съд счита, че вътрешното убеждение на Софийския районен съд по фактите е
формирано на основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени
материали, като в хода на производството пред въззивната съдебна инстанция не
бяха установени нови факти и обстоятелства. Възприетата от първостепенния съд
фактическа обстановка изцяло се споделя и от настоящата инстанция, като не са
налице основания за промяна във фактическите изводи на първоинстанционния съд,
нито е налице основание за различна оценка на събрания по делото доказателствен
материал. Въз основа на ангажираните в производството доказателства и
доказателствени средства, районният съд е приел за установена следната
фактическа обстановка, която се споделя изцяло и от въззивния съд, а именно:
Подсъдимият
З.А.А. е роден на ***г., българин, български гражданин, неженен, със средно
образование, неосъждан, трудово ангажиран, с адрес в гр.София, ж.к.“**********,
с ЕГН **********.
Подсъдимият
З.А.А. и пострадалият К.В.Д. се познавали, доколкото двамата живеели в апартаменти
в сграда етажна собственост, находяща се на адрес в гр.София, ж.к.“**********На
15.10.2015г. около 20:00 часа, същите се засекли пред входната врата на
визираната жилищна кооперация, като пострадалият бил заедно с малолетния си
син. Междувременно, качвайки се в асансьора на сградата, подсъдимният отправил
реплики към детето на Д., вследствие на което последното било притеснено и
разстроено. Поради последното, Д. взел решение да потърси съседа си, с цял да
му направи забележка за проявеното поведение. В изпълнение на решението си
същият посетил жилището на подсъдимия, където от неговата майка получил
информация, че З.А. бил отишъл до кварталния хипермаркет „Билла“. Предвид
посоченото, Д. също се отправил към посочения магазин, като пред входа на същия
срещнал подсъдимия. На място пред входа на магазина Д. и Александов се срещнали
и започнали да коментират възникналата ситуация с детето, в хода на който
разговор си разменили взаимно обидни реплики. Вербалната разпра между двама им
продължила и същите се вкопчили един в друг. Действията
им били възприети непосредствено от намиращите се на място свидетели Б.А., М.М.
и З.К., които предприели действия по
разделянето им. Непосредствено след това конфликтът ескалирал, като подсъдимият
нанесъл удар с юмрук в областта на лицето на Д., в резултат на което носът му
започнал да кърви обилно. Последвал ответен удар от страна на Д., който
попаднал в областта на лявата скула и лявата вежда на подсъдимия А., след което
двамата се озовали на земята. Възприемайки случващото се, свидетелите А. и К.
отново се намесили с оглед преустановяване на конфликта. За случилото се били
сигнализирани органите на реда.
Съгласно
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска
експертиза, К.В.Д. е бил хоспитализиран и опериран в отделение по лицево –
челюстна хирургия към клиника по спешна неврохирургия на УМБАЛСМ „Пирогов“ –
София, поповод установени /диагностицирани клинично и рентгенологично/
травматични телесни увреждания, а именно – счупване на носните кости с наличие
на лицева асиметрия, дължаща се на деформация на носната пирамида, оток на
носната пирамида /вътрешния нос/, болка при опипване на носната пирамида,
двустранно затруднение на носното дишане – наложило провеждане на оперативната
интервенция.
От заключението
на изготвената в хода на съдебното производство допълнителна съдебномедицинска
експертиза е видно, че при проведените прегледи на К.В.Д. е установено открито
счупване на костите на носа, като установената морфология на счупването – разместено
многофрагментно счупване на костите на носа, причинило лицева асиметрия от
деформация на носната пирамида с промяна във формата на носа, затруднено носно
дишане двустранно и оток, е причинило на пострадалия и реализира
медикобиологичния признак постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Травмата е реализирана по механизма на удар с твърд тъп предмет с
ограничена контактуваща повърхност, каквато е свитата в юмрук човешка ръка.
Мекотъканната травма е причинила на пострадалия временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
От
съвкупната преценка на ангажираните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, се установява по безспорен начин авторството, времето и мястото на
инкриминираното с обвинителния акт деяние. Чрез законосъобразно извършени
процесуални действия, настоящата съдебна инстанция счита, че са събрани
необходимите от гледна точка разпоредбата на чл.102 от НПК доказателства,
описани и в мотивите на
първоинстанционната присъда. Възприетите от първата инстанция фактически
положения относно основните факти са правилно установени, като при съвкупната
оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки.
Съдът прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е
анализирал доказателствените източници, като е обосновал съображенията си, въз
основа на които е дал вяра на едни от тях и не е кредитирал други. Липсват
основания, които да мотивират въззивният съд да промени направените в контролирания
съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени
събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им
тълкуване.
Въпреки
това, с оглед възраженията, наведени от жалбоподателя в настоящото производство,
касаещи преценката на доказателствата, направена от районната инстанция, същите
ще следва да бъдат отново обсъдени в настоящето изложение.
Фактическите
констатации относно деня и мястото на инкриминираното деяние, настоящата
съдебна инстанция също счита, че се извеждат по несъмнен начин от всички
налични по делото доказателства. Съдът отчете, че за тези обстоятелства, които
са част от главния факт, предмет на доказване в настоящото производство,
доказателственият материал е непротиворечив.
Във
всички останали части, с пряко или косвено значение за главния факт,
доказателствата влизат в противоречие едни с други. Най-значими противоречия
съдът констатира между показанията на свидетелите Б.А.и З.К. от една страна, и показанията
на свидетеля М.М. и обясненията на подсъдимия, от друга страна. Предвид
обстоятелството, че същите съставляват основни преки гласни доказателства в
процеса, се налага внимателна, прецизна и дълбоко аналитична проверка на
достоверността им.
Съдът
даде вяра на показанията на свидетелите Б.А.и З.К. и постави същите в основата
на доказателствените си изводи, кредитирайки ги за достоверни. Тези показания
са изключително подробни. Те изясняват фактите, интересуващи процеса и то по
начин, който не оставя съмнение в добросъвестността на лицата, които ги
излагат. При внимателния им анализ не се отчете непоследователност, непълнота
или противоречие. Прецизната им проверка не сочи на предубеденост или
съзнателно изопачаване на фактите, а навежда идея за добро познаване на време,
място и начин, по който се е осъществило инкриминираното деяние и се изяснява
поведението на подсъдимия. Свидетелите са напълно незаинтересовани от изхода на
делото участници в производството, поради което няма основание показанията им
да останат извън фактическите констатации на съда. Релевантно за предмета на
доказване в настоящото производство е заявеното от посочените свидетели, че на
инкриминираната дата и място подсъдимият А. пръв е нанесъл удар с юмрук в
областта на лицето на Д., в резултат на което носът му започнал да кърви
обилно.
Съдът
отказа да постави в основата на доказателствените си изводи показанията на
свидетеля И. М., доколкото същите не изясняват фактите, стоящи в основата на
конкретния казус.
Съобразявайки
двойствената природа на обясненията на подсъдимия – като доказателствено
средство и средство за защита, съдът намира, че не следва да се довери на
заявеното от подсъдимия в частта, свързана с наличието на провокативно
поведение от страна на пострадалото лице, доколкото същото не се подкрепя от
останалия доказателствен материал. Съдът не постави в основата на
доказателствените си изводи и показанията на свидетеля М., като прие, че същите
градят защитна версия на подсъдимия, намираща се в противоречие със събраните
по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност.
Настоящата
съдебна инстанция, така както и първостепенната такава, намира посочената
доказателствена основа за достатъчна и годна, за да обоснове факта на
извършване на престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, да свърже неговото
авторство именно с подсъдимото лице, както и да изясни обстоятелствата, при
които са протекли събитията и точната тяхна хронология.
Съдът
намира, за неоснователни доводите на защитата, че извършените от подсъдимия
действия, касаят неизбежна отбрана, съгласно разпоредбата чл.12 НК, която
изключва обществената опасност на извършеното от подсъдимия деяние. Съгласно
чл. 12, ал.1 НК не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна
отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни
или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на
другиго, чрез причиняване вреди на нападателя, в рамките на необходимите
предели. От обективна страна, за да е поставен подсъдимият в условията на
неизбежна отбрана е от особено значение поведението на пострадалия. То е
следвало да се изразява в непосредствено противоправно поведение, което пряко
предизвиква действията на отбраняващия се. Без това поведение последният не би
действал. Поведението на пострадалия следва да се проявява в някой от следните
фази: да създава непосредствена опасност от нападение; започнало изпълнение,
което поставя в опасност обществените отношения, обект на нападението, и
въздействие върху обекта на нападението, при което е започнало неговото
увреждане и същото не е завършило.
В
настоящия случай, видно от показанията на свидетелите А. и К., на които след
детаилен анализ съдът се довери, извършените действия по отношение на пострадалия
са били предприети от подсъдимия без наличието на провокация и без индиция за
конкретно противоправно нападение. От доказателствата по делото не се
установява по отношение на подсъдимия да е осъществено противоправно нападение,
което да е започнало и да не е завършило и за предотвратяване на което същият
да е употребил сила, а именно да нанасе удар с юмрук в лицето на пострадалия.
По отношение на извършените от подсъдимия действия, касаещи нанесеният удар с
юмрук, от доказателствата по делото не се установява, първоначално те да са
започнали предвид съществуващо нападение срещу него, което нападение да не е
било завършило и последният да е действал именно с цел да го предотврати.
При
правилна правна оценка на събрания доказателствен материал и на установената по
делото фактическа обстановка, първостепенният съд е индивидуализирал
наказанието на подсъдимия А. по реда на чл.54 от НК, като е приел, че не са
налице основания за определяне на наказание по реда на чл.55, ал.1 от НК, тъй
като липсват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, при които най-лекото предвидено в закона наказание да е
несъразмерно тежко с оглед на извършеното от дееца. Въззивният съд счита, че в
случая този краен извод на първостепенния съд е правилен, тъй като по делото не
са налице доказателства нито за многобройни смекчаващи отговорността на
подсъдимия доказателства, нито изключителни такива. Преценката на релевантните
в случая смекчаващи и отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства правилно е била извършена от
първостепенния съд, който е наложил на подсъдимия наказание в размер на 6
месеца лишаване от свобода. Въззивният съд се съгласява и с изводите на
първоинстанционния такъв, за прилагане разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК за
отлагане изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от три
години, поради факта, че към датата на извършване на деянието подсъдимият не е
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, наложеното
наказание е до три години „лишаване от свобода“, както и с оглед
обстоятелството, че изпълнението на целите по чл.36, ал.1 от НК, възпиращият и
превъзпитателен ефект на наказанието, може да се постигне и без ефективното му
изпълнение, като така определеният изпитателен срок в най-голяма степен би
оказал дисциплиниращо въздействие върху подсъдимия и би го мотивирал да се
въздържа от други противообществени прояви и към спазване закона.
С оглед изложените дотук съображения от фактическо и правно естество,
присъдата на СРС следва да бъде потвърдена и в частта, с която е уважена претенцията
на конституирания в производството граждански ищец К.Д. спрямо подсъдимия в
присъдения от първоинстанционния съд размер, доколкото са налице всички
елементи на гражданскоправния деликт съгласно чл.45 от ЗЗД, даващи основание да
се ангажира гражданската отговорност на подсъдимия. В случая гражданският ищец
е легитимиран, в материалноправното си качеството на пострадал от
инкриминираното деяние, да предяви срещу подсъдимия иск за обезщетяване на претърпените
от престъплението неимуществени вреди. Налице е деяние, вина, противоправност и
причинна връзка между действията на подсъдимия и претърпените вреди. Настоящият
съдебен състав намира, че в случая при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди от първоинстанционния съд са взети предвид всички
релевантни обстоятелства - характера, вида и тежестта на претърпените от гражданския
ищец телесни увреждания, продължителния възстановителен период, приемът на
медикаменти, изпитаните притеснения от промяната във външния вид предвид
настъпилата лицева фрактура.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК, подсъдимият е осъден да
заплати сумата от 104,00 лв. по сметка на СДВР – сторени в досъдебното
производство разноски, сумата от 1 111,22 лева по сметка на СРС – сторени в
съдебното производство разноски, както и сумата от 200,00 лева по сметка на
СРС, представляващи дължима държавна такса за предявения граждански иск, като в
тази й част присъдата също е съобразена с наличните по делото доказателства и
изискванията на закона, поради което не съществува необходимост от корекция на
обжалвания съдебен акт и в този аспект.
С оглед изложеното
и след като служебната проверка на присъдата не констатира неправилно
приложение на материалния закон или съществени нарушения на процесуалните
правила, СГС прие, че обжалваният пред него съдебен акт следва да бъде
потвърден.
Така
мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 23.06.2017 г. по н.о.х.д. № 11128/2016 г. по описа на СРС, НО,
106-ти състав.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.