Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 29.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на шести юли две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при
секретаря Р. Хаджидимитрова и с участие на прокурор П. Вълчев от ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия Сн. Чолакова КАНД № 101 по описа за 2020г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Т.В.Т.,***, депозирана чрез адвокат В.д.от
Варненска адвокатска колегия, срещу Решение № 9/07.02.2020г. на Районен съд – гр.Каварна,
постановено по АНД № 76/2019г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е
потвърдено Наказателно постановление № 08-000505/314 от 16.11.2017г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Добрич,с което на основание чл.
416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/ на земеделския производител Т.В.Т., ЕГН **********,
с адрес ***, в качеството му на работодател е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено
нарушение на чл. 63, ал.1 и ал. 2 от КТ.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че в хода
на административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, опорочаващи изначално протеклото санкционно
производство, в частност реда за съставяне и връчване на АУАН, както и относно
изискуемото съдържание на НП. Застъпва и становището, че не е доказано
извършването на вмененото на земеделския производител нарушение, поради което
отправя искане за отмяна на съдебния акт, както и на потвърденото с него
наказателно постановление. Сочените отменителни основания се поддържат и в
представената молба, в която като допълнително основание за отмяна на наказателното
постановление се изтъква изтичането на погасителната давност, регламентирана с
чл. 82 от ЗАНН. Претендира се и присъждане на съдебни разноски. В съдебно
заседание, редовно и своевременно призован, касационният жалбоподател не се
явява и не се представлява.
Ответната страна,
Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Добрич, не изразява становище по жалбата, а
в съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 15.06.2017 г. около
16.12 ч. свидетелите Г.В.В. и К.А.А., инспектори в Дирекция „Инспекция по
труда“, гр. Добрич, извършили проверка на земеделска нива, находяща се в
землището на гр. Каварна, стопанисвана от Земеделски производител Т.В.Т., извършващ
икономическа дейност с код по КИД 2008-01.13 „Отглеждане на зеленчуци, дини и
пъпеши, кореноплодни и грудкови“.
По време на проверката
на нивата била заварени да работят неустановен брой лица, между които и С.Х.Я.,
която садяла пипер. Още при пристигането си на обекта инспекторите се
поинтересували кой е ръководителят и кой отговаря за работния процес, в
резултат на което при тях дошъл Т.В.Т., и им се представил като земеделския
производител, наел лицата да садят пипер. Инспекторите повикали при себе си
лицата, като една част от тях дошли, а други се пръснали из нивата.
Г. В. ги приканил да
продиктуват трите си имена и ЕГН, като всеки от тях поотделно и в присъствието
на земеделския производител продиктувал личните си данни, а Г. В. ги записал на
лист. След разговор със земеделския производител, инспекторите установили, че
на обекта не се съхраняват сключените договори на лицата и други документи,
необходими за извършване на проверката по спазване на трудовото законодателство,
поради което му дали указания за представяне на конкретни писмени документи
в Дирекция „Инспекция по труда“, гр.
Добрич.
Още на 16.06.2017г. на
електронната поща на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Добрич, Т.В.Т. изпратил
сключени еднодневни договори с работници, а в последствие на 21.06.2017г. лично
представил трудов договор № 25/15.06.2017 г., сключен с лицето С.Х.Я., Заповед
№ 19/16.06.2017г. за прекратяване на трудовия договор със С.Х.Я. и длъжностна
характеристика.
След извършена справка в НАП относно
регистрирането на представения договор, било установено, че същият е регистриран
на 15.06.2017 г. в 17:57:05ч., т.е след часа на извършената проверка.
За реализираната
проверка бил съставен протокол № ПР 1727401 от 20.07.2017 г., в който били
отразени констатираните единадесет нарушения на трудовото законодателство.
С препоръчана
кореспондентска пратка № PS930000PN4MV ИД с получател Т.Т. и адрес ***, на посочения
земеделски производител били изпратени протокол
ПР 1727401 от 20.07.2017г. и писмо изх. № 17242316 от 14.08.2017 г. на Д
„ИТ”, гр.Добрич, съдържащо покана за явяване на 18.08.2017 г. в 09:30 ч. в
Д„ИТ”, гр. Добрич, за съставяне на актове за установяване на административни
нарушения по т. т. 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 11 от протокола. Съдът е установил от
представените известие за доставяне и писмо от „Български пощи“ ЕАД - Североизточен
регион, че пратката е доставена на 15.08.2017 г., получена е от В. В. – син, а обратната
разписка е върната на подателя Д „ИТ”, гр. Добрич и доставена на 18.08.2017г.,
получена от Й.П.П.– служител на Д“ИТ“,
гр.Добрич към този момент. Последната е разпитана като свидетел в съдебното
заседание, проведено на 20.12.2019г., като от разпита й се установява, че към
момента, в който тя е била служител в Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Добрич,
вкл. към 18.08.2017г., практиката е била такава, че след получаване на обратна
разписка, обективираща датата на връчване на нарушителя на покана за съставяне
на акта, още същия ден Й.П.я е предоставяла на актосъставителя.
На посочената в писмото
дата нарушителят не се явил в Д „ИТ”, гр. Добрич. На 05.09.2017г., въз основа
на събраните писмени доказателства, личните си впечатления, придобити при
извършване на проверката и след справка в регистъра на уведомленията за трудови
договори, свидетелят Г. В. съставил АУАН № 08-000502, в който описал словесно
констатираното нарушение, а именно, че на 15.06.2017 г. около 16:12 ч., при
извършена проверка на земеделска нива, находяща се в землището на гр. Каварна,
стопанисвана от земеделския производител Т.В.Т., е заварена С.Х.Я., която сее
пипер. От представени на 21.06.2017 г. от земеделския производител документи,
касаещи трудовото правоотношение със С.Я., а именно трудов договор №
25/15.06.2017 г. и от справка на НАП от 15.06.2017 г., било установено, че земеделският
производител Т.Т. в качеството си на работодател е допуснал до работа на
15.06.2017г. С.Х.Я., на длъжност „сезонен работник земеделие“, преди да ѝ
връчи екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете страни и копие от
уведомление по чл. 62, ал. 3, заверено от НАП, с което е нарушил чл. 63, ал. 1 и ал. 2
от КТ. В акта е вписано, че същият е съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
С писмо изх. № 17249095
от 15.09.2017 г. до Т.Т. били изпратени
8 бр. актове за установяване на административни нарушения, между които и
процесния. Видно от писмо изх. № 1114/17.09.2018 г. на „Български пощи“ ЕАД,
пратката е постъпила в „ПС“ Каварна на 18.09.2017 г., и е била доставена на
27.09.2017 г. на В. В. – син на получателя, срещу подпис в служебния формуляр.
На 16.10.2017г.
актосъставителят, посещавайки гр. Каварна в изпълнение на служебните си
задължения, взел в себе си АУАН № 08-000502, който възнамерявал да връчи на
нарушителя, на известния му адрес. Минавайки пред магазин „Г.-Д.”,
актосъставителят видял земеделския производител Т.Т., провел разговор с него,
като го уведомил за съставените актове, които трябва да му връчи, но Т.Т.
категорично отказал да ги получи. Свидетел на отказа бил К.К., който се
подписал в акта като свидетел на отказа на нарушителя да подпише акта.
Въз основа на
материалите по преписката наказващият орган издал процесния санкционен акт.
При така установената
фактическа обстановка и след обстоен анализ на релевантната правна уредба
районният съд е достигнал до извод, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, като актът и НП са издадени при
спазването на регламентираната за целта процедура, от компетентни лица и
разполагат с необходимите законови атрибути. По съществото на спора предходният
съдебен състав е приел, че описаното в акта и в НП правонарушение е извършено
от обективна и субективна страна от санкционираното лице, чиято деятелност не
може да се приеме за маловажен случай на административно нарушение по смисъла,
вложен в чл.28 от ЗАНН.
При извършената служебна
проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция намира, че
решението на районния съд е валидно, като постановено от материално и
териториално компетентен съд и в законоустановената писмена форма. Обжалваното
решение е постановено от законен съдебен състав на компетентния да се произнесе
по спора районен съд и по редовно подадена жалба срещу подлежащо на съдебно
оспорване наказателно постановление, поради което е допустимо.
В хода на въззивното
съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Събрани са исканите от страните доказателства, които са анализирани
подробно и мотивирано от въззивния съд.
Настоящият състав намира, че въз
основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е
направил правилни и законосъобразни изводи относно липсата на допуснати
съществени процесуални нарушения, каквито твърдения касаторът навежда.
Установява се по еднозначен начин, че земеделският производител е бил поканен
за явяване на 18.08.2017г. в Д„ИТ“ – гр.Добрич за съставяне на АУАН. Писмото е било
получено на 15.08.2017 г. от сина на Т.В.Т. - В. В., видно от приложената по
делото обратна разписка. Независимо от това касационният жалбоподател не се
явил за съставяне на акта на датата, на която е бил поканен, нито по-късно. На
05.09.2017г. бил издаден акта за установяване на административно нарушение,
поставил началото на настоящото административнонаказателно производство. Тези
обстоятелства налагат извода, че поканата е връчена по реда на чл. 180, ал. 2
от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН на сина на работодателя - физическо лице, на
адреса, предоставен на контролните органи и че земеделският производител, като
работодател - физическо лице, е бил надлежно и своевременно поканен по смисъла
на чл. 40, ал. 2, предл. 2 от ЗАНН да се яви в Д“ИТ“, гр.Добрич за съставяне на
АУАН. Съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят е известен, но не може
да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и
в негово отсъствие. Следователно, АУАН не е съставен в нарушение на чл. 40, ал.
2 от ЗАНН, а напротив, при доказано с писмено доказателство наличие на
законовата хипотеза, че нарушителят е бил поканен за съставяне на АУАН.
Обстоятелството, че АУАН не е съставен на 18.08.2017г., на датата на поканата,
а това е сторено по-късно - на 05.09.2017г., не съставлява нарушение на административнопроизводствените
правила. В периода от 18.08.2017г. до 05.09.2017г. земеделският производител е
разполагал с възможност да се яви в Д“ИТ“, гр.Добрич за лично съставяне на
акта. Освен това в случая правото на защита на касатора не е било нарушено към
момента на съставяне на акта, тъй като деянието е установено изцяло по
документи, деецът е имал възможност да упражни защитата си още при
представянето на исканите документи, непосредствено след проверката, както и в
последващия момент, след издаване и връчване на АУАН.
Отново на сина на земеделския
производител са били връчени съставените актове, сред които и този, въз основа
на който е издадено процесното наказателно постановление. От доказателствата по
делото се установява също, че на 16.10.2017 г. актосъставителят е взел АУАН №
08-000502, за да го връчи на нарушителя по време на посещение в гр.Каварна по
служба, видял е Т.Т. е пред магазин „Г.-Д.“ в гр. Каварна и е направил да му
връчи АУАН, но земеделският производител е отказал, като това е било
удостоверено надлежно с подписа на К.К., поради което не се споделят
твърденията на касатора за наличие на съществено нарушение на
административнопроизводствените правила при връчването на АУАН.
Не се кредитират и доводите на санкционираното
лице за порочност на НП поради липсата на изискуемо съдържание. Прочитът на
обстоятелствената част на санкционния акт води до единствено възможния правен
извод, че деянието и обстоятелствата, при които е извършено, са пределно ясно
индивидуализирани от органите на Д„ИТ“, гр.Добрич, като мястото на извършване
на административното нарушение е конкретизирано в достатъчна степен за целите
на административнонаказателното производство – проверката е извършена на нива,
обработвана от земеделския производител, извършващ дейност с код по КИД 2008 –
01.13 „Отглеждане на зеленчуци, дини и пъпеши, кореноплодни и грудкови“. В тази
връзка, непосочването на конкретен номер на нивата съдът не възприема за
съществен процесуален порок. Не се отдава такова значение и на липсата на
описание по отношение на вида облекло и използвани технически средства от
страна на лицето С.Я..
За неоснователни касационната
инстанция възприема и доводите на санкционираното лице, насочени към
опровергаване на обвинителното становище на наказващия орган за извършено
нарушение на разпоредби от КТ от страна на земеделския производител. Фактите по
делото сочат по непротиворечив начин, че около 16.12 часа на 15.06.2017г.
служители на Д“ИТ“ – гр.Добрич са установили, че земеделският производител Т.В.Т.
се намира на земеделската нива в землището на гр. Каварна, където е
констатирано наличие на лица, занимаващи се със садене на пипер, сред които и С.Х.Я..
Този извод на съда следва от задълбочения прочит на приобщените писмени и
гласни доказателства, събрани в хода на въззивното производство. По делото е
приобщен КП от 15.06.2017г., съставен в присъствието на земеделския
производител и подписан от него без възражения, в който проверяващите са
отразили характера на извършваната от С.Я. дейност. Видно от съдържанието на
протокола, и Т.Т., и С.Я. са индивидуализирани с трите си имена и с единния си
граждански номер, като са вписани детайли за адреса и седалището на земеделския
производител. В този смисъл са и показанията на разпитания по делото
актосъставител и свидетелката К.А., които правилно за били ценени от районния
съд като обективен източник на правнорелевантна информация, с оглед липсата на
основания за тяхната пристрастност. В хода на последващите действия по
извършване на контрол за спазване на трудовото законодателство, е било
установено, че земеделският производител, в качеството си на работодател, е
допуснал до работа на 15.06.2017г. С.Х.Я. като „сезонен работник земеделие“,
преди да ѝ предостави екземпляр от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ
за регистрация на трудовия договор, заверено от ТД на НАП, преди постъпването ѝ
на работа. Това обстоятелство се е потвърдило и след извършена справка в НАП,
след представяне от страна на земеделския производител Т. Т. на сключения със С.Я. трудов договор,
който е бил регистриран в час, следващ момента на извършената проверка на
нивата, а именно на 15.06.2017г. в 17:57:05ч. С това си поведение касаторът
действително е допуснал нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, която норма следва да
бъде разглеждана в контекста на въведеното изискване с ал. 1 от същия член.
Съобразно тази повеля, работодателят е длъжен да предостави на работника или
служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от НАП, като такова уведомление не е било предоставено на С.Я.
преди постъпването ѝ на работа, доколкото тя е полага труд преди
регистрирането на трудовия ѝ договор. А съгласно чл. 63, ал. 2 от КТ
работодателят, каквото качество несъмнено има привлеченото към отговорност
лице, няма право да допуска до работа работник или служител, преди да му
предостави документите по ал. 1. Тълкуването на двете разпоредби налага извода,
че е съставомерно допускането до работа на лицето или постъпването му на
работа. В тази връзка съдът намира, че правилно въззивният съд е приел, че
нарушението е доказано от обективна страна. Фактическите обстоятелства по
нарушението, описани в НП, водят до извод за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ,
като нормата е императивна, а неизпълнението ѝ е свързано с търсенето на
административнонаказателна отговорност. Редът за това е въведеният с правилото
на чл. 414, ал. 3 от КТ, въз основа на която разпоредба на касатора е определен
и съответния размер на наказанието „глоба“, индивидуализиран в неговата
минимална стойност.
Настоящата инстанция не споделя и
обективираното становище на касатора в депозираната молба за наличие на изтекла
погасителна давност на основание чл. 82 от ЗАНН. Видно от съдържанието на чл.
82, ал. 2 от ЗАНН, давността за изпълнение на наложено административно
наказание започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено
наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето
спрямо наказания за изпълнение на наказанието. Тази предпоставка в случая не е
налице, тъй като процесното НП, с което е наложено наказанието на Т.Т., не е
влязло в сила и визираната давност за изпълнение на наказанието не е започнала
да тече.
С оглед гореизложеното
настоящият състав на касационната инстанция намира, че решението на районния
съд е постановено в съответствие с материалния закон и при стриктното
съблюдаване на съдопроизводствените правила, поради което не са налице сочените
от Т.В.Т. основания за отмяната му, а с оглед на изхода на спора не може да
бъде удовлетворена претенцията му за присъждане на разноски. Решението на РС -
град Каварна, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 9/07.02.2020г. на
Районен съд –гр. Каварна, постановено по АНД № 76/2019г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на
29.07.2020г.