РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 10.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, в
публично съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА КАН дело № 34
по описа за 2020 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Д.В.К.
***, подадена чрез адвокат Е.Н., против Решение № 904/03.12.2019 г. по АНД № 1958/2019
г. по описа на РРС, с което е потвърдено НП № 38-0001131/29.08.2019 г. на
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе (ОО „АА“ – Русе)
за наложено на касатора административно наказание «глоба» в размер на 1 500
лв., на основание чл. 178а, ал. 7, предл. 1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) за извършено нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 1, б. „б“ във връзка с чл.
31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС и Част ІІ, Раздел І, т.
І, т. 2, б. „б“ от Приложение 5 от същата наредба.
Навеждат се касационни основания за
неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че изводите
на районния съд не почиват на категорично установени обстоятелства, а на
допуснати от съда предположения. Освен това се прави възражение, че касаторът е
наказан за допустителство без това да е изрично нормативно предвидено съобразно
правилото на чл. 10 от ЗАНН. Поддържат се и възраженията за маловажност на
нарушението, развити пред въззивната инстанция.
Претендира се отмяна на решението на
РРС и вместо него да се постанови друго, с което наказателното постановление да
бъде отменено изцяло.
Касационният ответник не взема
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което решението на
РРС следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от
надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен
в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови оспореното в настоящото
производство решение Русенският районен съд е приел, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на
процесуалните правило и правилно е приложен материалния закон. Съдът е обсъдил събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и въз основа на тях приел, че
административното нарушение, за което касаторът е санкциониран е надлежно
установено, доказано и правно квалифицирано. Съдът е изложил и изрични мотиви
за това защо счита, че процесният случай не се явява маловажен такъв по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН. Тези изводи дали основание на въззивния съд да потвърди
оспореното пред него наказателно постановление.
Настоящата инстанция намира, че
решението на Русенския районен съд е правилно като изцяло споделя и възприема
като свои, на основание чл. 221, ал. 1, изр. 2
от АПК, мотивите на Районен съд - Русе, досежно наличието на извършено
нарушение и законосъобразността на оспореното пред него НП, поради което не
намира за необходимо да ги преповтаря.
Касационният съд намира за
неоснователно твърдението на касационния жалбоподател, че е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 10 от ЗАНН. Тази разпоредба предвижда, че при
административните нарушения подбудителите, помагачите и укривателите, както и
допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или
указ. В конкретния случай касационният жалбоподател е наказан за това, че е
осъществил състав на административно нарушение по чл. 178а, ал. 7, т. 1, предл.
1 от ЗДвП. Тази норма гласи: „Наказва се с глоба 1500 лв. председател на
комисия, извършваща прегледи, или технически специалист, който допусне извършването на периодичен
преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство в
нарушение на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1 …“. Видно
от цитирания текст, законът изрично е предвидил именно допустителството като
административно-наказателно наказуемо деяние, като това допускане следва да е
извършено при нарушаване на изискванията, определени в наредбата по чл. 147,
ал. 1 от ЗДвП, а това е именно Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства
(за краткост само Наредба № Н-32). В конкретния случай бланкетната административно-наказателна
разпоредба на чл. 178а, ал. 7, т. 1 от ЗДвП е запълнена със съдържание чрез
посочване на конкретните нарушени разпоредби от Наредба № Н-32 – чл. 43, ал. 1,
т. 1, б. „б“ вр. чл. 31, ал. 1 и т.І, т.2 б. „б“ от раздел І на Част ІІІ от
Приложение 5 от наредбата. С цитираните норми от Наредба № Н-32 е
регламентирано задължението на председателя на комисията за извършване на
технически прегледи да не допуска извършването на периодичен преглед на ППС в
нарушение на изискванията за извършване на периодичните прегледи, определени в
тази наредба, сред които изисквания е и това да се извърши проверка за платен
пътен данък за превозното средство и единствено при потвърдено плащане на такъв
да бъде извършван технически преглед. Следва да се посочи също така, че
извършеното нарушение по същество не се оспорва от наказаното лице, видно от
съдържанието на подадената пред въззивния съд жалба срещу наказателното
постановление.
На следващо място настоящата
инстанция не споделя доводите на касационния жалбоподател, че в процесния
случай административното нарушение не е безспорно установено, а се основава на
направени от въззивния съд предположения, тъй като е налице и хипотеза, при
която системата (платформата), чрез която се извършва процеса на преминаване на
технически преглед на МПС може да допусне грешка, за която не може да се търси
отговорност от председателя на комисията.Доколкото в случая не било категорично
доказано дали не се касае за такава грешка, то и наказанието, наложено на
касационния жалбоподател се явява необосновано. Тази теза на касатора,
касационният съд намира за изцяло защитна, тъй като не съответства на събраните
в хода на въззивното производство доказателства. От приложената по делото
разпечатка за извършени действия на 16.07.2019 г. 9:58:00 часа (л. 6 гръб от
АНД № 1958/2019 г. по описа на РРС) е видно, че в 9:58:40 часа е направена
справка в системата на Община Русе, при която е изведено съобщение в 9:58:43 за
наличие на неплатени данъци („Has unpaied fees“),
при която не може да бъде продължено извършването на техническия преглед.
Незабавно след това в 9:59:15 часа е извършена втора проверка в системата на
общината, при която обаче е въведен вече грешен ЕГН и като резултат е изведено
отново съобщение за наличие на неплатени данъци, но с отбелязване, че става
въпрос и за друго лице („Has unpaied fees/different person“), т.е. отново липсва потвърждение
за платен данък за процесното МПС. Изложеното сочи, че не се касае за неволна
грешка при въвеждане на данните, а за съзнателна промяна на въведените данни
именно с цел заобикаляне на въведените в системата контроли. Допълнително
следва да се посочи още, че в представения Протокол от извършен периодичен
преглед за техническа изправност на МПС № 19749786 от 16.07.2019 г. (л. 8 от
адм.д. № 1958/2019 г. на РРС) е видно, че всъщност липсва отметка в полето
„Платен данък за ППС“, т.е. отново няма потвърждение на това обстоятелство, ако
касаторът е приел, че въпреки съобщенията от информационната система все пак е
приел, че дължимият данък е платен. Това сочи, че наказаното лице е било наясно
с наличието на задължения за данък за проверяваното МПС и въпреки това в
противоречие с изискванията на Наредба № Н-32 е допуснало да се извърши
технически преглед на автомобила и същият да бъде допуснат за движение по
пътищата , отворени за обществено ползване.
На последно място неоснователно се
явява и възражението, че е налице маловажен случай, както и че наложеното
наказание се явява явно несправедливо. Разпоредбата на чл. 178а, ал. 7 от ЗДвП
предвижда строго фиксиран размер на административното наказание, което се
налага на извършителите на нарушения в описаните в нормата хипотези и това е
глоба от 1 500 лв. По силата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН не се допуска
определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанията глоба и
временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.
Налице е и забрана за прилагане на условно наказание съгласно чл. 19 от ЗАНН.
Освобождаване от административно-наказателна отговорност е допустимо по силата
на чл. 28 от ЗАНН в случаите, в които е налице нарушение, представляващо
маловажен случай, но конкретният казус не е такъв, както правилно е преценил
въззивният съд. Деянието е извършено умишлено и то в условията на пряк умисъл,
при който деецът е бил на ясно с обстоятелството, че нарушава предвидените
правила за упражняваната от него дейност и е извършил техническия преглед на
превозното средство, въпреки че е знаел, че това противоречи на нормативните
изисквания. Правилно районният съд е отчел и факта, че се касае за нееднократно
нарушение, което е отчетено като отегчаващо обстоятелство. Възрастта и
здравословното и финансово състояние на дееца не са обстоятелства, които следва
да се възприемат като смекчаващи по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, във връзка с
чл. 11 и чл. 28 от ЗАНН.
При извършена, извън наведените в
касационната жалба оплаквания, служебна проверка на обжалваното решение,
съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се установяват пороци във
връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон,
поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 904/03.12.2019
г. по АНД № 1958/2019 г. по описа на РРС, с което е потвърдено НП № 38-0001131/29.08.2019
г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.