Присъда по дело №30010/2010 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 109
Дата: 14 април 2010 г. (в сила от 30 април 2010 г.)
Съдия: Наташа Николова
Дело: 20101630230010
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 януари 2010 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

гр. Монтана, 14.04.2010 год.

 

 В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

         РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, четвърти наказателен състав в открито заседание на 14.04.2010 год. в следния състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАША НИКОЛОВА

 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.Б.С.

                                                2.М.К.

 при секретаря¼¼¼..Н.А.¼¼. и в присъстието на прокурора Детелина Маркова, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА НОХД № 30010 по описа за 20010 год, след тайно съвещание, съдът

 

П Р И С Ъ Д И:

         ПРИЗНАВА подсъдимия Б.Ц.Б. - роден на ***г***, живущ ***, българин, бълг. гражданин, с основно образование, безработен, разведен, осъждан, с ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че за времето от 25.06.2009 год. до 17.08.2009 год. в гр. Монтана, при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел от владението на различни собственици, движими вещи на обща стойност 132.00 лв., както следва:1.на 25.06.2009г. отнел от владението на К.М.В. *** движима вещ -1 бр. велосипед марка „Крос” на стойност 85.00 лв. ; 2. на 17.08.2009г. отнел от владението на А.Л.Д. *** движими вещи - 1 бр. пластмасова ръчна пръскачка „Роси 12” и 1 бр. електрическа скара,
на стойност от общо 47.00 лв., без съгласието на собствениците и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание
чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК във вр. с чл. 29, ал. 1, б. "б" във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 36 от НК ГО ОСЪЖДА НА ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

         НА ОСНОВАНИЕ чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС определя първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

         НА основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК определя на подсъд. Б.Ц.Б. с посочени по – горе адрес и ЕГН едно общо наказание, от наказанията наложени на същия с присъди по НОХД№ 28/07год. по описа на МРС, по НОХД№ 414/06год. по описа на МРС и по НОХД№ 98/07год. по описа на МРС, най – тежкото от тях от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

         На основание чл. 68, ал. 1 от НК привежда в изпълнение така определеното общо наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по цитираните по – горе присъди, което подсъдимият Б. изтърпи при първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

         На основание чл. 25, ал. 2 от НК приспада изтърпяната част от наказанията по влезлите в сила присъди от така определеното общо наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

 ОСЪЖДА подсъд. Б.Ц.Б. с посочени по – горе адрес и ЕГН да ЗАПЛАТИ по сметка на ВСС сумата от 50/петдесет/ лева разноски по водене на делото, както и сумата от 5лв. държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

         Присъдата може да се обжалва или протестира в 15 – дневен срок от днес пред Окръжен съд – Монтана.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

 

 

 

 

 

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ:

 Подсъдимият Б.Ц.Б. - роден на xxxгxxx, живущ xxx, българин, бълг. гражданин, със средно образование, безработен, неженен, осъждан, с ЕГН: xxxxxxxxxx е обвинен в това, че за времето от 25.06.2009 год. до 17.08.2009 год. в гр. М., при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел от владението на различни собственици, движими вещи на обща стойност 132.00 лв., както следва:1.на 25.06.2009г. отнел от владението на К.М.В. xxx движима вещ -1 бр. велосипед марка „Крос” на стойност 85.00 лв. ; 2. на 17.08.2009г. отнел от владението на А.Л.Д. xxx движими вещи - 1 бр. пластмасова ръчна пръскачка „Роси 12” и 1 бр. електрическа скара, на стойност от общо 47.00 лв., без съгласието на собствениците и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК във вр. с чл. 29, ал. 1, б. "б" във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

 В съдебно заседание подсъдимият се явява, като на същия е назначен от съда и служебен защитник който да го представлява в производството по делото. Подсъдимият Б. прави самопризнание, като изцяло признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изразява становище, че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното и моли съда да му наложи по – леко наказание. Служебният защитник на подсъдимия по делото предлага на съда да постанови присъда, с която признае същия за виновен, като при определяне на наказанието приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и определи същото под най – ниския предел предвиден в текста на закона, “лишаване от свобода” за един минимален срок, като съдът отчете в случая наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

 Представителят на обвинението заявява, че установената фактическа обстановка напълно съответства на изложената в обвинителния акт, поради което и поддържа правната квалификация на деянието. Предлага на съда да признае подсъд. Б. за виновен по повдигнатото му обвинение и му наложи наказание, като при определянето му задължително приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и определи същите под най – ниския предел предвиден в текста на закона. Предлага на подсъд. Б. да бъде наложено от съда наказание “лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца, което наказание изтърпи ефективно при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.

 Доказателствата по делото са писмени и гласни. По делото на досъдебното производство е изпълнена и съдебно – оценъчна експертиза.

 Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и логическо единство, а така също във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

Видно от приетата като доказателство по делото справка за съдимост подсъд. Б.Ц.Б. е осъждан многократно за извършвани престъпления: с присъда по НЧХД № 88/1991г. на РС - М. в сила от 01.04.1992г. за деяние, съставомерно по чл. 130, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години, с присъда по НОХД № 28/2007г. на РС - М. в сила от 06.02.2007г. за деяние, съставомерно по чл. 195, ал. 1 т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 и във вр. с чл. 18 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. Като настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на тази присъда. С присъда по НОХД № 414/2006г. на РС - М. в сила от 11.04.2007г. за деяние, съставомерно по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК му е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода, като изпълнението е отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Определено е общо наказание с предходната присъда в размер на една година лишаване от свобода, като изпълнението е отложено за срок от три години. С присъда по НОХД № 98/2007г. на РС - М. в сила от 04.05.2007г. за деяние, съставомерно по чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, чието изпълнение е отложено за срок от три години. Отново е определено едно общо наказание с предходната присъда, най – тежкото от тях, а именно една година лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено за срок от три години. С присъда по НОХД № 19/2007г. по описа на РС –М., в сила от 08.05.2007г. за деяние, съставомерно по чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, като изпълнението е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила. С присъда по НОХД № 410/2007г. по описа на МРС, в сила от 05.01.2008г. за деяние, съставомерно по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца. С присъда по НОХД№ 460/2007г. на РС - М. в сила от 29.02.2008г. за деяние, съставомерно по чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, което е групирано с наказанието от предходната присъда и е определено едно общо наказание лишаване от свобода, най – тежкото от тях за срок от три месеца. Приведено е било в изпълнение наказанието наложено на същия с присъда по НОХД № 28/2007г. на МРС.

С оглед на посочените осъждания деянието, предмет на обвинението, се явява извършено от подсъд. Б. в условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. “б” от НК, тъй като лицето е осъждано повече от два пъти на наказание лишаване от свобода за умишлени престъпления, като изпълнението на наказанието по НОХД№ 410/2007 г по описа на МРС не е отложено. Не е изтекъл преклузивния петгодишен срок от изтърпяване на наказанията, визиран в чл. 30, ал. 1 от НК.

От справката-характеристика на подсъдимия Б. е установено, че лицето има криминалистическа регистрация. Б. системно злоупотребявал с алкохол, като понякога е и агресивен. Същият води скитнически живот и обитава изоставени вили във вилната зона на гр. М..

Св. К.В. xxx притежавал велосипед марка “Крос”. На 25.06.2009 г. лицето посетило свой познат, живеещ на  xxxx   в гр. М.. Около 19.00 часа св. В. оставил велосипеда пред дома на своя познат. В този момент на улицата се намирал св. Б. Б.. Няколко минути, след като св. В. оставил велосипеда, до него се приближил подсъд. Б.. Той се качил на велосипеда и се отправил по ул. ”Екзарх Йосиф”. Подсъд. Б. предоставил велосипеда на св. Петко Ц., без да го уведоми, че същият е предмет на кражба. Св. Ц. поел ангажимент да заплати на подсъдимия сумата от 30.00 лева.

След като св. В. излязъл от къщата на своя познат, намираща се на  xxxx  , той установил, че велосипедът му липсвал. Св. Б. Б. уведомил св. В., че велосипеда му е отнет от подсъд. Б., след което св. В. уведомил органите на РУ на МВР-М..

Св. А.Д. xxx притежавал недвижим имот, състоящ се от масивна жилищна постройка, лятна кухня и градина, намиращ се в местността “Сенчин дол” в землището на гр. М., който периодично посещавал. Св. Д. посетил имота на 15.08.2009 г., като не установил липси от същия.

На 17.08.2009г. подсъд. Б. влязъл в имота. Той взломил вратата на лятната кухня, която била заключена от св. Д. и взел намиращите се в помещението 1 бр. електрическа скара и 1 бр. пластмасова пръскачка марка „Роси 12 „ с вместимост 12 литра.

Около 18.50 часа на 17.08.2009г. св. Е. М. - дежурен служител в РУ на МВР - М., спрял за проверка подсъдимия, който носел пластмасовата пръскачка. Последният обяснил, че е откраднал пръскачката от вила, намираща се в местността “Сенчин дол”.

 След разкриване извършителя на деянието велосипедът, марка “Крос”, бил върнат на собственика му К.В. срещу разписка. Пластмасовата пръскачка марка “Роси 12” също била върната на собственика й А.Д. срещу разписка.

От заключението на вещото лице по изпълнената по делото съдебно - оценъчна експертиза е установено, че стойността на движимите вещи, предмет на противозаконно отнемане -1 бр. велосипед марка „Крос” с неустановен модел, 1бр. електрическа скара и 1бр. пластмасова пръскачка марка „Роси 12„ с вместимост 12 литра, възлиза на 132.00 лева. Стойността на възстановените вещи - 1 бр. велосипед марка „Крос” с неустановен модел и 1 бр. пластмасова пръскачка марка „Роси 12„ с вместимост 12 литра -възлиза на 113.00 лева, а на невъзстановената вещ -1 бр. електрическа скара -на 19.00 лева.

 Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от самопризнанието направено от подсъдимия по делото, както и от събраните на досъдебното производство доказателства. Производството по делото е разгледано по реда на чл. 370 и сл. от НПК. Съдът приема самопризнанието на подсъдимия, който признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт на РП - М.. Самопризнанието направено от него се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което съдът с определение в съдебно заседание по делото обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието направено от подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт на РП – М., на основание разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК. Същото напълно съответства на показанията на разпитаните свидетели на досъдебното производство по делото, като се подкрепя от събраните по досъдебно производство № 994/2009год. по описа на РУ на МВР – М. писмени доказателства и доказателствени средства /протокол за доброволно предаване, справка-характеристика; справка за съдимост;съдебно - оценъчна експертиза/.

 С оглед на установеното от фактическа страна и във връзка със съдимостта на подсъдимия, съдът намира, че с деянието си подсъдимият Б.Ц.Б. е осъществил от обективна страна съставът на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК във вр. с чл. 29, ал. 1, б. "б" във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК: за времето от 25.06.2009 год. до 17.08.2009 год. в гр. М., при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел от владението на различни собственици, движими вещи на обща стойност 132.00 лв., както следва:1.на 25.06.2009г. отнел от владението на К.М.В. xxx движима вещ -1 бр. велосипед марка „Крос” на стойност 85.00 лв. ; 2. на 17.08.2009г. отнел от владението на А.Л.Д. xxx движими вещи - 1 бр. пластмасова ръчна пръскачка „Роси 12” и 1 бр. електрическа скара, на стойност от общо 47.00 лв., без съгласието на собствениците и с намерение противозаконно да ги присвои.

 От субективна страна е налице пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването на вредоносния резултат.

 При определяне на наказанието съдът взе предвид вида наказание, предвидено в съответните текстове на НК, разпоредбите на общата част на същия закон касаещи материята, както и смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед индивидуализиране на наказанието, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието, подбудите за неговото извършване, степента на обществена опасност на подсъдимото лице, настъпилите вредни последици, смекчаващите отговорността обстоятелства, съзнаването на вината и съжаление за извършеното, както и отегчаващите отговорността обстоятелства – високата степен на обществена опасност на деянието и на дееца, настъпилите общественоопасни последици.

 Причини за извършване на деянието – ниско правно съзнание и култура, незачитане на правото на собственост.

 Съобразявайки всички изисквания на закона, съдът намери, че на подсъд. Богдонов следва да бъде наложено наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по обвинението за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК във вр. с чл. 29, ал. 1, б. "б" във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК съдът определи наказание под най – ниския предел предвиден в текста на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК в случаите на чл. 372, ал. 4 от НПК когато съдът постанови осъдителна присъда, то определя наказанието при условията на чл. 55 от НК и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, какъвто е настоящия случай. По квалификацията по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1 от НК е предвидена долна граница на наказанието – лишаване от свобода от три години, поради което и съдът приложи текста на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – определи наказанието под най – ниския предел.

        НА ОСНОВАНИЕ чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС съдът определи първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Тъй като в случая не са налице основанията за прилагане на института на условното осъждане, то съдът постанови наложеното наказание да бъде изтърпяно ефективно при първоначален “строг режим”. Подсъдимият е многократно осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер.

 На основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК определи на подсъд. Б.Ц.Б. едно общо наказание, от наказанията наложени на същия с присъди по НОХД№ 28/07год. по описа на МРС, по НОХД№ 414/06год. по описа на МРС и по НОХД№ 98/07год. по описа на МРС, най – тежкото от тях от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Като на основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът приведе в изпълнение така определеното общо наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по цитираните по – горе присъди, което подсъдимият Б. изтърпи при първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Деянията по цитираните влезли в сила присъди на подсъд. Б. са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, поради което и съдът определи едно общо наказание, най – тежкото от тях от една година лишаване от свобода. Тъй като деянието по настоящото дело се явява извършено в изпитателния срок определен с цитираните по – горе присъди, то съдът приведе в изпълнение така определеното общо наказание на основание чл. 68, ал. 1 от НК, което подсъдимия изтърпи при първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

        И на основание чл. 25, ал. 2 от НК приспадна изтърпяната част от наказанията по влезлите в сила присъди от така определеното общо наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Така определеното наказание, съдът намира, че е от вид и характер да изпълни целите на специалната и генералната превенция. Целите на наказанието, както по отношение на подсъдимия, като го мотивира занапред да спазва законите и установения правен ред, така и по отношение на останалите членове на обществото, като им въздейства предупредително и възпитателно.

 С оглед крайния изход на делото съдът осъди подсъд. Б.Б. да заплати по сметка на ВСС сумата от 50 лева разноски по водене на делото, както и сумата от 5лв. държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 При горния фактически и правен разбор на доказателствата, съдът постанови присъдата си.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: