Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………15.04.2021 година……………..Град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…Седми граждански състав
На………деветнадесети
март….………...………….….……..……..Година 2021
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
М.Н.……………………………………………………
Прокурор………………………………………………..…………………………..
като
разгледа докладваното от………………………………съдия Св. ЖЕКОВ
административно
дело номер 4425…по описа за…...….…………2020 година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във с параграф 4а от ПЗР от ЗСПЗЗ и параграф 62, ал.3 от ПЗР към ПМС
346/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.
Жалбоподателите М.Д., И.Д., С.В.,
Т.Д., К.К., В.Б. и В.В.
недоволни от Заповед № 10-00-782/23.03.2020 г. на кмета на Община Стара Загора,
е която на основание чл. 44, ап. 2 от ЗМСМА във връзка с § 62, ап. 3 от ПЗР към
постановление № 456 на Министерския съвет от 11.12.1997г. за изменение и
допълнение на ППЗСПЗЗ § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от 04.05.2018г. на
комисията, назначена със Заповед № 10-00-244/15.02.2017г и изменена със
заповеди: № 10-00-1985/02.10.2017г; № 10-00-20/09.01.2018г. и №
10-00-619/02.05.2018г. на основание § 62, aл. 1 от
ПЗР към постановление № 456/11.12.1997г. на ППЗСПЗЗ, е признато на наследниците
на Ч.М.Ч., с ЕГН ********** *** Загора, да придобият собственост върху имот №
334.274, с площ от 600 кв.м., местност „Марашата”
/Юнаците/, землище на село ***по неодобрен план на новообразуваните имоти,
съгласно протокол на Комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019 г.,
при граници и съседи: землищна граница 334.551 и № 334.601, обжалват същата по
следните съображения:
Жалбоподателите твърдят, че са наследници на К.Б. С.,
бивш жител *** и попадат в кръга на лицата, в полза на които с Решение №
25275/16.04.1999 г. и Решение № 25227/28.06.1999 г. на ПК гр. Стара Загора е
възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари граници
на недвижими имоти находящи се в землището на с. ****,
Община Стара Загора.
В конкретния случай, наследниците на Ч.М.Ч. нямали
качеството на лица по смисъла на §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и §63 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ, на които е предоставено правото на ползване на земи по §4 от ЗСПЗЗ, за
тях е изтекъл предвидения в закона преклузивен срок -
31.01.1998г. за депозиране на заявление пред компетентната администрация, няма
доказателства за реализирано строителство на сезонна постройка в имота. Не бил
налице оригинален документ, удостоверяващ предоставеното право на ползване на
наследниците на Ч. Манокол Ч. /§61, ал.2, т.2 от ПЗР
на ППЗСПЗЗ/, както и на техния наследодател. Действително в обжалваната заповед
било цитирано строително разрешение № 3/17 01 1984г., но не били налице данни
дали в имота била построена сграда, ако е построена такава дали е построена до
31.03.1991 г. и дали сградата е постройка за сезонно ползване и инвентар, която
отговаря на чл. 108, ал.7 от ППЗТСУ /отм./, вр.
чл.177, ал.З от Наредба №5 за правила и норми по ТСУ /отм./. Обжалваната
заповед била незаконосъобразна и защото административният орган не се е
съобразил с разпоредбата на §62 ал.1 ППЗСПЗЗ, според която подадените заявления
за трансформиране на правото на ползване в право на собственост трябва да се
разгледат от специална комисия в едномесечен срок, считано от 31.01.1998 г., а
видно от обжалваната заповед, административният орган е назначил такава комисия
19 години по-късно - едва на 15.02.2017 г., а самата атакувана заповед е
издадена на 23.03.2020 г. Обжалваната заповед била немотивирана и в нея не били
посочени фактическите основания за издаването й. В мотивите на заповедта, административният орган
приел наличието на две основания за издаването й — към момента на подаване на
заявлението за трансформиране на собствеността, имотът е представлявал овощна
градина и също така в него била изградена сезонна постройка, което насочва към
две предпоставки, уредени в хипотезите на § 4а и § 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Издадената
заповед по реда на § 62 ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ се позовавала на решение на
специално назначена комисия, която не е конкретизирала и индивидуализирала кое
от двете правни основания на § 4а или § 4бот ПЗР на ЗСПЗЗ се отнасят за
ползвателя Ч.М.Ч..
При разглеждане на претенцията за придобИ.е
правото на собственост от ползувател,
административният орган следвало да изложи фактическите и правни основания за
признаване на това право, при спазване на установената от закона форма, както и
при обсъждане на всички доказателства от значение за признаване или отказ на
права по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, които не са конкретизирани в случая.
Процедурата по § 62, ал.З от ПЗР на ППЗСПЗЗ била опорочена, тъй като
назначената специална комисия не е извършила преценката за наличието на
предпоставките по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ конкретно по отношение на
ползвателя Ч.М.Ч. и нейната преценка била основание за издаване на заповедта на
кмета на общината, като последният не може вместо комисията да преценява
предпоставките, обратното би обезсмислило назначаването на комисия в състав
определен от § 62, ал. 2 ПЗР на ППЗСПЗЗ - специалисти които да извършат
преценката в състав на помощен орган.
Молят съда да
постанови решение, с което да отмени обжалваната Заповед № 10-00-782/23.03.2020
г. на кмета на Община Стара Загора като незаконосъобразна.
В срока по чл. 163, ал. 2 АПК не е постъпил отговор от
въззиваемата страна, която чрез пълномощника си в о.с.з.
от 12.01.2021 г. заема становище за неоснователност на жалбата, която оспорва.
Заинтересованата страна И.Ч. редовно призован се явява
и взима становище за неоснователност на жалбата, като твърди, че сграда в процесния имот съществува, за нея са заплащани и данъци в
продължение на много години.
В срока по чл. 163 АПК не е постъпил отговор от
останалите заинтересовани страни Г.Д., А.Д., Н.Д., К.Л., С.С.,
И.Д., Д.Д., М.Д., като следва да се посочи, че по
отношение на заинтересованите страни В.М. и М.Ч. /лица призовани към
наследяване на ползвателя Ч.М.Ч./ в о.с.з. на 12.01.2021 г. производството по
делото бе частично прекратено поради представени техни и неоспорени от страните по делото откази от наследството на Ч.М.Ч.
извършени още на 01.12.2009 г., т.е. над десет години преди датата на издаване
на оспорения административен акт – 23.03.2020 г. /вж. удостоверения за отказ от
наследство, л. 97 и 98 от делото/. От тези удостоверения за отказ от
наследство от 01.12.2009 г., /л. 97 и 98 от делото/ неоспорени от страните по
делото се установява, че качеството си на наследници са загубили
заинтересованите страни В.М. и М.Ч., тъй като отказите от наследството на Ч. Ч.
са били извършени още на 01.12.2009 г., т.е. над десет години преди датата на
издаване на оспорения административен акт – 23.03.2020 г., нещо което е
останало неизвестно на административния орган и първоначално на съда. Поради
това настоящият съд приема, че В.М. и М.Ч. в нито един момент не са имали
качеството на заинтересовани страни в административното и съдебното
производство, респ. производството спрямо тях беше прекратено, тъй като с отказ
от наследство наследникът се дезинтересира от
включените в него права и задължения. В момента на смъртта на едно лице
съгласно чл. 1 ЗН се открива неговото наследство, като определен кръг лица
биват призовани към наследяване. Те обаче придобиват права върху наследството,
само ако го приемат /чл. 48 ЗН/. От момента на откриване на наследството
призованите към наследяване лица разполагат с няколко правни възможности – да
приемат наследството било направо, било по опис, придобивайки по този начин
наследството, или да се откажат от наследството. Те придобиват от този момент
правото да приемат наследството, а не права върху конкретни имущества, с оглед
на което следва да се приеме, че отказът от наследство сам по себе си не
представлява отказ от конкретни права върху определено имущество, а изявление,
с което призованото към наследяване лице изразява воля да не приеме
наследството, т.е. да не придобива права върху притежаваната от наследодателя
съвкупност от права, задължения и фактически отношения, доколкото такива действително
са били притежавани от наследодателя /така напр. определение № 160/05.10.2020 г. на ВКС по гр.д. № 2612/2020 г., II г.о./.
Представените от наследниците на починалата страна откази от наследство обективират основание, рефлектиращо директно върху материалноправната и процесуалноправна легитимация на
лицата, приети от административния орган и първоначално от съда за
заинтересовани страни. С вписване на валидно направения пред районния съдия
отказ от наследство настъпват правни последици, изразени в заличаване на
наследственото правоприемство. В.Ч. и М.Ч. не само са
престанали да бъдат наследници, но се счита, че не са били такива, тъй като
отказът от наследство произвежда действие от откриване на наследството - в този
смисъл разрешенията, дадени с т.1 на
Тълкувателно решение № 148/10.12.1986 г., ОСГК на ВС на НРБ. Следователно,
доколкото посочените лица са се отказали от наследството на починалия им праводател, същите се изключват от числото на наследниците,
загубват това качество и се счита, че са трети лица спрямо правата и
задълженията, възникващи във връзка с наследството. Съответно, с удостоверяване
на факта на отказа от наследство от страна на съда, вече не е налице надлежна
страна нито в материалноправен, нито в
процесуалноправен смисъл по отношение на горепосочените лица. Този извод
произтича от това, че в случая материалното право обуславя и процесуалното -
след като лицата не са наследници на починалата страна, няма основание и за
участието им на нейно място в процеса, те винаги ще бъдат трети лица за
процесуалното и материалноправно правоотношение и
съответно няма да бъдат надлежна страна /така и решение № 145/23.11.2011 г. на ВКС по т.д. № 1018/2010 г., I т.о./.
С оглед изложеното единствено заинтересовано лице по настоящото дело от страна
на починалия ползвател Ч. Ч. остава И.Ч., тъй като съгласно чл. 53 ЗН, частта
на отреклия се от наследство уголемява дяловете на останалите наследници, като
според последователно поддържаното в практиката на ВС и ВКС становище досежно правата на преживелия съпруг при отказ от
наследство /Тълкувателно решение №
148/10.12.1986 г., ОСГК/ при отказ от наследство, заявен от всички деца на
наследодателя, преживелият съпруг наследява със следващите децата редове и би
получил цялото наследство само ако починалият не е оставил родители, възходящи
от втора и по-горна степен, братя и сестри и техни низходящи, респективно ако
призованите към наследяване роднини на починалия за недостойни или са се
отказали от неговото наследство /така и решение
№ 114/05.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3383/2018 г., I г.о./. Това е така,
защото по силата на закона частта на отказалия се от наследството наследник
преминава към другите наследници от същия ред, към който той принадлежи /така решение № 232/11.02.2019 г. на ВКС по гр.д.
№ 4951/2017 г., III г.о. определение
№ 288/17.04.2014 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2282/2014 г., III г.о./. Отказът от
наследство извършен от В.М. и М.Ч. не създава права за неговите низходящи,
какъвто е и конкретния случай. Поради това техните низходящи низходящи не могат да наследяват неприетото от страна на
техния родител наследство поради това, че последният се е отказал от същото
/така определение № 564/03.10.2011 г. на
ВКС по ч.гр.д. № 512/2011 г., IV г.о., решение № 549/06.04.1961 г. на ВС по
гр.д. № 2008/1961 г., I г.о./. Същото е прието в решение № 10719/21.12.2004 г. на ВАС по адм.д.
№ 7889/2004 г., III о. - предвид отказа от наследство и правилата на чл. 53 ЗН, частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме
наследството уголемява дяловете на останалите наследници. В разгледания в
посоченото съдебно решение на ВАС случая отказът от наследство на двамата внуци
ползва третата внучка, която остава наследница.
Старозагорски районен съд като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените с жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено удостоверение № 18/06.01.1984 г. /л. 38 от
делото/ на ОбНС Стара Загора в изпълнение на 76-то ПМС от 05.12.1977 г. и решение
№ 67/ 30.05.1983 г. на ОбНС Стара Загора и списък към него, от което се вижда, че
на Ч.М.Ч. е предоставено право на ползване върху земя от 1000,00 кв.м. в
землището на с. ****, местност „Марашата“ за пчелин.
Удостоверението е с подпис със запетайка и печат на издалия го Председател на
ИК на ОбНС. Въз основа на посоченото удостоверение е
било издадено и строително разрешение от 1984 г. /л. 95 от делото/.
Следва обаче още тук да се подчертае, че в посоченото
удостоверение № 18/06.01.1984 г. /л. 38 от делото/ на ОбНС
Стара Загора е цитирано решение № 67/30.05.1983 г. на ОбНС
Стара Загора, въз основа на което и в изпълнение на Постановление № 76 на МС от
05.12.1977 г. е било предоставено право на ползване върху нива с площ 1 дка на Ч.М.Ч..
Решение № 67/30.05.1983 г. на ОбНС Стара Загора за
предоставяне на право на ползване на лица на основание по Постановление на МС № 11 от 02.03.1982 г. /л.
172-184/, е приложено в цялост по делото /както изрично уточни и процесуалния
представител на административния орган в о.с.з. на 19.03.2021 г./, като в
посоченото решение № 67/30.05.1983 г. на ОбНС Стара
Загора и по-конкретно в списъка към него никъде
не е посочен Ч.М.Ч. като лице, на което се предоставя право на ползване по
Постановление на МС № 11 от 02.03.1982 г., което действително е сред
предвидените в §63 на ПЗР на ППЗСПЗЗ актове /както е посочено в обжалваната
заповед на Кмета на Община Стара Загора/.
На 18.05.1992 г. Ч.М.Ч. е подал заявление вх. № 0903002
/л. 35 от делото/ с искане правото на ползване да се превърне в право на
собственост на предоставения му имот, находящ се в
землището на с. ****, местност „Марашата“, при
съседи: запад и юг - път, изток -К.Ж.и север В.Д.. В т. 3 от заявлението е
отразено наличието на сграда в имота с посочени площ и етажи по определено
строително разрешение № 3/17.01.1984 г., а в т. 2 „имотът представлява“ е
попълнено с думи лозе, овощна и зеленчукова градина. На 19.01.1998 г. е подадено заявление вх. №
94031058/19.01.1998 г. /л. 36 от делото/ със същото съдържание. Към него е
приложена декларация за гражданско, жителство, гражданско, семейно и имотно
състояние /л. 37 от делото/, в която е посочено, че заявителят притежава
единствено апартамент в гр. Стара Загора.
Подадените от Ч.М.Ч. заявления от 18.05.1992 г. и
19.01.1998 г. са били разгледани от комисия по § 62 от ПЗР към ПМС № 456/
1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ /така представения по делото
протокол от 04.05.2018 г. /л. 39-43 от делото/. От съдържанието на този
протокол /т. 85/ се установява, че Комисията е взела решение да бъде предложено
на Кмета на община Стара Загора да издаде заповед, с която да се признае правото
на подалия заявленията ползвател Ч.М.Ч. да придобие собственост върху ползвания
имот № 274 с площ 1000,00 кв.м. по помощен план на с. ****, с мотивите, че към
датата на подаване на заявлението от ползвателя в имота е имало лозе, овощна
градина и сезонна постройка със строително разрешение № 3/17.01.1984 г.
Въз основа на горепосочения Протокол е издадена и
обжалваната в настоящото производство Заповед № 10-00-782/23.03.2020г. на Кмета
на Община Стара Загора, с която е признато на наследниците на Ч.М.Ч., правото
да придобият собственост върху имот №
334.274, целия с площ от 600 кв.м., местност „Марашата”,
в землището на с. ***при съседи: землищна граница, имот № 334.551; имот №
334.601.
В срока за решаване на делото административният орган
представи с писмо вх. № 269104/05.04.2021 г. протокол № 23/23.04.1998
г. на комисия по § 62 от ПЗР към
ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ назначена със заповед №
70//15.01.1998 г., изменена със заповед № 165/04.02.1998 г., но настоящият съд не намира тези писмени
доказателства да имат значение за различно решение по делото. Това е така,
защото фактите удостоверени с тези писмени доказателства са вече установени по
делото и не са спорни – преди издаване на обжалваната заповед заявленията от
1992 г., респ. 1998 г. на Ч.М.Ч. са били разгледани през 2018 г. от компетентна
комисия по § 62 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на
ППЗСПЗЗ, като резултатът от това разглеждане е бил предложение до Кмета да
издаде обжалваната заповед в полза на наследниците на Ч.М.Ч.. Поради това без
значение е, че по-рано назначена комисия на същото правно основание, а именно
по § 62 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е
разглеждала същите заявления /позиция 66 от протокола/ при положение, че към
момента на разглеждането им заповед по § 4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ на Кмета на
Община Стара Загора за трансформиране на правото на ползване в право на
собственост в полза на Ч.М.Ч. не е била издавана. Действително още Комисията
през 1998 г. е предложила на Кмета да издаде заповед в полза на Ч.М.Ч.,
приемайки неизвестно защо същия за ползвател, но тогава такава заповед не е
била издадена. Поради това представените писмени доказателства не са от
естество да променят фактическите или правни изводи по делото – те
удостоверяват още веднъж вече установени факти, по които не се спори. В
протокол № 23/23.04.1998 г. на комисия по § 62 от ПЗР
към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ назначена със
заповед № 70//15.01.1998 г., изменена със заповед № 165/04.02.1998 г. Комисията
е преценила, че Ч.М.Ч. има право да придобие собственост върху предоставена му
за ползване земя, като абсолютно същия извод е бил направен в протокол от
04.05.2018 г. на комисия по § 62 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и
допълнение на ППЗСПЗЗ назначена със заповед № 10-00-1985/02.10.2017 г., като
след втората положителна преценка обаче вече се е стигнало до издаване на
обжалваната заповед.
С решение № 25227/28.06.1999 г. на ПК-Стара
Загора /л. 9 от делото/, и решение № 25275/16.04.1999 г. на ПК-Стара Загора /л. 10 от делото/, е било възстановено правото на собственост
в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на наследниците на К.Б. С.,
на недвижими имоти, в т.ч. и не само на: лозе от 18,00
дка, шеста категория, находяща се в терен по §4 на с.
***в местността „Атюрен“. От приложените
удостоверения за наследници /л. 6-8 от
делото/ се установява, че наследниците на К.Б. С. са жалбоподателите М.Д., И.Д.,
С.В., Т.Д., К.К., В.Б. и В.В.
и заинтересованите страни Г.Д., А.Д., Н.Д., К.Л.,
С.С., И.Д., Д.Д., М.Д..
По делото бе представено и
строително разрешение от 1984 г. /л. 95 от делото/ и квитанции за заплатени
данъчни задължения и такса смет за земя и сграда в с. ***/л. 100-104 от
делото/. Също от Държавен архив два броя Протоколи от Изпълнителния комитет на
Общински народен съвет гр. Стара Загора /л. 122-125 от делото/.
От заключението на съдебно - техническата експертиза и
приложената към него комбинирана скица, неоспорено от страните и прието от съда
като компетентно изготвено, се установява, че ползваният имот 274 с площ 929,00
кв.м. заема крайната югозападна част от бивш имот 832.85, записан на
наследниците на К.Б. С. /съгласно решението на ПК Стара Загора, л. 10 от делото/. Новообразуваният
имот 334.274 по неодобрения план на новообразуваните имоти за с. ***/местност „Марашата“/, изработен през 2019 г., е с площ 600 кв.м. и е
записан в регистъра към плана и разписния лист на Ч.М.Ч. и на наследниците на Ч.М.Ч.
/л. 45 и 46 от делото/. Вещото лице е посочило, че този новообразуван имот
334.274 е с площ от 600 кв.м. и заема крайната югозападна част на ползвания
имот № 274 по неодобрения кадастрален план от 1992 г., като включва и
постройката, която се намира в него. Именно
на л. 142 от делото е приложена комбинирана скица, издадена на основание
неодобрения кадастрален план, с която със зелени граници е ситуиран
имот 832.85 на бившия собственик, с черни граници – имот 274 предоставен на
ползвателите и с постройка в него, с червени граници – новообразуван имот
334.274 с постройка в него, като както се посочи в предходното изречение вещото
лице е уточнило, че новообразуваният имот с площ 600,00 кв.м. е обособен в крайната
югозападна част на ползван имот 274, включващ и постройката. В разписния лист
към неодобрения кадастрален план изработен около 1992 г. за имот № 274 е
записан Ч. Ч. /л. 136 от делото/. В т. 24 от експертизата изрично е посочено,
че разликата в площите по забележката в т. 6 не се отразява в площта, ситуирането и обособяването на спорния процесен
имот 334.274 с площ от 600,00 кв.м. В отговор на въпроси 7-9 от експертизата е
посочено, че е налице и съвпадение на съседите-ползватели относно процесния имот. Изяснено е, че в югозападния ъгъл на
ползван имот 274 /стр. 47 от делото/, съответно в новообразуван имот 334.274
/стр. 16 от делото/ е отразена постройка /МЖ/. Вещото лице котегорично
сочи, че към 1992 г. тази постройка е съществувала /отговор на въпрос 4/. Вещото
лице, извършило оглед на имота е посочило съществуващата и към момента сграда в
същия, като е приложил и снимков материал към заключението, като се вижда сезонна
постройка с площ 29 кв.м. и мазе от 6 кв.м., с тухлена конструкция на 1 етаж
разпределен в две стаи, ЖБ покривна конструкция. Вещото лице изясни в о.с.з. на
12.02.2021 г., че е построено 9 кв.м. повече отколкото съгласно представеното
по делото строително разрешение от 1984 г., като не може категорично да посочи
дали е спазен проект. Още веднъж поддържа, че към 1992 г. сградата е
съществувала. На въпроса за наличие на овощни дървета или лозя вещото лице
отговори, че „в момента там всичко е пустош“.
Разпитаният по делото свидетел Иван С.Н.установи, че
бащата и майката на заинтересованата страна И.Ч. имали земи край Тракийския
университет. В процесното място била направена
къщичка през 1987-88 г., като описва подробно нейното разположение – стая,
печка, легло, маса. Сочи, че е имало и мазе вкопано в земята частично. Имало е
вода от близкия кладенец, ток е нямало. При предявяване на снимковия материал
към заключението на експертизата свидетелят категорично заяви, че това е същата
къща от 1987-88 г., като дори показа добра ориентация в мястото – откъде се
влиза в мястото и къде е кладенеца. Изяснява, че постройката била построена от
семейство Ч.ви, които живеели в апартамент в гр. Стара Загора. Свидетелят сочи
още, че в имота е имало черешови дръвчета, круши, ябълки и едно редче лозя. Вторият разпитан по делото свидетел Владимир Н.сочи,
че е помагал при строежа на процесната постройка,
представляваща къща, която била готова към 1985 г. Изяснява, че имало вкопано
нещо като мазе. В мястото имало череши и ябълки. При предявяване на снимковия материал към заключението на експертизата
свидетелят категорично заяви, че това е същата къща от 1985 г. Къщата е била
ползвана като малка крайградска виличка. Семейство Ч.ви живели в апартамент в
гр. Стара Загора.
Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели,
тъй като пресъздават техни преки впечатления от местата, на които са ходили,
като не се събраха доказателства поставящи под съмнение тяхната достоверност. С
оглед дългия период от време разминаването в показанията на свидетелите относно
момента на построяване на къщата се дължи на изминалия период от време – повече
от 30 години. Свидетелите бяха категорични, че постройката, която са посещавали
е същата като тази на предявения им снимков материал, като първият свидетел
показа и добра ориентация в местността. Техните показания се отличаваха с
голяма конкретика и са в пълно съответствие с всички
писмени доказателства по делото и със заключението на вещото лице по СТЕ.
Следва да се посочи, че в показанията на двамата свидетели не са налице
противоречия нито относно разположението на постройката, вкл. нейните части –
стаи, мазе, нито относно това какви овощни дървета е имало – и двамата сочеха
череши и ябълки. Двамата свидетели бяха категорични, че постройката се е
ползвала като виличка/крайградска къща, вкл. с преспиване.
При така установеното, съдът от правна страна намира
следното:
Жалбоподателите са лица с право на жалба, извършеното оспорване
е в законовоустановения срок и против административен
акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност. Следователно
жалбата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:
Производството по реда на § 61 и сл. от ПЗР на ППЗСПЗЗ
предвижда процедура за трансформиране на правото на ползване в право на
собственост при наличие на предпоставките за това по § 4а и § 4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ с ограниченията по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. За целта се назначава комисия в
състава по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, която дава становище според § 62, ал.
2 и за решението си съставя протокол, въз основа на който кметът на общината
издава заповед, в която се съдържа отказ или признаване на правото на
собственост. С оглед подаденото от Ч. Ч. заявление, за да се трансформира
правото му на ползване в право на собственост по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ,
е необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки 1. Правото на
ползвателя да е учредено /предоставено/ по силата на акт на Президиума на
Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет, примерно
изброени в § 63 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997 г. за изменение и допълнение на
ППЗСПЗЗ; 2. В имота да има сграда, построена преди 01.03.1991г. при
съобразяване на изключенията, регламентирани в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ; 3.
Да е подадено заявление в определените от закона срокове.
Първото законово условие, за да се преобразува правото
на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята независимо в
коя хипотеза - на основание § 4а, ал. 1, § 4а, ал. 5 или § 4б, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ,
е правото на ползване върху земеделската земя да е предоставено по силата на
акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския
съвет. В ЗСПЗЗ не са конкретно посочени тези актове, поради което се приема, че
изброяването на актовете в § 63 ПЗР на ППЗСПЗЗ не е изчерпателно, а примерно.
Недопустимо е по-нисък по степен нормативен акт не само да противоречи, но и да
стеснява правата, които дава по-високия по степен нормативен акт, какъвто
безспорно е закона спрямо правилника за неговото прилагане /така решение № 3177/27.02.2020 г. на ВАС по адм.д. № 4572/2019 г., IV о./. След като е налице първата предпоставка за надлежно
учредено право на ползване върху земеделска земя, се изследват останалите
регламентирани от закона предпоставки - в имота да е построена до 1 март 1991
г. сграда по смисъла на изключенията в § 1в, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ, същият да
представлява лозе, овощна градина или земеделската земя да е единствена на
семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието
землище е имотът или земята да е общинска или държавна. /така решение № 12766/28.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4153/2014 г., IV о./ Сградата в имота следва
е построена преди 01.03.1991 г. /така решение
№ 141/10.04.2020 г. на Старозагорски административен съд по к.а.д. № 75/2020
г., решение от 13.04.2020 г. на Старозагорски административен съд по к.а.д. №
948/2019 г./. Освен това преценката за наличието в имота на овощна градина
също се прави към момента на подаване на заявлението от страна на ползвателя
/така решение № 5727 от 10.06.2003 г. на
ВАС по адм. д. № 7136/2002 г., IV о./.
1/ По първата предпоставка - правото на ползвателя да
е учредено /предоставено/ по силата на акт на Президиума на Народното събрание,
на Държавния съвет или на Министерския съвет, примерно изброени в § 63 от ПЗР
към ПМС № 456/ 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ:
В случая не се установи по делото, че правото на
ползване върху процесния имот да е било предоставено
на Ч. Ч., т.е. първата предпоставка не
е налице. Действително при анализ
единствено на представеното по делото удостоверение от 1984 г. /л. 38 от
делото/ се вижда, че правото на ползване е предоставено на Ч.М.Ч. по силата на
акт, предвиден в разпоредбата на § 63 от ПЗР за изменение и допълнение на
ППЗСПЗЗ и е подал молби за трансформиране на право на ползване в право на
собственост в срок /л. 35 и 36 от делото/. Въпреки
това са основателни възраженията в жалбата за липса на надлежно учредено
право на ползване, тъй като право на ползване не било предоставяно по реда на
актовете в § 63 от ПЗР за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, вкл. оспорването
на удостоверението от 1984 г. Действително в представеното по делото
удостоверение № 18/06.01.1984 г. е записано, че на Ч. Ч. на основание ПМС № 76/05.12.1977
г. и решение № 67/30.05.1983 г., е
предоставено за пчелин, с площ от 1.00 дка, в м. „Марашата“
в землището на с. ****, който имот може да се ползва за пчелин. Това ПМС № 76/05.12.1977 г. е сред изрично изброените в §
63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ актове, поради което дава право по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на
ползвателя на трансформация на правото на ползване в право на собственост чрез
заплащане цената на земята. Вярно е и това, че изрично в решение № 67/30.05.1983 г. на ОбНС Стара
Загора е посочено като основание за предоставяне на право на ползване 11-то
ПМС от 02.03.1982 г., т.е. акт, предвиден в разпоредбата на § 63 от ПЗР за изменение
и допълнение на ППЗСПЗЗ, но във
всички списъци на ползватели към това решение /цитирано в удостоверение №
18/06.01.1984 г./ не фигурира Ч.М.Ч..
Оспорванията на жалбоподателите във всички о.с.з. на удостоверение
№ 18/06.01.1984 г. /л. 38 от делото/ в смисъл, че не е ясно кое лице е
подписало със запетайка същото, настоящият съд намира за неоснователни, но
непроменящи правния извод за доказано оспорване на удостоверението по същество
на удостовереното в него, че на Ч.М.Ч. не е било предоставяно право на ползване
с посоченото в удостоверението Решение № 67/30.05.1983 г. на ИК на ОбНС поради
следното: с оглед характера на удостоверението, като документ, удостоверяващ
факти с правно значение, стоящи вън от него /официален удостоверителен
документ/, последният има за цел да докаже наличието и да възпроизведе
съдържанието на Решение № 67/30.05.1983 г. на ИК на ОбНС, с което на Ч. Ч., с
което според удостоверението, е била предоставена земеделска земя за ползване. Посоченото
Решение № 67/30.05.1983 г. на ИК на ОбНС, вкл. списъка към него е правопораждащият
административен акт и именно това решение дава право на ползвател да инициира,
респ. да добие права в производството по реда на § 4а от ПЗР на ЗПСЗЗ, с оглед което дори липсата на реквизит – подпис на
съответното длъжностно лице в удостоверителен документ, доказващ съществуването
и възпроизвеждащ съдържанието на решението, не влече самостоятелна порочност на
производството /изцяло в този смисъл решение № 473/26.09.2011 г. на Плевенски административен съд по адм.д. № 432/2011 г. оставено в сила с решение № 9097/25.06.2012 г. на ВАС по адм.д. № 14923/2011 г., IV о., като в съдебния си акт
съставът на ВАС допълва, че въз основа на Решение № 40/1964 г. на ИК на ОбНС Плевен, ведно с утвърдения списък към него, по силата
на което се предоставя за ползване земя по ПМС № 21/1962 г., обосновано първоинстанционният съд е приел, че ползвателят
законосъобразно е получил земеделската земя и има качеството на „ползвател“ по
смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Удостоверението
само възпроизвежда съдържанието на правопораждащия
административен акт, а именно решението на ИК на ОбНС,
нещо което обаче в настоящото дело не е налице/. Решението на комисията по
§ 62, ал. 1 РЗР на ПМС № 456/1997 г. и
заповедта на кмета на Общината очевидно се основават само на удостоверение №
18/06.01.1984 г. – нито в заповедта на Кмета, нито в решението на комисията е
споменато Решение № 67/30.05.1983 г. на ИК на ОбНС,
като това не е достатъчно за издаване на законосъобразен ИАА /в този смисъл решение № 3271/04.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12144/2011 г., IV о./. В решение от 16.10.2020 г. на Старозагорски
административен съд по к.а.д. № 438/2020 г. също ясно е посочено, че
удостоверението не е документа, с който се учредява правото на ползване, а с
него само се доказва по изискване на § 61, ал. 1 от ПЗР към ПМС456/97 г. за ЗИД
ППЗСПЗЗ, че с конститутивното по своя характер
решение на ИК на ГОНС от 1983 г. е предоставено право на ползване на основание
Постановление № 76 на МС от 05.12.1977 г., който акт на МС изрично е посочен в
§ 63 от ПМС № 456/11.12.1997г на МС за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.
Правото на ползване обаче не е предоставено на Ч. Ч. с решение № 67/30.05.1983
г. на ИК на ГОНС и списъка към него при спазване на посочения чл. 16 от
ПЗС76/77 г. на МС. Затова е неоснователно становището на жалбоподателите
относно неяснотата относно лицето подписало процесното
удостоверение, което е без значение за пораждане на правото на ползване. Актът, с който се предоставя правото на
ползване е решението на изпълнителния комитет на народния съвет, т.е.
предоставяне на правото на ползване се извършва с решението на изпълнителния
комитет на народния съвет.
В същия смисъл е и практиката на
гражданските съдилища – в решение №
205/05.08.2016 г. на Кюстендилски окръжен съд по в.гр.д. № 174/2016 г.
/недопуснато до касациноно обжалване с определение № 283/20.06.2017 г. на ВКС по
гр.д. № 46/2017 г., II г.о./ се сочи, че правото на ползване се предоставя с решението на ИК на ОНС, а не с
издаденото въз основа на това решение удостоверение. Посредством това
удостоверение се извършва само индивидуализация на имота чрез посочване на
границите му, но волята за предоставяне на правото на ползване следва да бъде
изразена в решение на ИК на ОНС, каквото в настоящия случай не се констатира да
е налице. Категорично и ясно в решение №
350/29.06.2009 г. на ВКС по гр.д. № 2624/2008 г., II г.о., се сочи, че съгласно
чл. 1 от Наредба № 6/1978 г., тя се издава в изпълнение на ПМС № 76/1977 г. и
урежда реда за издирването, картотекирането, предоставянето и ползуването на изоставени, маломерни и непълноценно използувани земи по раздел II от ПМС № 76/1977 г. Съобразно
чл. 3 от Наредбата, приложението й в предвидените правомощия е възложено на
специализирана общинска комисия, която съгласно чл. 13 разглежда молбите,
декларациите и договорите и определя размера и местоположението на земята,
която се предоставя за ползуване. При тази правна уредба, следва извода, че правопораждащ факт за правото на ползуване
е списъка на лицата, приет от специализираната комисия по чл. 3 от
Наредба № 6/1978 г. и разгледан и утвърден от ИК на ОНС. Следователно
протокола, обективиращ решението на ИК на ОНС
съставлява официален диспозитивен документ,
удостоверяващ осъществяването на правопораждащите
юридически факти. Удостоверението образец № 2, което се издава по чл. 17 от
Наредба № 6/1978 г. има само удостоверителен характер. Същото може да
конкретизира границите на предоставения имот, но не и да подменя волята на
разпореждащия орган. Следователно при разминаване в съдържанието на официален диспозитивен документ /решението на ИК на ОНС и списъка към
него/ и на издаден въз основа на него официален свидетелстващ документ
/удостоверение за предоставено право на ползване/, породените права се
преценяват с оглед удостоверените от официалния диспозитивен
документ правопораждащи юридически факти. Освен
това настоящият съд намира, че правните изводи следва да бъдат съобразени именно с характера на официален диспозитивен документ на протокол № 7 от 30.05.1983 г. на
ИК на ОНС-гр. Стара Загора, при който може да се постави въпроса само за
валидността на обективираното в същия волеизявление,
но не и за верността му. Следва да се обърне внимание и на решение № 493/05.03.2013 г. на ВКС по гр.д. № 236/2012 г., I г.о.,
в което отново се сочи, че съгласно чл. 1 от Наредба № 6/1978 г., същата се
издава в изпълнение на ПМС № 76/1977 г. и урежда реда за издирването,
картотекирането, предоставянето и ползването на изоставени, маломерни и
непълноценно използвани земи по раздел 2 от ПМС 76/1977 г. Съобразно чл. 3 от
Наредбата, приложението й е възложено на специализирана общинска комисия, която
съгласно чл. 13 разглежда молбите, декларациите и договорите и определя размера
и местоположението на земята, която се предоставя за ползване. Съгласно тази
правна уредба правопораждащ факт за правото на
ползване е списъка на лицата, приет от специализираната комисия по чл. 3 от
Наредба № 6/78 г и утвърден от ИК на ОбНС.
Следователно протокола, обективиращ решението на ИК
на ОбНС, съставлява официален диспозитивен
документ, удостоверяващ осъществяването на правопораждащите
юридически факти.
С оглед на всичко изложено дотук се
установява явно противоречие между официалния свидетелстващ документ /удостоверение
№ 18/06.01.1984 г./ и официалния диспозитивен
документ /решение № 67/30.05.1983 г. на ИК на ОбНС и
списъка към него/. Както вече се посочи, при разминаване в съдържанието на
официален диспозитивен документ и на издаден въз
основа на него официален свидетелстващ документ, породените права се преценяват
с оглед на удостоверените от официалния диспозитивен
документ правопораждащи юридически факти, т.е.
меродавно е решение № 67/30.05.1983 г. на
ИК на ОбНС и списъка към него, а не удостоверение № 18/06.01.1984 г. Няма каквито и да
било данни по делото за наличие на техническа грешка в решение № 67/30.05.1983
г. на ИК на ОбНС и списъка към него, а и дори да
имаше данни за такава грешка тя може да
бъде поправена само по реда предвиден за издаването на документа, т.е. в
случая с ново решение на ИК на ОНС /така решение
№ 350/29.06.2009 г. на ВКС по гр.д. № 2624/2008 г., II г.о./. Поради това настоящият съд, съобразявайки
цитираната практика както на административните, така и на гражданските съдилища приема, че удостоверението, представено от
ползвателя, не е документът, с който се учредява правото на ползване, а с него
се доказва по изискване на § 61, ал. 1 от ПЗР към ПМС 456/97 за ЗИД ППЗСПЗЗ, че
с конститутивното
по своя характер решение на ИК на ГОНС от 30.05.1983 г. е предоставено право на
ползване на основание Постановление № 11 на МС от 05.03.1982 г., който акт на
МС изрично е посочен в § 63 от ПМС № 456/11.12.1997 г. на МС за изменение и
допълнение на ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 15
от ПМС № 11/1982 г. ИК на ГОНС определя площта на земята, която да се
предостави за лично ползване с цел производство на хранителни продукти за
самозадоволяване – плодове, зеленчуци, мляко, яйца, месо. Право на ползване
обаче не предоставено на Ч.М.Ч. с Решение № 67/30.05.1983 г. на ИК на ГОНС.
Със същото решение е одобрен списък на правоимащите
лица със съответните площи, които са им предоставени за ползване, но в списъка не фигурира Ч.М.Ч.. Липсата на Ч. Ч.
в списъка към протокола на лицата, които са получили земи води до извод за
липса на решение за предоставяне на право на ползване на процесната
земя. В този смисъл предоставяне на право на ползване бе опровергано от
жалбоподателите, на които бе противопоставено удостоверението, тъй като въпреки
установяването на проведено заседание на ИК на народния съвет, който е взел
решение за предоставяне на права на ползване не се установи, че процесният имот /или дори друг имот/ е бил предоставен за
ползване от Ч. Ч.. По
делото не са налице доказателства, а именно - нарочен административен акт на праводателя на заинтересованата страна, от който да се
установи предоставено надлежно по реда на ПМС № 11/02.03.1982 г., ползване на
земеделска земя с площ от един декар, в местността „Марашата“,
в землището на с. ***за пчелин, което обстоятелство се и оспорва от жалбоподателите
/така и определение № 223/01.06.2016 г.
на ВКС по гр. д. № 1280/2016 г., II г.о./.
Този извод се подкрепя и от цялостния анализ на
правната уредба на предоставяне на право на ползване - цитираните в
разпоредбата на § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ нормативни актове касаят актове на
държавни органи за внедряване и усъвършенстване на система за самозадоволяване
на населението със селскостопански продукти. Тази система за самозадоволяване на
населението, съществувала в годините на изграждане на социалистическа стопанска
система, се е приемала като крупно икономическо, политическо, социално и
възпитателно мероприятие - преамбюла на ПМС № 76/1977 г. /посочено в
удостоверението от 1984 г./. Отговорност за цялостното организиране и прилагане
на системата за самозадоволяване на населението от селищните системи в
национален мащаб се е носела от ръководствата на Националния аграрно-промишлен
комплекс и Националния комплекс „Вътрешна търговия, туризъм и услуги“, а на
територията на окръзите - от изпълнителните комитети на окръжните народни
съвети, на Софийски градски народен съвет и ръководствата на аграрно-промишлените
комплекси и другите селскостопански организации - чл. 2, ал.1 от ПМС № 76/77 г.
За координация и контрол по прилагане на системата за самозадоволяване са
създадени следните държавно - обществени органи съгласно чл. 2, ал. 2 от ПМС №
76/77 г. - окръжни комисии, които да се ръководят от председателите на
изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и на Софийския градски
народен съвет и да се обслужват от техни служители, като в комисиите да
участват като членове представители на всички организации, свързани с
прилагането на системата за самозадоволяване. Съгласно раздел ІІ от ПМС № 76/77
г. системата за самозадоволяване на населението е включвала мерки за
най-рационално използване на цялата стопанисвана земя, които са включвали
предоставянето на ограничени участъци земя по желание на семействата на
трудещите се и на пенсионери за лично ползуване /чл. 16,
ал.2, т.3 от ПМС № 76/77 г./. Съгласно
чл. 16, ал. 3 от ПМС № 76/77 г. тези земи за лично ползване са
предоставяни от АПК и другите селскостопански организации съвместно с
изпълнителните комитети на общинските народни съвети. За приложение на раздел
ІІ от ПМС № 76/77 г. е приета Наредба № 6 за издирване, предоставяне и ползуване на изоставени, маломерни и непълноценно използувани земи /отм., ДВ. бр.9/81 г./. Съгласно чл. 4 от
тази Наредба издирването и картотекирането на земите се извършва по населени
места, общини, АПК, ПАК и се обобщават по окръзи. За територията на общините
издирването на изоставените земи се извършва от комисия в състав: председател
член на ИК на общинския народен съвет, и членове: представител на Отечествения
фронт, на районната потребителна кооперация, на селскостопанските организации,
на съответното горско стопанство и на техническата служба по архитектура и
благоустройство към общинския народен съвет. На картотекираните земи се съставя
опис съгласно приложение № 1 с оглед данните да се обобщават по община, АПК,
ПАК /селскостопанска организация/, окръг и за страната /чл. 6, ал.3 от наредбата/.
Картотекираните земи се разглеждат, уточняват и приемат от ИК на общинския
народен съвет по предложение на председателя на комисията по чл. 3 /чл. 7, ал.1
от Наредбата/. За приемането на предложените земи се оформя решение на ИК на
общинския народен съвет. Решението се изпраща на председателя на окръжната
комисия по чл. 3 от наредбата. Изпълнителният комитет на окръжния
народен съвет в присъствието на членовете на комисията, председателите на АПК и
ПАК /ръководителите на селскостопанските организации/ разглежда и утвърждава
земите за раздаване по АПК, общини и населени места. Решението на ИК на
окръжния народен съвет заедно с материалите се изпраща на общинските народни
съвети и селскостопанските организации ежегодно до 30 януари. Общинските
народни съвети обявяват на видно място картотекираните земи за раздаване /чл.
11, ал.1 от Наредбата/. Организациите, предприятията, учрежденията,
училищата, институтите, военните поделения, селскостопански труженици,
работници, пенсионери, служители и др. подават молба до председателя на
общинския народен съвет, в която изявяват желанието си да получат земя и
посочват местността и размера на земята, която желаят да получат. Молбите се
подават до ИК на общинския народен съвет, където се намират земите. Комисията
по чл. 3 разглежда молбите, декларациите и договорите и определя на отделните
организации и граждани размера и местонахождението на земята, която им се
предоставя, които отразява в списъци
/чл. 13, ал. 1 от Наредбата/ - както вече се посочи правопораждащ юридически факт за правото на ползване
е именно списъка на лицата, приет от специализираната комисия по чл. 3 от
Наредба № 6/78 г и утвърден от ИК на ОбНС. На
основание решенията на ИК на окръжния народен съвет и на общинските народни
съвети комисията по чл. 3 в срок от 20 дни с помощта на техническите служби
въвежда във владение организациите и индивидуалните стопани, на които е предоставена
земя /чл. 16 от наредбата/. Правото на ползване по реда на ПМС № 76/1977 г.
се предоставя въз основа на сложен фактически състав, приключващ с решение на
ИК на Окръжния народен съвет за раздаване на земи на конкретни лица. Съгласно
чл. 52, ал.1 и чл. 51 от Закона за народните съвети /отм./ решенията се вземат
на заседания на Изпълнителния комитет с мнозинство най-малко половината плюс
един от общия брой на членовете, като същите се обективират
в протокол от заседанието, който се подписва от председателя и секретаря.
Следователно предвидената писмена форма е не за действителност на взетото
решение /както би било, ако се предвиждаше подписване от всички гласували
членове на ИК/, а за удостоверяване на взетото решение. Именно последното има конститутивно действие
за придобиване правото на ползване. Изложеният
подробен анализ на правната уредба дадена с ПМС
№ 76/77 г. е важен и необходим, тъй като в обжалвания административен акт е
посочено като основание за предоставяне на право на ползване на процесния имот Постановление на МС № 11/02.03.1982 г., което като идея и
правна уредба е продължение на основополагащото ПМС № 76/77 г. – в разпоредбата
на чл. 15, ал. 1 от ПМС № 11/1982 г. е посочено, че „Изпълнителните комитети на
общинските народни съвети, ръководствата на аграрно-промишлените комплекси и
другите селскостопански организации с участието на обществените организации да продължат картотекирането и предоставянето
на изоставени, нископродуктивни, маломерни, наклонени и други непълноценно
използвани земи на аграрно-промишлените комплекси, на горските стопанства и в
чертите на населените места“ /чл. 15, ал. 1 от ПМС № 11/1982 г. потвърждава чл.
16, ал. 1 ПМС № 76/77 г./. Вярно е, че ПМС
№ 76/77 г. и Наредба № 6 за издирване, предоставяне и ползуване
на изоставени, маломерни и непълноценно използувани
земи са отменени през 1981 г., но както се изясни от една страна ПМС № 11/1982
г. е продължение на ПМС № 75/1977 г. и от друга страна ПМС № 11/1982 г. не предвижда друг ред или начин на
удостоверяване на предоставеното право на ползване, като удостоверяването
правилно е продължило по реда на Наредба № 6. Едва след приключване на
процедурата по предоставяне на право на ползване общинските народни съвети
издават на раздадените земи удостоверение съгласно приложение № 2 /чл. 17 от
Наредбата/. Разпоредбата на чл. 17 от Наредба № 6/78 г. и Приложение № 2 към
същата наредба са единствените норми от цитираните в § 63 на ПЗР на ППЗСПЗЗ
актове, които уреждат създаване на удостоверение с определени реквизити с оглед доказване на вече предоставено
право на ползване, които са продължили да се прилагат и след 1981 г.
Изложените изводи не се променят и от обстоятелството,
че в удостоверение № 18/06.01.1984 г. е посочено, че процесната
земя може да се ползва за пчелин по следните съображения: 1/ в обжалвания
административен акт самият административен орган /както и двукратно Комисията
преди това/ не е приел, че е налице пчелин – приета е за приложима разпоредбата на § 4а ПЗР на
ЗСПЗЗ, а именно наличие на сезонна постройка, вкл. че имотът е представлявал
лозе и овощна градина 2/ в процесните две заявления както от 1992 г., така и от 1998 г.
самият заявител Ч. Ч. не твърди да е налице пчелин – сочи се наличие на
постройка и трайни насаждения /лозе, овощна и зеленчукова градина/, 3/ в
събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и в заключението на
съдебно-техническата експертиза не се съдържат каквито и да било данни за наличие
на пчелин към минал или настоящ момент и 4/ правната уредба за възможността
за предоставяне на земи за пчелини както по ПМС № 76/1977 г., така и по ПМС
11/1982 г. не се различава от тази относима и приложима към всички останали предоставяни земи
както по ПМС № 76/1977 г. – „годни за земеделски цели, изоставени и
непълноценно използувани обработваеми земи, градини,
маломерни участъци от полупланинските терени, сервитутните
ивици към напоителните системи и реки, дворовете на стопанските организации и техните
поделения и учебните заведения, летищата, крайселищните
мери“, така и по ПМС № 11/1982 г. – „изоставени, нископродуктивни, маломерни,
наклонени и други непълноценно използвани земи на аграрно-промишлените
комплекси, на горските стопанства и в чертите на населените места“ – вж. чл.
16, чл. 17 и чл. 19 от ПМС № 76/1977 г. и чл. 15 от ПМС 11/1982 г.
/разпоредбата на чл. 15 от ПМС 11/1982 г. обединява уредбата дадена с чл. 16,
чл. 17 и чл. 19 от ПМС № 76/1977 г./. За земите предоставяни за пчелини не е
предвиден различен ред или основания в сравнение със земите с друго
предназначение /чл. 16, ал. 3, т. 1-6 от ПМС № 76/1977 г. и чл. 15, ал. 1, т.
1-5 от ПМС 11/1982 г./. По делото не са налице нито твърдения на Ч. Ч. или
административния орган за наличие на пчелин в който и да било момент /вкл.
мотиви в административния акт/, нито доказателства /писмени или гласни/ за това
обстоятелство, което неизвестно защо остава посочено единствено в
удостоверението от 1984 г. и изолирано както от твърденията на административния
орган и ползвателя, така и от всички доказателства по делото.
Следва да се добави, че разпоредбите както на Закона
за пчеларството /отм./ - Обн., ДВ, бр. 102/30.12.1983 г., изм., бр. 11 от 29.01.1998 г., бр. 113
от 28.12.1999 г., отм., бр. 57 от 24.06.2003 г., така и на действалата до
неговото приемане Наредба от 20.01.1958
г. за подобряване на пчеларството /издадена от министъра на земеделието и горите,
обн., Изв., бр. 76/23.09.1958 г., изгубила значение, бр. 102 от
30.12.1983 г./ нямат отношение към предоставянето на земя за пчелин по реда на
ПМС № 76/1977 г. и ПМС 11/1982 г., а единствено уреждат реда за определяне на
земи, върху които може да се отглеждат пчелни семейства и тяхното деклариране. Не
са налице данни нито в удостоверението, нито в административната преписка,
изложени твърдения или мотиви в административния акт /включително налице
доказателства по делото/, че Ч. Ч. е имал документи съставени по реда на ЗП
/отм./ или Наредба от 20.01.1958 г. за подобряване на пчеларството, вкл. да е
декларирал, респ. получил разрешение относно земя за пчелин. Самият Ч.М.Ч. в
нито едно от своите две заявления - от
1992 г. и 1998 г. също не е твърдял да е налице пчелин. А дори и такива
документи да бяха налице, те както се посочи нямат отношение и не променят реда
/респ. не създават специален ред/ за предоставянето на земя за ползване, вкл. и
за пчелин спрямо ПМС № 76/1977 г. или ПМС 11/1982 г.
Въпреки липсата на първата предпоставка, възраженията
в жалбата против наличието на останалите предпоставки ще бъдат разгледани в
цялост.
2/ По третата предпоставка - да е подадено заявление в
определените от закона срокове:
По отношение на третата предпоставка са неоснователни възраженията в жалбата, досежно нарушение от страна на административния орган на разпоредбата на § 62, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Ч.М.Ч. е подал две заявления, съответно през 1992 г. и 1998 г., и той е придобил възможността да се ползва от новата процедура, регламентирана в § 61 и сл. от ПЗР на ППЗСПЗЗ, поради което заявлението му законосъобразно е било разгледано от надлежната комисия по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и от кмета на община Стара Загора, който се е произнесъл с оспорената в настоящото производство заповед. Ако поради процесуално бездействие на административния орган от 1992 г., респ. 1998 г. произнасянето относно правото за придобиване на собственост е едва с оспорваната заповед, правото за придобиване на собственост по § 4а и 4б ПЗР на ЗСПЗЗ не се преклудира, правата на ползвателите, които са изпълнили задълженията си не могат да бъдат ограничавани от неправомерното забавяне /с години/ на изпълнението на задълженията на административния орган по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ /така решение № 141/10.04.2020 г. на Старозагорски административен съд по к.а.д. № 75/2020 г., решение от 22.03.2021 г. на Старозагорски административен съд по к.а.д. № 7/2021 г., решение № 7725/11.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1999/2009 г., IV о., решение № 7614/10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1636/2009 г., IV о. и др. Вж. и решение № 600/29.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 798/2009 г., I г.о., в което се сочи по приложението на пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, че неизпълнението на задълженията от оправомощения орган /от съответното длъжностно лице/ относно предвидената административна процедура, не може да се тълкува във вреда на правоимащите граждани/. Същото е прието в решение от 22.03.2021 г. на Старозагорски административен съд по к.а.д. № 7/2021 г. и решение № 10637/17.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1725/2010 г., IV о. - действително административният орган е предприел действия по разглеждане на заявлението след изтичането на едномесечния срок по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, но посоченият срок е инструктивен и неспазването му не преклудира правата на заявителя. Освен това, в случая следва да се съобрази и обстоятелството, че Ч.М.Ч. е спазил и двата срока за подаване на заявление. Съгласно нормата на § 36 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ, ДВ, бр. 98/1997 г., ползвателите, подали молби за оценки до общините по местонахождението на имота до 30.09.1995 г. по § 4а и 4б от ЗСПЗЗ, запазват правата си за получаването им по този закон /посоченото изменение е синхронизирано с изменението и допълнението на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, ДВ, бр. 98/1997 г., с което е създадена нова ал. 6, в която е посочен краен срок, до който може да се заяви правото за придобиване на собственост - 31.01.1998 г. Посоченият срок до 31.01.1998 г. е повторен и в § 61 от ПМС № 456/1997 г., визиращ възможността на ползвателите с права по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, които не са заявили да ги заявят по посочения ред./ Очевидна е волята на законодателя, да се даде нова възможност, както на ползвателите, незаявили правата си до този момент да ги заявят в посочения срок, така и тези, на които не са довършени процедурите по изкупуване на ползваните имоти да запазят правата си за това - да получат оценка. Бездействието на административния орган не може да доведе до погасяване на правото на ползвателя да иска оценка на имота, което искане е заявено още през 1992 г. и което право му е гарантирано със специалната норма на § 36 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Естествено е новото произнасяне на административния орган да е съобразено и проведено по приложимия ред - този по § 62 и сл. от ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, ДВ, бр. 122/19.12.1997 г., който ред е приет в синхрон с цитираните норми на § 4а и § 36, след изменението им през 1997 г. В тази връзка кметът правилно се е произнесъл със заповед по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, тъй като сочената процедура важи не само по отношение на незаявили претенциите си ползватели. Липсвало е разрешаване с влязъл в сила административен акт на спорния въпрос, поради което липсва основание да се откаже произнасяне по искането от 1992 г., новирано през 1998 г., при запазените с нормата на § 36 от ЗСПЗЗ права. Изложеното води до извода, че административният орган законосъобразно се е произнесъл по искането по реда на § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, като е имал основание да отказва признаване на права на ползвателя по § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ /така изцяло решение № 11984/01.10.2012 г. на ВАС по адм.д. № 7384/2012 г., IV о./.
В тази връзка следва да се отбележи, че ползвателят
първоначално не е бил заявител в срока по
§ 4а, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 98/1997 г./ и по § 61 от ПМС №
456/1997 г., а заявител по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /ред. ДВ, бр. 34 от 24.04.1992
г./, но същият е запазил правата си за придобиване на имота по реда предвиден с
§ 62 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С приемането на ПМС № 456/1997 г. само е отпаднала
възможността за придобиване на собствеността върху ползвания имот само въз
основа на изготвена оценка от техническата комисия по реда на § 5 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ /ред. ДВ, бр. 34 от 24.04.1992 г./, а е предвидена специална процедура,
която изисква преценка за наличие на предпоставките за придобиване на правото
на собственост. С оглед на изложеното настоящият съд приема, че проведената
процедура пред административния орган е законосъобразна и в съответствие с §
62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, като е съобразен Протокол от 04.05.2018 г. на
назначената комисия, в което е изложено становище за фактическите и правни
основания за признаване на правото да се придобие собствеността от ползвателя
на имот № 274. Въз основа на протокола с процесната
заповед на кмета на община Стара Загора издадена на основание § 62, ал. 3 от
ПЗР на ЗСПЗЗ е признато правото на наследниците на Ч.М.Ч. за придобиване
правото на собственост на ползвания от него имот. От назначената по делото
съдебно - техническа експертиза се установи, че процесният
имот попада във възстановения имот на жалбоподателя по кадастралния план
/изцяло в този смисъл решение №
3160/21.03.2016 г. на ВАС по адм.д. № 565/2015 г., IV
о./. Действително процедурата е започнала по заявление подадено още в
първия срок по § 5 от ППЗСПЗЗ, но е довършена по новия ред от надлежно
назначената на основание § 62, ал. 1 комисия /така решение № 9292/27.06.2012 г.
на ВАС по адм. д. № 12950/2010 г., IV о./. Този ред е
следван и в настоящия случай, като Ч.М.Ч. е имал правната възможност отново да
подаде заявление. Съгласно § 61, ал. 1 от цитираното постановление
ползвателите, които имат права по § 4а и 4б от преходните и заключителните
разпоредби на ЗСПЗЗ, но не са ги заявили, подават заявление до кмета на общината
по местонахождението на имота, а за градовете с районни деления - до кметовете
на районите, в срок до 31 януари 1998 г. Заявление вх. № 9403-1058/19.01.1998 г.
е подадено в срок до 31.01.1998 г. без да се счита второ по ред, предвид, че
първото от 1992 г. не е разгледано с постановен по него отказ, нито е
определена оценка, която да не е заплатена в срок /така решение от 16.10.2020 г. на Старозагорски административен съд по к.а.д.
№ 438/2020 г./. Срокът според
действащия към момента на подаване на заявлението закон, е тримесечен от
влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ /ДВ. бр. 28 от
03.04.1992 г./. Следователно процесното заявление,
като подадено на 01.06.1992 г. се явява подадено в срок.
3/ По втората предпоставка – в имота да има сграда,
построена преди 01.03.1991г, при съобразяване на изключенията, регламентирани в
§ 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ:
Неоснователни са възраженията в жалбата относно липсата на втората предпоставка – по делото се установи втората предпоставка – построена сезонна постройка съгласно строително разрешение 3/17.01.1984 г., като извод за това, че същата е била построена до 1 март 1991 г., била е съществуваща към датата на подаване на заявление, дори съществува и понастоящем, може да се направи от съвкупната преценка на следните доказателства: строително разрешение 3/17.01.1984 г., заявление вх. № 0903002/18.05.1992 г., заявление вх. № 04-03-1058/19.01.1998 г., свидетелските показания на очевидците Н.и Н., които посочиха, че са посещавали мястото, като в него е съществувала постройка още преди 1990 г. Двамата уточниха, че постройката се е ползвала са живеене от ползвателя и освен това при предявяването на снимковия материал на установената постройка към днешна дата категорично разпознаха постройката, която са виждали през 80-те години на миналия век. Изложеното се подкрепя и от заключението на СТЕ, като в.л. е категорично, че към 1992 г. в имота е съществувала постройка. От тези доказателства се установи, че се касае за сезонна постройка, трайно прикрепена към земята, която не попада в изключенията на § 1в, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ, съгласно която разпоредба не са сгради по смисъла на § 4а ЗСПЗЗ: 1. изградените стопански постройки за подслон и съхраняване на инвентар и селскостопанска продукция независимо от площта им и вида на конструкцията; 2. строежи, направени от фургони, вагони, контейнери, каросерии, гаражи, независимо от начина на закрепването им на терена; 3. непредназначените за постоянно, сезонно или временно обитаване обемно-сглобяеми елементи, независимо от начина на закрепването им на терена; 4. незавършени строежи до покрива включително. Дори в решение № 141/10.04.2020 г. на Старозагорски административен съд се приема, че за факта на наличие на построена сграда до 01 март 1991 г. относно датата на реализация на строежа са достатъчни строително разрешение и подадено заявление от ползвателя, в което същият под страх от наказателна отговорност е направил изявление в тази насока.
Поради това може да се направи извод, че това, което е построено до законовата дата 1 март 1991 г. има характер на сграда, защото е сезонна постройка, като дори няма забрана след това да се довършва, надстроява, пристроява при наличие на съответните строителни книжа. Не е сграда по смисъла на § 4а ЗСПЗЗ непредназначената за сезонно обитаване, следователно предназначената за сезонно обитаване постройка е сграда по § 4а, а като е сграда, е налице предпоставката за трансформиране на надлежно учреденото право на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята, на основание § 4а, ал. 1 във връзка с ограничението на § 4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. метра /така и решение № 9292/27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12950/2010 г., IV о./. Също така в производството оспорващият не е представил доказателства, от които да се установява, че сградата в имота е изградена след законово определената дата 01.03.1991 г., въз основа на които да се приеме, че не е налице елемент от фактическия състав на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ /така решение № 3160/21.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 565/2015 г., IV о./.
Като се има предвид, че още с първото си заявление от
1992 г. Ч. Ч. е посочил сграда от 20 кв. м., която е намерена от вещото лице и
се позна от свидетелите, то се налага извода, че тя е съществувала, което кореспондира
и на строителното разрешение и неодобрения кадастрален план от 1992 г.
Издаденото строително разрешение преди 01.03.1991 г. и намерената най-късно
през 1992 г. сграда в имота сочи, че в периода от 1979 г. до 1992 г., а не от
1992 г. занапред, сградата съществува. Плана не удостоверява, че сградата е
възникнала точно през 1992 г. и занапред, а обратното, че е изградена преди той
да бъде изработен, щом е намерена в обхвата на разработката. Този план
съпоставен с декларацията, която вярност не е оспорена от жалбоподателите за да
възникне тежест за ползвателя да доказва декларираните факти, както и със
строителното разрешение, опровергават обосноваността на довода за липса на
доказателства за сграда към 01.03.1991 г. Сградата
не следва да е законна, а за съществуването й е предвидена декларация като
средство за доказване, а това веднага означава, че всеки който твърди
противното, трябва да го докаже, защото всеки доказва онова, от което ще се
ползва като основание да отрече или придобие права /така изцяло решение от 16.10.2020 г. на Старозагорски
административен съд по к.а.д. № 438/2020 г./.
Следва да се посочи още, че границите на новообразувания имот, за който е издадена
обжалваната заповед - имот № 334.274, изцяло съвпадат с границите на имота, предоставен
за ползване на Ч.М.Ч., вкл. процесната постройка –
в.л. е категорично, че новообразуваният имот 334.274 с площ от 600,00 кв.м. е
обособен в крайната югозападна част на ползван имот 274, включващ и
постройката. В имота е построена сезонна постройка, която като цяло отговаря на
строително разрешение № 3/17.01.1984 г. и е съществувала към момента на
депозиране на заявлението през 1992 г. от Ч. Ч., дори съществува и
понастоящем.
Неоснователни за доводите в жалбата относно значението за законността на сградата, а становището в посоченото в жалбата решение № 679/22.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 655/2009 г. I г.о. е преодоляно с Тълкувателно решение № 2/13.09.2011 г. на ВКС по т.д. № 2/2011 г., ОСГК, съгласно което в полза на ползвателите възниква правото да придобият собствеността по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, когато сградата отговаря на изискването за постройка, отразено в тълкувателната норма на § 1в, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ да е трайно прикрепена към терена, без да е необходимо същата да отговаря и на изискванията на строителните правила и норми, установени в действащите към момента на построяването нормативни актове. В решение № 12883/07.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12773/2012 г., II о., също е прието, че за сграда по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, за ползвателя възниква правото да придобие собствеността върху земята, а законодателят не поставя изискване за спазване на строителни правила и норми относно строежа, което е относимо към законността му. От заключението на вещото лице се установи, че в кадастралния план е отразена постройка, която е с площ не повече от 35 кв. м. /29 кв.м./, и не е по-висока от един етаж тоест в границите на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, които изключват задължение за плащане на такса за построеното в повече от това /в решение № 81/14.07.2016 г. на ВКС по гр.д. № 3529/2015 г., I г.о. се сочи, че когато постройката е под 35 кв. м. или не е по-висока от един етаж, такса не се дължи, но такава постройка също може да бъде обект на правото на собственост. Законодателят зачита правата на ползвателя и в този случай, по аргумент от ТР № 2 от 13.09.2011 г. по т. д. № 2/2011 г. на ОСГК на ВКС, с което се прие, че правото да се придобие собственост върху земята по реда на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ възниква, когато построената сграда е трайно прикрепена към терена и не са налице някои от изключенията, предвидени в пар. 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ/. В разглеждания случай не е установено някое от тези изключения да е налице. Предвид разрешението за сезонна постройка /предназначение, което § 1в ал. 3, т. 3 от ДР на ЗСПЗЗ признава за сграда по смисъла на § 4а от ДР на ЗСПЗЗ/ и сигнатурата МЖ в КП, не налага извода, че построеното не попада в изключенията по § 1в ал. 3, т. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ. Разпоредбата на § 1в ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ гласи следното: не са сгради по смисъла на § 4а ЗСПЗЗ непредназначените за постоянно, сезонно или временно обитаване обемно-сглобяеми елементи, независимо от начина на закрепването им на терена. Следователно на първо място трябва да се изясни предназначението на постройката – според Разрешението за строеж тя е сезонна и това е достатъчно да отрече приложение на § 1в ал. 3, т. 3 от ДР на ЗСПЗЗ, освен ако се установи, че на място трайното й ползване е друго. Правната норма, съдържаща се в § 1в ал. 3, т. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ се извлича при съвместния прочит с т. 1 от същата разпоредба – предназначението е определящо за това дали земята е застроена, а не конструкцията. То трябва да е за обитаване, а не за обслужване на земята. Както се посочи по-горе в ТР № 2/13.09.2011г на ОСГК на ВКС е отговорено на въпроса дали е нужно постройката да отговаря на строителните прави и норми, действали към момента на нейното построяван и решаващите мотиви са следните: Законодателят е избрал пътя на дефиниране на понятието сграда в хипотезата на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, чрез метода на посочване на изключенията в тълкувателната разпоредба на § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ. Всичко построено, което отговаря на някое от условията на тази норма, не е сграда, но ако постройката е МЖ, то значи е закрепена за земята, а предназначението за сезонно обитаване е видно от Разрешението за строеж. Няма изискване за благоустройствени мероприятия /така изцяло и решение от 16.10.2020 г. на Старозагорски административен съд по к.а.д. № 438/2020 г./.
4/ По формалните възражения срещу обжалваната заповед:
Оспорената заповед е издадена при спазване на
императивните законови изисквания по чл. 59, ал.2 от АПК досежно
съдържанието на административния акт. Несъответни на съдържанието Заповед №
10-00-782 от 23.03.2020г. на Кмета на Община Стара Загора са възраженията на
касационните жалбоподатели, че в заповедта „липсват изложени каквито и да е
било правни и фактически основания за издаването“. Посочени са както правното
основание за упражненото от Кмета на Община Стара Загора административно
правомощие /§ 62, ал.3 от ПЗР към Постановление № 456 на МС от 11.12.1997г. за
изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ и § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ/, така и релевантните
факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от органа наличие на материалноправните предпоставки за признаване на
наследниците на ползвателя Ч.М.Ч. правото да придобият собственост върху имот №
334.274, с площ от 600кв.м по неодобрен план на новообразуваните имоти, местност „Марашата“,
в землището на с. ****, при условията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ – предоставено на
Ч. Ч. право на ползване на имота на основание акт на Министерски съвет, посочен
в нормата на §63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /ПМС № 26/ 23.04.1987г./ и в имота има
изградена сезонна постройка със строително разрешение № 3/17.01.1984 г.
Обстоятелството, че в мотивната част на заповедта е
посочено, че имотът е представлявал овощна градина, не може да обоснове
формална незаконосъобразност на заповедта, с оглед формирания от
административния орган и обективиран в оспорения акт
еднозначен правен извод по фактите и по приложението на закона – за признаване
правото за придобиване в собственост на предоставен за ползване имот при условията
на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ /така решение от
22.03.2021 г. на Старозагорски административен съд по к.а.д. № 7/2021 г./.
Не се споделят и формалните доводи в жалбата за
неяснота в мотивите на обжалвания административен акт като в него било прието
наличието на две основания и досежно действията на
Комисията по § 62, ал. 2 ППЗСПЗЗ и кмета на Общината по следните съображения -
посочените в § 61 от ПЗР на ЗСПЗЗ документи се проверяват от комисия за
редовност от външна страна и същата извършва преценката по § 1в от ДР на ЗСПЗЗ досежно условията на § 4а, ал. 1 и по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Преценката на комисията е задължителен етап от процедурата, която се следва при
първата фаза на производството по придобиване право на собственост, която
приключва със заповед за констатиране на неговото съществуване, която е условие
с последващия ПНИ да се отреди имот за бившия
ползвател. След като становището на комисията е задължителното, въз основа на
което се издава тази заповед, то се налага извода, че мотивите към
административния акт по § 62, ал. 3 от ПМС 456/97 за ИД на ППЗСПЗЗ не само
могат, но и следва да бъдат тези, които са посочени в протокола, ако Кметът на
общината ги възприеме. В противен случай той трябва да изложи собственик.
Заповедта се издава въз на становището по изрично разпореждане на нормата.
Предмет на заповедта е признаване право да се придобие собственост върху
предоставения за ползване имот. След като установи съществуване на правото да
се превърне ползването в собственост, кмета възлага оценка на предоставената за
ползване земя по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, но не повече от площта по § 4з
ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която за случаите по § 4а ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е 600
кв. м. и 1000 кв. м. за хипотезите на § 4б от същия закон, т.е. Освен това, по
параграф 4а, ал. 1, ползвателите придобивали собственост на земята до 600 кв.м.,
а тези по параграф 4б, ал. 1 - до 1000 кв. м. /така подробно решение от 16.10.2020 г. на Старозагорски
административен съд по к.а.д. № 438/2020 г./. В оспорваната заповед №
10-00-782/23.03.2020 г. ясно е посочено наличието на постройка по строително
разрешение от 1984 г., признато е правото на придобиване на собственост от
600,00 кв.м., което обуславя приложението на § 4а ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а като
правно основание за издаване на процесната заповед
ясно е посочен единствено § 4а ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ /в същия смисъл вж. и
решение № 141/10.04.2020 г. на Старозагорски административен съд по к.а.д. №
75/2020 г., в което се сочи, че „изложените
в процесната заповед мотиви от фактическо и правно
естество са изчерпателни и кореспондират помежду си, тъй като за фактическото
основание е посочено наличието на право на ползване на процесния
имот на основание ПМС № 76/5.12.1977 г., както и че към момента на подаване на
заявлението за трансформиране имота е представлявал лозе и овощна градина, като
върху същият е имало сезонна постройка, а като правно основание е посочена
разпоредбата на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ“/. Нещо повече – в решение № 37/05.02.2021 г. на Старозагорски административен съд по
к.а.д. № 683/2020 г. е посочено, че следва да се изследват хипотезите както
на § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, така и на § 4б от същия закон когато има данни за
това, т.е. „не е безспорно изяснено и обстоятелството дали процесният
имот не попада евентуално в хипотезата на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като има
налични данни, че към датата на предоставянето му за ползване на ползвателя имотът
е деклариран като лозе и овощна градина, като
в случай, че не са налице предпоставките по §4а, то може да се извърши преценка
относно приложимостта на §4б от ПЗР на закона, като това обстоятелство,
при липса на писмени данни може да се установи чрез други допустими доказателствени средства, като напр. съдебна експертиза,
и/или свидетелски показания, като чрез тях да се установи към датата на
заявлението на ползвателя през 1992 г. въпросният имот ползвал ли се е като
лозе и овощна градина и как е отразен в кадастралния план“ – цит. съд. решение. В случая от свидетелските показания на
св. Н. и Н.се установи, че в имота още преди 1990 г. е имало черешови, ябълкови
овошки и лозе.
Неоснователни са доводите от о.с.з. от 12.01.2021 г.
на жалбоподателите свързани с декларацията на Ч. Ч. по § 61, ал.2 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение
и допълнение на ППЗСПЗЗ. Подписването и представянето на такава декларация се
изисква само в случаите, когато трансформирането на правото на ползване в право
на собственост се извършва при условията на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ в хипотезата на
предоставено право на ползване върху земеделската земя, която е единствена на
семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието
землище е имотът. Следователно законът не регламентира като материалноправна
предпоставка за възникване и признаване права по §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
земята да е единствена на семейството на ползвателя или да не притежават
жилищен имот, респ. подаване на декларация в този смисъл не е било необходимо.
Съответно дали ползвателят и членовете на неговото семейство са притежавали
жилищен имот в гр. Стара Загора, е без каквото и да е било правно значение за
възникването на правото на ползвателя Ч. Ч. да придобие при условията на §4а от
ПЗР на ЗСПЗЗ в собственост предоставения му за ползване имот и за признаване на
това право на неговите наследници със заповед по § 62, ал.3 от ПЗР към ПМС №
456/1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ /така решение от 22.03.2021 г. на Старозагорски административен съд по к.а.д.
№ 7/2021 г./.
Въпреки изложеното не може да се
приеме, че по отношение на правото на ползвателя са налице всички предпоставки
на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Това налага
отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна, като доколкото
компетентността на кмета на общината да признае или не правото да се придобие
собствеността върху имота не е специална, съдът следва да се произнесе с
решение по същество, като откаже да признае правото на наследниците на ползвателя
да придобият процесния имот.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 143, ал.1 АПК Община Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателите направените от тях разноски, както следва: общо 3500,00 лв. /по
500,00 лв. за всеки жалбоподател/ за адвокатско възнаграждение и 395,00 лв. –
за вещо лице или общо разноски в размер на 3895,00
лв. Направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар от процесуалния
представител на административния орган е неоснователно, тъй като съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на
адвокатското възнаграждение е 500,00 лв. и не е възможно да бъде редуцирано.
Така мотивиран и на основание чл. 173, ал. 1 АПК, Старозагорски
районен съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на М.П.Д., ЕГН: **********,***, И.В.Д., ЕГН: ********** ***,
С.В.В., ЕГН: ********** ***, Т.В.Д., ЕГН: **********,***,
К.Б.К., ЕГН: **********,***9, В.Т.Б., ЕГН: **********,*** и В.И.В., ЕГН: **********,***
Заповед № 10-00-782/23.03.2020 г. на кмета на Община Стара Загора, е която на
основание чл. 44, ап. 2 от ЗМСМА във връзка с § 62, ап. 3 от ПЗР към
постановление № 456 на Министерския съвет от 11.12.1997г. за изменение и
допълнение на ППЗСПЗЗ § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от 04.05.2018г. на
комисията, назначена със Заповед № 10-00-244/15.02.2017 г. и изменена със
заповеди: № 10-00-1985/02.10.2017г.; № 10-00-20/09.01.2018 г. и №
10-00-619/02.05.2018 г. на основание § 62, aл. 1 от
ПЗР към постановление № 456/11.12.1997г. на ППЗСПЗЗ, е признато на наследниците
на Ч.М.Ч., с ЕГН: ********** *** Загора, да придобият собственост върху имот №
334.274, с площ от 600 кв.м., местност „Марашата”
/Юнаците/, землище на село ***по неодобрен план на новообразуваните имоти,
съгласно протокол на Комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019 г.,
при граници и съседи: землищна граница 334.551 и № 334.601, като
незаконосъобразна.
ОТКАЗВА
ДА ПРИЗНАЕ на наследниците на Ч.М.Ч.,
ЕГН: **********, правото да придобият собственост, на основание § 4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ, върху имот № 334.274, с площ от 600 кв.м., местност „Марашата”
/Юнаците/, землище на село ***по неодобрен план на новообразуваните имоти,
съгласно протокол на Комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019 г.,
при граници и съседи: землищна граница 334.551 и № 334.601.
ОСЪЖДА
Община Стара Загора, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ №
107, представлявана от Кмета Живко Веселинов Тодоров, да заплати на М.П.Д., ЕГН: **********,***, И.В.Д., ЕГН: ********** ***,
С.В.В., ЕГН: ********** ***, Т.В.Д., ЕГН: **********,***,
К.Б.К., ЕГН: **********,***9, В.Т.Б., ЕГН: **********,*** и В.И.В., ЕГН: **********,***,
направените от тях разноски по делото в размер на 3895,00 лв. /три хиляди
осемстотин деветдесет и пет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна
жалба пред Старозагорски административен
съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: