Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.Мездра, 13.06.2018
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд-Мездра , наказателен състав ,
публично заседание на
Десети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Евгени Божидаров
при секретаря Валя Каменова
като разгледа докладваното от съдията НАХ
Дело № 109/ 2018 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е в срок жалба от А.Т.И. *** , против
електронен фиш за налагане на глоба /ЕФНГ / Серия К № 1624398 на ОД на МВР-Враца, с който за нарушение по чл.
21, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.
182, ал.1, т.5 от ЗДвП е санкционирана с административно наказание "Глоба" в размер на 600.00 / шестстотин / лв.
В жалбата се сочи нарушена процедура при
издаване на ЕФНГ поради изискване нарушението да е установено при отсъствие на
контролни органи , като такива са се намирали на мястото за контрол , като е
използвана мобилна камера, а не стационарна
.В този смисъл се позовава на ТР № 1 / 2014 г. на ВАС. Твърди се , че при такава
хипотеза следва да се състави на място
АУАН , без да се издава ЕФНГ. В този смисъл пледира за нарушено
право на защита .
Ответникът по жалбата, редовно призован,
не изпраща представител. С писмо изпращащо преписката в съда иска потвърждаване
на ЕФНГ
Нарушителят,
редовно призован, явява се лично. Поддържа жалбата .Доразвива доводите в същата
с твърдения и за други процесуални нарушения свързани с прилагането на
действащата към момента на нарушението /09.06.2017 г / разпоредба на чл.165 ал.2 т.8 ЗДвП /отм.ДВ
бр. 54 /05.07.2017 г. / задължаваща
службите на МВР да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на
интернет страницата на МВР участъкът от пътя на който се осъществява контрол по
спазване правилата на движение чрез АТСС .Заявява липса на такова оповестяване
,без да прилага доказателства в подкрепа на твърдението си . Представя съдебна практика и извадки от
нормативни актове.
Събрани са писмени доказателства.Снети са
показания от свидетели.
Съдът след преценка на събраните
доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна :
ОД на МВР гр.Враца издала на А.Т.И. *** на
основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.1 т.5 ЗДвП Електронен фиш Серия К № 1624398
за налагане на глоба в размер на 600
лв. за нарушение по чл.
21, ал.1 от ЗДвП установено с мобилно автоматизирано техническо средство TFR1-М-515, за това, че на 09.06.2017
г. в 15,39 на път в с.Люти дол
,общ.Мездра , по ул. „Иван Й.“ до дом №44 с посока на движение към гр.Ботевград
, при ограничение от 50 км/час в населено място управлявала собственият лек автомобил „ Мерцедес С320 ЦДИ „ с рег.№ВР5665ВК ,като се движила със скорост от 95 км/час ,при превишена стойност на скоростта
от 45 км/час .
Тази фактическа обстановка Съдът приема за
установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства- ЕФНГ ,
фотоснимка на автомобила с установената скорост и място , протокол за
метрологична проверка на техническото средство , разпечатка от паметта на
същото ,скица на мястото на нарушението, справка за собствеността на
автомобила, протокол за използваното
техническо средство , снимка на поставен мобилен знак за видеоконтрол на
мястото на нарушението , показанията на служителите на МВР Т.Т. и Я.Й. поставили
техническото средство с което нарушението било установено .
От правна страна съдът установява :
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА .
Съдът констатира, че при издаване на
обжалваният Електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на електронния фиш
само на това основание.
Към момента на нарушението е действала
редакцията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства или
системи /АТСС/ за контрол на правилата
за движение по пътищата съобразно ДВ бр.36 /19.05.2015 г. поставяща определени условия и задължения на контролни
органи по обозначение мястото на контрол, поради което ограничителният и
императивен характер към органите на МВР в тази насока следва да се прилага в
полза на нарушителя като по-благоприятни за него по силата на чл.3 ал.2 ЗАНН
Предмет
на обжалване е ЕФНГ № 1624398 , издаден на основание чл.189 ал.4 изр.1 ЗДвП . Съгласно чл. 189, ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ ,
в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба във фиксиран размер според съответното нарушение. Издаването на електронния фиш е последваща
дейност, която се извършва от съответните ОД МВР въз основа на показанията на одобрените
автоматизирани технически средства или системи , които могат да бъдат както
мобилни, така и стационарни. Чл.189 ал.4 ЗДвП урежда задължителни реквизити на
електронният фиш ,който са изчерпателно изброени , а именно : териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Всички тези лимитативни реквизити се съдържат в
атакуваният ЕФНГ, поради което при
издаването му не са допуснати процесуални нарушения свързани с липса на дата и място на издаване
, посоката на движение на автомобила и
място на нарушението, както и дали то е установено с мобилно или със
стационарно техническо средство вкл. и
относно лицето което е позиционирало
съответният вид АТСС.Нормата на чл.189 ал.4 ЗДвП е специална по отношение
реквизитите на електронният фиш и в случая именно тя намира приложение пред
общите правила на ЗАНН относими единствено за
АУАН и НП включващи дата и място
на съставяне , респ.
издаване .
С измененията
на чл.165 ал.2 т.8 и ал.3 и в чл.189 ал.4 и ал.8, всички от ЗДвП /обн. ДВ
бр.19/2015 г. в сила от 22.05.2015 г./ и с приетата Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства или системи /АТСС/
за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра
на вътрешните работи /обн. ДВ бр.36/19.05.2015 г./ процесът на установяване и
заснемане на нарушения чрез използване на мобилни технически средства или
системи за видеоконтрол е вече регламентиран ,поради което ТР № 1/26.02.2014 г. на ОС на ВАС загуби своето
значение, тъй като бе преодоляна
празнотата относно работата с мобилните технически средства в процеса на
заснемане на нарушения, тъй като именно акцента на соченото ТР е в насока за
липса на нормативна уредба по установяване на нарушението,което води до
възможности за манипулация . Налице е легална дефиниция на „автоматизирани
технически средства или системи“ в §6 т.65 от ДР на ЗДвП –уреди за контрол,
които работят самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени,
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или в отсъствие на контролен орган и могат да бъдат
„стационарни“ когато са прикрепени към
земята и се обслужват периодично от
контролен орган, както и „мобилни“ когато са
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес. Налице е и дефиниция за ЕФНГ /електронен фиш
за налагане на глоба / съгласно §6 т.63 от ДР на ЗДвП- електронно изявление
върху хартиен , магнитен или друг носител, създадено чрез административно
–информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства
или системи, като в конкретният случай именно такова е използваното като тип TFR1-M с индивидуален номер № 515
,като изготвените с тях снимки и видеозаписи са веществено
доказателствено средство в административният процес по силата на чл.189 ал.15 ЗДвП . Поради това неправилно е тълкуването на жалбоподателя , че
разпоредбата на чл. 189 ал.4 ЗДвП
изисква издаване на ЕФНГ когато нарушението е установено в отсъствие на
контролен орган и на нарушител. Касае се за санкционна правна норма , която не
може да бъде тълкувана разширително при императивна забрана за това по чл. 46
ал.3 ЗНА чрез позоваване на нормативни
актове от по-долна степен.Синтактичното , логическо и граматическо тълкуване
извежда извод , че при описаната хипотеза на чл. 189 ал.4 изр.първо ЗДвП е невъзможно нарушение свързано с движение на
МПС да бъде установено в отсъствие на нарушител като родово понятие , той като
именно управлението на МПС от физическо
лице с превишена скорост води до реализиране на този вид нарушения , в
който смисъл е и чл.188 ал.1 ЗДвП , или
иначе казано разпоредбата на чл.189 ал.4 ЗДвП
ясно указва издаването на ЕФНГ в отсъствие на контролен орган и на
нарушител, а не определя самото установяване на нарушението при липса на такива
субекти.Контролният орган се намира на
мястото на нарушението ,когато то се
установява с мобилно АТСС,като по
този начин поставя начало и край на
работният процес по смисъла на посоченият §6 т.65 от ДР на ЗДвП, но
персонално не установява нарушението. То се установява чрез използвани АТСС ,като
снимките и видеозаписите от тях са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес-арг. от чл.189 ал.4 и ал.15 ЗДвП и чл. 165 ал.2 т.6 ЗДвП . В този смисъл е константната,
непротиворечива и последователна съдебна практика на всички съдилища в РБ ,
като конкретно за апелативен район
Враца е изразена в Решение № 443 /
03.12.215 г. по КНАХД № 508/2015 г. на АС-Враца, Решение № 415/15.11.2016 по
КНАХД № 496/16 г. на АС-Враца, Решение № 450/ 14.12.2016 г. по КНАХД № 526/16
г. на АС-Враца , Решение № 222 / 21.10.2013 г . по КНАХД № 421/2013 г. на
АС-Враца , Решение № 264 / 19.09.2013 г. по КНАХД № 430/2013 г. на АС-Враца и
др..
При това положение настоящият състав приема, че описаното в ЕФ нарушение
е установено с техническо средство в съответствие с изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП, при наличие на които се издава именно ЕФНГ в отсъствие на контролен орган
и на нарушител , а не се съставя АУАН по ЗАНН, т.е не е налице твърдяното в
жалбата процесуално нарушение при издаване на ЕФНГ вместо АУАН за установено
нарушение в присъствие на контролен орган и нарушител .
На следващо
място, спазени са изискванията за обозначаване на участъка на пътя, на който е
осъществяван контрол на безопасността на движението чрез мобилното техническо
средство, посредством поставяне на мобилен пътен знак Е 24 ,който е заснет съгласно чл.7 ал.2 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
издадена от Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр. 36/19.05.2015 г /. Това
се установява от приложената снимка /л.8/ изготвена към клип № 11842 на установените нарушения за периода от 14,39
часа до 16,23 часа с последен видео клип № 11853 на това място , което кореспондира с данните в
приложеният на л.19 протокол за използване на Автоматизирано техническо
средство, като в случая нарушението е установено в рамките на посоченият период
в този часови пояс , като ясно от
фотоснимката на автомобила с който е извършено нарушението се установява за
него заснет видеоклип под № 11842 /л.8 /
в 15,39 часа на 09.06.2017 г.
съответстващ в хронологията на общо заснетите 33 бр.видеоклипа , също отразено в протокола за използване на
Автоматизираното техническо средство ,респ. спазено е и изискването за изготвяне на протокол за
използването на мобилното АТСС, каквото изискване е вменено в разпоредбата на
чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.. В тази насока са и показанията
на свидетелите Т. и Й. , както и данните в т.5 от писмо № 967000-3014/ 26.02.2018 г. на Сектор „Пътна Полиция“ при
ОД-МВР-Враца /л.2/ за поставен знак Е 24 за контрол на мястото на
нарушението с автоматизирани технически средства или системи .
Несъстоятелно е
възражението , че мястото за контрол не е оповестено в средства за масово
осведомяване или на интернет страницата на МВР . Действително такова задължение
към момента на деянието е било налице съгласно чл.165 ал.2 т.8 ЗДвП .
Жалбоподателката не представя доказателства за твърденията си, а се позовава на
съдебна практика , която не е задължителна за съда .Съдебният
състав посочва официален документ- т.5
от писмо № 96700-3014/26.02.2018 г. на сектор ПП-ОДМВР-Враца /л.2 / , където е отразено ,че „..всички участъци от
пътя на който се извършва видеоконтрол с АТСС са публикувани на интернет
страницата на МВР…“ ,поради което намира твърденията за обратното като защитна
позиция. Абсурдността на тази разпоредба и на сходната по чл.7 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства или системи /АТСС/
за контрол на правилата за движение по пътищата са довели последователно
до тяхната отмяна с ДВ 54 /05.07.2017 г. и ДВ бр.6 / 16.01.2018 г. с
общодостъпни мотиви на законодателя , който не са предмет на настоящето дело .
Всеки водач на МПС е длъжен да спазва ЗДвП независимо от провежданите контролни
дейности, а още по малко чрез публично оповестяване за това . Ето защо хипотетично дори да е нарушена
отменената разпоредбата на чл.165 ал.2 т.8 ЗДвП , то това не влияе върху
законосъобразността на ЕФНГ до степен на отмяна , тъй като в случая несъмнено
мястото за контрол е било обозначено с пътен знак и жалбоподателката е
разполагала с възможността да приведе скоростта на управляваният от нея
автомобил съобразно законоустановената , още повече , че нарушението е било
извършено в населено място и максимално допустимата скорост не е изрично
въведена с ограничителен визуализиран знак, който би могъл по различни причини
да не се възприеме от водача /което не го оправдава / , а ограничението е по силата на чл.21 ал.1 ЗДвП .
Използваното автоматизирано техническо
средство TFR1 М № 515 било одобрено по реда на Закона за измерванията
и притежавало удостоверение за одобрен тип средство за измерване със срок на
валидност до 24.02.2020 г. В ЕФНГ е посочен вид техническо средство с TFR М №
515 , което съобразно данните в протокола за одобрен тип / л.9 / и последващата метрологична проверка /л.10
/ съответства на типът одобрено средство за измерване TFR1 М.От този протокол
с дата 07.02.2017 г. , се установяват по безспорен начин годността на
техническото средство, чрез което е измерено превишението на скоростта, както и
възможността на това средство автоматично да фиксира допуснати нарушения за
скорост при предварително зададени параметри.
Мястото, на което е установено
нарушението, като задължителен реквизит на издадения електронен фиш, е посочено
коректно с текстово описание индивидуализиращо точно определено място на
извършване на нарушението. Разпоредбата на чл. 189 ал.4 ЗДвП не изисква
посочване посоката на движение на автомобила. От приложените веществени доказателствени
средства по смисъла на чл.189 ал.15 ЗДвП
- снимки и разпечатки от паметта на техническото средство, както и от
изготвения от полицейските служители протокол, също се установява точното
място, на което е извършено нарушението, както и посоката на движение – Мездра
–Ботевград ,като същите са в резултат
на правомерно използване на техническо
средство № 515 по силата на чл. 165 ал.2 т.6 ЗДвП.Видно от фотоснимката и
разпечатката от системата, действителната измерена скорост на движение на
автомобила е била 98 км/час , но в
издадения фиш била посочена по-ниската скорост със стойност 95 км/час в резултат на законосъобразно приспадната допустима грешка, която при
измерване на скорост в обхвата 20-100 км/ч. е в границите на 3км/ч. , което се
установява от отразеното в протокола за последващата
метрологична проверка и от разпечатката
от паметта на трафик радар №515 към използваната система TFR1 М /л.12 / .
Установено било и не
се оспорва от страните, че процесният автомобил с който е извършено нарушението
е собственост на жалбоподателката , което се установява и от справка за
собственост на автомобила / л.17 /. От нея става ясно , че се касае за МПС-лек автомобил от Категория
М1 по смисъла на чл.149 ал.1 т.2 б4а“ ЗДвП , което представлява МПС за превоз до осем пътници , което съответства
на категория „В“ в ограничителната норма на чл.21 ал.1 ЗДвП тъй като се касае за МПС –лек автомобил като
вид ППС . Съобразно чл.
188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство. По делото не бяха представени и
не се събраха доказателства, жалбоподателката да е посочила пред компетентните
органи различно лице, на което да било предоставено управлението на този
автомобил към дата и часа на констатираното нарушение.
Поради това, правилно
била ангажирана административнонаказателната отговорност за това нарушение на
жалбоподателката . Правилно е определен
и размера на административното наказание, съобразно санкционната норма на чл.182
ал.1 т.5 ЗДвП –глоба в размер на 600 лв
, тъй като жалбоподателката на посоченото в ЕФНГ време управлявала МПС
категория „В“ в населено място със скорост от 95 км/час при ограничение от 50
км/час съобразно чл. 21 ал.1 ЗДвП, т.е превишила е почти двойно максимално
разрешената скорост . Санкцията е във
фиксиран размер и съдът не разполага с възможност за намаляване при
императивната забрана по чл.27 ал.5 ЗАНН, поради което е
безпредметно и обсъждане на смекчаващи или отегчаващи отговорността
обстоятелства като фактори влияещи върху размер на наказание съобразно
конкретна санкционна рамка ..
По изложените по-горе съображения, с оглед
липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при
безспорната установеност и доказаност на процесното нарушение, авторството на
деянието, както и на всички факти и обстоятелства, при които е било извършено,
Съдът намира, че обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден , като
от събраните по делото доказателства се
установи по несъмнен начин, че състава на административното нарушение по чл.
21, ал.1 от ЗДвП е осъществен от обективната и субективна страна от
жалбоподателката като водач на управлявано от нея МПС .
Съдът следва да се произнесе и относно възлагането на разноски, ако такива
са реализирани в хода на делото , като това следва от чл.189 ал.3 НПК вр. чл.84 ЗАНН и ТР №
3/08.04.1985 г. по НД № 98/84 г. на ОС НК ВС. Извършени са разноски под формата на дневни разходи в
размер на по 10 лв. , присъдени на свидетелите Т. и Й. и изплатени им от бюджета на РС-Мездра. С оглед изхода на
делото разноските следва да бъдат
възложени в тежест на жалбоподателката ,която следва да ги заплати в полза на
Висш Съдебен Съвет по сметка на РС-Мездра.
При изложените съображения и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН РС-Мездра в този съдебен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА като правилен и
законосъобразен електронен фиш за
налагане на глоба /ЕФНГ / Серия К № 1624398 на
ОД на МВР-Враца, с който А.Т.И. *** за нарушение по чл.
21, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.
182, ал.1, т.5 от ЗДвП е санкционирана с административно наказание "Глоба" в размер на 600.00 / шестстотин / лв.
ОСЪЖДА
А.Т.И. *** да заплати в полза на
ВСС по сметка на РС-Мездра сумата от 20 лв. разноски .
Решението подлежи на обжалване от
страните в 14-дневен срок от
съобщаването му пред Административен съд гр. Враца .
Районен съдия: